Проучване на „Екзакта“: ГЕРБ е първа политическа сила с 25,2%, ПП остават втори с 19%
Евроатлатическата ориентировка на българите е безапелационна, като в това време понижава утвърждението към работата на множеството водачи на парламентарно показаните партии, само че няма основна смяна в поддръжката за дадена партия при един възможен иден избор.
Това демонстрират резултати от национално регулярно изследване на „ Екзакта Рисърч Груп “, извършено в интервала от 5 до 12 декември 2022 година измежду 1050 пълнолетни българи в 70 обитаеми места в страната.
Проучването регистрира, че евроатлантическата ориентировка на българите е изрично препотвърдена, като 71% от интервюираните декларират поддръжка за участието на страната ни в Европейски Съюз (срещу 22% против).
Най-високо утвърждение за участието ни в Европейски Съюз записва „ Екзакта “ измежду образовани хора на възраст под 50 години, измежду поданици на градовете и измежду гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, на Политическа партия и на Движение за права и свободи.
Противници на участието ни в Европейски Съюз има най-често измежду гласоподавателите на „ Възраждане “ и на Българска социалистическа партия.
Ретроспективният прочит на данните на „ Екзакта “ демонстрира, че утвърждението на българите към участието на страната ни в Европейски Съюз се резервира трайно сред 71% и 73% през последните три години, а неодобрението нараства леко – с 2%.
Понастоящем 57% от българите утвърждават участието на страната ни в НАТО, а отрицание показват 31%.
По-често поддържат участието ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, и на Политическа партия. Като съперници на участието ни в НАТО се декларират основно гласоподаватели на „ Възраждане “ и на Българска социалистическа партия.
Одобрението към участието на страната ни в НАТО остава неизменен дял през последните три години, а неодобрението през декември 2022 година е с 4% повече по отношение на декември 2019 година, показват от „ Екзакта “.
Според същата анкета има стесняване на утвърждението към работата на множеството водачи на парламентарни партии, като то идва основно от личните им електорати.
Все по-рядко българите утвърждават водач на партия, за която те самите не гласоподават. Неодобрението към множеството водачи на партии в Народното събрание през декември надвишава 70%.
През декември 2022 година най-високи дялове на утвърждение се записват за Бойко Борисов и за Стефан Янев, като и двамата са одобрявани от по към 25% от българите, само че неодобрението към Бойко Борисов е доста по-висок дял от това към Стефан Янев.
Следват Кирил Петков и Асен Василев с утвърждения от близо 20% от интервюираните, Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова са одобрявани от по 15% от българите, Костадин Костадинов е одобряван от близо 13% от българите, Христо Иванов – с близо 14%, Атанас Атанасов – с 11,5%.
Според 27% от българите виновността за неналичието на работещ постоянен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина е на всички български политици и на депутатите, които, по думите на интервюираните, са безотговорни към проблемите на хората.
В същото време всеки трети от интервюираните българи показва, че хората не гласоподават, тъй като са разочаровани, обезверени и изтощени от избори. Според всеки пети у нас има мощна непоносимост към политическия хайлайф и това демотивира хората да гласоподават.
Електоралните настройки обаче остават съвсем непроменени, като съгласно „ Екзакта “, в случай че изборите бях през днешния ден, за ГЕРБ-СДС биха дали своят вот 25,2% от българите, които биха взели участие във втора, за „ Продължаваме промяната “ – 19%, следвани от ДПС- с 11,5%, Българска социалистическа партия – 10,2%, „ Възраждане “ – 8,9%, Демократична България – 7,4% и Български напредък – 5,2%. Под 4%-ната преграда остава „ ИТН “ с 2,7%.
Това демонстрират резултати от национално регулярно изследване на „ Екзакта Рисърч Груп “, извършено в интервала от 5 до 12 декември 2022 година измежду 1050 пълнолетни българи в 70 обитаеми места в страната.
Проучването регистрира, че евроатлантическата ориентировка на българите е изрично препотвърдена, като 71% от интервюираните декларират поддръжка за участието на страната ни в Европейски Съюз (срещу 22% против).
Най-високо утвърждение за участието ни в Европейски Съюз записва „ Екзакта “ измежду образовани хора на възраст под 50 години, измежду поданици на градовете и измежду гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, на Политическа партия и на Движение за права и свободи.
Противници на участието ни в Европейски Съюз има най-често измежду гласоподавателите на „ Възраждане “ и на Българска социалистическа партия.
Ретроспективният прочит на данните на „ Екзакта “ демонстрира, че утвърждението на българите към участието на страната ни в Европейски Съюз се резервира трайно сред 71% и 73% през последните три години, а неодобрението нараства леко – с 2%.
Понастоящем 57% от българите утвърждават участието на страната ни в НАТО, а отрицание показват 31%.
По-често поддържат участието ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, гласоподаватели на Демократична България, на ГЕРБ, и на Политическа партия. Като съперници на участието ни в НАТО се декларират основно гласоподаватели на „ Възраждане “ и на Българска социалистическа партия.
Одобрението към участието на страната ни в НАТО остава неизменен дял през последните три години, а неодобрението през декември 2022 година е с 4% повече по отношение на декември 2019 година, показват от „ Екзакта “.
Според същата анкета има стесняване на утвърждението към работата на множеството водачи на парламентарни партии, като то идва основно от личните им електорати.
Все по-рядко българите утвърждават водач на партия, за която те самите не гласоподават. Неодобрението към множеството водачи на партии в Народното събрание през декември надвишава 70%.
През декември 2022 година най-високи дялове на утвърждение се записват за Бойко Борисов и за Стефан Янев, като и двамата са одобрявани от по към 25% от българите, само че неодобрението към Бойко Борисов е доста по-висок дял от това към Стефан Янев.
Следват Кирил Петков и Асен Василев с утвърждения от близо 20% от интервюираните, Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова са одобрявани от по 15% от българите, Костадин Костадинов е одобряван от близо 13% от българите, Христо Иванов – с близо 14%, Атанас Атанасов – с 11,5%.
Според 27% от българите виновността за неналичието на работещ постоянен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина е на всички български политици и на депутатите, които, по думите на интервюираните, са безотговорни към проблемите на хората.
В същото време всеки трети от интервюираните българи показва, че хората не гласоподават, тъй като са разочаровани, обезверени и изтощени от избори. Според всеки пети у нас има мощна непоносимост към политическия хайлайф и това демотивира хората да гласоподават.
Електоралните настройки обаче остават съвсем непроменени, като съгласно „ Екзакта “, в случай че изборите бях през днешния ден, за ГЕРБ-СДС биха дали своят вот 25,2% от българите, които биха взели участие във втора, за „ Продължаваме промяната “ – 19%, следвани от ДПС- с 11,5%, Българска социалистическа партия – 10,2%, „ Възраждане “ – 8,9%, Демократична България – 7,4% и Български напредък – 5,2%. Под 4%-ната преграда остава „ ИТН “ с 2,7%.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ