Напрегната и контрапродуктивна комуникация
Евгени Кръстев, Нюз БГ
Шестнайсет касирани народни представители, нова групировка в Народното събрание ( " Величие " ) и лични промени в парламентарното болшинство, което беше образувано в поддръжка на кабинета " Желязков ". Това е новата обстановка у нас, откакто Конституционният съд (КС) завърши работата си по делата по отношение на резултата от последните парламентарни избори.
Пряка опасност за изпълнителната власт няма
Подкрепата в Народното събрание понижава, само че не пада под сериозния най-малко от 121 депутати. Част от местата на касираните депутати ще бъдат заети от нови представители, само че от същите политически обединения. Просто влизането ще стане от други региони, разнообразни от тези, от които е било досега.
Моментната обстановка е напрегната, само че няма да провокира съществени земетресения. Разбира се, тя ще бъде употребена от някои политически обединения за повдигане на звук и втълпяване на страхове в обществото. У нас има партии, които са профилирани в " този тип политика ", а в този момент те се усилват с още една в Народното събрание.
По-сериозният и дълготраен проблем е различен. Той е обвързван с връзките сред институциите, тяхното контрапродуктивно положение и опитите за много свободно схващане и използване на техните пълномощия. Всичко това е резултат от продължителната политическа рецесия, през която страната мина в последните години. И въпреки в този момент да имаме постоянен кабинет, то това напълно не значи, че следствията от рецесията ще изчезнат внезапно.
Ако дълготрайно време управлявате автомобил с аварийна гума и по-късно я промените с естествена, казусът с гумата ще е решен, само че по автомобила ще са зародили редица други проблеми. Това би било една неизбежна обстановка, защото потребното шофиране с аварийна гума е примерно 50 км, а вие сте карали с нея в продължение на 10 000. При такова състояние автомобилът ще се нуждае от изцяло излекуване.
По сходен метод стои и
въпросът с политическата неустойчивост
В продължение на 4 година страната беше ръководена най-вече от служебни държавни управления, т.е. ръководство в спешен режим. Сега имаме постоянно държавно управление с късмет да издържи в случай че не цялостен мандат, то въпреки всичко един по-дълъг интервал от време. Или съответният проблем с политическата рецесия е решен, само че оздравителният развой, през който би трябвало да минат институциите, към момента следва.
Оздравителният развой също е мъчителен, в действителност той е не по-малко мъчителен от интервала на политическата неустойчивост, който де факто е време на институционален разпад и делегитимиране на механизмите за институционално взаимоотношение. Кризата не се отнася единствено до Народното събрание и държавното управление. Тя въздейства отрицателно на безусловно всички институции, тъй като трансформира тяхното позициониране в институционалната уредба и ги принуждава да се занимават с въпроси, за които нямат авансово насъбран потенциал.
Така да вземем за пример сред Конституционния съд (КС), ЦИК и Прокуратурата липсват построени форми за взаимоотношение. Именно заради тази причина в този момент, откакто тези институции влязоха в някакъв тип връзка, тя се оказа контрапродуктивна и мощно напрегната. Оказа се, че вместо да очертае решения за проблемите, по-скоро може да ги обостри и да ги направи още по-трудни за решение.
На Конституционен съд, ЦИК и Прокуратурата относително рядко им се постанова да взаимодействат между тях. Затова е обяснима
неналичието на акуратен правилник
по какъв начин би трябвало да става това при нужда. Ако обаче всеки от органите съблюдава своята институционална рамка и се придържа към институционалната си позиция, то проблеми при взаимоотношението няма да има. Проблемът тук е, че вследствие на продължителната политическа рецесия, те са изгубили резистентност в институционалната уредба, което е заменило техния институционален метод с метода на хората, които работят вътре в тях.
Вследствие на това за момента е мъчно да приказваме за обективност, в действителност става дума тъкмо за противоположното. Във въпросните органи може и да работят готови експерти, това обаче няма по какъв начин да е задоволително и да подсигурява качествено отношение към служебните отговорности, в случай че те се намират отвън институционалната логичност и се отнасят към сътрудниците си от другите органи само съгласно личната си преценка. Например, по този начин и не стана ясно какви са институционалните учредения на Прокуратурата да изисква документи и пояснения от Конституционен съд, има ли изобщо такива?!
Конституционните съдии бяха безапелационни, че не дължат на Прокуратурата нищо от това, което тя изиска от тях. Конституционен съд е арбитражна институция, това е неговата конституционно заложена роля. И тя във всяка една обстановка би трябвало да бъде отстоявана и защитавана.
Ако Конституционен съд бъде замесен в процеси и ползи на други институции, той може да загуби върховенството, което му е обезпечено в институционалната уредба на страната. А гаранциите за това господство идват от Конституцията, която споделя, че решенията на Конституционен съд са наложителни за всички останали органи и институции.
Ако Прокуратурата е имала някакви подозрения за нарушавания в изборния развой, то тя е трябвало да стартира инспекция преди Конституционен съд да се захване с разглеждането на изборните резултати. Всъщност това може да бъде направено и в този момент без значение от работата на Конституционен съд.
Щом обаче въпросът е стигнал до конституционните съдии, то доста е евентуално нито една друга институция (в това число и Прокуратурата) да не е била способна да се оправи, в границите на своята подготвеност, с проблемите в изборния развой и точно това да е наложило сезирането на Конституционен съд като последна инстанция, която може да обезпечи нужните решения. В този ред на мисли прокурорските настоявания за документи и пояснения наподобяват
още по-трудно обясними и нелогични
Интересна обстановка наблюдавахме и в Народното събрание в дните, директно преди оповестяването на резултатите от работата на Конституционния съд (КС). Вещите лица, броили бюлетините от проверяваните секции, бяха извикани в Народното събрание за предоставяне на пояснение. Особеният миг тук беше, че тези лица говореха напряко от парламентарната естрада, а всички депутати имаха опция да им задават въпроси.
Подобен метод също е контрапродуктивен. Парламентът е в правото си да ги извика за диалог. С говоренето от парламентарната естрада обаче тези хора биват въвлечени в политическия развой, което надалеч излиза от рамките на техните функционалности и отговорности, които имат като движимости лица.
Ако всеки народен представител може да им задава въпроси в пленарната зала, това значи, че парламентарните групи са получили опция да употребяват проблемите в изборния развой за свои партийни цели. А смисълът на извикването на движимостите лица в Народното събрание е напълно друг. Трябва да се обезпечи обективност по отношение на проблемите, с цел да могат народните представители да работят по тяхното премахване.
Далеч по-разумно и по-ефективно
щеше да бъде, в случай че диалозите с движимостите лица бяха извършени в някои парламентарни комисии. Или пък в случай че беше основана краткотрайна анкетна комисия, която да получи информацията от лицата и да изготви отчет, който да се употребява за възстановяване на изборното законодателство. Евентуално и за възстановяване на евентуалните връзки сред институциите с отговорности към изборния развой. Така че, когато се наложи действително да има връзки сред тях, те да не са напрегнати и контрапродуктивни, а рационални и работещи.
И по този начин! Въпреки всичко това, колкото по-дълго се задържи постоянното държавно управление, толкоз по-големи са възможностите оздравителният развой в институционалната ни уредба да продължи и да даде позитивни резултати. Той ще е мъчителен и сигурно ще има и други безредни обстановки и сложни за превъзмогване проблеми.
Откажем ли се обаче, това би означавало връщане още веднъж към политическата рецесия. И то доста рисково връщане, тъй като в този момент доверието към изборния развой безспорно е още по-ниско. Би било хубаво, в случай че народните представители употребяват идващите месеци за неговото повишение.
Такъв резултат може да се реализира посредством нормотворчески усъвършенствания, посредством възстановяване на равнището на самия парламентаризъм и посредством качествена връзка с електората. Ако депутатите въпреки всичко решат да положат подобен вид старания, това би означавало, че са създали най-хубавото за себе си, за политическите си обединения и за обществото като цяло.
Шестнайсет касирани народни представители, нова групировка в Народното събрание ( " Величие " ) и лични промени в парламентарното болшинство, което беше образувано в поддръжка на кабинета " Желязков ". Това е новата обстановка у нас, откакто Конституционният съд (КС) завърши работата си по делата по отношение на резултата от последните парламентарни избори.
Пряка опасност за изпълнителната власт няма
Подкрепата в Народното събрание понижава, само че не пада под сериозния най-малко от 121 депутати. Част от местата на касираните депутати ще бъдат заети от нови представители, само че от същите политически обединения. Просто влизането ще стане от други региони, разнообразни от тези, от които е било досега.
Моментната обстановка е напрегната, само че няма да провокира съществени земетресения. Разбира се, тя ще бъде употребена от някои политически обединения за повдигане на звук и втълпяване на страхове в обществото. У нас има партии, които са профилирани в " този тип политика ", а в този момент те се усилват с още една в Народното събрание.
По-сериозният и дълготраен проблем е различен. Той е обвързван с връзките сред институциите, тяхното контрапродуктивно положение и опитите за много свободно схващане и използване на техните пълномощия. Всичко това е резултат от продължителната политическа рецесия, през която страната мина в последните години. И въпреки в този момент да имаме постоянен кабинет, то това напълно не значи, че следствията от рецесията ще изчезнат внезапно.
Ако дълготрайно време управлявате автомобил с аварийна гума и по-късно я промените с естествена, казусът с гумата ще е решен, само че по автомобила ще са зародили редица други проблеми. Това би било една неизбежна обстановка, защото потребното шофиране с аварийна гума е примерно 50 км, а вие сте карали с нея в продължение на 10 000. При такова състояние автомобилът ще се нуждае от изцяло излекуване.
По сходен метод стои и
въпросът с политическата неустойчивост
В продължение на 4 година страната беше ръководена най-вече от служебни държавни управления, т.е. ръководство в спешен режим. Сега имаме постоянно държавно управление с късмет да издържи в случай че не цялостен мандат, то въпреки всичко един по-дълъг интервал от време. Или съответният проблем с политическата рецесия е решен, само че оздравителният развой, през който би трябвало да минат институциите, към момента следва.
Оздравителният развой също е мъчителен, в действителност той е не по-малко мъчителен от интервала на политическата неустойчивост, който де факто е време на институционален разпад и делегитимиране на механизмите за институционално взаимоотношение. Кризата не се отнася единствено до Народното събрание и държавното управление. Тя въздейства отрицателно на безусловно всички институции, тъй като трансформира тяхното позициониране в институционалната уредба и ги принуждава да се занимават с въпроси, за които нямат авансово насъбран потенциал.
Така да вземем за пример сред Конституционния съд (КС), ЦИК и Прокуратурата липсват построени форми за взаимоотношение. Именно заради тази причина в този момент, откакто тези институции влязоха в някакъв тип връзка, тя се оказа контрапродуктивна и мощно напрегната. Оказа се, че вместо да очертае решения за проблемите, по-скоро може да ги обостри и да ги направи още по-трудни за решение.
На Конституционен съд, ЦИК и Прокуратурата относително рядко им се постанова да взаимодействат между тях. Затова е обяснима
неналичието на акуратен правилник
по какъв начин би трябвало да става това при нужда. Ако обаче всеки от органите съблюдава своята институционална рамка и се придържа към институционалната си позиция, то проблеми при взаимоотношението няма да има. Проблемът тук е, че вследствие на продължителната политическа рецесия, те са изгубили резистентност в институционалната уредба, което е заменило техния институционален метод с метода на хората, които работят вътре в тях.
Вследствие на това за момента е мъчно да приказваме за обективност, в действителност става дума тъкмо за противоположното. Във въпросните органи може и да работят готови експерти, това обаче няма по какъв начин да е задоволително и да подсигурява качествено отношение към служебните отговорности, в случай че те се намират отвън институционалната логичност и се отнасят към сътрудниците си от другите органи само съгласно личната си преценка. Например, по този начин и не стана ясно какви са институционалните учредения на Прокуратурата да изисква документи и пояснения от Конституционен съд, има ли изобщо такива?!
Конституционните съдии бяха безапелационни, че не дължат на Прокуратурата нищо от това, което тя изиска от тях. Конституционен съд е арбитражна институция, това е неговата конституционно заложена роля. И тя във всяка една обстановка би трябвало да бъде отстоявана и защитавана.
Ако Конституционен съд бъде замесен в процеси и ползи на други институции, той може да загуби върховенството, което му е обезпечено в институционалната уредба на страната. А гаранциите за това господство идват от Конституцията, която споделя, че решенията на Конституционен съд са наложителни за всички останали органи и институции.
Ако Прокуратурата е имала някакви подозрения за нарушавания в изборния развой, то тя е трябвало да стартира инспекция преди Конституционен съд да се захване с разглеждането на изборните резултати. Всъщност това може да бъде направено и в този момент без значение от работата на Конституционен съд.
Щом обаче въпросът е стигнал до конституционните съдии, то доста е евентуално нито една друга институция (в това число и Прокуратурата) да не е била способна да се оправи, в границите на своята подготвеност, с проблемите в изборния развой и точно това да е наложило сезирането на Конституционен съд като последна инстанция, която може да обезпечи нужните решения. В този ред на мисли прокурорските настоявания за документи и пояснения наподобяват
още по-трудно обясними и нелогични
Интересна обстановка наблюдавахме и в Народното събрание в дните, директно преди оповестяването на резултатите от работата на Конституционния съд (КС). Вещите лица, броили бюлетините от проверяваните секции, бяха извикани в Народното събрание за предоставяне на пояснение. Особеният миг тук беше, че тези лица говореха напряко от парламентарната естрада, а всички депутати имаха опция да им задават въпроси.
Подобен метод също е контрапродуктивен. Парламентът е в правото си да ги извика за диалог. С говоренето от парламентарната естрада обаче тези хора биват въвлечени в политическия развой, което надалеч излиза от рамките на техните функционалности и отговорности, които имат като движимости лица.
Ако всеки народен представител може да им задава въпроси в пленарната зала, това значи, че парламентарните групи са получили опция да употребяват проблемите в изборния развой за свои партийни цели. А смисълът на извикването на движимостите лица в Народното събрание е напълно друг. Трябва да се обезпечи обективност по отношение на проблемите, с цел да могат народните представители да работят по тяхното премахване.
Далеч по-разумно и по-ефективно
щеше да бъде, в случай че диалозите с движимостите лица бяха извършени в някои парламентарни комисии. Или пък в случай че беше основана краткотрайна анкетна комисия, която да получи информацията от лицата и да изготви отчет, който да се употребява за възстановяване на изборното законодателство. Евентуално и за възстановяване на евентуалните връзки сред институциите с отговорности към изборния развой. Така че, когато се наложи действително да има връзки сред тях, те да не са напрегнати и контрапродуктивни, а рационални и работещи.
И по този начин! Въпреки всичко това, колкото по-дълго се задържи постоянното държавно управление, толкоз по-големи са възможностите оздравителният развой в институционалната ни уредба да продължи и да даде позитивни резултати. Той ще е мъчителен и сигурно ще има и други безредни обстановки и сложни за превъзмогване проблеми.
Откажем ли се обаче, това би означавало връщане още веднъж към политическата рецесия. И то доста рисково връщане, тъй като в този момент доверието към изборния развой безспорно е още по-ниско. Би било хубаво, в случай че народните представители употребяват идващите месеци за неговото повишение.
Такъв резултат може да се реализира посредством нормотворчески усъвършенствания, посредством възстановяване на равнището на самия парламентаризъм и посредством качествена връзка с електората. Ако депутатите въпреки всичко решат да положат подобен вид старания, това би означавало, че са създали най-хубавото за себе си, за политическите си обединения и за обществото като цяло.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ