Идва ли краят на лихвоточките?
Евгени ГАВРИЛОВ
Помни ли някой кой бе уредникът на първия палатков лагер в градинката сред Софийския университет и Народното събрание през лятото на 1991 година, когато там заседаваше Великото Народно заседание? Не, той не бе разпънат от последователите на някоя политическа мощ, макар че тогава ги имаше в обилие. Построиха го притежателите на дългогодишни жилищно-спестовни влогове, които настъпващите промени във всички области на живота тотално ощетиха.
В годините на социализма, с изключение на посредством общините, хората можеха да купят жилище, в случай че притежаваха жилищно-спестовни влогове в единствената тогава банка за жители - Държавната спестовна каса, в този момент Банка ДСК. По тези влогове се трупаха така наречен лихвоточки. Колкото по-голям беше броят на лихвоточките, толкоз повече се увеличаваха възможностите човек да се снабди със заветната панелка. Те се увеличаваха според от размера на влога и от годините, който той бе прокиснал в ДСК.
Тази система обаче рухна, както и доста други неща, тъкмо за една нощ. Хиляди инвеститори останаха излъгани. Недоволството беше разумно и предстоящо.
Протестите продължиха цяло лято. Лагерът бе посетен и от тогавашния министър председател Димитър Попов. В последна сметка, под натиска на протестиращите, държавното управление приготви, а Велико народно събрание одобри, специфичен закон за споразумяване на проблемите на притежателите на дългогодишни жилищно-спестовни влогове. Той не решаваше тотално казуса, само че даваше някаква вяра на хората.
Според признатия от Великото Народно заседание нормативен документ бе основан Национален компенсационен жилищен фонд, в който да постъпва 1 % от бюджетните разноски. Тези пари трябваше да отиват за компенсиране на притежателите на лихвоточки. Бе избрана и цена на лихвоточката. В началото тя бе 3 стотинки.
Срокове
Трийсетина години по-късно сякаш се задава краят на лихвоточките. В преходните и заключителни разпореждания на Законопроекта за държавния бюджет, който се приема сега от Народното събрание, се предлага закриването на компенсационния жилищен фонд.
По данни на Сдружението на притежателите на обезщетителни принадлежности казусът визира към 160 000 български семейства, които са имали жилищно-спестовни влогове.
На 31 декември 2019 година изтече крайният период за погашение на така наречен лихвоточки на хората, които са утвърдени за обезщетяване поради загубата на влоговете в някогашната Държавна спестовна каса, само че изискването беше до 30 ноември 2016 година те да са закупили или почнали да строят лично жилище, както и да подадат искане за отплата.
Над 315 000 фамилии са имали преди време влог в Държавната спестовна каса с упованието да си купят жилище, а общата сума е била над 1 милиард лв., които преди 1989 година бяха извънредно доста пари. Според Сдружението на притежателите на обезщетителни принадлежности близо 40 000 от правоимащите фамилии са се отказали непринудено от обезщетения. Други 115 000 са получили обезщетение в размер сред една и осем стотинки за лев номинал, което съставлява към 35-40% от правоимащите.
През годините, по данни на Министерството на финансите, са изплатени към 350 милиона лв. на хората с лихвоточки. През 2016 година депутати от " Обединени патриоти " предложиха на чакащите да получават от страната отплата за платените налози и действително с лихвоточки да се заплащат налози. Промените стигнаха в Народното събрание единствено до първо четене.
Списъци
Според и в този момент настоящия закон всички жители, отговарящи на избрани условия - да нямат парцел над 60 000 лева и да не са прехвърляли парцел след 1 януари 1981 година, бяха включени в така наречен дефинитивни описи на правоимащите. За задачата към общините бяха основани специфични комисии, които одобряваха молбите.
Първият лист бе подготвен още през 1993 година След това бяха правени още описи. Последният е от 2010 година В него бяха включени притежателите на 155 000 влога. Попадналите в описите имаха финален период до 30 ноември 2016 година да подадат искане за осребряване на точките, стига да показват документ за покупка на жилище или започване на градеж. Всички, подали претенции до 30 ноември 2016 година, трябваше да получат парите си до 31 декември 2019 година Идеята бе с това един път вечно да завърши 30-годишната сага с лихвоточките. Това обаче по този начин и не стана.
Останалите отвън описите от 2010 и 2016 година към този момент дефинитивно са изгубили опцията да получат отплата за изгубените си влогове. През годините понякога обособени депутати внасяха законопроекти за наново да се отворят старите периоди, с цел да могат повече хора да получат пари, само че множеството сходни оферти бяха отхвърляни. През 2017 година депутати от " Обединени патриоти " внесоха законопроект за лихвоточките, с който се оферираше отначало да се отвори опцията за предявяване на правата на хората с многогодишни жилищно-спестовни влогове при покупка или започване на градеж на жилище, откакто тя към този момент един път вечно бе затворена на 30 ноември 2016 година
Забавяне
Депутатите желаеха да се разпише нов период до 30 ноември 2018 година, в който да могат да се подават претенции за осребряване при покупка или започване на градеж на жилище. За сходно удължение в собствен законопроект упорстваха и група депутати от Българска социалистическа партия. За разлика от плана на левицата обаче, патриотите се пробваха да прокарат и неосъществимата на процедура концепция с лихвоточки да могат да се заплащат налози и такси към страната и общините. Реално обаче сходна мярка е неосъществима и опонира на философията на закона, която е да се компенсират жителите с влогове в някогашната държавна ДСК за да се решат жилищните им проблеми. Сега законът не позволява компенсацията да се заплаща на части, а и няма нито техническа, нито финансова опция за сходно решение, настояват финансисти.
След началото на финансовата рецесия имаше известно закъснение в осребряването на лихвоточките на правоимащите, само че през 2016 година Министерството на финансите стартира да наваксва изоставането, като всяка година отпускаше от бюджета спомагателни милиони за задачата. Благодарение на това в края на тази година то ще успее напълно да се разплати с жителите, утвърдени за отплата. Заради дефицита на средства в Националния компенсационен жилищен фонд, който дава отговор за разплащанията, от 1 май 2008 година насам цената на лихвоточката не е променяна и тя продължава да бъде 8 стотинки, макар че от този момент жилищата нарастнаха.
Притеснения
Статистиката демонстрира, че през последните години при осребряването на лихвоточките хората са получавали приблизително 6-7 хиляди лв.. Преди 1989 година в някои градове с 10 000 лв. можеше да се купи апартамент. Сега това надалеч не е допустимо.
В свое писмо до депутатите от бюджетната комисия омбудсманът проф. Диана Ковачева приканва да бъде премислен вид за основаването на нова конструкция на мястото на Националния компенсационен фонд със същите или сходни функционалности за да се подсигуряват правата на жителите, които имат многогодишни жилищно-спестовни влогове.
" Намирам за притеснително закриването на фонда, още повече, че няма данни ликвидационната комисия да предприеме нужните дейности за отбрана на правата на жителите, а единствено по отношение на преустановяването на активността на фонда ", написа публичният бранител. Диана Ковачева напомня, че през годините са изпращани рекомендации до способените органи за предприемане на съответни дейности, в това число до министъра на финансите - да се плануват повече средства в бюджета, с цел да се изплащат навреме сумите на правоимащите жители, както и до Народното събрание за удължение на периодите.
Помни ли някой кой бе уредникът на първия палатков лагер в градинката сред Софийския университет и Народното събрание през лятото на 1991 година, когато там заседаваше Великото Народно заседание? Не, той не бе разпънат от последователите на някоя политическа мощ, макар че тогава ги имаше в обилие. Построиха го притежателите на дългогодишни жилищно-спестовни влогове, които настъпващите промени във всички области на живота тотално ощетиха.
В годините на социализма, с изключение на посредством общините, хората можеха да купят жилище, в случай че притежаваха жилищно-спестовни влогове в единствената тогава банка за жители - Държавната спестовна каса, в този момент Банка ДСК. По тези влогове се трупаха така наречен лихвоточки. Колкото по-голям беше броят на лихвоточките, толкоз повече се увеличаваха възможностите човек да се снабди със заветната панелка. Те се увеличаваха според от размера на влога и от годините, който той бе прокиснал в ДСК.
Тази система обаче рухна, както и доста други неща, тъкмо за една нощ. Хиляди инвеститори останаха излъгани. Недоволството беше разумно и предстоящо.
Протестите продължиха цяло лято. Лагерът бе посетен и от тогавашния министър председател Димитър Попов. В последна сметка, под натиска на протестиращите, държавното управление приготви, а Велико народно събрание одобри, специфичен закон за споразумяване на проблемите на притежателите на дългогодишни жилищно-спестовни влогове. Той не решаваше тотално казуса, само че даваше някаква вяра на хората.
Според признатия от Великото Народно заседание нормативен документ бе основан Национален компенсационен жилищен фонд, в който да постъпва 1 % от бюджетните разноски. Тези пари трябваше да отиват за компенсиране на притежателите на лихвоточки. Бе избрана и цена на лихвоточката. В началото тя бе 3 стотинки.
Срокове
Трийсетина години по-късно сякаш се задава краят на лихвоточките. В преходните и заключителни разпореждания на Законопроекта за държавния бюджет, който се приема сега от Народното събрание, се предлага закриването на компенсационния жилищен фонд.
По данни на Сдружението на притежателите на обезщетителни принадлежности казусът визира към 160 000 български семейства, които са имали жилищно-спестовни влогове.
На 31 декември 2019 година изтече крайният период за погашение на така наречен лихвоточки на хората, които са утвърдени за обезщетяване поради загубата на влоговете в някогашната Държавна спестовна каса, само че изискването беше до 30 ноември 2016 година те да са закупили или почнали да строят лично жилище, както и да подадат искане за отплата.
Над 315 000 фамилии са имали преди време влог в Държавната спестовна каса с упованието да си купят жилище, а общата сума е била над 1 милиард лв., които преди 1989 година бяха извънредно доста пари. Според Сдружението на притежателите на обезщетителни принадлежности близо 40 000 от правоимащите фамилии са се отказали непринудено от обезщетения. Други 115 000 са получили обезщетение в размер сред една и осем стотинки за лев номинал, което съставлява към 35-40% от правоимащите.
През годините, по данни на Министерството на финансите, са изплатени към 350 милиона лв. на хората с лихвоточки. През 2016 година депутати от " Обединени патриоти " предложиха на чакащите да получават от страната отплата за платените налози и действително с лихвоточки да се заплащат налози. Промените стигнаха в Народното събрание единствено до първо четене.
Списъци
Според и в този момент настоящия закон всички жители, отговарящи на избрани условия - да нямат парцел над 60 000 лева и да не са прехвърляли парцел след 1 януари 1981 година, бяха включени в така наречен дефинитивни описи на правоимащите. За задачата към общините бяха основани специфични комисии, които одобряваха молбите.
Първият лист бе подготвен още през 1993 година След това бяха правени още описи. Последният е от 2010 година В него бяха включени притежателите на 155 000 влога. Попадналите в описите имаха финален период до 30 ноември 2016 година да подадат искане за осребряване на точките, стига да показват документ за покупка на жилище или започване на градеж. Всички, подали претенции до 30 ноември 2016 година, трябваше да получат парите си до 31 декември 2019 година Идеята бе с това един път вечно да завърши 30-годишната сага с лихвоточките. Това обаче по този начин и не стана.
Останалите отвън описите от 2010 и 2016 година към този момент дефинитивно са изгубили опцията да получат отплата за изгубените си влогове. През годините понякога обособени депутати внасяха законопроекти за наново да се отворят старите периоди, с цел да могат повече хора да получат пари, само че множеството сходни оферти бяха отхвърляни. През 2017 година депутати от " Обединени патриоти " внесоха законопроект за лихвоточките, с който се оферираше отначало да се отвори опцията за предявяване на правата на хората с многогодишни жилищно-спестовни влогове при покупка или започване на градеж на жилище, откакто тя към този момент един път вечно бе затворена на 30 ноември 2016 година
Забавяне
Депутатите желаеха да се разпише нов период до 30 ноември 2018 година, в който да могат да се подават претенции за осребряване при покупка или започване на градеж на жилище. За сходно удължение в собствен законопроект упорстваха и група депутати от Българска социалистическа партия. За разлика от плана на левицата обаче, патриотите се пробваха да прокарат и неосъществимата на процедура концепция с лихвоточки да могат да се заплащат налози и такси към страната и общините. Реално обаче сходна мярка е неосъществима и опонира на философията на закона, която е да се компенсират жителите с влогове в някогашната държавна ДСК за да се решат жилищните им проблеми. Сега законът не позволява компенсацията да се заплаща на части, а и няма нито техническа, нито финансова опция за сходно решение, настояват финансисти.
След началото на финансовата рецесия имаше известно закъснение в осребряването на лихвоточките на правоимащите, само че през 2016 година Министерството на финансите стартира да наваксва изоставането, като всяка година отпускаше от бюджета спомагателни милиони за задачата. Благодарение на това в края на тази година то ще успее напълно да се разплати с жителите, утвърдени за отплата. Заради дефицита на средства в Националния компенсационен жилищен фонд, който дава отговор за разплащанията, от 1 май 2008 година насам цената на лихвоточката не е променяна и тя продължава да бъде 8 стотинки, макар че от този момент жилищата нарастнаха.
Притеснения
Статистиката демонстрира, че през последните години при осребряването на лихвоточките хората са получавали приблизително 6-7 хиляди лв.. Преди 1989 година в някои градове с 10 000 лв. можеше да се купи апартамент. Сега това надалеч не е допустимо.
В свое писмо до депутатите от бюджетната комисия омбудсманът проф. Диана Ковачева приканва да бъде премислен вид за основаването на нова конструкция на мястото на Националния компенсационен фонд със същите или сходни функционалности за да се подсигуряват правата на жителите, които имат многогодишни жилищно-спестовни влогове.
" Намирам за притеснително закриването на фонда, още повече, че няма данни ликвидационната комисия да предприеме нужните дейности за отбрана на правата на жителите, а единствено по отношение на преустановяването на активността на фонда ", написа публичният бранител. Диана Ковачева напомня, че през годините са изпращани рекомендации до способените органи за предприемане на съответни дейности, в това число до министъра на финансите - да се плануват повече средства в бюджета, с цел да се изплащат навреме сумите на правоимащите жители, както и до Народното събрание за удължение на периодите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ