На фона на повишеното напрежение и прогнозите за потенциална руска агресия в близко бъдеще, европейски депутати и политици настояват за спешното създаване на т.нар. „Военен Шенген“ в рамките на Европейския съюз. Целта на тази мащабна инициатива е драстично да се съкрати времето за трансгранично придвижване на войски, въоръжение и военна техника в Общността, което се смята за ключово за колективната отбрана на източния фланг на НАТО.
Според данни на западни разузнавателни служби, цитирани в Брюксел, Русия може да бъде готова да атакува страна членка на ЕС в рамките на няколко години. Тази тревожна оценка е основният двигател за ускоряване на мерките по отбранителна готовност на континента. В момента бюрокрацията и различните национални правила за преминаване на граници представляват сериозно препятствие пред бързото разполагане на сили.
Проблемът е илюстриран с конкретни примери: докато средната обработка на заявка за военен транспорт е около десет дни, в някои държави процедурата отнема до цели 45 дни. Експерти отбелязват, че при евентуален конфликт такъв времеви прозорец е недопустим и може да бъде фатален за ефективния отговор на Алианса.
В отговор на тези нужди, Европейската комисия (ЕК) представи план за създаване на единна процедура за военна мобилност. Инициативата предвижда въвеждането на хармонизирани правила и ясни процедури, като максималният срок за обработка на разрешително за трансгранично движение да бъде намален до три работни дни, а в извънредни ситуации – до шест часа.
Освен законодателните промени, планът включва и мащабно преструктуриране на транспортната инфраструктура в Европа. Предвижда се подобряване и защита на т.нар. инфраструктура с двойно предназначение (гражданско и военно) – пътища, мостове, тунели, летища и морски пристанища, които да могат да издържат тежко военно оборудване. По този начин се цели логистичните коридори да достигнат максимално бързо до държавите, граничещи с Русия и Украйна.
Инициативата за „Военен Шенген“ е част от цялостен пакет за военна мобилност, като ЕК планира първите цели да бъдат изпълнени до 2027 г., а проектът да функционира с пълен капацитет до 2034 г. Това е решаваща стъпка, която, според върховния представител на ЕС Кая Калас, е от „решаващо значение за европейската отбрана“.
