Ново проучване обяснява защо интелигентните извънземни може никога да не достигнат до звездите
Еволюцията е основала изумително многообразие от форми на живот тук, на Земята. Така се е случило, че говорещите примами с противоположен палец са се издигнали до върха и построяват галактическа цивилизация. А ние сме в действителност сме сухоземни поданици.
Но какво да кажем за другите планети? Ако преобладаващият тип на някой океански свят построи някаква софтуерна цивилизация, ще може ли да избяга от океанския си дом и да изследва космоса?
В нова публикация в Journal of the British Interplanetary Society се преглежда концепцията за цивилизации на други планети и факторите, които дефинират способността им да изследват своите слънчеви системи. Заглавието ѝ е „ Представяне на факторите за бягство от екзопланетите и световете от вида „ Fishbowl “. В оригинал „ Introducing the Exoplanet Escape Factor and the Fishbowl Worlds. С подзаглавие „ Два концептуални инструмента за търсене на извънземни цивилизации “. Или Two conceptual tools for the search of extra-terrestrial civilizations. Единственият създател е Елио Кирога, професор в Атлантическия междинен университет в Испания.
Няма по какъв начин да знаем дали съществуват или не други извънземни интелигентни същества (ETIs). Но въпреки всичко има някаква възможност за съществуването на други цивилизации. Така или другояче не можем сигурно да заявим, че те не съществуват.
Уравнението на Дрейк е един от инструментите, които използваме, с цел да приказваме за съществуването на ETI (Extraterrestrial intelligence). Това е тип структуриран умствен опит под формата на уравнение, което ни разрешава да оценим вероятността за битие на други дейни, комуникиращи ETI. Някои от променливите в уравнението на Дрейк (DE) са скоростта на формиране на звездите, броят на планетите към тези звезди и частта от планетите, на които може да се образува живот. И които животът може да се развие, с цел да се трансформира в ETI.
В новата си научна работа Кирога предлага две нови концепции: „ Фактор на бягство от екзопланетата “ и „ Светове в аквариума„.
Планетите с разнообразни маси имат разнообразни скорости на изплъзване. Скоростта на по този начин нареченото от учения „ бягство “ от Земята е 11,2 км/с, което е повече от 40 000 км/ч.
Скоростта на бягство се отнася за балистичните обекти без задвижване, тъй че нашите ракети в действителност не развиват 40 000 км/ч. Но скоростта на бягство е потребна за сравняване на другите планети, защото тя не зависи от употребяваното транспортно средство и неговото задвижване.
„ Напълно е допустимо да се окаже, че и най-интелигентният тип на тези планети в никакъв случай не би могъл да пътува в космоса заради чисто физическата неспособност “.
Elio Quiroga, Universidad del Atlántico Medio.
Суперземите имат доста по-големи маси и доста по-високи скорости на бягство. Въпреки че няма тъкмо определение за масата на суперземите, доста откриватели употребяват горната граница от 10 земни маси, с цел да ги дефинират. Така че ETI на една суперземя ще се сблъска с друг набор от условия, в сравнение с ние тук, на Земята, когато става въпрос за пътешестване в космоса.
В тази работа Кирога ползва коефициента за бягство на екзопланетите (Fex) и скоростта на бягство от екзопланетите (Vex). С тяхна помощ той получава извадка за скоростите на бягство на някои известни екзопланети. Обърнете внимание, че съставът на планетите не е от решаващо значение, а единствено техните маси.
Кирога показва, че планета със стойност на Fex от 2,2 би направила пътуването в космоса малко евентуално.
„ Стойности на Fex > 2,2 биха създали пътуването в космоса малко евентуално за жителите на екзопланетата. Те не биха могли да изоставен планетата, употребявайки каквото и да е допустимо количество гориво. Нито пък може да бъде основана жизнеспособна ракетна конструкция, която да издържи на налягането, обвързвано с процеса. Поне с материалите, които познаваме (доколкото ни е известно, същата периодическа таблица на детайлите и същите комбинации от тях ръководят цялата Вселена) “.
„ Следователно може да се окаже, че интелигентните типове на тези планети в никакъв случай няма да могат да пътуват в космоса заради чисто физическата неспособност “.
Пише Кирога.
Всъщност те може въобще и да не възприемат концепцията за какъвто и да е тип галактическо пътешестване. Кой знае?
Разбира се, проучването на космоса не е еднопосочна улица. Астронавтите би трябвало да се върнат от космоса, а масата на планетата въздейства и върху това. Повторното нахлуване в атмосферата постанова своите лични компликации за една суперземя, която е 10 пъти по-масивна от нашата планета.
Атмосферната компактност също играе роля. Космическият транспортен съд би трябвало да управлява скоростта си и нагряването от търкане при повторното нахлуване, а това е по-трудно при по-масивна планета, тъкмо както и бягството.
Кирога споделя и за концепцията за световете от вида „ Fishbowl “. Това са планетите с Fex над 2,2, от които бягството е физически невероятно. Какъв би могъл да бъде животът на един образован тип на свят от вида Fishbowl?
В своята научна публикация Кирога ни приканва да бъдем спекулативни с намек за научната фантастика. Представете си океански свят, който е дом на образован тип. В течна среда връзката без помощни средства се популяризира доста по-далеч, в сравнение с в атмосфера като земната. Неподпомаганите сигнали могат да се популяризират на стотици километри.
„ В сходна среда връзката сред хората може да бъде осъществима без потребността от информационни устройства “.
Обяснява Кирога.
Така че тласъкът за създаване на информационни технологии може да не е налице. В този случай, споделя Кирога, технологията може да не се е развила и цивилизацията може въобще да не се смята за „ информационна “, което е един от основните моменти в определението за ETI.
„ Телекомуникационните технологии може в никакъв случай да не се появят на подобен свят, макар че той може да е дом на изцяло развита цивилизация “.
Пише Кирога.
„ Такава цивилизация не би била „ отзивчива “ и не би била взета поради в уравнението на Дрейк “.
Други условия биха могли фактически да заловен цивилизациите в клопката на техните родни светове. На планета с непрекъсната и неизменима облачна завивка звездното небе в никакъв случай не би могло да се види. Как би се отразило това на една цивилизация? Нима можете да се замислите за звездите, в случай че не ги виждате и не знаете, че те са там? Разбира се, че не. Подобно нещо е правилно и в една двойна звездна система, в която няма нощно време. Звездите в никакъв случай не биха били забележими и в никакъв случай не биха били обекти и източници на учудване и изненада.
Океанските светове съставляват същинска главоблъсканица. На океанските светове или на луните с топли океани и замръзнали ледени черупки с дебелина километри всички поданици биха имали извънредно лимитирани гледки към Вселената, която населяват. Трудно е да си представим софтуерна цивилизация, зародила в океан под няколкокилометрови ледени обвивки. Но ние в действителност не сме в положение да преценим дали това е допустимо, или не.
Коефициентът за бягство от екзопланета (Fex) на Кирога може да ни помогне да си представим какви светове биха могли да бъдат домакини на ETI. Той може да ни помогне да предвидим факторите, които предотвратяват или най-малко попречват галактическите пътувания, и внася повече трудност в уравнението на Дрейк. То ни води до концепцията за Fishbowl Worlds, неизбежни планети, които биха могли да задържат една цивилизация вечно привързана към планетата.
Без опция да изоставен планетата си и да изследват слънчевите си системи, както и без опция да поддържат връзка оттатък своите светове, цели цивилизации биха могли да се повдигнат и да паднат, без в никакъв случай да опознаят Вселената, от която са част. Възможно ли е това да се случва по този начин да се каже тъкмо под носа ни и ние в никакъв случай да не разберем?