В нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945 г. край

В нощта на 1-ви против 2-ри февруари 1945 година край Орландовци, отвън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма се дава началото на това, което в България е известно като " Кървавият четвъртък " - изпълнени са първите публични смъртни присъди, произнесени от Народния съд, и стартира избиването на огромна част от тогавашния хайлайф на нацията. През деня I-ви и II-ри състав на Народния съд произнасят смъртните присъди на тримата регенти на малолетния цар Симеон II, 8 царски съветници, 22-ма министри от държавните управления след 1941, 67 депутати от 25-тото Народно заседание, 47 генерали и висши офицери. Присъдите са прочетени пред величествен протест, а процесите се излъчват онлайн по Националното радио.

Историкът проф. Евелина Келбечева учи този тъмен интервал от българската история. По думите ѝ в България има 186 монументи на по този начин наречената армия „ освободителка ”. Келбечева акцентира, че тази войска не е била „ руска ”, а „ алена ”. Историкът уточни в предаването " Офанзива " по Нова нюз, че България е била окупирана от нея. По думите на Келбечева България е била единствена страна, която е била съдружник на Третия райх, която не взе участие във военни дейности и нямаме изпратен нито един боец на Източния фронт.

„ Да се назовава „ избавление ” е несъответстващо от гледна точна на историята, че се чудя по какъв начин към момента има хора, които могат да подмитат тази имитация в историята ни ”, акцентира проф. Келбечева. По думите ѝ това, което се случва след 9-ти септември е невиждан политически гнет. Според историци към 18 000 са изчезнали и убити при започване на септември и октомври.

Тя е безапелационна, че Народният съд е противоконституционен по отношение на Търновската конституция. „ Търновската конституция не разрешава основаването на каквито и да е било изключителни съдилища. Според нея се не разрешава и конфискуването на персонално имущество. Комунистите нарушават и двата члена ”, акцентира тя.

„ Задавала съм си въпроса за какво сме преди всичко по политически гнет в цяла Европа след ВСВ. В България смъртните присъди са 2740, 1305 души са наказани на пожизнен затвор. Над 11 000 са изправени пред трибунала. По време на Първия Нюрнбергски развой 24 души са изправени пред този арбитражен съд. От тях 12 са наказани на гибел. В Италия 50 души са екзекутирани, в Унгария са осъществяване 189 смъртни присъди, в Австрия са 30, в Норвегия са 25, в Япония са 7. Във Франция смъртните присъди са 791. Нищо от това не може да се съпостави с България ”, безапелационна е  проф. Келбечева.

От кървавият четвъртък се избавя само Константин Муравиев, министър председателят на последното държавно управление на Царство България, което ръководи едвам седмица – сред втори и девети септември 1944 година. Той се пробва да предотврати неизбежното. Прекъсва дипломатическите връзки с Германия, пробва се да реализира помирение с Англия и Съединени американски щати и да предотврати нахлуването на Съветската войска. Без триумф. Константин Муравиев е наказан на пожизнен затвор. Впоследствие е опрощение, само че по-късно още веднъж е хвърлен в концлагера „ Белене ”, където остава до 1961 година.

„ Целият Държавен списък на България е част от военния трофей. Другите страни съумяха от изплатят елементи или задачите си архиви, само че нашите остават на „ отговорно бранене ” някъде към Москва ”,

Още в първите дни на 1945 година комунистите основават концлагери по предложение на тогавашния вътрешен министър Антон Югов. По руски пример те носят името Трудово-възпитателни общежития. Първият концлагер е „ Свети Врач ”, малко по-късно край Перник е основан „ Куциян ”. Край тутраканското село Ножарево изниква различен лагер, в който са въдворени 2000 души. До 1949 година, когато отваря един от най-зловещите концлагери в комунистическа България – „ Белене ”. Островът в река Дунав се трансформира в най-големия концлагер в страната. Издевателствата над политическите пандизчии са брутални.

„ Огромна част от въдворените в тези лагери не са минали през съд и присъда. Те просто са закарани. Едно забавно удостоверение, което постоянно ми е предписание усещане е, че постоянно най-непреклонни са били групите на анархистите в „ Белене ”. Всички други признават тяхната резистентност и достолепие.

През 1953 година след гибелта на Сталин, Вълко Червенков дефинира концлагерите в комунистическа България като произвол. Въпреки, че е взето решение за закриване на „ Белене ”, там остават близо половината от пандизчиите. Три години по-късно поради унгарското въстание концлагерът публично още веднъж е възобновен. Но към този момент се назовава „ Работнически лагер за превъзпитание “. Всъщност „ Белене ” работи като концлагер с разнообразни спирания половин век, когато през 1989 година дефинитивно е затворен.

Днес 80 години след кървавия четвъртък и изтезанията на Народния съд, гробовете на хиляди жертви на комунистическия гнет към момента остават незнайни.

„ Чисто символни ние към момента сме набучени с ешелоните на една окупация, която се назовава избавление. Един режим, който отделя 56% от бюджета си за просвета, с цел да набучи България с подправените тотеми на своята лична идеология и деформиране на историята ”, приключи проф. Келбечева.