Евроатлантическа коалиция - мръсна дума и еретична мисъл? Не съвсем
Евроатлантическа коалиция продължава да бъде мръсна дума и еретична мисъл за българската политика. Защото това значи да събереш на едно място несъбираемото - " Продължаваме промяната " - " Демократична България ", ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи.
На финалната права преди следващите парламентарни избори обаче тази дума става все по-малко мръсна, тази мисъл - все по-малко еретична. И повода за това е една - безобразното държание на президента Румен Радев. На " Дондуков " 2 се подвизава мурзилка номер 1 на републиката.
Този човек е позор и срам за всички естествени българи, които желаят да живеят в европейска страна и в цивилизован свят, в който няма място за агресори, които да правят това, което Путин прави в Украйна. Той ни вади от Европа и ни тика назад в Евразия.
Вторият мандат на сегашния президент е следващото доказателство, че на българските президенти втори мандат не би трябвало да им се дава. Или най-малко на президенти, които произлизат от средите на Българска социалистическа партия - до момента единствено такива са имали втори мандат. Защото като знаят, че трети няма да има, се разпищолват безобразно.
Навремето Георги Първанов във втория си мандат редеше обединения и водеше персонални войни с предприемачи. Сега пък Радев и служебното му държавно управление подценяват решение на Народното събрание, подкрепено от над 170 депутати, с което България се задължава да подкрепя по всякакъв начин Украйна, в това число с оръжие.
Да оставим настрани чисто икономическите изгоди, които пропущаме с тази си политика и опцията да напреднем в процеса на модернизирането на армията си. Тази тематика е значима, само че в тази ситуация не е най-важната.
Най-важното е, че в случай че Путин успее да наложи волята си в Украйна, това ще сътвори доста рисков казус за страни като България. Защото това ще значи, че всеки евразийски деспот - а такива има и някои от тях са прекомерно покрай нас - може да си хареса някое парче от територията на прилежаща нему страна, да влезе с войски и да си развее флага над него. Според мурзилка номер 1 на републиката в такива случаяи цивилизованият свят не би трябвало да прави нищо друго, с изключение на да приказва за мир.
Преклонена главица, а над нея сабя не е мир, както се пробват да ни убеждават Радев, Нинова, Костя и вся остальная сволочь. Дори в случай че сабята въпреки всичко не отсече главицата. Мир е, когато главата се изправи, а сабята се върне назад в ножницата.
Заради всичко това опцията за някакъв тип евроатлантическо обединяване за основаване на евроатлантическо държавно управление, не може да се отхвърля априори, както беше до скоро. Може да не се назовава коалиция, че тази дума също е доста мръсна.
Но в случай че евроатлантическите партии се обединят под някаква форма към няколко краткосрочни целта с къс небосвод - да вземем за пример 1 година - и изпълнят тези цели това ще бъде добре както за тях, по този начин и за България.
Ето кои биха могли да бъдат тези цели:
1. Назначава се регионален шеф на София, чиято първа работа е да извърши настояването на столична община за пренасяне на МОЧА от центъра на столицата ни. Включително, в случай че се постанова - а то най-вероятно ще се наложи - за тази цел да влязат в деяние органите на реда, които да лимитират акциите на продажната русофилска паплач.
От една година русофилите към този момент не са русофили, а рашисти. И заплахата, която те носят за България, е още по-голяма.
Хора, които желаят да подриват демокрацията и европейската цивилизация не би трябвало да имат право да се употребяват от нейните свободи. В демократичните и цивилизовани страни пропагандата в интерес на Хитлер, Сталин, Путин, би трябвало да е неразрешена. Тези диктатори, чиито ръце са задачите в кръв, нямат право на " позиция ".
" Дорде е мъничка змията елате да се съберем, с крайници да и строшим глава, свободни да се назовем ", както се е пее в една известна възрожденска ария. Само че от същинското Възраждане, не от хибридното, което ни се пробутва в последно време.
2. България се включва най-активно в процеса за подкрепяне на Украйна, включитлено с оръжие.
Националният ни интерес изисква ние да сме най-големите ястреби. Защото Западът и Съединени американски щати са надалеч от Русия, а ние сме до коремчето на съветския мечок.
3. Приемане на всички закони, свързани с допустимо най-бързото ни влизане в Шенген и Еврозоната. Това значи и съществено напредване напред на правосъдната промяна - съществена разграничителна линия сред партиите, които другояче са евротлантически във връзка с външната ни политика.
По отношение на еврозоната заплахата да се върнем 20 години обратно в евроинтеграцията си с помощта на лумпениадата, която е задействана от Костя посредством неговия референдум, е голяма. И това също е сериозен мотив за някакъв тип евроатлантическо обединяване.
Последните няколко парламентарни избора в случай че не друго, то най-малко демонстрираха, че голямото болшинство от българите поддържа евроатлантическата ни интеграция и желае нейното задълбочаване. Ще е непростителен исторически неуспех в случай че все пак тази евроинтеграция не се задълбочи и даже стартира да се спихва.
Опасността за това става все по-голяма. И тази заплаха би трябвало да се калкулира от партиите, определящи себе си като евроатлантически, след една седмица, когато изборите минат и стартира умуването за бъдещото ръководство на страната.
Още по темата
На финалната права преди следващите парламентарни избори обаче тази дума става все по-малко мръсна, тази мисъл - все по-малко еретична. И повода за това е една - безобразното държание на президента Румен Радев. На " Дондуков " 2 се подвизава мурзилка номер 1 на републиката.
Този човек е позор и срам за всички естествени българи, които желаят да живеят в европейска страна и в цивилизован свят, в който няма място за агресори, които да правят това, което Путин прави в Украйна. Той ни вади от Европа и ни тика назад в Евразия.
Вторият мандат на сегашния президент е следващото доказателство, че на българските президенти втори мандат не би трябвало да им се дава. Или най-малко на президенти, които произлизат от средите на Българска социалистическа партия - до момента единствено такива са имали втори мандат. Защото като знаят, че трети няма да има, се разпищолват безобразно.
Навремето Георги Първанов във втория си мандат редеше обединения и водеше персонални войни с предприемачи. Сега пък Радев и служебното му държавно управление подценяват решение на Народното събрание, подкрепено от над 170 депутати, с което България се задължава да подкрепя по всякакъв начин Украйна, в това число с оръжие.
Да оставим настрани чисто икономическите изгоди, които пропущаме с тази си политика и опцията да напреднем в процеса на модернизирането на армията си. Тази тематика е значима, само че в тази ситуация не е най-важната.
Най-важното е, че в случай че Путин успее да наложи волята си в Украйна, това ще сътвори доста рисков казус за страни като България. Защото това ще значи, че всеки евразийски деспот - а такива има и някои от тях са прекомерно покрай нас - може да си хареса някое парче от територията на прилежаща нему страна, да влезе с войски и да си развее флага над него. Според мурзилка номер 1 на републиката в такива случаяи цивилизованият свят не би трябвало да прави нищо друго, с изключение на да приказва за мир.
Преклонена главица, а над нея сабя не е мир, както се пробват да ни убеждават Радев, Нинова, Костя и вся остальная сволочь. Дори в случай че сабята въпреки всичко не отсече главицата. Мир е, когато главата се изправи, а сабята се върне назад в ножницата.
Заради всичко това опцията за някакъв тип евроатлантическо обединяване за основаване на евроатлантическо държавно управление, не може да се отхвърля априори, както беше до скоро. Може да не се назовава коалиция, че тази дума също е доста мръсна.
Но в случай че евроатлантическите партии се обединят под някаква форма към няколко краткосрочни целта с къс небосвод - да вземем за пример 1 година - и изпълнят тези цели това ще бъде добре както за тях, по този начин и за България.
Ето кои биха могли да бъдат тези цели:
1. Назначава се регионален шеф на София, чиято първа работа е да извърши настояването на столична община за пренасяне на МОЧА от центъра на столицата ни. Включително, в случай че се постанова - а то най-вероятно ще се наложи - за тази цел да влязат в деяние органите на реда, които да лимитират акциите на продажната русофилска паплач.
От една година русофилите към този момент не са русофили, а рашисти. И заплахата, която те носят за България, е още по-голяма.
Хора, които желаят да подриват демокрацията и европейската цивилизация не би трябвало да имат право да се употребяват от нейните свободи. В демократичните и цивилизовани страни пропагандата в интерес на Хитлер, Сталин, Путин, би трябвало да е неразрешена. Тези диктатори, чиито ръце са задачите в кръв, нямат право на " позиция ".
" Дорде е мъничка змията елате да се съберем, с крайници да и строшим глава, свободни да се назовем ", както се е пее в една известна възрожденска ария. Само че от същинското Възраждане, не от хибридното, което ни се пробутва в последно време.
2. България се включва най-активно в процеса за подкрепяне на Украйна, включитлено с оръжие.
Националният ни интерес изисква ние да сме най-големите ястреби. Защото Западът и Съединени американски щати са надалеч от Русия, а ние сме до коремчето на съветския мечок.
3. Приемане на всички закони, свързани с допустимо най-бързото ни влизане в Шенген и Еврозоната. Това значи и съществено напредване напред на правосъдната промяна - съществена разграничителна линия сред партиите, които другояче са евротлантически във връзка с външната ни политика.
По отношение на еврозоната заплахата да се върнем 20 години обратно в евроинтеграцията си с помощта на лумпениадата, която е задействана от Костя посредством неговия референдум, е голяма. И това също е сериозен мотив за някакъв тип евроатлантическо обединяване.
Последните няколко парламентарни избора в случай че не друго, то най-малко демонстрираха, че голямото болшинство от българите поддържа евроатлантическата ни интеграция и желае нейното задълбочаване. Ще е непростителен исторически неуспех в случай че все пак тази евроинтеграция не се задълбочи и даже стартира да се спихва.
Опасността за това става все по-голяма. И тази заплаха би трябвало да се калкулира от партиите, определящи себе си като евроатлантически, след една седмица, когато изборите минат и стартира умуването за бъдещото ръководство на страната.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ