,fit(1920:897)&format=webp)
Недостиг, индустриален натиск, стагфлация: Енергийният шок очертава нови рискове за Европа
Европа е изправена пред енергиен потрес, който заплашва да задуши промишлеността, да приземи самолетните компании, да форсира растежа на цените на храните, да увеличи разноските по финансиране и да върне инфлацията към спешни равнища – в случай че войната в Иран продължи да прекъсва енергийните потоци в обозримо бъдеще.
С навлизането на последните танкери с изкопаеми горива от Персийския залив в европейските пристанища мащабът на идния удар стартира да става явен за водачите на континента.
Ако спорът се проточи, той ще натовари европейската стопанска система „ толкоз тежко, колкото изпитахме по време на пандемията или при започване на войната в Украйна “, съобщи немският канцлер Фридрих Мерц в понеделник.
„ Живея с действителността на тази война и нейните последици 24 часа в денонощието “, споделя италианският министър на защитата Гуидо Крозето пред La Repubblica.
„ Принуден съм да знам неща, които не ми разрешават да дремя. “
Конфликтът може да продължи „ с години “, предизвести предходната седмица президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард в изявление за The Economist. Дългосрочните резултати, добави тя, са „ евентуално оттатък това, което можем да си представим сега “.
Около 20% от петрола и природния газ, които зареждат международната стопанска система, минават през Ормузкия пролив. Иран на процедура затвори този маршрут, като заплаши да нападна всеки транспортен съд, който минава без позволение от Техеран.
Във вторник президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп насочи обръщение към страните, наранени от дефицита на горива след затварянето на протока: „ Ще би трябвало да започнете да се учите да се справяте сами “, написа той в Truth Social. „ Трудната част към този момент е свършена. Намерете си личен нефт! “
Петролът и газът са сериозни освен за превоза и отоплението, само че и за цялата индустриална верига – от производството на храни до пластмасите, химикалите и земеделието. Към това се прибавят и дефицитът на други запаси в резултат на затварянето на протока – в това число торове и хелий, основен за производството на микрочипове.
Засега ударът върху европейските консуматори се усеща главно на бензиностанциите – както и в повишаването на артикули като новите конзоли PlayStation, което Sony изяснява с „ напън в световната икономическа среда “.
На този декор се се открояват рисковете пред европейската стопанска система, в случай че тази рецесия – избрана от Фатих Бирол, изпълнителен шеф на Международната организация по енергетика, като „ най-голямата опасност за световната енергийна сигурност в историята “ – продължи.
Недостиг
За разлика от предходни рецесии – най-много петролния потрес след ембаргото на ОПЕК през 1973 година и газовия потрес след съветската инвазия в Украйна през 2022 година – актуалната суматоха визира всички енергийни доставки по едно и също време: от необработен нефт и природен газ до рафинирани артикули като керосин и дизел.
„ Пазарите се сблъскват със сюжет, който дълго се обсъждаше теоретично, само че рядко се приемаше като действителна опция – дейно затваряне на най-критичния енергиен кулоар в света “, споделя пред POLITICO Ана Мария Ялер-Макаревич, водещ анализатор за Европа в Института за енергийна стопанска система и финансов разбор.
Докато рецесиите от 70-те години са засегнали към 7% от световните доставки, затварянето на Ормузкия пролив обгръща 20%.
Когато войната стартира, европейските управляващи се надяваха, че Европейски Съюз ще избегне сериозен дефицит, защото зависимостта му от Персийския залив е лимитирана – към 6% от суровия нефт и под 10% от природния газ. Основният риск, обсъждан на голям брой срещи, беше обвързван с по-високи цени.
Сигурността на доставките рядко беше поставяна под въпрос, като се посочваше диверсификацията на източниците – Съединени американски щати, Норвегия, Азербайджан и Алжир. Най-голямата заплаха, съгласно тогавашните оценки, беше спорът да се проточи.
Сега, в петата седмица от войната, тези опасения стартират да се материализират. Едно от непосредствените терзания е, че азиатските страни, които преди спора разчитаха на Персийския залив за към 80% от своите доставки на нефт и газ, стартират да наддават нападателно за лимитираните количества. Това пренасочва търговците към Азия, където маржовете са по-високи, за сметка на Европа.
По данни на Чарлз Костерус, старши енергиен анализатор в Kpler, през последните дни 11 LNG танкера от Съединени американски щати и Нигерия са били пренасочени от Европа към Азия. В рамките на дни в Европа ще дойде последният танкер с полутечен газ от Катар.
При съвсем цялостно натоварване на световните доставки европейските водачи стартират да осъзнават, че предстоящите LNG размери няма да дойдат.
„ Нямаме буфер. Нямаме действителна защитна възглавница “, споделя Ялер-Макаревич. Според нея Европа ще стартира да усеща резултата „ още този месец “.
В по-дългосрочен проект високите цени може да подтикват увеличение на производството, само че даже тогава те евентуално ще останат структурно по-високи.
Същото важи и за петролните артикули. Макар Европейски Съюз да внася малко необработен нефт от района, той разчита на него за над 40% от рафинираните горива, в това число дизел и авиационно гориво.
Унищожаване на търсенето
Най-непосредственият резултат към този момент е налице – по-високи цени на горивата. Индексът Euro Super 95 се е повишил с към 15% сред 23 февруари и 23 март.
Правителствата се пробват да лимитират растежа посредством понижаване на акцизите и предизвестия против спекулации. Но при липса на нови доставки може да се стигне до непопулярни ограничения – ограничение на потреблението.
Енергийният комисар на Европейски Съюз Дан Йоргенсен към този момент прикани страните да лимитират превоза, с цел да компенсират дефицита на дизел и авиационно гориво. Идеи като „ недели без коли “ и систематизиране на горива припомнят за рецесиите от 70-те години. Появяват се и предизвестия за вероятни „ енергийни локдауни “.
Въздушният превоз е изключително уязвим. Цената на авиационното гориво в Европа се е удвоила до над 1700 $ за звук. Авиокомпаниите към този момент покачват цените.
Някои азиатски самолетни компании към този момент понижават направления. В Европа Lufthansa разисква краткотрайно приземяване на до 40 самолета. Ако войната продължи, част от пътуванията просто няма да се случат.
Ефектът към този момент се усеща в производството, изключително в химическата промишленост – „ промишлеността на промишленостите “, по думите на Урсула фон дер Лайен.
Според Eurofer – европейската асоциация на производителите на стомана – волатилността на енергийните цени е един от най-големите опасности за индустриалните вложения в Европа. Поскъпването ще се трансферира по цялата верига – в това число при торове, пластмаси и хелий.
Стагфалция
Комбинацията от по-високи разноски и слаб напредък основава риск от стагфлация – сюжет, прочут от 70-те години.
Европейската комисия чака напредък от едвам 1% през тази година, при повишаваща се инфлация. Това може да принуди ЕЦБ да увеличи лихвите, което ще натовари в допълнение стопанската система.
За държавните управления това значи по-скъпо обслужване на дълга и лимитирани благоприятни условия за ново финансиране.
Дори в случай че войната завърши през днешния ден, възобновяване ще отнеме най-малко година, предизвестява Фатих Бирол. Колкото по-дълго продължи спорът, толкоз по-тежки ще бъдат следствията.
Сега, когато последните танкери разтоварват товарите си, часовникът стартира да тече, написа POLITICO.
Европа разполага със седмици, не с месеци, с цел да се приготви за удар, който може да промени стопанската система ѝ за цяло потомство.
С навлизането на последните танкери с изкопаеми горива от Персийския залив в европейските пристанища мащабът на идния удар стартира да става явен за водачите на континента.
Ако спорът се проточи, той ще натовари европейската стопанска система „ толкоз тежко, колкото изпитахме по време на пандемията или при започване на войната в Украйна “, съобщи немският канцлер Фридрих Мерц в понеделник.
„ Живея с действителността на тази война и нейните последици 24 часа в денонощието “, споделя италианският министър на защитата Гуидо Крозето пред La Repubblica.
„ Принуден съм да знам неща, които не ми разрешават да дремя. “
Конфликтът може да продължи „ с години “, предизвести предходната седмица президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард в изявление за The Economist. Дългосрочните резултати, добави тя, са „ евентуално оттатък това, което можем да си представим сега “.
Около 20% от петрола и природния газ, които зареждат международната стопанска система, минават през Ормузкия пролив. Иран на процедура затвори този маршрут, като заплаши да нападна всеки транспортен съд, който минава без позволение от Техеран.
Във вторник президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп насочи обръщение към страните, наранени от дефицита на горива след затварянето на протока: „ Ще би трябвало да започнете да се учите да се справяте сами “, написа той в Truth Social. „ Трудната част към този момент е свършена. Намерете си личен нефт! “
Петролът и газът са сериозни освен за превоза и отоплението, само че и за цялата индустриална верига – от производството на храни до пластмасите, химикалите и земеделието. Към това се прибавят и дефицитът на други запаси в резултат на затварянето на протока – в това число торове и хелий, основен за производството на микрочипове.
Засега ударът върху европейските консуматори се усеща главно на бензиностанциите – както и в повишаването на артикули като новите конзоли PlayStation, което Sony изяснява с „ напън в световната икономическа среда “.
На този декор се се открояват рисковете пред европейската стопанска система, в случай че тази рецесия – избрана от Фатих Бирол, изпълнителен шеф на Международната организация по енергетика, като „ най-голямата опасност за световната енергийна сигурност в историята “ – продължи.
Недостиг
За разлика от предходни рецесии – най-много петролния потрес след ембаргото на ОПЕК през 1973 година и газовия потрес след съветската инвазия в Украйна през 2022 година – актуалната суматоха визира всички енергийни доставки по едно и също време: от необработен нефт и природен газ до рафинирани артикули като керосин и дизел.
„ Пазарите се сблъскват със сюжет, който дълго се обсъждаше теоретично, само че рядко се приемаше като действителна опция – дейно затваряне на най-критичния енергиен кулоар в света “, споделя пред POLITICO Ана Мария Ялер-Макаревич, водещ анализатор за Европа в Института за енергийна стопанска система и финансов разбор.
Докато рецесиите от 70-те години са засегнали към 7% от световните доставки, затварянето на Ормузкия пролив обгръща 20%.
Когато войната стартира, европейските управляващи се надяваха, че Европейски Съюз ще избегне сериозен дефицит, защото зависимостта му от Персийския залив е лимитирана – към 6% от суровия нефт и под 10% от природния газ. Основният риск, обсъждан на голям брой срещи, беше обвързван с по-високи цени.
Сигурността на доставките рядко беше поставяна под въпрос, като се посочваше диверсификацията на източниците – Съединени американски щати, Норвегия, Азербайджан и Алжир. Най-голямата заплаха, съгласно тогавашните оценки, беше спорът да се проточи.
Сега, в петата седмица от войната, тези опасения стартират да се материализират. Едно от непосредствените терзания е, че азиатските страни, които преди спора разчитаха на Персийския залив за към 80% от своите доставки на нефт и газ, стартират да наддават нападателно за лимитираните количества. Това пренасочва търговците към Азия, където маржовете са по-високи, за сметка на Европа.
По данни на Чарлз Костерус, старши енергиен анализатор в Kpler, през последните дни 11 LNG танкера от Съединени американски щати и Нигерия са били пренасочени от Европа към Азия. В рамките на дни в Европа ще дойде последният танкер с полутечен газ от Катар.
При съвсем цялостно натоварване на световните доставки европейските водачи стартират да осъзнават, че предстоящите LNG размери няма да дойдат.
„ Нямаме буфер. Нямаме действителна защитна възглавница “, споделя Ялер-Макаревич. Според нея Европа ще стартира да усеща резултата „ още този месец “.
В по-дългосрочен проект високите цени може да подтикват увеличение на производството, само че даже тогава те евентуално ще останат структурно по-високи.
Същото важи и за петролните артикули. Макар Европейски Съюз да внася малко необработен нефт от района, той разчита на него за над 40% от рафинираните горива, в това число дизел и авиационно гориво.
Унищожаване на търсенето
Най-непосредственият резултат към този момент е налице – по-високи цени на горивата. Индексът Euro Super 95 се е повишил с към 15% сред 23 февруари и 23 март.
Правителствата се пробват да лимитират растежа посредством понижаване на акцизите и предизвестия против спекулации. Но при липса на нови доставки може да се стигне до непопулярни ограничения – ограничение на потреблението.
Енергийният комисар на Европейски Съюз Дан Йоргенсен към този момент прикани страните да лимитират превоза, с цел да компенсират дефицита на дизел и авиационно гориво. Идеи като „ недели без коли “ и систематизиране на горива припомнят за рецесиите от 70-те години. Появяват се и предизвестия за вероятни „ енергийни локдауни “.
Въздушният превоз е изключително уязвим. Цената на авиационното гориво в Европа се е удвоила до над 1700 $ за звук. Авиокомпаниите към този момент покачват цените.
Някои азиатски самолетни компании към този момент понижават направления. В Европа Lufthansa разисква краткотрайно приземяване на до 40 самолета. Ако войната продължи, част от пътуванията просто няма да се случат.
Ефектът към този момент се усеща в производството, изключително в химическата промишленост – „ промишлеността на промишленостите “, по думите на Урсула фон дер Лайен.
Според Eurofer – европейската асоциация на производителите на стомана – волатилността на енергийните цени е един от най-големите опасности за индустриалните вложения в Европа. Поскъпването ще се трансферира по цялата верига – в това число при торове, пластмаси и хелий.
Стагфалция
Комбинацията от по-високи разноски и слаб напредък основава риск от стагфлация – сюжет, прочут от 70-те години.
Европейската комисия чака напредък от едвам 1% през тази година, при повишаваща се инфлация. Това може да принуди ЕЦБ да увеличи лихвите, което ще натовари в допълнение стопанската система.
За държавните управления това значи по-скъпо обслужване на дълга и лимитирани благоприятни условия за ново финансиране.
Дори в случай че войната завърши през днешния ден, възобновяване ще отнеме най-малко година, предизвестява Фатих Бирол. Колкото по-дълго продължи спорът, толкоз по-тежки ще бъдат следствията.
Сега, когато последните танкери разтоварват товарите си, часовникът стартира да тече, написа POLITICO.
Европа разполага със седмици, не с месеци, с цел да се приготви за удар, който може да промени стопанската система ѝ за цяло потомство.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ