Вера Йоурова: Все още няма осезаеми резултати в борбата с корупцията
Еврокомисарят по правораздаване, потребителите и равнопоставеността сред половете Вера Йоурова
© Анелия Николова Още по тематиката
От 2020 година еврофондовете ще идват с прокуратура
Създаващата се европейска конструкция има късмет да показва в България по какъв начин обвиняването в действителност би трябвало да работи
19 окт 2017
Членството в европейската прокуратура може да облекчи достъпа до еврофондовете
България е измежду основателките на новата евроструктура за битка с измамите с европейски средства, трансграничните митнически и Данък добавена стойност закононарушения
6 окт 2017
Цацаров по-скоро оптимистичен, Европейска комисия по-скоро реалистична за наблюдението върху България
Докладът на Европейска комисия за напредъка на правосъдната промяна в България, който ще бъде оповестен в края на ноември, евентуално ще бъде със омекотен звук
28 сеп 2017
Брюксел с първи ограничения против храните с друго качество в Източна Европа
Европейската комисия ще отпуска средства на националните органи за инспекции на съставките на питателните артикули
26 сеп 2017 Съдбата на проточилия се към този момент 10 години мониторинг върху правосъдните системи на България и Румъния към момента е неразбираема. Въпреки догатките, че тонът на задаващия се в средата на ноември следващ отчет ще бъде по-положителен, тъй че да стартира един равномерен развой на анулация на наблюдението, комисарят по правораздаването, потребителите и равнопоставеността сред половете Вера Йоурова дава разнопосочни сигнали.
" Ние към момента не виждаме осезаеми резултати, тъй че да вземем за пример корумпираните да бъде изправени пред съда. Също по този начин, виждаме изследванията на публичното мнение, които демонстрират по какъв начин самите хора в България и Румъния желаят този напън за промени да продължи. Това е разбираемо, защото самостоятелната и добре функционираща правосъдна система е значима за тях ", споделя Йоурова в изявление за " Капитал ". Тази седмица комисарят е на посещаване в София, с цел да взе участие на годишната министерска среща Европейски Съюз – Западни Балкани в региона на правораздаването и вътрешните работи. По време на визитата си тя ще разиска и подготовката на на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, което стартира в първата половина на 2018 година, и неговите цели, изключително в региона на връзките със Западните Балкани.
На директния въпрос дали ще отпадне Механизмът за съдействие и инспекция (CVM), който беше въведен през 2007 година, с цел да се уверят страните-членки, че България и Румъния ще се реформират, Йоурова цитира мнението на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. " Председателят сподели, че желае да види CVM завършен до края на мандата на тази комисия (средата на 2019 година - бел. ред.). България знае какво би трябвало да направи, защото през януари ние заложихме напълно съответни цели за осъществяване ".
Все отново, Йоурова дава и някои позитивни сигнали, като отхвърля мнението, че механизмът не работи, защото няма забележими признаци, че правоохранителната система, изключително на България, е почнала да работи осезаемо по-добре. " Мониторингът реализира известни резултати и виждаме, че има прочут прогрес по всички шест индикатора за осъществяване, които бяха заложени през 2006 година Важното е това да не става единствено тъй като Европейски Съюз го желае, промените би трябвало да са надълбоко вкоренени в институционалната система на България ".
Комисарят не крие, че желае да размени наблюдението върху България и Румъния с нов механизъм, който да обгръща всички страни-членки. От една страна, в случай че 27-те (Великобритания евентуално към този момент ще е напуснала Европейски Съюз по това време) страни-членки се правят оценка по методология, сходна на тази, която се употребява в този момент за София и Букурещ, мониторингът за България няма да отпадне, просто ще се видоизмени. От друга обаче, ясно е, че множеството страни-членки надали биха приели строги критерии. От 2013 година насам годишно се разгласява така наречен правосъдно табло (Информационно табло на Европейски Съюз в региона на правосъдието), което прави ранглисти на правораздаването в страните членки по разнообразни критерии - дълготрайност на производствата, достъп до правораздаване, характерни проблеми като отбрана на потребителите и други, оценени на база на подадените статистически данни. Според последните резултати българската правосъдна система заема много положителни позиции.
" Важно е да можем да заемаме позиции на еднообразно отнасяне, тъй че да не подлагаме на критика и морализаторстваме, а да държим висок стандарт на правосъдните системи в страните-членки ", споделя Йоурова и добавя, че предвижданият механизъм за оценка на правосъдната система и върховенството на закона би трябвало да има високи критерии, колкото и мъчно постижимо е това.
Каква вероятност за Западните Балкани
Портфолиото на Йоурова като комисар я прави и съществена фигура в Европейската комисия, когато става дума за Западните Балкани – договарянията в региона на правораздаването и вътрешните работи ще бъдат основни за приемането на шестте страни от района в Европейски Съюз. Самата тя акцентира, че дълги години е работила като съветник в региона на върховенството на закона и административната промяна (включително и в България като бизнес консултант) и се усеща обвързвана със страните от Югоизточна Европа. По-важното е, че правораздаването и вътрешните работи, които са в нейните пълномощия, към този момент се обрисуваха като главната тематика, по която Европейски Съюз ще държи да види прогрес в шестте страни.
Страните от Западните Балкани, чието присъединение към Европейския съюз беше публично сложено на трупчета през 2014 година, може в околните месеци да получат по-ясна вероятност за своето вероятно участие в евросъюза. " Сега е моментът да кажем какво следва ", споделя Вера Йоурова.
Темата за участието на Сърбия, Черна Гора, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово в Европейски Съюз неизбежно ще бъде съществена по време на конференцията на правосъдните министри от Западните Балкани този четвъртък, в която ще взе участие Йоурова. Тази тематика е и измежду целите на идното в първата половина на 2018 година българско председателство на Съвета на Европейски Съюз. След като преди три години ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер съобщи, че до края на неговия мандат през 2019 година няма да има банкет на нови страни в Европейски Съюз, в този момент към този момент е ясно, че това най-вероятно няма да се случи и доникъде на идващото десетилетие. В началото на седмицата Европейската комисия разгласява работната си стратегия за идната година, в която разширението на Европейски Съюз попада в графата " осъществяване след 2025 година " Това значи, че даже най-напредналите в подготовката си страни – Сърбия и Черна Гора, могат да останат в чакалнята за Европейски Съюз най-малко 10 години.
" Сега за тях присъединението е " един ден в бъдещето ", тези страни се нуждаят от повече осезаема вероятност, в този момент е моментът да кажем какво следва за тях ", споделя Йоурова, без това да наподобява като намек за допустимо по-ранно приемане. Тя счита, че в случай че през 2014 година Европейски Съюз към момента се е нуждаел от стабилизиране, както заради претърпяната икономическа рецесия, по този начин и поради огромното разширение през 2004-2007 година, в този момент към този момент обстановката е друга и тя изисква страните-членки съществено да погледнат на проблемите със Западните Балкани.
Отлагането и неналичието на ясна вероятност освен може да докара до отчаяние, само че и до осезаема смяна в техния външнополитически курс и понижаване на въздействието на Европейски Съюз в Западните Балкани, които надалеч не са излекували проблемите, подбудени от разпадането на някогашна Югославия. " Без вероятност и в случай че са интензивно обезкуражавани, доста сърби могат да попаднат в отворените прегръдки на Русия ", показва Йоурова.
Според нея идващото българско председателство на Съвета на Европейски Съюз е комфортен миг този въпрос да бъде прегледан от страните-членки. През пролетта на идната година в София ще се организира среща на високо ниво на страните-членки, на която те ще имат опция да дебатират свободно своите визии. А обстановката по никакъв начин не е лесна. Например, с цел да се форсира процесът на приемане на Сърбия в Европейски Съюз, страната би трябвало да реши отворените си проблеми с Косово. Това обаче по никакъв начин няма да е елементарно, защото измежду 28-те съществуват разнообразни отзиви за статута на някогашната сръбска провинция. Испания, която не е признала независимостта на Косово, надали бъде изключително възторжена от сходна полемика предвид на личните си проблеми с Каталуния. За България обаче е значимо въпросът със разногласията към Косово да се реши бързо, защото това ще докара до стабилизиране на района. Именно това е една от главните аргументи Западните Балкани да са измежду целите на идващото българско председателство.
© Анелия Николова Още по тематиката
От 2020 година еврофондовете ще идват с прокуратура
Създаващата се европейска конструкция има късмет да показва в България по какъв начин обвиняването в действителност би трябвало да работи
19 окт 2017
Членството в европейската прокуратура може да облекчи достъпа до еврофондовете
България е измежду основателките на новата евроструктура за битка с измамите с европейски средства, трансграничните митнически и Данък добавена стойност закононарушения
6 окт 2017
Цацаров по-скоро оптимистичен, Европейска комисия по-скоро реалистична за наблюдението върху България
Докладът на Европейска комисия за напредъка на правосъдната промяна в България, който ще бъде оповестен в края на ноември, евентуално ще бъде със омекотен звук
28 сеп 2017
Брюксел с първи ограничения против храните с друго качество в Източна Европа
Европейската комисия ще отпуска средства на националните органи за инспекции на съставките на питателните артикули
26 сеп 2017 Съдбата на проточилия се към този момент 10 години мониторинг върху правосъдните системи на България и Румъния към момента е неразбираема. Въпреки догатките, че тонът на задаващия се в средата на ноември следващ отчет ще бъде по-положителен, тъй че да стартира един равномерен развой на анулация на наблюдението, комисарят по правораздаването, потребителите и равнопоставеността сред половете Вера Йоурова дава разнопосочни сигнали.
" Ние към момента не виждаме осезаеми резултати, тъй че да вземем за пример корумпираните да бъде изправени пред съда. Също по този начин, виждаме изследванията на публичното мнение, които демонстрират по какъв начин самите хора в България и Румъния желаят този напън за промени да продължи. Това е разбираемо, защото самостоятелната и добре функционираща правосъдна система е значима за тях ", споделя Йоурова в изявление за " Капитал ". Тази седмица комисарят е на посещаване в София, с цел да взе участие на годишната министерска среща Европейски Съюз – Западни Балкани в региона на правораздаването и вътрешните работи. По време на визитата си тя ще разиска и подготовката на на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, което стартира в първата половина на 2018 година, и неговите цели, изключително в региона на връзките със Западните Балкани.
На директния въпрос дали ще отпадне Механизмът за съдействие и инспекция (CVM), който беше въведен през 2007 година, с цел да се уверят страните-членки, че България и Румъния ще се реформират, Йоурова цитира мнението на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. " Председателят сподели, че желае да види CVM завършен до края на мандата на тази комисия (средата на 2019 година - бел. ред.). България знае какво би трябвало да направи, защото през януари ние заложихме напълно съответни цели за осъществяване ".
Все отново, Йоурова дава и някои позитивни сигнали, като отхвърля мнението, че механизмът не работи, защото няма забележими признаци, че правоохранителната система, изключително на България, е почнала да работи осезаемо по-добре. " Мониторингът реализира известни резултати и виждаме, че има прочут прогрес по всички шест индикатора за осъществяване, които бяха заложени през 2006 година Важното е това да не става единствено тъй като Европейски Съюз го желае, промените би трябвало да са надълбоко вкоренени в институционалната система на България ".
Комисарят не крие, че желае да размени наблюдението върху България и Румъния с нов механизъм, който да обгръща всички страни-членки. От една страна, в случай че 27-те (Великобритания евентуално към този момент ще е напуснала Европейски Съюз по това време) страни-членки се правят оценка по методология, сходна на тази, която се употребява в този момент за София и Букурещ, мониторингът за България няма да отпадне, просто ще се видоизмени. От друга обаче, ясно е, че множеството страни-членки надали биха приели строги критерии. От 2013 година насам годишно се разгласява така наречен правосъдно табло (Информационно табло на Европейски Съюз в региона на правосъдието), което прави ранглисти на правораздаването в страните членки по разнообразни критерии - дълготрайност на производствата, достъп до правораздаване, характерни проблеми като отбрана на потребителите и други, оценени на база на подадените статистически данни. Според последните резултати българската правосъдна система заема много положителни позиции.
" Важно е да можем да заемаме позиции на еднообразно отнасяне, тъй че да не подлагаме на критика и морализаторстваме, а да държим висок стандарт на правосъдните системи в страните-членки ", споделя Йоурова и добавя, че предвижданият механизъм за оценка на правосъдната система и върховенството на закона би трябвало да има високи критерии, колкото и мъчно постижимо е това.
Каква вероятност за Западните Балкани
Портфолиото на Йоурова като комисар я прави и съществена фигура в Европейската комисия, когато става дума за Западните Балкани – договарянията в региона на правораздаването и вътрешните работи ще бъдат основни за приемането на шестте страни от района в Европейски Съюз. Самата тя акцентира, че дълги години е работила като съветник в региона на върховенството на закона и административната промяна (включително и в България като бизнес консултант) и се усеща обвързвана със страните от Югоизточна Европа. По-важното е, че правораздаването и вътрешните работи, които са в нейните пълномощия, към този момент се обрисуваха като главната тематика, по която Европейски Съюз ще държи да види прогрес в шестте страни.
Страните от Западните Балкани, чието присъединение към Европейския съюз беше публично сложено на трупчета през 2014 година, може в околните месеци да получат по-ясна вероятност за своето вероятно участие в евросъюза. " Сега е моментът да кажем какво следва ", споделя Вера Йоурова.
Темата за участието на Сърбия, Черна Гора, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово в Европейски Съюз неизбежно ще бъде съществена по време на конференцията на правосъдните министри от Западните Балкани този четвъртък, в която ще взе участие Йоурова. Тази тематика е и измежду целите на идното в първата половина на 2018 година българско председателство на Съвета на Европейски Съюз. След като преди три години ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер съобщи, че до края на неговия мандат през 2019 година няма да има банкет на нови страни в Европейски Съюз, в този момент към този момент е ясно, че това най-вероятно няма да се случи и доникъде на идващото десетилетие. В началото на седмицата Европейската комисия разгласява работната си стратегия за идната година, в която разширението на Европейски Съюз попада в графата " осъществяване след 2025 година " Това значи, че даже най-напредналите в подготовката си страни – Сърбия и Черна Гора, могат да останат в чакалнята за Европейски Съюз най-малко 10 години.
" Сега за тях присъединението е " един ден в бъдещето ", тези страни се нуждаят от повече осезаема вероятност, в този момент е моментът да кажем какво следва за тях ", споделя Йоурова, без това да наподобява като намек за допустимо по-ранно приемане. Тя счита, че в случай че през 2014 година Европейски Съюз към момента се е нуждаел от стабилизиране, както заради претърпяната икономическа рецесия, по този начин и поради огромното разширение през 2004-2007 година, в този момент към този момент обстановката е друга и тя изисква страните-членки съществено да погледнат на проблемите със Западните Балкани.
Отлагането и неналичието на ясна вероятност освен може да докара до отчаяние, само че и до осезаема смяна в техния външнополитически курс и понижаване на въздействието на Европейски Съюз в Западните Балкани, които надалеч не са излекували проблемите, подбудени от разпадането на някогашна Югославия. " Без вероятност и в случай че са интензивно обезкуражавани, доста сърби могат да попаднат в отворените прегръдки на Русия ", показва Йоурова.
Според нея идващото българско председателство на Съвета на Европейски Съюз е комфортен миг този въпрос да бъде прегледан от страните-членки. През пролетта на идната година в София ще се организира среща на високо ниво на страните-членки, на която те ще имат опция да дебатират свободно своите визии. А обстановката по никакъв начин не е лесна. Например, с цел да се форсира процесът на приемане на Сърбия в Европейски Съюз, страната би трябвало да реши отворените си проблеми с Косово. Това обаче по никакъв начин няма да е елементарно, защото измежду 28-те съществуват разнообразни отзиви за статута на някогашната сръбска провинция. Испания, която не е признала независимостта на Косово, надали бъде изключително възторжена от сходна полемика предвид на личните си проблеми с Каталуния. За България обаче е значимо въпросът със разногласията към Косово да се реши бързо, защото това ще докара до стабилизиране на района. Именно това е една от главните аргументи Западните Балкани да са измежду целите на идващото българско председателство.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ