Евроатлантическите ценности в България са в упадък. А свидетелствата за

Евроатлантическите полезности в България са в крах. А свидетелствата за това са елементарно разпознаваеми в ръководството на обществените финанси, написа икономистът Красен Станчев.

„ Всичко в страната, нищо отвън страната, нищо срещу страната. “

Бенито Мусолини, 9 декември 1928 година

Донякъде стихийно, традициите за поддържане на „ евроатлантическите идеали “ в България са сложени под въпрос. Това се случва макар претенциите на ръководещите сега.

Доказателство за това са нерешителността в поддръжката за Украйна и измененията в метода на ръководство на налозите и бюджета, учреден на познати от предишното тоталитарни похвати. Ето за какво.
Кои са " евроатлантическите полезности "
Европейските полезности в член 2 от Лисабонския контракт като: човешко достойнство; независимост на придвижване и ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, религията и мненията (според Хартата на главните права); представителна демокрация; равни права и господство на закона, и права на индивида (недискриминация, отбрана на персонални данни и правото на достъп до правораздаване и информация).

Непосредствен извор на формулирането им е класическият демократизъм. Но по тези земи, като политическа самодейност, те датират от 1839 година, от (т.е. „ почтено писмо “) и с него стартира европейското развиване на Османската империя и на хората, населяващи нейната територия. Ценностите, обещани тогава като права и свободи, са типичен - демократични и в основата на развиването на Европа,, по-късно Европейската икономическа общественост и Европейския съюз.

Това е “конституционна ” промяна, в която става дума за: пълноправие на всички жители, без значение от тяхна