Еврокомисарят Магнус Брунер в България: Шенген, миграция и ключовата роля на страната ни
Е врокомисарят за вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер е на посещаване в България през днешния ден , оповестиха от Представителството на Европейската комисия в България.
В София той ще се срещне с министър-председателя Росен Желязков и министъра на вътрешните работи Даниел Митов, с цел да обсъдят Пакта за миграцията и убежището, ръководството на миграцията, интеграцията на България в Шенген и ръководството на границите.
По-късно денем комисар Брунер, министър Митов и гръцкият заместник-министър по въпросите на миграцията и убежището Севи Волудаки ще посетят граничния пункт Кулата – Промахон. След това тримата ще преминат дружно в Гърция, отбелязвайки свободното придвижване без гранични инспекции в Шенген, се показва в известието.
Пактът за миграцията и убежището бе признат на 14 май 2024 г. Реформата на пакта за миграцията и убежището цели: облекчение на тежестта за страните от Европейски Съюз, в които идват множеството мигранти, предложение на по-справедлива и по-ефикасна рамка за вписване и култивиране на молбите за леговище, помощ за понижаване на вторичните придвижвания, се показва в информация на уеб страницата на Европейския съвет.
Ето какво заяви в изявление за Българска телеграфна агенция Магнус Брунер:
„ За да защитим Шенген, би трябвало първо да укрепим външните граници – посредством съвременни системи в областта на осведомителните технологии, подсилване на основни гранични сектори и увеличение на ресурсите на Фронтекс. В тази област България има основна роля за защита на външната граница на Европейски Съюз “, сподели еврокомисарят в писменото изявление, извършено в навечерието на неговата аудиенция.
Този месец се навършиха 40 години от подписването на Шенгенското съглашение от представители на държавните управления на Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Нидерландия за унищожаване граничните инспекции сред страните членки, проправяйки пътя за свободно придвижване на хора. То носи името на люксембургското населено място Шенген на река Мозел, където границите на Франция, Люксембург и Германия се срещат в една точка. Днес Шенгенското пространство се състои от 29 страни: 25 страни от Европейски Съюз плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Ирландия и Кипър са единствените две страни членки на Европейски Съюз, които не са се включили.
„ Шенген е едно от най-големите достижения на нашия съюз. Той има директно отражение върху живота на над 450 милиона европейци – предизвиква туризма, прави стоките по-евтини и основава благоприятни условия за работа и учене “, сподели Брунер. Комисарят добави, че с наближаването на летните отпуски милиони жители на Европейски Съюз ще се насладят на едно от главните преимущества на Шенген: опцията да пътуват до друга шенгенска страна без спомагателна администрация. А тази година за първи път и жителите на България ще се възползват напълно от тази независимост, сподели той.
Днес Брунер ще организира срещи с министър-председателя Росен Желязков и министъра на вътрешните работи Даниел Митов, с цел да обсъдят Пакта за миграцията и убежището, ръководството на миграцията, интеграцията на България в Шенген и ръководството на границите.
По-късно същия ден комисар Брунер, министър Митов и гръцкият заместник-министър по въпросите на миграцията и убежището Севи Волудаки ще посетят граничния пункт Кулата – Промахон, където ще създадат изказвания за медиите. След това тримата ще преминат дружно в Гърция, отбелязвайки свободното придвижване без гранични инспекции в Шенген.
„ Пактът за миграцията и убежището е доста добра основа, с която да подредим европейския си дом. Той усъвършенства вътрешните ни процеси – форсира процедурите при кандидатстване за леговище, прави ръководството на външните граници по-ефективно и улеснява връщанията “, съобщи еврокомисарят. Той изясни, че пактът, влизащ в действие следващата година, включва механизъм за взаимност, който основава баланс сред отговорност и взаимопомощ. По този метод страните, които са изключително наранени от миграцията, получават поддръжка от останалите – посредством приемане на мигранти, финансов принос или оперативна помощ. „ Това ще предотврати нуждата обособени страни да одобряват непропорционално огромен брой претенденти за леговище “, съобщи още Магнус Брунер.
Следва цялостният текст на изявлението.
Комисар Брунер, на фона на 40-годишнината от подписването на Шенгенското съглашение – и на фона на присъединението на България към Шенгенското пространство на 1 януари 2025 година – по какъв начин Комисията има намерение да балансира свободата на придвижване в Европейски Съюз с безпокойствата на обособените страни членки в региона на сигурността в ера, белязана от риск от тероризъм, хибридни закани и увеличена противозаконна миграция?
Шенген е едно от най-големите достижения на нашия съюз. Той има директно отражение върху живота на над 450 милиона европейци – предизвиква туризма, прави стоките по-евтини и основава благоприятни условия за работа и учене.
С наближаването на летните отпуски милиони жители на Европейски Съюз ще се насладят на едно от главните преимущества на Шенген: опцията да пътуват до друга шенгенска страна без спомагателна администрация. А тази година за първи път и жителите на България ще се възползват напълно от тази независимост.
За да поддържаме и развиваме Шенген, е належащо непрекъснато възобновяване в три съществени посоки: подсилване на външните ни граници, решение на проблемите в системата за ръководство на миграцията в Европейски Съюз и обезпечаване на правоохранителните органи нужните принадлежности, с цел да могат да реагират на заканите в бързо изменящата се конюнктура в региона на сигурността.
Като комисар по вътрешните работи и австрийски жител, по какъв начин гледате на съпротивата на Австрия в предишното против присъединението на България към Шенген? Беше ли тази позиция неточност от днешна позиция, или смятате, че тя оказа помощ да се обърне внимание на основателни опасения?
Изправени сме против закани за Шенгенското пространство съвсем всеки ден, а като политици би трябвало да се оправяме с тези провокации и да намираме способи за усъвършенстване. Именно това реализира непрекъснатият политически и механически разговор, довел до присъединението на България.
Австрия имаше терзания по отношение на вероятното влияние, само че в последна сметка българските управляващи убедиха австрийските жители, че се прави задоволително за отбраната на границите на Европейски Съюз – с цел да се сътвори зона на свободно придвижване от Атлантическия океан до Черно море.
Винаги съм подкрепял присъединението на България и го заявих ясно по време на чуването ми в Европейския парламент.
Съгласно разпоредбите от Дъблинския правилник претендентите за леговище се връщат в гранични страни като България. С влизането в действие на новия Пакт за миграцията и убежището следващата година, до каква степен тези правила ще бъдат сменени или реформирани – и чака ли се България да бъде освободена ненапълно от тази тежест?
Пактът за миграцията и убежището е доста добра основа, с която да подредим европейския си дом. Той усъвършенства вътрешните ни процеси – форсира процедурите при кандидатстване за леговище, прави ръководството на външните граници по-ефективно и улеснява връщанията.
Пактът включва механизъм за взаимност, който основава баланс сред отговорност и взаимопомощ. Държавите, които са изключително наранени от миграцията, получават поддръжка от останалите – посредством приемане на мигранти, финансов принос или оперативна помощ. Това ще предотврати нуждата обособени страни да одобряват непропорционално огромен брой претенденти за леговище. Новите правила ще стабилизират системата за леговище в целия Европейски Съюз.
Ако България задейства механизма за наложителна взаимност при забележителен миграционен напън на границата с Турция, по какъв начин Европейски Съюз ще подсигурява, че другите страни членки няма просто да се измъкнат посредством финансово присъединяване в издръжката на мигрантите в България, вместо да се съгласят на тяхното преразпределение?
Системата, за която страните членки се договориха в Пакта за миграцията и убежището, дава гаранции за взаимност.
По-специално тя подсигурява, че всяка страна членка, която се намира в усложнение, ще може да разчита на " взаимност за хората " – било то посредством действително преразпределение, било посредством компенсиране, тъй че да се понижи броят на лицата, за които тя носи отговорност.
В същото време всяка страна членка има правото да избере сама какъв вид ограничения за взаимност да приложи. Възможна е и композиция от разнообразни подходи.
С взор към бъдещето – по какъв начин виждате развиването на Шенген през идващите 10 години и каква роля би трябвало да играе България в оформянето на това бъдеще, изключително като страна, която към този момент е по едно и също време на външната граница и в зоната на свободно пътешестване?
За да запазим постигнатото през последните 40 години за още 40 и повече, Шенген ще би трябвало да се обновява непрекъснато. И България има значима роля за реализирането на това.
За да защитим Шенген, би трябвало първо да укрепим външните граници – посредством съвременни системи в областта на осведомителните технологии, подсилване на основни гранични сектори и увеличение на ресурсите на Фронтекс. В тази област България има основна роля за защита на външната граница на Европейски Съюз.
Второ, отстраняваме минусите в миграционната система на Европейски Съюз посредством новия Пакт за миграцията и убежището и посредством ограничения за увеличение на броя на връщанията, както и посредством по-тясно съдействие с трети страни. Тези промени, които ще влязат в действие през 2026 година, ще донесат действителна смяна.
Трето, би трябвало да осигурим на органите на реда нужните средства, с цел да се оправят с разрастващите се трансгранични закани – като засилим оперативната роля на Европол и подобрим достъпа до основни данни. Всички тези стъпки – с цялостното присъединяване на България като шенгенска страна – ще укрепят по едно и също време сигурността ни и целостта на свободното придвижване.
В София той ще се срещне с министър-председателя Росен Желязков и министъра на вътрешните работи Даниел Митов, с цел да обсъдят Пакта за миграцията и убежището, ръководството на миграцията, интеграцията на България в Шенген и ръководството на границите.
По-късно денем комисар Брунер, министър Митов и гръцкият заместник-министър по въпросите на миграцията и убежището Севи Волудаки ще посетят граничния пункт Кулата – Промахон. След това тримата ще преминат дружно в Гърция, отбелязвайки свободното придвижване без гранични инспекции в Шенген, се показва в известието.
Пактът за миграцията и убежището бе признат на 14 май 2024 г. Реформата на пакта за миграцията и убежището цели: облекчение на тежестта за страните от Европейски Съюз, в които идват множеството мигранти, предложение на по-справедлива и по-ефикасна рамка за вписване и култивиране на молбите за леговище, помощ за понижаване на вторичните придвижвания, се показва в информация на уеб страницата на Европейския съвет.
Ето какво заяви в изявление за Българска телеграфна агенция Магнус Брунер:
„ За да защитим Шенген, би трябвало първо да укрепим външните граници – посредством съвременни системи в областта на осведомителните технологии, подсилване на основни гранични сектори и увеличение на ресурсите на Фронтекс. В тази област България има основна роля за защита на външната граница на Европейски Съюз “, сподели еврокомисарят в писменото изявление, извършено в навечерието на неговата аудиенция.
Този месец се навършиха 40 години от подписването на Шенгенското съглашение от представители на държавните управления на Белгия, Германия, Франция, Люксембург и Нидерландия за унищожаване граничните инспекции сред страните членки, проправяйки пътя за свободно придвижване на хора. То носи името на люксембургското населено място Шенген на река Мозел, където границите на Франция, Люксембург и Германия се срещат в една точка. Днес Шенгенското пространство се състои от 29 страни: 25 страни от Европейски Съюз плюс Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Ирландия и Кипър са единствените две страни членки на Европейски Съюз, които не са се включили.
„ Шенген е едно от най-големите достижения на нашия съюз. Той има директно отражение върху живота на над 450 милиона европейци – предизвиква туризма, прави стоките по-евтини и основава благоприятни условия за работа и учене “, сподели Брунер. Комисарят добави, че с наближаването на летните отпуски милиони жители на Европейски Съюз ще се насладят на едно от главните преимущества на Шенген: опцията да пътуват до друга шенгенска страна без спомагателна администрация. А тази година за първи път и жителите на България ще се възползват напълно от тази независимост, сподели той.
Днес Брунер ще организира срещи с министър-председателя Росен Желязков и министъра на вътрешните работи Даниел Митов, с цел да обсъдят Пакта за миграцията и убежището, ръководството на миграцията, интеграцията на България в Шенген и ръководството на границите.
По-късно същия ден комисар Брунер, министър Митов и гръцкият заместник-министър по въпросите на миграцията и убежището Севи Волудаки ще посетят граничния пункт Кулата – Промахон, където ще създадат изказвания за медиите. След това тримата ще преминат дружно в Гърция, отбелязвайки свободното придвижване без гранични инспекции в Шенген.
„ Пактът за миграцията и убежището е доста добра основа, с която да подредим европейския си дом. Той усъвършенства вътрешните ни процеси – форсира процедурите при кандидатстване за леговище, прави ръководството на външните граници по-ефективно и улеснява връщанията “, съобщи еврокомисарят. Той изясни, че пактът, влизащ в действие следващата година, включва механизъм за взаимност, който основава баланс сред отговорност и взаимопомощ. По този метод страните, които са изключително наранени от миграцията, получават поддръжка от останалите – посредством приемане на мигранти, финансов принос или оперативна помощ. „ Това ще предотврати нуждата обособени страни да одобряват непропорционално огромен брой претенденти за леговище “, съобщи още Магнус Брунер.
Следва цялостният текст на изявлението.
Комисар Брунер, на фона на 40-годишнината от подписването на Шенгенското съглашение – и на фона на присъединението на България към Шенгенското пространство на 1 януари 2025 година – по какъв начин Комисията има намерение да балансира свободата на придвижване в Европейски Съюз с безпокойствата на обособените страни членки в региона на сигурността в ера, белязана от риск от тероризъм, хибридни закани и увеличена противозаконна миграция?
Шенген е едно от най-големите достижения на нашия съюз. Той има директно отражение върху живота на над 450 милиона европейци – предизвиква туризма, прави стоките по-евтини и основава благоприятни условия за работа и учене.
С наближаването на летните отпуски милиони жители на Европейски Съюз ще се насладят на едно от главните преимущества на Шенген: опцията да пътуват до друга шенгенска страна без спомагателна администрация. А тази година за първи път и жителите на България ще се възползват напълно от тази независимост.
За да поддържаме и развиваме Шенген, е належащо непрекъснато възобновяване в три съществени посоки: подсилване на външните ни граници, решение на проблемите в системата за ръководство на миграцията в Европейски Съюз и обезпечаване на правоохранителните органи нужните принадлежности, с цел да могат да реагират на заканите в бързо изменящата се конюнктура в региона на сигурността.
Като комисар по вътрешните работи и австрийски жител, по какъв начин гледате на съпротивата на Австрия в предишното против присъединението на България към Шенген? Беше ли тази позиция неточност от днешна позиция, или смятате, че тя оказа помощ да се обърне внимание на основателни опасения?
Изправени сме против закани за Шенгенското пространство съвсем всеки ден, а като политици би трябвало да се оправяме с тези провокации и да намираме способи за усъвършенстване. Именно това реализира непрекъснатият политически и механически разговор, довел до присъединението на България.
Австрия имаше терзания по отношение на вероятното влияние, само че в последна сметка българските управляващи убедиха австрийските жители, че се прави задоволително за отбраната на границите на Европейски Съюз – с цел да се сътвори зона на свободно придвижване от Атлантическия океан до Черно море.
Винаги съм подкрепял присъединението на България и го заявих ясно по време на чуването ми в Европейския парламент.
Съгласно разпоредбите от Дъблинския правилник претендентите за леговище се връщат в гранични страни като България. С влизането в действие на новия Пакт за миграцията и убежището следващата година, до каква степен тези правила ще бъдат сменени или реформирани – и чака ли се България да бъде освободена ненапълно от тази тежест?
Пактът за миграцията и убежището е доста добра основа, с която да подредим европейския си дом. Той усъвършенства вътрешните ни процеси – форсира процедурите при кандидатстване за леговище, прави ръководството на външните граници по-ефективно и улеснява връщанията.
Пактът включва механизъм за взаимност, който основава баланс сред отговорност и взаимопомощ. Държавите, които са изключително наранени от миграцията, получават поддръжка от останалите – посредством приемане на мигранти, финансов принос или оперативна помощ. Това ще предотврати нуждата обособени страни да одобряват непропорционално огромен брой претенденти за леговище. Новите правила ще стабилизират системата за леговище в целия Европейски Съюз.
Ако България задейства механизма за наложителна взаимност при забележителен миграционен напън на границата с Турция, по какъв начин Европейски Съюз ще подсигурява, че другите страни членки няма просто да се измъкнат посредством финансово присъединяване в издръжката на мигрантите в България, вместо да се съгласят на тяхното преразпределение?
Системата, за която страните членки се договориха в Пакта за миграцията и убежището, дава гаранции за взаимност.
По-специално тя подсигурява, че всяка страна членка, която се намира в усложнение, ще може да разчита на " взаимност за хората " – било то посредством действително преразпределение, било посредством компенсиране, тъй че да се понижи броят на лицата, за които тя носи отговорност.
В същото време всяка страна членка има правото да избере сама какъв вид ограничения за взаимност да приложи. Възможна е и композиция от разнообразни подходи.
С взор към бъдещето – по какъв начин виждате развиването на Шенген през идващите 10 години и каква роля би трябвало да играе България в оформянето на това бъдеще, изключително като страна, която към този момент е по едно и също време на външната граница и в зоната на свободно пътешестване?
За да запазим постигнатото през последните 40 години за още 40 и повече, Шенген ще би трябвало да се обновява непрекъснато. И България има значима роля за реализирането на това.
За да защитим Шенген, би трябвало първо да укрепим външните граници – посредством съвременни системи в областта на осведомителните технологии, подсилване на основни гранични сектори и увеличение на ресурсите на Фронтекс. В тази област България има основна роля за защита на външната граница на Европейски Съюз.
Второ, отстраняваме минусите в миграционната система на Европейски Съюз посредством новия Пакт за миграцията и убежището и посредством ограничения за увеличение на броя на връщанията, както и посредством по-тясно съдействие с трети страни. Тези промени, които ще влязат в действие през 2026 година, ще донесат действителна смяна.
Трето, би трябвало да осигурим на органите на реда нужните средства, с цел да се оправят с разрастващите се трансгранични закани – като засилим оперативната роля на Европол и подобрим достъпа до основни данни. Всички тези стъпки – с цялостното присъединяване на България като шенгенска страна – ще укрепят по едно и също време сигурността ни и целостта на свободното придвижване.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ