Брюксел ни мачка за Македония
Еврочиновници пробват да ни откажат от ветото за Скопие
Искаме ясни гаранции, поврат няма да има
Министър Стоев: Не може да се чака смяна в националната позиция на България
Високопоставената европейска делегация, посетила София, е упорствала България да промени националната си позиция във връзка с контракта с Република Северна Македония, научи „ Труд”.
Външният министър на Португалия Аугущо Сантуш Силва и комисарят по съседство и разширение на Европейски Съюз Оливер Вархей имаха редица срещи през вчерашния ден в опит да пробият позицията на страната ни във връзка с интеграцията на Скопие в Европейски Съюз.
Вархей първо се срещна с водача на ГЕРБ Бойко Борисов, а по-късно дружно със Силва бяха при служебния външен министър Светлан Стоев. Последваха диалози със службения министър председател Стефан Янев и президента Румен Радев.
Позицията на България е прекомерно ясна. Договорът за добросъседство сред двете страни би трябвало да се извърши, преди Скопие да получи покана. Това отсъди и Народното събрание единомислещо. Надеждите на районен съд Македония и премиера Зоран Заев се стаяваха в шанса служебно или последващо държавно управление да променят на правилата на контракта.
След диалозите в Министерство на външните работи външният министър Стоев обаче попари тези илюзии. По отношение на евроинтеграцията на Република Северна Македония той напомни, че не може да се чака смяна в националната позиция на България.
„ За нас от основно значение остава поддържането на добросъседски връзки и приемането на нужните правни гаранции в границите на процеса на разширение за осъществяване на Договора за добросъседство от 2017 г.”, съобщи външният ни министър.
Светлан Стоев акцентира, че България продължава да поставя старания за построяването на позитивна атмосфера и възобновяване на доверието в връзките с Република Северна Македония.
Целта на служебното държавно управление е посредством съответни положителни стъпки да се основат нужните условия за възобновяване на разговора сред София и Скопие, в това число на най-високо ниво, което да даде основа на бъдещо постоянно държавно управление да работи за връщането на връзките до равнището, което следва да свързва две толкоз близки страни.
За образец той даде поканата на президента на България Румен Радев към президента на Република Северна Македония Стево Пендаровски за взаимно пътешестване във връзка 24 май, в границите на което те дружно ще отдадат респект пред делото на светите братя Кирил и Методий в Рим.
След диалозите във външно министерство еврокомисарят Вархей открои значимата роля на България в Европейски Съюз като страна от района за образуване на политиките на Съюза по отношение на сътрудниците от Западните Балкани. „ Мнението на значими членове на Европейски Съюз като България по основна тематика, каквато е разширението на Съюза, е от огромно значение да бъде чуто”, акцентира той.
Въпреки това при последвалите срещи с Янев и Радев бе изрично повторено, че смяна в позицията ни няма да има. Президентът уточни, че разширението на Европейски Съюз би трябвало да е учредено на постигането на устойчиви резултати в построяването на добросъседски връзки на Балканите.”Затова ние желаеме да забележим не заявления, а ясни гаранции за нашата национална сигурност и за нашите национални интереси”, е декларирал президентът пред европейската делегация.
Година и половина от началото на разногласието България е пред изолираност
Усилията на Брюксел за провеждането на междуправителствената конференция датират от края на 2020 година, когато София блокира провеждането на плануваната такава с Албания и Северна Македония при започване на тази година.
Българският ход спъна целта на немското председателство на Европейски Съюз за начало на интеграцията на Западните Балкани и заложи мина за идващото португалско което изтича в края на юни и трябваше да се преценява с наследените цели, към които искрено Лисабон няма никакво отношение.
Опитите на Европейската комисия да доближи до съглашение (под каквато и да е форма) сред Скопие и София, което да отпуши процедурата са и в подтекста на целите на Европейски Съюз в региона на разширението. Продължително закъснение и прехвърлянето на тематиката към идното от 1 юли словенско председателство на Съвета освен ще продължи да накърнява имиджа на България като страна член, която отхвърля да търси взаимни отстъпки и решения, само че и ще продължи да изостря настроенията към страната ни, показват редица интернационалните наблюдаващи.
Хърватия към този момент се разгласи срещу българското несъгласие, а в случай че нещата се „ проточат до Словения”, Австрия и Германия, които намерено стоят зад разширението към Северна Македония и Албания, ще настъпят София доста по-сериозно. Мнозина означават неналичието на публична реакция на Гърция към разногласието за идентичността сред София и Скопие. Атина договаря 25 години, с цел да посочи че „ македонците” са от Север. Откъде са пристигнали е по-щекотлив въпрос. В последна сметка от съглашението за „ името” което гърците и северномакедонците бориха в продължение на 25 години най-общо излиза наяве че те са „ славянски народ”, който населява земите на Северна Македония. Как да се бутат в този момент сред шамарите византийците, откакто на практика сами са ги предизвикали.
Проф. Трендафил Митев, историк, пред “Труд”: Натискът върху нас е поддръжка за рецидив на сталинизма
Позицията на българското държавно управление по по този начин наречения спор сред ръководещите в Скопие и София се базира върху решението на българското Народно заседание. Поради това единствено то може да поправя досегашната политическа линия, а тя е основана върху обективната истина за етническия образ и език на християнското население в Македония до 1945 година. Поради това администрацията в Брюксел е добре да се занимае с фактологията, която е в основата на българската политика. Защо тази администрация не оказваше никакъв напън върху Гърция, която 30 години не признаваше Република Северна Македония по сходни аналогични аргументи? Натискът върху България на процедура се явява поддръжка за един от последните рецидиви на сталинизма в Европа - основаването на македонската нация след 1945 година напълно на антибългарска основа. Натиск би трябвало да се окаже в Скопие, с цел да поправят тамошните държавници своя антибългарски курс. Докато консолидираната позиция на политически фактори в София е в полза на трайните стратегически ползи на България и на българите и те не трябва да бъдат погазвани.
Доц. Йордан Величков, посланик, пред “Труд”: Във всичко прозира и дългата ръка на Белград
България не трябва да се поддава на какъвто и да е интернационален напън по разногласието ни със Северна Македония. Бих попитал президентите на страните в Европа в случай че някой посегне върху тяхната национална принадлежност, те по какъв начин ще реагират. Трябва ясно и тъкмо да им се каже. Ние имаме решение на Народното събрание и никое държавно управление не може да го трансформира. Всички политически сили поддържаха позицията на страната ни, а и 90 на 100 от българските жители мислят по същия метод. Политиците ни не би трябвало да се поддават на каквито и да са дипломатически совалки, на никакви изкушения, посредством които прозира задачата на македонците - да ни откраднат част от най-светлите страници и те да се показват като третия документално литературен център на континента. За първи път страна претендент член на Европейски Съюз желае да диктува разпоредбите за влизане в Съюза. Между другото, във всичко прозира и дългата ръка на Белград. Нашите политици в действителност би трябвало да имат топки. Ако се огънат, това ще бъде еднакво на национално изменничество, и би трябвало да знаят, че ще бъдат отхвърлени от историята. Защото по този начин ще сложат завършек на нашето минало, с което се гордеем. А гласчетата на всякакви соросоидчета, би трябвало да бъдат заглушени с ясна национална позиция.
Искаме ясни гаранции, поврат няма да има
Министър Стоев: Не може да се чака смяна в националната позиция на България
Високопоставената европейска делегация, посетила София, е упорствала България да промени националната си позиция във връзка с контракта с Република Северна Македония, научи „ Труд”.
Външният министър на Португалия Аугущо Сантуш Силва и комисарят по съседство и разширение на Европейски Съюз Оливер Вархей имаха редица срещи през вчерашния ден в опит да пробият позицията на страната ни във връзка с интеграцията на Скопие в Европейски Съюз.
Вархей първо се срещна с водача на ГЕРБ Бойко Борисов, а по-късно дружно със Силва бяха при служебния външен министър Светлан Стоев. Последваха диалози със службения министър председател Стефан Янев и президента Румен Радев.
Позицията на България е прекомерно ясна. Договорът за добросъседство сред двете страни би трябвало да се извърши, преди Скопие да получи покана. Това отсъди и Народното събрание единомислещо. Надеждите на районен съд Македония и премиера Зоран Заев се стаяваха в шанса служебно или последващо държавно управление да променят на правилата на контракта.
След диалозите в Министерство на външните работи външният министър Стоев обаче попари тези илюзии. По отношение на евроинтеграцията на Република Северна Македония той напомни, че не може да се чака смяна в националната позиция на България.
„ За нас от основно значение остава поддържането на добросъседски връзки и приемането на нужните правни гаранции в границите на процеса на разширение за осъществяване на Договора за добросъседство от 2017 г.”, съобщи външният ни министър.
Светлан Стоев акцентира, че България продължава да поставя старания за построяването на позитивна атмосфера и възобновяване на доверието в връзките с Република Северна Македония.
Целта на служебното държавно управление е посредством съответни положителни стъпки да се основат нужните условия за възобновяване на разговора сред София и Скопие, в това число на най-високо ниво, което да даде основа на бъдещо постоянно държавно управление да работи за връщането на връзките до равнището, което следва да свързва две толкоз близки страни.
За образец той даде поканата на президента на България Румен Радев към президента на Република Северна Македония Стево Пендаровски за взаимно пътешестване във връзка 24 май, в границите на което те дружно ще отдадат респект пред делото на светите братя Кирил и Методий в Рим.
След диалозите във външно министерство еврокомисарят Вархей открои значимата роля на България в Европейски Съюз като страна от района за образуване на политиките на Съюза по отношение на сътрудниците от Западните Балкани. „ Мнението на значими членове на Европейски Съюз като България по основна тематика, каквато е разширението на Съюза, е от огромно значение да бъде чуто”, акцентира той.
Въпреки това при последвалите срещи с Янев и Радев бе изрично повторено, че смяна в позицията ни няма да има. Президентът уточни, че разширението на Европейски Съюз би трябвало да е учредено на постигането на устойчиви резултати в построяването на добросъседски връзки на Балканите.”Затова ние желаеме да забележим не заявления, а ясни гаранции за нашата национална сигурност и за нашите национални интереси”, е декларирал президентът пред европейската делегация.
Година и половина от началото на разногласието България е пред изолираност
Усилията на Брюксел за провеждането на междуправителствената конференция датират от края на 2020 година, когато София блокира провеждането на плануваната такава с Албания и Северна Македония при започване на тази година.
Българският ход спъна целта на немското председателство на Европейски Съюз за начало на интеграцията на Западните Балкани и заложи мина за идващото португалско което изтича в края на юни и трябваше да се преценява с наследените цели, към които искрено Лисабон няма никакво отношение.
Опитите на Европейската комисия да доближи до съглашение (под каквато и да е форма) сред Скопие и София, което да отпуши процедурата са и в подтекста на целите на Европейски Съюз в региона на разширението. Продължително закъснение и прехвърлянето на тематиката към идното от 1 юли словенско председателство на Съвета освен ще продължи да накърнява имиджа на България като страна член, която отхвърля да търси взаимни отстъпки и решения, само че и ще продължи да изостря настроенията към страната ни, показват редица интернационалните наблюдаващи.
Хърватия към този момент се разгласи срещу българското несъгласие, а в случай че нещата се „ проточат до Словения”, Австрия и Германия, които намерено стоят зад разширението към Северна Македония и Албания, ще настъпят София доста по-сериозно. Мнозина означават неналичието на публична реакция на Гърция към разногласието за идентичността сред София и Скопие. Атина договаря 25 години, с цел да посочи че „ македонците” са от Север. Откъде са пристигнали е по-щекотлив въпрос. В последна сметка от съглашението за „ името” което гърците и северномакедонците бориха в продължение на 25 години най-общо излиза наяве че те са „ славянски народ”, който населява земите на Северна Македония. Как да се бутат в този момент сред шамарите византийците, откакто на практика сами са ги предизвикали.
Проф. Трендафил Митев, историк, пред “Труд”: Натискът върху нас е поддръжка за рецидив на сталинизма
Позицията на българското държавно управление по по този начин наречения спор сред ръководещите в Скопие и София се базира върху решението на българското Народно заседание. Поради това единствено то може да поправя досегашната политическа линия, а тя е основана върху обективната истина за етническия образ и език на християнското население в Македония до 1945 година. Поради това администрацията в Брюксел е добре да се занимае с фактологията, която е в основата на българската политика. Защо тази администрация не оказваше никакъв напън върху Гърция, която 30 години не признаваше Република Северна Македония по сходни аналогични аргументи? Натискът върху България на процедура се явява поддръжка за един от последните рецидиви на сталинизма в Европа - основаването на македонската нация след 1945 година напълно на антибългарска основа. Натиск би трябвало да се окаже в Скопие, с цел да поправят тамошните държавници своя антибългарски курс. Докато консолидираната позиция на политически фактори в София е в полза на трайните стратегически ползи на България и на българите и те не трябва да бъдат погазвани.
Доц. Йордан Величков, посланик, пред “Труд”: Във всичко прозира и дългата ръка на Белград
България не трябва да се поддава на какъвто и да е интернационален напън по разногласието ни със Северна Македония. Бих попитал президентите на страните в Европа в случай че някой посегне върху тяхната национална принадлежност, те по какъв начин ще реагират. Трябва ясно и тъкмо да им се каже. Ние имаме решение на Народното събрание и никое държавно управление не може да го трансформира. Всички политически сили поддържаха позицията на страната ни, а и 90 на 100 от българските жители мислят по същия метод. Политиците ни не би трябвало да се поддават на каквито и да са дипломатически совалки, на никакви изкушения, посредством които прозира задачата на македонците - да ни откраднат част от най-светлите страници и те да се показват като третия документално литературен център на континента. За първи път страна претендент член на Европейски Съюз желае да диктува разпоредбите за влизане в Съюза. Между другото, във всичко прозира и дългата ръка на Белград. Нашите политици в действителност би трябвало да имат топки. Ако се огънат, това ще бъде еднакво на национално изменничество, и би трябвало да знаят, че ще бъдат отхвърлени от историята. Защото по този начин ще сложат завършек на нашето минало, с което се гордеем. А гласчетата на всякакви соросоидчета, би трябвало да бъдат заглушени с ясна национална позиция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ