Доц. д-р Евгени Кандиларов: Китай не представлява заплаха, но има своето заслужено място, което не бива да бъде пренебрегвано!
Eвгений Кандиларов е лекар по модерна история и доцент по обществознание на страните от Източна Азия в СУ „ Св. Климент Охридски “, където преподава „ Международни връзки в Източна и Южна Азия “, както и дисциплини свързани с връзките сред България и страните от Източна Азия (Китай, Япония, Корея).
Специален акцент в проучванията му съставляват въпросите на интернационалните връзки сред Европа и Източна Азия, в това число сред Европа и Китай, както и сред България и Китай.
Поводът за изявлението пред КМГ е както 45-годишнината от промените и отварянето на Китай към света, по този начин и юбилейната годишнина на самодейността „ Един пояс, веднъж ” и мястото на България в връзките с КНР. В началото на диалога българският академик се стопира и на връзките Китай-ЕС, в подтекста на извършената неотдавна в Пекин среща на върха сред Китай и Европейски Съюз и нейното значение в световен проект.
В. Доц Кандиларов, при започване на декември в Пекин се организира 24-та среща на върха сред Китай и Европейски Съюз. В китайската столица дойдоха председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, те разговаряха с китайския ръководител Си Дзинпин и други държавни ръководители. Моля да ни кажете Вашата позиция и мнение за тази среща?
О. По това, което имаме налично като информация и новини след срещата, а то не е толкоз доста, мога да кажа, че при всички положения, тази среща имаше позитивен резултат. Тя е един доста добър знак за европейско-китайските връзки. И това е по няколко аргументи – първо, такава среща не се е случвала „ онлайн ” от четири години в подобен формат откакто стартира пандемията Макар че, някои европейски водачи посетиха Китай през тази година, по други мотиви. Така, постепенно се възвърне диалогът във формат ЕС-Китай, и, съгласно мен, провеждането на тази среща беше много позитивно. Второ, това, което виждаме като мнения и от едната, и от другата страна, е предпочитание за възобновяване на разговора, предпочитание за намиране на решение на въпроси, които са от значително значение и за двете страни. Всъщност, както постоянно е било до момента, водещото в връзките сред Европейски Съюз и Китай са икономическите ползи, икономическите връзки, защото и двете страни са значими търговски сътрудници. И в действителност и по време на настоящата среща тъкмо това бе изразено като предпочитание и от Европейски Съюз. От друга страна – от Китай излезе желанието и предлагането да няма ограничаване на свободните пазари, да няма политическо въздействие и влияние - това което следим през последните най-малко 6-7 години, в подтекста на възходящото геополитическо напрежение в световен мащаб. И тук бих желал да подчертая, че едно от най-важните неща е фактически до каква степен Европейският съюз ще успее да отбрани ползите си и тези на обособените държави-членки в отношенията с Китай, тъй като тези връзки са изключително значими. Разбира се, това не е еднопосочно за всяка страна-членка на Европейски Съюз, само че като цяло Европейски Съюз твърди, че Китай е неговия максимален търговски партньор и в последна сметка може да се каже, че е витално значимо за тях да имат положителни стопански взаимоотношения с Поднебесната.
Всичко това е добър знак за бъдещето на европейско-китайските връзки, като несъмнено, не би трябвало да бъдем „ супер-оптимисти ”, защото не можем да оставим неусетно напрежението, което се натрупа през последните години, което е в доста огромна степен функционалност от световното напрежение сред Китай и Съединени американски щати. Точно това е глобалната рамка – опълчването между Китай и САШ и в същото време въздействието върху Европейски Съюз от страна на Съединени американски щати. И изключително на районно равнище – когато приказваме за Източна Европа. Това е извънредно ясно на всеки, по разнообразни способи – и в обществено-политическото пространство, и от позиция на усилване на „ анти-китаиските ” изявления, които са свързани с налагането на несъмнено отрицателна визия за Китай., обсъждан като опасност и като противник. Акцентът освен на разнообразни медийни изявления, само че и в изказвания, както и позиции, изразени в европейски документи и конгреси – във всичко това си личи ясно по-острия звук във връзка с Китай.
И още веднъж би трябвало да подчертаем, че това е „ своего рода ” функционалност от позициите и наслагванията, които се създават оттатък океана. Дори в случай че съпоставим риториката, която се вижда и в изявленията, както на президента на Съединени американски щати през последните години, по този начин и изключително доста на предшественика му Тръмп, и всичко, което е декларирано в тактиките за национална сигурност сочи към този факт.
Хубавото в тази ситуация, обаче е, че Европа е много по-умерена и внимателна и не отива толкоз доста в крайности във връзка с Китай. Другото, което е добре, е фактът, че въпреки всичко виждаме една по-мека позиция, която се показва от председателката на Европейска комисия, както и от ръководителя на Европейския съвет, от президенти на работещи страни, като да вземем за пример Франция и други Така че, европейската позиция по отношение на Китай, макар, че е мощно подвластна от Съединени американски щати, има опция да откри собствен личен път и личен метод. Ако това се случи, би било най-добре за самата Европа, а не тя да бъде част и функция от връзките сред Съединени американски щати и Китай, които имат напълно друга логичност. В последна сметка Европа има свои лични ползи, даже и на световно равнище.
В. През декември т.г. се навършват 45 години от реформирането на Китай и политиката на отварянето му към света и новото му развиване. Едновременно с това през актуалната година означаваме и 10-годишния празник на самодейността „ Един пояс, веднъж ”. Моля коментирайте промените през миналите години, както и тяхното значение за Китай и за света?
О. От позиция на отварянето на Китай, което е обвързвана и с промените, почнали в края на 70-те години, няма сериозен анализатор, който да не отчете напредъка, който Китай е направил за всичките тези години и големия скок, трансформирайки Китай от не изключително добре развита и не изключително добре индустриализирана страна, в която имаше изключителна беднотия, в неоспорим световен водач през днешния ден. И това което го трансформира в такъв са характерностите, които се показват не просто в растежа на Брутният вътрешен продукт, само че в същото време и в повишение на стандарта на живот, и изваждането на големи маси от хора от бедността. И това трябва да се подчертае, тъй като доста хора в реалност не си дават ясна сметка защо тъкмо става дума, защо голямо развиване приказваме – развиване, което се отразява на голяма маса от хора, живеещи в Китай.
От позиция на напредъка на Китай, при всички положения, този напредък е развой на целенасочена, поредна, извънредно разумна политика, която се води от управлението на страната. Тук обаче не би трябвало да забравяме, че софтуерният напредък беше вероятен посредством и на обстоятелството, че отношението сред Китай и западните страни, в лицето и на Съединени американски щати и на Западна Европа, дълго време беше в много удобна „ симбиоза ”. Не инцидентно след отварянето на Китай, стартира да се приказва за така наречен феномен „ кимерика ”, т.е. удобните търговско-икономически взаимоотношения сред Китай и Съединени американски щати. Китай – произвеждайки, а САЩ – потребявайки. Това даде на Китай опция да реализира доста добър и бърз прогрес. За страдание, този позитивен стадий в връзките сред Китай и Съединени американски щати, изключително след началото на новото хилядолетие, след като стартира да се следи „ ерозия ” в тях, това докара до напрежение в световен проект, което виждаме и през днешния ден.
Но това, което Китай започва преди 10 години и което е доста значимо и чийто празник означаваме през тази година е самодейността „ Един пояс, веднъж ”, както и 20 годишния юбилей сред китайско-европейските връзки, по време на които двете страни акцентират стратегическия темперамент на своите взаимоотношения.Все отново Китай е един от стратегическите сътрудници на Европейски Съюз, най-малко по този метод е разгласен от всички азиатски страни, тъй като Европейски Съюз има четири стратегически партньорства - Япония, Корея, Индия и Китай. Така че, от позиция на света, доста значимо е да се разбере същността на самодейността „ Един пояс, веднъж ”, тъй като това не е една краткотрайна икономическа самодейност, а по-скоро това е опитът на Китай да предложи - както е дефинирано в документите – „ Нов модел на световния свят ”,модел, който би могъл да промени освен търговско-икономическите взаимоотношения сред Изтока и Запада, сред Европа и Азия, защото в действителност „ гръбнакът ” на „ пояса и пътя ” е построяването на евразийско пространство. Това е опция да се преобрази ръководството на света с присъединяване на доста полюси на мощ в интернационалните връзки – мултилатерализмът е доста значим в многополюсния модел, той може да подсигурява и районното развиване на обособените полюси. В същото време Европейски Съюз – тъй като в тази ситуация, аз преглеждам Европейския съюз като обособен индивид в интернационалните връзки, въпреки че той не постоянно съумява да играе тази роля, само че ми се коства, че Европейски Съюз от ден на ден осъзнава нуждата да има лична „ тежест ”, лично значение като обособен полюс в този многополюсен свят. Това за мен е от изключителна значимост.
В. Нека в тази връзка да поговорим и за България, къде я виждате, мястото, връзките с Китай, вероятностите?
О. Българското отношение към Китай е в рамките е в границите на европейската политика, в границите на връзките ЕС-Китай. И няма по какъв начин иначе да бъде. Но в същото време тук ние би трябвало да съумеем да се възползваме от стратегическите позитиви, които страната ни има - от гледна точка и на географията, и на опциите за връзките с други страни в района - за да можем да имаме по-съществена роля в целия разговор сред Китай и Европейски Съюз. Ние имаме по-особени обичаи, както всяка обособена страна. Тези страни, които бяха част от „ руския блок ”, от източния блок, които въпреки и по време на „ студената война ” част от тях да са имали по-хладни връзки с Китай, в подтекста на китайско-съветските несъгласия, след отварянето на Китай, тази част от Европа построи доста дейни и добре структурирани връзки и от икономическа, и от културна позиция.
За страдание, тук би трябвало да отбележа, че България няма все още напълно ясна тактика, ясна идея какви би трябвало да бъдат нейните връзки с Китай. Често пъти се показват декларативни позиции, които са доста положителни, преглеждат Китай като значим търговски сътрудник, страна, значима и със стратегическо значение. Но с изключение на тези декларативни позиции, които бяха най-силно изразени през 2019 година, когато отбелязахме годишнина от определяне на дипломатическите ни връзки, оттова нататък не виждаме нищо ново като развиване. България остава пасивна в тези връзки, което не е най-хубавия метод. Имам възприятието, че ние изчакваме по какъв начин ще се развият нещата, по какъв начин ще реагира Брюксел, и по-късно към този момент можем да кажем евентуално какво мислим по дадени въпроси. Други страни в нашия район, несъмнено – ние не можем да съпоставяме нашите връзки с Китай със страни, които са отвън Европейски Съюз, само че има държави-членки, които имат доста по-ясна, доста по-еманципирана политика като Унгария, Гърция и други и съумяват да намерят пресечната точка сред техните национални ползи и позициите на Китай в района.
Накрая желая да подчертая, че положителното, което бихме могли да чакаме е да не позволяваме утежняване на цялостната обществено-политическа среда и настройка по какъвто и да било метод да повлияе на връзките ни с Китай, тъй като това- съгласно мен – е опасно от позиция на налагането на някакви показа, които постоянно са доста идеологизирани. Например, че Китай е някаква жестока заплаха, която ни дебне.... и други сходни. Тези неща в никакъв случай не би трябвало да излизат на напред във времето, тъй като Китай е задоволително отворен, с цел да може всеки, който се интересува от Китай, всеки, който изследва тази велика страна, би трябвало да се запознае тъкмо какво съставлява Китай, неговите позиции и политика, както във вътрешен, по този начин и във външно-политически проект. Наистина у нас доста неща през последните години се преведоха от китайски език, има и доста изявления, тъй че такава опция съществува. Китай се стреми да покаже на света, че не съставлява опасност, само че в това време има своето справедливо място, което в никакъв случай не трябва да бъде подценявано! Важен детайл също по този начин е,че Китай, в своята външно-политическа активност не постанова идеологически ограничавания пред страните, с които работи и си сътрудничи, защото има доста други страни които постановат такива ограничавания. Позицията на Китай е обвързвана с това, че „...ние не бихме желали да се намесваме във вашите полезности, във вашите държавно-политически или стопански системи по принцип, и надлежно – не е належащо вие да се пробвате да се намесвате в нашите. ”
Специален акцент в проучванията му съставляват въпросите на интернационалните връзки сред Европа и Източна Азия, в това число сред Европа и Китай, както и сред България и Китай.
Поводът за изявлението пред КМГ е както 45-годишнината от промените и отварянето на Китай към света, по този начин и юбилейната годишнина на самодейността „ Един пояс, веднъж ” и мястото на България в връзките с КНР. В началото на диалога българският академик се стопира и на връзките Китай-ЕС, в подтекста на извършената неотдавна в Пекин среща на върха сред Китай и Европейски Съюз и нейното значение в световен проект.
В. Доц Кандиларов, при започване на декември в Пекин се организира 24-та среща на върха сред Китай и Европейски Съюз. В китайската столица дойдоха председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен, те разговаряха с китайския ръководител Си Дзинпин и други държавни ръководители. Моля да ни кажете Вашата позиция и мнение за тази среща?
О. По това, което имаме налично като информация и новини след срещата, а то не е толкоз доста, мога да кажа, че при всички положения, тази среща имаше позитивен резултат. Тя е един доста добър знак за европейско-китайските връзки. И това е по няколко аргументи – първо, такава среща не се е случвала „ онлайн ” от четири години в подобен формат откакто стартира пандемията Макар че, някои европейски водачи посетиха Китай през тази година, по други мотиви. Така, постепенно се възвърне диалогът във формат ЕС-Китай, и, съгласно мен, провеждането на тази среща беше много позитивно. Второ, това, което виждаме като мнения и от едната, и от другата страна, е предпочитание за възобновяване на разговора, предпочитание за намиране на решение на въпроси, които са от значително значение и за двете страни. Всъщност, както постоянно е било до момента, водещото в връзките сред Европейски Съюз и Китай са икономическите ползи, икономическите връзки, защото и двете страни са значими търговски сътрудници. И в действителност и по време на настоящата среща тъкмо това бе изразено като предпочитание и от Европейски Съюз. От друга страна – от Китай излезе желанието и предлагането да няма ограничаване на свободните пазари, да няма политическо въздействие и влияние - това което следим през последните най-малко 6-7 години, в подтекста на възходящото геополитическо напрежение в световен мащаб. И тук бих желал да подчертая, че едно от най-важните неща е фактически до каква степен Европейският съюз ще успее да отбрани ползите си и тези на обособените държави-членки в отношенията с Китай, тъй като тези връзки са изключително значими. Разбира се, това не е еднопосочно за всяка страна-членка на Европейски Съюз, само че като цяло Европейски Съюз твърди, че Китай е неговия максимален търговски партньор и в последна сметка може да се каже, че е витално значимо за тях да имат положителни стопански взаимоотношения с Поднебесната.
Всичко това е добър знак за бъдещето на европейско-китайските връзки, като несъмнено, не би трябвало да бъдем „ супер-оптимисти ”, защото не можем да оставим неусетно напрежението, което се натрупа през последните години, което е в доста огромна степен функционалност от световното напрежение сред Китай и Съединени американски щати. Точно това е глобалната рамка – опълчването между Китай и САШ и в същото време въздействието върху Европейски Съюз от страна на Съединени американски щати. И изключително на районно равнище – когато приказваме за Източна Европа. Това е извънредно ясно на всеки, по разнообразни способи – и в обществено-политическото пространство, и от позиция на усилване на „ анти-китаиските ” изявления, които са свързани с налагането на несъмнено отрицателна визия за Китай., обсъждан като опасност и като противник. Акцентът освен на разнообразни медийни изявления, само че и в изказвания, както и позиции, изразени в европейски документи и конгреси – във всичко това си личи ясно по-острия звук във връзка с Китай.
И още веднъж би трябвало да подчертаем, че това е „ своего рода ” функционалност от позициите и наслагванията, които се създават оттатък океана. Дори в случай че съпоставим риториката, която се вижда и в изявленията, както на президента на Съединени американски щати през последните години, по този начин и изключително доста на предшественика му Тръмп, и всичко, което е декларирано в тактиките за национална сигурност сочи към този факт.
Хубавото в тази ситуация, обаче е, че Европа е много по-умерена и внимателна и не отива толкоз доста в крайности във връзка с Китай. Другото, което е добре, е фактът, че въпреки всичко виждаме една по-мека позиция, която се показва от председателката на Европейска комисия, както и от ръководителя на Европейския съвет, от президенти на работещи страни, като да вземем за пример Франция и други Така че, европейската позиция по отношение на Китай, макар, че е мощно подвластна от Съединени американски щати, има опция да откри собствен личен път и личен метод. Ако това се случи, би било най-добре за самата Европа, а не тя да бъде част и функция от връзките сред Съединени американски щати и Китай, които имат напълно друга логичност. В последна сметка Европа има свои лични ползи, даже и на световно равнище.
В. През декември т.г. се навършват 45 години от реформирането на Китай и политиката на отварянето му към света и новото му развиване. Едновременно с това през актуалната година означаваме и 10-годишния празник на самодейността „ Един пояс, веднъж ”. Моля коментирайте промените през миналите години, както и тяхното значение за Китай и за света?
О. От позиция на отварянето на Китай, което е обвързвана и с промените, почнали в края на 70-те години, няма сериозен анализатор, който да не отчете напредъка, който Китай е направил за всичките тези години и големия скок, трансформирайки Китай от не изключително добре развита и не изключително добре индустриализирана страна, в която имаше изключителна беднотия, в неоспорим световен водач през днешния ден. И това което го трансформира в такъв са характерностите, които се показват не просто в растежа на Брутният вътрешен продукт, само че в същото време и в повишение на стандарта на живот, и изваждането на големи маси от хора от бедността. И това трябва да се подчертае, тъй като доста хора в реалност не си дават ясна сметка защо тъкмо става дума, защо голямо развиване приказваме – развиване, което се отразява на голяма маса от хора, живеещи в Китай.
От позиция на напредъка на Китай, при всички положения, този напредък е развой на целенасочена, поредна, извънредно разумна политика, която се води от управлението на страната. Тук обаче не би трябвало да забравяме, че софтуерният напредък беше вероятен посредством и на обстоятелството, че отношението сред Китай и западните страни, в лицето и на Съединени американски щати и на Западна Европа, дълго време беше в много удобна „ симбиоза ”. Не инцидентно след отварянето на Китай, стартира да се приказва за така наречен феномен „ кимерика ”, т.е. удобните търговско-икономически взаимоотношения сред Китай и Съединени американски щати. Китай – произвеждайки, а САЩ – потребявайки. Това даде на Китай опция да реализира доста добър и бърз прогрес. За страдание, този позитивен стадий в връзките сред Китай и Съединени американски щати, изключително след началото на новото хилядолетие, след като стартира да се следи „ ерозия ” в тях, това докара до напрежение в световен проект, което виждаме и през днешния ден.
Но това, което Китай започва преди 10 години и което е доста значимо и чийто празник означаваме през тази година е самодейността „ Един пояс, веднъж ”, както и 20 годишния юбилей сред китайско-европейските връзки, по време на които двете страни акцентират стратегическия темперамент на своите взаимоотношения.Все отново Китай е един от стратегическите сътрудници на Европейски Съюз, най-малко по този метод е разгласен от всички азиатски страни, тъй като Европейски Съюз има четири стратегически партньорства - Япония, Корея, Индия и Китай. Така че, от позиция на света, доста значимо е да се разбере същността на самодейността „ Един пояс, веднъж ”, тъй като това не е една краткотрайна икономическа самодейност, а по-скоро това е опитът на Китай да предложи - както е дефинирано в документите – „ Нов модел на световния свят ”,модел, който би могъл да промени освен търговско-икономическите взаимоотношения сред Изтока и Запада, сред Европа и Азия, защото в действителност „ гръбнакът ” на „ пояса и пътя ” е построяването на евразийско пространство. Това е опция да се преобрази ръководството на света с присъединяване на доста полюси на мощ в интернационалните връзки – мултилатерализмът е доста значим в многополюсния модел, той може да подсигурява и районното развиване на обособените полюси. В същото време Европейски Съюз – тъй като в тази ситуация, аз преглеждам Европейския съюз като обособен индивид в интернационалните връзки, въпреки че той не постоянно съумява да играе тази роля, само че ми се коства, че Европейски Съюз от ден на ден осъзнава нуждата да има лична „ тежест ”, лично значение като обособен полюс в този многополюсен свят. Това за мен е от изключителна значимост.
В. Нека в тази връзка да поговорим и за България, къде я виждате, мястото, връзките с Китай, вероятностите?
О. Българското отношение към Китай е в рамките е в границите на европейската политика, в границите на връзките ЕС-Китай. И няма по какъв начин иначе да бъде. Но в същото време тук ние би трябвало да съумеем да се възползваме от стратегическите позитиви, които страната ни има - от гледна точка и на географията, и на опциите за връзките с други страни в района - за да можем да имаме по-съществена роля в целия разговор сред Китай и Европейски Съюз. Ние имаме по-особени обичаи, както всяка обособена страна. Тези страни, които бяха част от „ руския блок ”, от източния блок, които въпреки и по време на „ студената война ” част от тях да са имали по-хладни връзки с Китай, в подтекста на китайско-съветските несъгласия, след отварянето на Китай, тази част от Европа построи доста дейни и добре структурирани връзки и от икономическа, и от културна позиция.
За страдание, тук би трябвало да отбележа, че България няма все още напълно ясна тактика, ясна идея какви би трябвало да бъдат нейните връзки с Китай. Често пъти се показват декларативни позиции, които са доста положителни, преглеждат Китай като значим търговски сътрудник, страна, значима и със стратегическо значение. Но с изключение на тези декларативни позиции, които бяха най-силно изразени през 2019 година, когато отбелязахме годишнина от определяне на дипломатическите ни връзки, оттова нататък не виждаме нищо ново като развиване. България остава пасивна в тези връзки, което не е най-хубавия метод. Имам възприятието, че ние изчакваме по какъв начин ще се развият нещата, по какъв начин ще реагира Брюксел, и по-късно към този момент можем да кажем евентуално какво мислим по дадени въпроси. Други страни в нашия район, несъмнено – ние не можем да съпоставяме нашите връзки с Китай със страни, които са отвън Европейски Съюз, само че има държави-членки, които имат доста по-ясна, доста по-еманципирана политика като Унгария, Гърция и други и съумяват да намерят пресечната точка сред техните национални ползи и позициите на Китай в района.
Накрая желая да подчертая, че положителното, което бихме могли да чакаме е да не позволяваме утежняване на цялостната обществено-политическа среда и настройка по какъвто и да било метод да повлияе на връзките ни с Китай, тъй като това- съгласно мен – е опасно от позиция на налагането на някакви показа, които постоянно са доста идеологизирани. Например, че Китай е някаква жестока заплаха, която ни дебне.... и други сходни. Тези неща в никакъв случай не би трябвало да излизат на напред във времето, тъй като Китай е задоволително отворен, с цел да може всеки, който се интересува от Китай, всеки, който изследва тази велика страна, би трябвало да се запознае тъкмо какво съставлява Китай, неговите позиции и политика, както във вътрешен, по този начин и във външно-политически проект. Наистина у нас доста неща през последните години се преведоха от китайски език, има и доста изявления, тъй че такава опция съществува. Китай се стреми да покаже на света, че не съставлява опасност, само че в това време има своето справедливо място, което в никакъв случай не трябва да бъде подценявано! Важен детайл също по този начин е,че Китай, в своята външно-политическа активност не постанова идеологически ограничавания пред страните, с които работи и си сътрудничи, защото има доста други страни които постановат такива ограничавания. Позицията на Китай е обвързвана с това, че „...ние не бихме желали да се намесваме във вашите полезности, във вашите държавно-политически или стопански системи по принцип, и надлежно – не е належащо вие да се пробвате да се намесвате в нашите. ”
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ