Александър Йорданов проговори пред ПИК за визитата на Кирил Петков в Брюксел: Опасявам се, че ще преповтаря лъжи и клевети за състоянието на България. Примиренческата му позиция за НАТО и Русия буди недоумение
Евродепутатът от групата ГЕРБ/ЕНП Александър Йорданов проучва пред ПИК упованията от днешната аудиенция на министър-председателя Кирил Петков в Брюксел, откакто основният прокурор Иван Гешев към този момент разяснява оттова поръчките на премиера, че ще назначава свои хора в обвиняването. Как Гешев отвори очите на комисията ЛИДЕ и така наречен правозащитници към Елена Йончева, за какво сме несъответстващи като позиция в НАТО и какво са си споделили Петков и Йенс Столтенберг за чл.5 от Вашингтонския контракт, както и за какво самолетът на Киро и Асен може единствено да се приземява в Скопие, разкрива още Александър Йорданов.
- Г-н Йорданов, какво да чакаме от днешното посещаване на премиера Кирил Петков в Брюксел, още повече че основният прокурор Иван Гешев към този момент разяснява оттова неуместната поръчка на министър-председателя, че ще назначава свои хора в обвиняването?
свързани новини140128преди 3 часа23143преди 2 часа
- Визитата на премиера е в една комисия, в мониторинговата група, която следи проблемите с върховенството на правото в България. С други думи – това е една извънредно лимитирана по наличието си аудиенция. И тя не може да се дефинира като представителна. Лично аз не чакам никакви резултати от нея, както и не съм очаквал резултати от никоя друга аудиенция на премиера Петков. Опасенията ми са, че той ще показа някои от лъжите и клеветите, които се популяризират в България, за положението на страната ни. И по този метод ще усили говоренето против България.
- Това ли е дневният ред на комисията „ ЛИБЕ “?
- Това от дълго време не е в дневния ред на комисията „ ЛИБЕ “. Членовете в тази комисия са основно представители на левицата, самодейността е и на евродепутатката Елена Йончева. Това е самодейност, с която се цели непрекъснато да се поддържа напрежението по тематиката „ господство на правото “. Вероятно е да се слагат въпроси, свързани с смяната на ръководството в България. Не знам какво тъкмо ще питат господин Петков и по какъв начин той ще отговори. Не мога да допускам. Важно е какво той ще съобщи на конференцията след срещата. Но в случай че осъждам от това, което някои публицисти задаваха като въпроси на основния прокурор Иван Гешев по неготово изказване в комисията, ще бъде поредна операция и агитация. Апропо имам вътрешна информация, че представянето на Гешев е било доста почтено. Подходът към Гешев първоначално е бил много запазен точно поради тази агитация. Но в процеса на диалога са се убедили, че пред тях стои един извънредно способен юрист, прокурор, който е доста наясно с проблемите пред правосъдната власт в България. И бих споделил, че той е съумял да им отвори очите за доста истини, до които евродепутатите нямат достъп, тъй като доста постоянно, както и хората в България, са в плен на медийна агитация. На конференцията по-късно с тенденциозни журналистически въпроси още веднъж е бил изработен опит да се унижи основният прокурор на България.
- Понеже вие говорите за медии и агитация, изкушен съм да ви попитам по какъв начин ни четат в Европа – съответна ли е съгласно нашите сътрудници позицията на България по напрежението от оста Русия-НАТО?
- Темата за връзките с Русия не слизала от дневния ред на Европейския парламент повече от година. Приети бяха няколко резолюции, като една от последните е изключително значима, тъй като тя ясно разграничава връзките, които би трябвало да развиваме с съветския народ и с съветското гражданско общество от връзките, които би трябвало да развиваме и да подобряваме, в случай че това е допустимо, с ръководещите в Кремъл. Това са две писти на политика, която се разисква и приема в Европейския парламент. Отношението към хората в Русия да се отграничи от отношението към политиците в Москва. И тук е значимо да се каже, че настояванията, които Русия насочи към някои страни членки на НАТО и на Европейски Съюз – да се откажат от своя евроатлантически избор, да се върне структурата на сигурността в Европа към интервала, преди тези страни да са станали членове на НАТО, т.е. преди 1997 година. Тази политика на съветското държавно управление, на съветския президент, е изрично неприемлива от Европейския парламент, както е изрично неприемлива и всички европейски страни. И в Комисията по външна политика, в това число на последното съвещание във вторник, още веднъж става дума за това, че е належащо европейската политика на сигурност и защита да бъде дейна политика на сигурност. И тук точно е разликата сред това, което приказваме в европарламента, и това, което като позиция ни показва българското държавно управление, в това число от дебата, който се състоя в българския парламент по въпроса за връзките ни с Русия. Активна политика в областта на сигурността и защитата значи цялостна взаимност със страните членки на НАТО, съгласуваност на напъните им и отваряне на опцията за разполагане на военни сили на НАТО във всяка една страна, за която алиансът преценя, че има заплаха за нея от вероятно съветска експанзия. Искам да припомня, тъй като това е извънредно значимо, че в последните български отчети от службите ни за сигурност не някоя друга страна, а точно Русия беше посочена като съществена опасност. Затова буди неразбиране по какъв начин може министър председателят Петков и министърът на защитата в изказването си в Народното събрание да одобряват една примиренческа позиция – като скриване надали не под масата, с цел да отмине настоящето напрежение. Моето мнение постоянно е било, че България би трябвало да бъде дейна страна в НАТО. И ние сме тези, които би трябвало да желаеме увеличаване на нашия боен капацитет, в това число и с войски на НАТО на българска територия. Защото Българската войска, да не се лъжем, е слаба, с цел да се опълчи на една непозната експанзия. Тя е слаба и като бройка, и като въоръжение, и като благоприятни условия.
- В подтекста на това, което вие говорите, първата публична аудиенция на Кирил Петков зад граница беше срещата му с Йенс Столтенберг, генералния секретар на НАТО. Дали е допустимо на тази среща да е контрактувано нещо, за което не знаем, по отношение на чл.5 от Вашингтонския контракт?
- Не мога да допускам дали е разговаряно за това. Във всички случаи аз съм разговарял с господин Столтенберг съответно за заканите за националната сигурност на България, въобще на югоизточния фланг на НАТО в черноморско направление. Това беше във времето, когато още веднъж имаше сериозна рецесия в връзките сред НАТО, Украйна и Русия. Тогава господин Столтенберг гостува в Комисията по външна политика на Европарламента. Тогава точно зададох въпрос със сигурността на Черно море. Отговорът беше еднопосочен, че е належащо НАТО да ускори своето наличие в Черноморския район. Тази политика не се е трансформирала, тъй че тук въпросът не е дали НАТО като организация какво решение ще вземе, значимо е за нас, за България, ние самите да предизвикваме това решение. Като го прави Румъния, както го вършат балтийските страни, както го прави Полша, както го прави даже Унгария, която е в Централна Европа. И това е належащо, бих споделил, за самото наше национално самочувствие. Че ние сме значима страна в НАТО. Защото изявлението, че щели сме да подготвим някакъв батальон, който да бъде във висока степен на бойна подготвеност и въоръжение, звучи просто смешно. Срещу страни като Русия с батальон не се води война. Нашите политици би трябвало да бъдат виновни на равнището на провокациите на днешния ден. Няма ужасно да се противопоставим на съветската политика, на съветските политици, на съветската страна, на съветския президент. Те са сега наши съперници. И това би трябвало да се схваща. Но няма нищо по-добро от това да бъдем другари на съветския народ, на съветските жители, на тези хора, които също желаят да живеят свободно, да пътуват в Европа, да се употребяват от свободите и правата, които имат всички европейски жители. Властта в Русия и народът на Русия са разнообразни направления, би трябвало да ги отграничаваме в съзнанието си. Нашето държавно управление би трябвало да го схваща това.
- Понеже сте ценител на славянството, на Македония, говорите за национално самочувствие, дали това, което ни се показва в този момент като стопляне на връзките сред София и Скопие на някаква предпочитано бизнес основа, в действителност не е за сметка на изконните български ползи и историческата истина?
- Аз не чакам особена смяна в българо-македонските връзки, даже аероплан да литне от София до Скопие.
- Такъв аероплан летеше по времето на Сергей Станишев, само че кацна скоропостижно.
- Северна Македония е страната, която желае да стане член на Европейски Съюз. И изискването това да се случи, да стартират договаряния с нея, е тя да стартира да извършва контракта, който сама е подписала с България. А в този контракт, за това държавното управление на България не може да си затваря очите, написа, главното е разбирането за общата ни история и всичко, което произтича от този факт. Трябват промени в учебниците по история в Македония, отвод от диалект на омразата, прекратяване кражбата на българско културно-историческо завещание. Трябва да бъдат предпазени правата на хората, които се самоопределят като българи. Защото пътища, железопътни линии могат да се строят, самолети могат да летят, хранителни добавки могат се продават, в случай че това е толкоз огромен проблем, само че с историята търговия не може да има. Защото историята е живян живот. Тя е минало свършено време. То не може да се трансформира с днешна дата. Не може да се сменя идентичността на умряли хора. Не могат да се преиначават писмени монументи. Сборникът с български национални песни на възрожденците братя Миладинови е събиран точно в Македония. И тези песни са български точно, тъй като са събирани в Македония. Истината е, че ние и македонците сме един народ, който е разграничен от политиката. Преследването на хора с българско съзнание е закононарушение, сравнимо с Холокоста.
- Г-н Йорданов, какво да чакаме от днешното посещаване на премиера Кирил Петков в Брюксел, още повече че основният прокурор Иван Гешев към този момент разяснява оттова неуместната поръчка на министър-председателя, че ще назначава свои хора в обвиняването?
свързани новини140128преди 3 часа23143преди 2 часа
- Визитата на премиера е в една комисия, в мониторинговата група, която следи проблемите с върховенството на правото в България. С други думи – това е една извънредно лимитирана по наличието си аудиенция. И тя не може да се дефинира като представителна. Лично аз не чакам никакви резултати от нея, както и не съм очаквал резултати от никоя друга аудиенция на премиера Петков. Опасенията ми са, че той ще показа някои от лъжите и клеветите, които се популяризират в България, за положението на страната ни. И по този метод ще усили говоренето против България.
- Това ли е дневният ред на комисията „ ЛИБЕ “?
- Това от дълго време не е в дневния ред на комисията „ ЛИБЕ “. Членовете в тази комисия са основно представители на левицата, самодейността е и на евродепутатката Елена Йончева. Това е самодейност, с която се цели непрекъснато да се поддържа напрежението по тематиката „ господство на правото “. Вероятно е да се слагат въпроси, свързани с смяната на ръководството в България. Не знам какво тъкмо ще питат господин Петков и по какъв начин той ще отговори. Не мога да допускам. Важно е какво той ще съобщи на конференцията след срещата. Но в случай че осъждам от това, което някои публицисти задаваха като въпроси на основния прокурор Иван Гешев по неготово изказване в комисията, ще бъде поредна операция и агитация. Апропо имам вътрешна информация, че представянето на Гешев е било доста почтено. Подходът към Гешев първоначално е бил много запазен точно поради тази агитация. Но в процеса на диалога са се убедили, че пред тях стои един извънредно способен юрист, прокурор, който е доста наясно с проблемите пред правосъдната власт в България. И бих споделил, че той е съумял да им отвори очите за доста истини, до които евродепутатите нямат достъп, тъй като доста постоянно, както и хората в България, са в плен на медийна агитация. На конференцията по-късно с тенденциозни журналистически въпроси още веднъж е бил изработен опит да се унижи основният прокурор на България.
- Понеже вие говорите за медии и агитация, изкушен съм да ви попитам по какъв начин ни четат в Европа – съответна ли е съгласно нашите сътрудници позицията на България по напрежението от оста Русия-НАТО?
- Темата за връзките с Русия не слизала от дневния ред на Европейския парламент повече от година. Приети бяха няколко резолюции, като една от последните е изключително значима, тъй като тя ясно разграничава връзките, които би трябвало да развиваме с съветския народ и с съветското гражданско общество от връзките, които би трябвало да развиваме и да подобряваме, в случай че това е допустимо, с ръководещите в Кремъл. Това са две писти на политика, която се разисква и приема в Европейския парламент. Отношението към хората в Русия да се отграничи от отношението към политиците в Москва. И тук е значимо да се каже, че настояванията, които Русия насочи към някои страни членки на НАТО и на Европейски Съюз – да се откажат от своя евроатлантически избор, да се върне структурата на сигурността в Европа към интервала, преди тези страни да са станали членове на НАТО, т.е. преди 1997 година. Тази политика на съветското държавно управление, на съветския президент, е изрично неприемлива от Европейския парламент, както е изрично неприемлива и всички европейски страни. И в Комисията по външна политика, в това число на последното съвещание във вторник, още веднъж става дума за това, че е належащо европейската политика на сигурност и защита да бъде дейна политика на сигурност. И тук точно е разликата сред това, което приказваме в европарламента, и това, което като позиция ни показва българското държавно управление, в това число от дебата, който се състоя в българския парламент по въпроса за връзките ни с Русия. Активна политика в областта на сигурността и защитата значи цялостна взаимност със страните членки на НАТО, съгласуваност на напъните им и отваряне на опцията за разполагане на военни сили на НАТО във всяка една страна, за която алиансът преценя, че има заплаха за нея от вероятно съветска експанзия. Искам да припомня, тъй като това е извънредно значимо, че в последните български отчети от службите ни за сигурност не някоя друга страна, а точно Русия беше посочена като съществена опасност. Затова буди неразбиране по какъв начин може министър председателят Петков и министърът на защитата в изказването си в Народното събрание да одобряват една примиренческа позиция – като скриване надали не под масата, с цел да отмине настоящето напрежение. Моето мнение постоянно е било, че България би трябвало да бъде дейна страна в НАТО. И ние сме тези, които би трябвало да желаеме увеличаване на нашия боен капацитет, в това число и с войски на НАТО на българска територия. Защото Българската войска, да не се лъжем, е слаба, с цел да се опълчи на една непозната експанзия. Тя е слаба и като бройка, и като въоръжение, и като благоприятни условия.
- В подтекста на това, което вие говорите, първата публична аудиенция на Кирил Петков зад граница беше срещата му с Йенс Столтенберг, генералния секретар на НАТО. Дали е допустимо на тази среща да е контрактувано нещо, за което не знаем, по отношение на чл.5 от Вашингтонския контракт?
- Не мога да допускам дали е разговаряно за това. Във всички случаи аз съм разговарял с господин Столтенберг съответно за заканите за националната сигурност на България, въобще на югоизточния фланг на НАТО в черноморско направление. Това беше във времето, когато още веднъж имаше сериозна рецесия в връзките сред НАТО, Украйна и Русия. Тогава господин Столтенберг гостува в Комисията по външна политика на Европарламента. Тогава точно зададох въпрос със сигурността на Черно море. Отговорът беше еднопосочен, че е належащо НАТО да ускори своето наличие в Черноморския район. Тази политика не се е трансформирала, тъй че тук въпросът не е дали НАТО като организация какво решение ще вземе, значимо е за нас, за България, ние самите да предизвикваме това решение. Като го прави Румъния, както го вършат балтийските страни, както го прави Полша, както го прави даже Унгария, която е в Централна Европа. И това е належащо, бих споделил, за самото наше национално самочувствие. Че ние сме значима страна в НАТО. Защото изявлението, че щели сме да подготвим някакъв батальон, който да бъде във висока степен на бойна подготвеност и въоръжение, звучи просто смешно. Срещу страни като Русия с батальон не се води война. Нашите политици би трябвало да бъдат виновни на равнището на провокациите на днешния ден. Няма ужасно да се противопоставим на съветската политика, на съветските политици, на съветската страна, на съветския президент. Те са сега наши съперници. И това би трябвало да се схваща. Но няма нищо по-добро от това да бъдем другари на съветския народ, на съветските жители, на тези хора, които също желаят да живеят свободно, да пътуват в Европа, да се употребяват от свободите и правата, които имат всички европейски жители. Властта в Русия и народът на Русия са разнообразни направления, би трябвало да ги отграничаваме в съзнанието си. Нашето държавно управление би трябвало да го схваща това.
- Понеже сте ценител на славянството, на Македония, говорите за национално самочувствие, дали това, което ни се показва в този момент като стопляне на връзките сред София и Скопие на някаква предпочитано бизнес основа, в действителност не е за сметка на изконните български ползи и историческата истина?
- Аз не чакам особена смяна в българо-македонските връзки, даже аероплан да литне от София до Скопие.
- Такъв аероплан летеше по времето на Сергей Станишев, само че кацна скоропостижно.
- Северна Македония е страната, която желае да стане член на Европейски Съюз. И изискването това да се случи, да стартират договаряния с нея, е тя да стартира да извършва контракта, който сама е подписала с България. А в този контракт, за това държавното управление на България не може да си затваря очите, написа, главното е разбирането за общата ни история и всичко, което произтича от този факт. Трябват промени в учебниците по история в Македония, отвод от диалект на омразата, прекратяване кражбата на българско културно-историческо завещание. Трябва да бъдат предпазени правата на хората, които се самоопределят като българи. Защото пътища, железопътни линии могат да се строят, самолети могат да летят, хранителни добавки могат се продават, в случай че това е толкоз огромен проблем, само че с историята търговия не може да има. Защото историята е живян живот. Тя е минало свършено време. То не може да се трансформира с днешна дата. Не може да се сменя идентичността на умряли хора. Не могат да се преиначават писмени монументи. Сборникът с български национални песни на възрожденците братя Миладинови е събиран точно в Македония. И тези песни са български точно, тъй като са събирани в Македония. Истината е, че ние и македонците сме един народ, който е разграничен от политиката. Преследването на хора с българско съзнание е закононарушение, сравнимо с Холокоста.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ