Ще ни подмине ли рецесията?
Евгени ГАВРИЛОВ
Като заваляха прогнози, та цяла година. Случаят с предстоящата криза е тъкмо подобен. Освен това и самият термин плаши. Фирми ще банкрутират, хора ще изгубят работата си, а някои - спестяванията или жилищата си.
Обобщено тези прогнози могат да звучат по този начин: Рецесията в Европа през зимата на 2022-2023 година поради енергийната рецесия към този момент е неизбежна. България ще е една от страните, които ще пострадат поради свиването на търсенето на продукцията й в Европейски Съюз. Както и тъй като изпъква като стопанска система с доста неефективни процеси на произвеждане, потребяващи изключително доста сила - два пъти и половина над междинното за Европейския съюз, а това излиза доста скъпо.> Причини > В предишното всяка икономическа криза е имала своите характерни аргументи, помогнали тя да се появи. Все отново в множеството случаи става въпрос за разнообразни типове несъответствия в стопанската система. Голямата криза, почнала през 2008 година, бе породена от несъразмерния дълг на жилищния пазар, който най-после взриви финансовите системи. Въпреки че всеки стопански цикъл е неповторим, има някои генерални аргументи за криза в стопанската система. Това са повишението на лихвените проценти, високата инфлация, несъразмерният растеж на цените на жилищата, повишаването на суровините.
Управляващият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева съобщи, че МВФ ще понижи прогнозата си за международния стопански напредък за 2023 година в съпоставяне със сегашната оценка за агресия от 2,9 на 100. През юли МВФ понижи прогнозата си за напредък за тази година до 3,2% и за идната година до 2,9%, като това е трета поредна низходяща проверка. В бележки, готови за нейна тирада в Университета " Джорджтаун " във Вашингтон, Георгиева съобщи, че МВФ ще предизвести за възходящи опасности от криза в своя финален документ за прогнозите за международната стопанска система, който бе оповестен на 11 октомври.> Срив > Една трета от страните се чака да претърпят стопански спад с най-малко 0,5% и " даже когато растежът е позитивен, ще се почувства като криза заради растящите цени, които понижават приходите ", сподели тя. " Като цяло чакаме световна загуба на икономическо произвеждане от към 4 трилиона $ от в този момент до 2026 година Това е размерът на немската стопанска система и ще съставлява голям крах ", акцентира тя. " За по-малко от три години преживяхме потрес, след потрес, след потрес ", сподели Георгиева в речта си в " Джорджтаун ".
Рискът страните от еврозоната да изпаднат в криза доближава най-високото си ниво от юли 2020 година на фона на все по-сериозните опасения, че възможният дефицит на сила през зимата ще провокира стесняване на икономическата интензивност. То ще засегне доста хора, защото безработицата евентуално ще се усили.> Теория > Рецесията е доста намаляване на икономическата интензивност, която продължава месеци или даже години. Икономиката на дадена страна е изпаднала в криза, когато в границите на избран интервал има негативна динамичност на брутния вътрешен артикул (БВП), индустриалната интензивност и приходите се свиват, безработицата се усилва, а продажбите на дребно спадат, означават специалисти, представени на уеб страницата на списание " Форбс ". Тя се счита за неизбежна част от бизнес цикъла - последователността от напредък и спад, с които се характеризира икономическото развиване на една страна. Когато изпадне в криза, стопанската система на дадена страна изпитва съществени усложнения, доста хора губят своята работа, продажбите и оборотът на компаниите понижават и като цяло действителното произвеждане бележи спад. Определянето на момента, когато националната стопанска система публично е в положение на криза, зависи от разнообразни фактори.
Още преди 50 години американски икономисти са дефинирали няколко постулата, които дефинират по кое време една стопанска система е изпаднала в криза. Най-популярният е: когато има две поредни тримесечия на негативен стопански напредък, измерен посредством брутния вътрешен артикул на страната.
Вероятността стопанската система на еврозоната в границите на 12 месеца да означи спад в продължение на две поредни тримесечия се е повишила до 80 %, считат икономисти, интервюирани от " Блумбърг " и представени от Econ.bg
При предходни допитвания специалистите оценяваха този риск на 60 на 100, а преди Русия да нахлуе в Украйна - единствено на 20 %. Германската стопанска система, която е най-голямата в еврозоната и е измежду най-силно подвластните от рестриктивните мерки на съветските газови доставки, най-вероятно ще се свие още през настоящото тримесечие, отбелязва " Блумбърг ".
Домакинствата и бизнесите в Европа се приготвят за възможен режим на силата, откакто Русия понижи внезапно доставките на природен газ за района. Към този проблем се прибавят и рекордната инфлация, както и проблемите с веригите на доставки. Данните от редица изследвания демонстрират, че икономическата интензивност се свива от юли, като няма огромни изгледи за подобряването й в кратковременен проект.> Риск за България > Европа ще изпадне в криза тази зима, защото подаването на съветски природен газ по газопровода " Северен поток 1 " през идните месеци ще варира сред 0 и 20 %, се споделя в разбор на специалисти от подразделението за проучвания и разбори на списание " Икономист " (The Economist Intelligence Unit), огласен в средата на август.
Икономиките на Унгария, Чехия и Словакия ще пострадат най-вече, освен заради своята взаимозависимост от съветския газ, само че и тъй като резултатът от рецесията в Германия ще ги засегне най-сериозно на фона на мощните им стопански връзки с Федералната република.
Експертите от " Икономист " чакат свиването на промишлената интензивност в Германия да се отрази на стопанските системи на доста страни от района. Основният " удар " върху тях ще бъде нанесен от високите цени на силата, спада на потребителското доверие и слабия експорт. България и балтийските страни са изключително изложени на тези опасности, означават анализаторите.
Рецесията ще засегне доста хора, защото е допустимо те или някои от околните им да изгубят работата си, тъй като редица компании ще бъдат принудени да прибегнат до съкращения заради стесняване на активността им.> Ефект > Друг отрицателен резултат от икономическия спад е " охлаждането " на пазара на недвижими парцели заради ограничение на търсенето. Това значи, че междинните цени може да се намалят, което е неприятна вест за притежателите на парцели, закупени с ипотеки по време на взрива на пазара.
В изискванията на възможен скок на лихвите по заемите, на фона на ударното повишение на главните лихви от страна на водещите централни банки, е допустимо да се вдигнат вноските по заемите. Ако притежател на парцел с ипотека не успее да заплаща по-високите вноски за избран интервал, то е допустимо заемът му да бъде разгласен за отложен и жилището, което е употребявал като гаранция за заема си, да бъде оповестено на обществена обмен. Ако това стане в изискванията на " изстудяване " на пазара на недвижими парцели, то парцелът може да бъде продаден на по-ниска цена от тази, на която е закупен.
Така притежателят му ще го загуби, без да е съумял да покрие напълно задължението си към банката, т.е. към този момент няма да има парцел, само че в същото време част от дълга му ще остане непогасен. И вероятността всичко това да заобиколи страната ни е минимална.> >
Като заваляха прогнози, та цяла година. Случаят с предстоящата криза е тъкмо подобен. Освен това и самият термин плаши. Фирми ще банкрутират, хора ще изгубят работата си, а някои - спестяванията или жилищата си.
Обобщено тези прогнози могат да звучат по този начин: Рецесията в Европа през зимата на 2022-2023 година поради енергийната рецесия към този момент е неизбежна. България ще е една от страните, които ще пострадат поради свиването на търсенето на продукцията й в Европейски Съюз. Както и тъй като изпъква като стопанска система с доста неефективни процеси на произвеждане, потребяващи изключително доста сила - два пъти и половина над междинното за Европейския съюз, а това излиза доста скъпо.> Причини > В предишното всяка икономическа криза е имала своите характерни аргументи, помогнали тя да се появи. Все отново в множеството случаи става въпрос за разнообразни типове несъответствия в стопанската система. Голямата криза, почнала през 2008 година, бе породена от несъразмерния дълг на жилищния пазар, който най-после взриви финансовите системи. Въпреки че всеки стопански цикъл е неповторим, има някои генерални аргументи за криза в стопанската система. Това са повишението на лихвените проценти, високата инфлация, несъразмерният растеж на цените на жилищата, повишаването на суровините.
Управляващият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева съобщи, че МВФ ще понижи прогнозата си за международния стопански напредък за 2023 година в съпоставяне със сегашната оценка за агресия от 2,9 на 100. През юли МВФ понижи прогнозата си за напредък за тази година до 3,2% и за идната година до 2,9%, като това е трета поредна низходяща проверка. В бележки, готови за нейна тирада в Университета " Джорджтаун " във Вашингтон, Георгиева съобщи, че МВФ ще предизвести за възходящи опасности от криза в своя финален документ за прогнозите за международната стопанска система, който бе оповестен на 11 октомври.> Срив > Една трета от страните се чака да претърпят стопански спад с най-малко 0,5% и " даже когато растежът е позитивен, ще се почувства като криза заради растящите цени, които понижават приходите ", сподели тя. " Като цяло чакаме световна загуба на икономическо произвеждане от към 4 трилиона $ от в този момент до 2026 година Това е размерът на немската стопанска система и ще съставлява голям крах ", акцентира тя. " За по-малко от три години преживяхме потрес, след потрес, след потрес ", сподели Георгиева в речта си в " Джорджтаун ".
Рискът страните от еврозоната да изпаднат в криза доближава най-високото си ниво от юли 2020 година на фона на все по-сериозните опасения, че възможният дефицит на сила през зимата ще провокира стесняване на икономическата интензивност. То ще засегне доста хора, защото безработицата евентуално ще се усили.> Теория > Рецесията е доста намаляване на икономическата интензивност, която продължава месеци или даже години. Икономиката на дадена страна е изпаднала в криза, когато в границите на избран интервал има негативна динамичност на брутния вътрешен артикул (БВП), индустриалната интензивност и приходите се свиват, безработицата се усилва, а продажбите на дребно спадат, означават специалисти, представени на уеб страницата на списание " Форбс ". Тя се счита за неизбежна част от бизнес цикъла - последователността от напредък и спад, с които се характеризира икономическото развиване на една страна. Когато изпадне в криза, стопанската система на дадена страна изпитва съществени усложнения, доста хора губят своята работа, продажбите и оборотът на компаниите понижават и като цяло действителното произвеждане бележи спад. Определянето на момента, когато националната стопанска система публично е в положение на криза, зависи от разнообразни фактори.
Още преди 50 години американски икономисти са дефинирали няколко постулата, които дефинират по кое време една стопанска система е изпаднала в криза. Най-популярният е: когато има две поредни тримесечия на негативен стопански напредък, измерен посредством брутния вътрешен артикул на страната.
Вероятността стопанската система на еврозоната в границите на 12 месеца да означи спад в продължение на две поредни тримесечия се е повишила до 80 %, считат икономисти, интервюирани от " Блумбърг " и представени от Econ.bg
При предходни допитвания специалистите оценяваха този риск на 60 на 100, а преди Русия да нахлуе в Украйна - единствено на 20 %. Германската стопанска система, която е най-голямата в еврозоната и е измежду най-силно подвластните от рестриктивните мерки на съветските газови доставки, най-вероятно ще се свие още през настоящото тримесечие, отбелязва " Блумбърг ".
Домакинствата и бизнесите в Европа се приготвят за възможен режим на силата, откакто Русия понижи внезапно доставките на природен газ за района. Към този проблем се прибавят и рекордната инфлация, както и проблемите с веригите на доставки. Данните от редица изследвания демонстрират, че икономическата интензивност се свива от юли, като няма огромни изгледи за подобряването й в кратковременен проект.> Риск за България > Европа ще изпадне в криза тази зима, защото подаването на съветски природен газ по газопровода " Северен поток 1 " през идните месеци ще варира сред 0 и 20 %, се споделя в разбор на специалисти от подразделението за проучвания и разбори на списание " Икономист " (The Economist Intelligence Unit), огласен в средата на август.
Икономиките на Унгария, Чехия и Словакия ще пострадат най-вече, освен заради своята взаимозависимост от съветския газ, само че и тъй като резултатът от рецесията в Германия ще ги засегне най-сериозно на фона на мощните им стопански връзки с Федералната република.
Експертите от " Икономист " чакат свиването на промишлената интензивност в Германия да се отрази на стопанските системи на доста страни от района. Основният " удар " върху тях ще бъде нанесен от високите цени на силата, спада на потребителското доверие и слабия експорт. България и балтийските страни са изключително изложени на тези опасности, означават анализаторите.
Рецесията ще засегне доста хора, защото е допустимо те или някои от околните им да изгубят работата си, тъй като редица компании ще бъдат принудени да прибегнат до съкращения заради стесняване на активността им.> Ефект > Друг отрицателен резултат от икономическия спад е " охлаждането " на пазара на недвижими парцели заради ограничение на търсенето. Това значи, че междинните цени може да се намалят, което е неприятна вест за притежателите на парцели, закупени с ипотеки по време на взрива на пазара.
В изискванията на възможен скок на лихвите по заемите, на фона на ударното повишение на главните лихви от страна на водещите централни банки, е допустимо да се вдигнат вноските по заемите. Ако притежател на парцел с ипотека не успее да заплаща по-високите вноски за избран интервал, то е допустимо заемът му да бъде разгласен за отложен и жилището, което е употребявал като гаранция за заема си, да бъде оповестено на обществена обмен. Ако това стане в изискванията на " изстудяване " на пазара на недвижими парцели, то парцелът може да бъде продаден на по-ниска цена от тази, на която е закупен.
Така притежателят му ще го загуби, без да е съумял да покрие напълно задължението си към банката, т.е. към този момент няма да има парцел, само че в същото време част от дълга му ще остане непогасен. И вероятността всичко това да заобиколи страната ни е минимална.> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ