Спасението на икономиката все още е възможно
Евгений Кънев е лекар по стопанска система. Коментарът му е от профила му във " Facebook ".
Свидетели сме на невиждана здравна, икономическа и социално-психологическа рецесия след Втората международна война. Тя надвишава като мащаб предходните поради глобализацията, която направи епидемията пандемия, а икономическият срив международен прелом. В рамките на дни стопанските системи на развитите страни в Европа и Съединени американски щати съвсем стопираха. Защото без консуматори и човешки капитал - озовал се в наложителна или доброволна карантина - няма стопанска система.
Световната финансова рецесия през 2008 година, която прерасна в икономическа, въпреки всичко не представляваше опасност за живота на хората. Затова и финансовата базука, която извадиха централните банки на Съединени американски щати, Япония и Англия, а две години по-късно и Европа, въпреки всичко подействаха. Но до момента в който финансовият риск беше овладян с финансови принадлежности, в този момент даже по-мощни базуки е подозрително дали ще овладеят ситуацията. Просто тъй като никакви финанси не могат да изведат потребителите от карантината и сривът в съвкупното търсене не може да бъде елементарно възобновен. Ето за какво значимо е не просто изваждането на базука, а накъде ще стреля тя, т.е. какви тъкмо стопански ограничения би трябвало да бъдат взети.
Най-засегнатите
Най-силно наранени са световните вериги на доставки за нехранителната промишленост, изключително тези свързани с Китай. Например, автомобилната промишленост съвсем спря и като домино затвориха всички фабрики по веригата. Макар България няма да понесе същите удари като Румъния, Словакия, Унгария и други страни в Източна Европа, у нас има близо 50 фабрики за авточасти из цялата страна, които е евентуално да преустановят работа. Друга мощно наранена промишленост е туризмът, който се движи евентуално към нулев сезон. Това е бранш, който създава основна част от Брутният вътрешен продукт и дава претовареност и приходи на стотици хиляди хора.
Изключително мощно е наранена търговията на дребно, където става контактът с крайния консуматор - там съвсем всички с изключение на аптеки и хранителни магазини на практика затвориха. Свързан с туризма и търговията, тежък удар ще понесе и транспортният бранш - също мощно развъртян. Най-засегнатите браншове от преработвателната промишленост, туризма и търговията създават към 40% от Брутният вътрешен продукт. А са наранени и доста други браншове, най-много снабдители на тези браншове.
Бизнесът е жив организъм. Когато някой главен орган в човешкото тяло откаже да действа се подхващат незабавно животоспасяващи ограничения, тъй като закъснението е постоянно съдбовно. Точно по същият метод
закъснението в държавната поддръжка може да докара до верижни банкрути,
освобождение на работна мощ и безработица, погубване на стойност за милиарди левове, евентуално усилване на емиграцията. Частният бранш е гръбнакът на пазарната стопанска система и неговото избавяне би трябвало да е топ приоритет на всяка страна. В рецесия като сегашната, която е типичен форсмажор по неикономически аргументи, има три основни фактора за спасението на задъхващата се стопанска система.
Първият фактор е бързината на използване на помощните ограничения. Ако перифразираме известна наша сентенция, то " който дава помощ бързо, дава два пъти ". Финансовата помощ трябваше да бъде част от характерното законодателство по отношение на изключителното състояние. Вместо това сме очевидци на извънредно незадоволителни ограничения и оправдания на ръководещите за стабилността на страната? Нали когато няма кой да заплаща налози и осигуровки ще настъпи сривът! Напомняме, че се повтаря ужасната неточност от 2009 година когато тогавашният финансов министър в блян да запазим макроикономическата непоклатимост задържа възобновяване на Данък добавена стойност и докара до банкрути и срив на Брутният вътрешен продукт от 5%. Дано сме си научили урока!
Вторият фактор е запазването на работните места. Първо да отбележим острия недостиг на човешки капитал в страната. Много бизнеси, които се разделят в този момент с личния състав си ще срещнат невероятни компликации да намерят нов, в случай че изобщо оцелеят. Трябва да се направи всичко допустимо да не се позволява разбиването на тези бизнеси в изискванията на краткотрайно изчезнало търсене. В това точно е разликата с бизнесите с изчезващо търсене заради слаба конкурентоспособност. По тази причина първата цел на ограниченията следва да е помощ за опазване на работните места на най-засегнатите браншове. Шокът върху потребителското търсене ще изисква дълго време да се възстановят продажбите. При липса или незадоволителни доходи, единственият метод да се резервира най-малко отчасти заетостта е директно или индиректно държавно финансиране.
Третият фактор е финансова помощ за всички компании от най-засегнатите браншове по облекчени, само че законодателно дефинирани, а не субективно приложени чиновнически критерии.
Помощта може да бъде както през бюджета на страната, по този начин и посредством Българска народна банка. Предвид валутния ръб, Българска народна банка има лимитирани пълномощия по отношение на други централни банки, а и към този момент предложи някои ограничения за увеличение на ликвидността в банковата система. Сега разбираме разликата сред това да сме в ръб и да сме членки на еврозоната - не можем да разчитаме на помощта на ЕЦБ, както другите членки. А от цялата финансова помощ в Съединени американски щати и 4те най-големи европейски стопански системи в размер на към 7.4 трилиона, към ¾ идва от централните банки.
Предвид този систематичен минус съразмерно нараства смисъла на държавните ограничения. И освен като размер, а и като наличие, и като експедитивност на тяхното използване. Те са главно четири типа: заеми, гаранции за заеми, отсрочени налози и директни дотации.
Трябва да се помни, че по този начин страната избавя освен компаниите - избавя най-много себе си!
Свидетели сме на невиждана здравна, икономическа и социално-психологическа рецесия след Втората международна война. Тя надвишава като мащаб предходните поради глобализацията, която направи епидемията пандемия, а икономическият срив международен прелом. В рамките на дни стопанските системи на развитите страни в Европа и Съединени американски щати съвсем стопираха. Защото без консуматори и човешки капитал - озовал се в наложителна или доброволна карантина - няма стопанска система.
Световната финансова рецесия през 2008 година, която прерасна в икономическа, въпреки всичко не представляваше опасност за живота на хората. Затова и финансовата базука, която извадиха централните банки на Съединени американски щати, Япония и Англия, а две години по-късно и Европа, въпреки всичко подействаха. Но до момента в който финансовият риск беше овладян с финансови принадлежности, в този момент даже по-мощни базуки е подозрително дали ще овладеят ситуацията. Просто тъй като никакви финанси не могат да изведат потребителите от карантината и сривът в съвкупното търсене не може да бъде елементарно възобновен. Ето за какво значимо е не просто изваждането на базука, а накъде ще стреля тя, т.е. какви тъкмо стопански ограничения би трябвало да бъдат взети.
Най-засегнатите
Най-силно наранени са световните вериги на доставки за нехранителната промишленост, изключително тези свързани с Китай. Например, автомобилната промишленост съвсем спря и като домино затвориха всички фабрики по веригата. Макар България няма да понесе същите удари като Румъния, Словакия, Унгария и други страни в Източна Европа, у нас има близо 50 фабрики за авточасти из цялата страна, които е евентуално да преустановят работа. Друга мощно наранена промишленост е туризмът, който се движи евентуално към нулев сезон. Това е бранш, който създава основна част от Брутният вътрешен продукт и дава претовареност и приходи на стотици хиляди хора.
Изключително мощно е наранена търговията на дребно, където става контактът с крайния консуматор - там съвсем всички с изключение на аптеки и хранителни магазини на практика затвориха. Свързан с туризма и търговията, тежък удар ще понесе и транспортният бранш - също мощно развъртян. Най-засегнатите браншове от преработвателната промишленост, туризма и търговията създават към 40% от Брутният вътрешен продукт. А са наранени и доста други браншове, най-много снабдители на тези браншове.
Бизнесът е жив организъм. Когато някой главен орган в човешкото тяло откаже да действа се подхващат незабавно животоспасяващи ограничения, тъй като закъснението е постоянно съдбовно. Точно по същият метод
закъснението в държавната поддръжка може да докара до верижни банкрути,
освобождение на работна мощ и безработица, погубване на стойност за милиарди левове, евентуално усилване на емиграцията. Частният бранш е гръбнакът на пазарната стопанска система и неговото избавяне би трябвало да е топ приоритет на всяка страна. В рецесия като сегашната, която е типичен форсмажор по неикономически аргументи, има три основни фактора за спасението на задъхващата се стопанска система.
Първият фактор е бързината на използване на помощните ограничения. Ако перифразираме известна наша сентенция, то " който дава помощ бързо, дава два пъти ". Финансовата помощ трябваше да бъде част от характерното законодателство по отношение на изключителното състояние. Вместо това сме очевидци на извънредно незадоволителни ограничения и оправдания на ръководещите за стабилността на страната? Нали когато няма кой да заплаща налози и осигуровки ще настъпи сривът! Напомняме, че се повтаря ужасната неточност от 2009 година когато тогавашният финансов министър в блян да запазим макроикономическата непоклатимост задържа възобновяване на Данък добавена стойност и докара до банкрути и срив на Брутният вътрешен продукт от 5%. Дано сме си научили урока!
Вторият фактор е запазването на работните места. Първо да отбележим острия недостиг на човешки капитал в страната. Много бизнеси, които се разделят в този момент с личния състав си ще срещнат невероятни компликации да намерят нов, в случай че изобщо оцелеят. Трябва да се направи всичко допустимо да не се позволява разбиването на тези бизнеси в изискванията на краткотрайно изчезнало търсене. В това точно е разликата с бизнесите с изчезващо търсене заради слаба конкурентоспособност. По тази причина първата цел на ограниченията следва да е помощ за опазване на работните места на най-засегнатите браншове. Шокът върху потребителското търсене ще изисква дълго време да се възстановят продажбите. При липса или незадоволителни доходи, единственият метод да се резервира най-малко отчасти заетостта е директно или индиректно държавно финансиране.
Третият фактор е финансова помощ за всички компании от най-засегнатите браншове по облекчени, само че законодателно дефинирани, а не субективно приложени чиновнически критерии.
Помощта може да бъде както през бюджета на страната, по този начин и посредством Българска народна банка. Предвид валутния ръб, Българска народна банка има лимитирани пълномощия по отношение на други централни банки, а и към този момент предложи някои ограничения за увеличение на ликвидността в банковата система. Сега разбираме разликата сред това да сме в ръб и да сме членки на еврозоната - не можем да разчитаме на помощта на ЕЦБ, както другите членки. А от цялата финансова помощ в Съединени американски щати и 4те най-големи европейски стопански системи в размер на към 7.4 трилиона, към ¾ идва от централните банки.
Предвид този систематичен минус съразмерно нараства смисъла на държавните ограничения. И освен като размер, а и като наличие, и като експедитивност на тяхното използване. Те са главно четири типа: заеми, гаранции за заеми, отсрочени налози и директни дотации.
Трябва да се помни, че по този начин страната избавя освен компаниите - избавя най-много себе си!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ