Европа е на път към нищо по-малко от цивилизационно заличаване“,

Европа е на път към нищо по-малко от „ цивилизационно изтриване “, твърди администрацията на Тръмп в своята изключителна нова Стратегия за национална сигурност. Документът упреква европейската интеграция и „ дейностите на Европейския съюз, които подкопават политическата независимост и суверенитет “ за някои от най-дълбоките проблеми на континента.

Всички би трябвало да са го планували след унизителния 28-точков проект на Вашингтон за Украйна. Шокиращата тирада на Джей Ди Ванс в Мюнхен през февруари, в която допусна, че европейските демокрации не си коства да бъдат защитавани, беше ранен червен байрак. Но новите думи въпреки всичко са шокиращи. Документът за сигурността е най-ясният сигнал до момента за това какъв брой брутално Вашингтон желае да се ангажира с континента. Той бележи още една фаза в опита на Тръмп да преобрази Европа по собствен идеологически облик, като в същото време я изостави военно.

Европа е все по-сама

Изтеглянето на американските войски от Европа е изключително изрично искане на десницата „ Мага “. Фигури като Стив Банън намерено пледират за „ полусферична защита “ – отбрана на Северна и Южна Америка, а не на Европа. В подкаста си „ War Room “ Банън съобщи: „ Ние сме тихоокеанска нация. Опорната точка, стратегическото сърце на Америка, в действителност е Тихият океан “.

Една от най-ясните формулировки за стратегическото редуциране на Съединени американски щати на Стария континент идва от основна фигура в отбранителното мислене от ерата на Тръмп: Елбридж Колби, основен консултант по защита и външна политика в Пентагона. В политически документ от 2023 година, озаглавен „ Правилно стратегическо деприоритизиране “, Колби и неговите съавтори излагат тезата за намаляването на уговорките на Съединени американски щати в Европа и концентрирането на запаси другаде.

Началната причина е ясна. Както споделя един от хората на Тръмп, „ Съединените щати нямат и не възнамеряват да развиват способността да водят и печелят огромни войни по едно и също време в Европа и Азия “. Китай, настояват те, е решаващата сцена на военните дейности, а не Европа, и вниманието и активите на Съединени американски щати би трябвало да се изместят.

Вашингтон алармира за някаква версия на този завой повече от десетилетие. И въпреки всичко европейските държавни управления намират концепцията, че Съединени американски щати в действителност биха могли да деприоритизират сигурността на континента за извънредно нелогична. Войната в Украйна ускори това напрежение. Мисленето на Европа е, че отдръпването на Съединени американски щати или натрапен, неравноправен мир, биха довели до безпорядък в Украйна и неустойчивост в цяла Европа.

За Колби това единствено по себе си не е задоволителен мотив против напускането на Съединени американски щати от Европа. Както той написа: „ Нестабилността или даже хаосът сами по себе си не са задоволителни, с цел да се дефинира усилието за деприоритизиране като неуспех “. Важното, съгласно него, е дали Съединени американски щати ще намерят способи да се предпазят от последващия безпорядък.

Новата тактика за сигурност на Съединени американски щати удостоверява, че Вашингтон е все по-фокусиран върху своето „ Западно полукълбо “. Администрацията възнамерява да деприоритизира проблемите и задачите в чужбина – в това число до известна степен Китай – с цел да се концентрира върху вътрешната сигурност и непосредственото си съседство. Натрупването на военноморски сили на Съединени американски щати в Карибите, най-голямото от повече от 30 години, акцентира тази смяна.

Има учредения да се счита, че Съединени американски щати няма да изоставят изцяло Европа. Защитата на почти 4 трилиона $ американски вложения на континента остава основен интерес. И въпреки всичко посоката е недвусмислена – Вашингтон се отдръпва.

Спешният въпрос за Европа е: подготвена ли е за следствията?

Защото е ясно, че с военното си оттегляне Вашингтон ще задейства още по-силно другите си лостове: финансова мощност, дипломатически напън, надзор върху износа, търговски ограничения и вторични наказания. Тези принадлежности все по-често ще се употребяват за ориентиране на Европа в политическата посока, която Съединени американски щати желаят. От Европейски Съюз ще се изисква снизходително използване или цялостно унищожаване на цифровите и зелените правила. Всичко това се случва, до момента в който чадърът за сигурност над Европа става все по-тънък. Резултатът е рискова асиметрия: по-малко отбрана и по-голям напън.

Европа рискува да се трансформира в странична вреда в продължителния спор сред Съединени американски щати и Китай. Това е брутална, губеща позиция.

Ако Европа желае да премине от отбранителна позиция към позиция на стратегическа мощ, тя би трябвало да поддържа възходящите си вложения в защита. Трябва да съобщи пределно ясно, че опитите за насила от Вашингтон или Пекин ще бъдат посрещнати с мощни контрамерки. Само тогава Европа може да избегне да бъде притисната.

Поддаването на натиска от Съединени американски щати не работи, сподели пагубната и едностранчива комерсиална договорка на Урсула фон дер Лайен през лятото. Това оскърбление от страна на Европейски Съюз трябваше да обезпечи поддръжката на Съединени американски щати за сигурността и продължаваща поддръжка за Украйна. Въпреки това обаче се случва тъкмо противоположното. Импулсът на Съединени американски щати да се отдръпват от Европа е по-силен от всичко, което една неравномерна комерсиална отстъпка може да им предложи.

Европа не би трябвало да повтаря тази неточност.

Следващия път, когато Вашингтон затегне гайките, Европейски Съюз би трябвало да е подготвен да отвърне на удара, като стартира с отвод от комерсиалната договорка при първия симптом на напън. Вашингтон ще получи единствено корав отговор.

The Guardians//Превод:SafeNews