Евгения не е просто име от съдебно дело. Тя е

„ Евгения не е просто име от правосъдно дело. Тя е майка, щерка, другарка “, се споделя в апела за събиране. Участниците упорстват, че насилието против дами не е „ фамилна драма “, а е публичен проблем, който изисква поредни институционални дейности.

Позицията на цивилен организации

От Български фонд за дамите показаха „ дълбока паника и отвращение “ от правосъдното решение. В позицията си организацията акцентира, че убийствата в подтекста на интимна връзка съставляват последна ескалация на принуждение, учредено на пола.

 

„ Такива закононарушения рядко се случват ненадейно. Те постоянно са предшествани от надзор, психически напън, закани и боязън “, се споделя в изказването.

 

От фондацията декларират, че почитат независимостта на съда и не разясняват доказателствата по делото, само че акцентират, че публичното доверие в способността на институциите да пазят живота и сигурността на дамите е основно.

 

Според тях продължителните процеси, честите обрати и чувството за променчивост в реакцията на системата ускоряват страха и мълчанието към насилието.

Защо жертвите не престават да се усещат сами?

Случаят с Евгения Владимирова още веднъж слага мъчителен въпрос: за какво макар законите и съществуващите ограничения, жертвите на домашно принуждение постоянно се усещат незащитени?

През последните години България вкара законодателни промени. Създадени бяха механизми за отбрана и спешни центрове. Въпреки това от ден на ден и все по-жестоки случаи стигат до гласност.

 

Причините са сложни.

 

Първо, сигналите за принуждение постоянно не се одобряват задоволително съществено в ранната им фаза. Психологическият тормоз и контролът мъчно се потвърждават. Те обаче са част от развой, който може да ескалира.

 

Второ, жертвите се опасяват. Те зависят финансово или прочувствено от причинителя. Често срещат съмнение или омаловажаване на претърпяното.

 

Трето, институционалната съгласуваност остава проблем. Полиция, прокуратура, обществени служби и съд не постоянно работят синхронизирано и в точния момент.

 

И най-после, публичната среда продължава да толерира стандарти. Насилието постоянно се показва като „ битов спор “ или „ фамилна драма “, което омаловажава систематичния му темперамент.

Къде да потърсите помощ

Денонощно и гратис потърпевши от принуждение могат да се обадят на Националната телефонна линия 0800 1 8676, ръководена от Асоциация Анимус.

 

Експерти акцентират, че ранното търсене на поддръжка е решаващо. Всеки сигнал може да предотврати ескалация.

Протестът на 19 февруари е поръчка, че обществото няма да одобри сходни случаи като наложителност. Искането е ясно: поредна предварителна защита, действителна отбрана и правдивост.

 

„ Нито една повече “ – този девиз още веднъж ще прозвучи пред Съдебната палата.