Под знака на войната
Евгени ГАВРИЛОВ /> Според един от последните годишни отчети на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките, отдаден на положението на българската стопанска система, терминът " зомбификация " е въведен от американския икономист Едуард Кейн. С него се разказват обстановки и положения, при които нещата имат негативна чиста стойност, само че не престават да действат благодарение на външна поддръжка, най-често от страната. Далеч сме от мисълта, че родната стопанска система бележи негативни чисти стойности. Напротив, тя пораства, макар че това не става с мечтаните темпове. Втората част от определението на американския академик обаче е използвана за нея, тъй като този растеж се дължи главно на страната, която посредством обществените финанси се оказва най-големият вложител, а това не е доста обикновено за най-отворената стопанска система в Европейски Съюз.
Освен това обстановката се усложни до прекаленост поради войната в Украйна и несигурната политическа конюнктура у нас. Тези два фактора станаха причина за доста слаб растеж на Брутният вътрешен продукт и рекордна от четвърт век насам двуцифрена инфлация през изтичащата година. След регистрирания рекорден растеж на стопанската система от 7% през второто тримесечие, през третото тя се забави до 0,4% по данни на националната статистика. Това е и най-ниският резултат на годишна база в Европейски Съюз. Двигател продължи да бъде главно потреблението (ръст от 5,1%) и ненапълно чистият експорт. Докато сривът при вложенията се усили до минус 3%.
Войната изстреля цените на енергийните първични материали и храните. За това способства и едностранното прекъсване от Москва през април на контракта за доставка на природен газ. За да смекчи удара, кабинетът усили финансирането на разнообразни схеми за опазване на заетостта и проведено, дружно с другите страни членки от Европейски Съюз, даде спомагателна поддръжка на бизнеса и семействата, наранени от рекордно високите разноски за сила. Ръстът на цените на храните доближи пикови стойности и те се усилиха от малко над 20% на годишна база.
Бедността остава
Реалният бизнес стартира да разполага с все по-малко пари. Не се усъвършенства и структурата на растежа, доколкото го имаше. Основен принос в него, както и преди 10 години, продължава да има секторът на недвижимите парцели.
В същото време въздействието на структуроопределящ бранш като индустрията не се ускори. Войната в Украйна способства структурните недостатъци на българската стопанска система да останат, даже и да се задълбочат. Те не престават да са свързани с ниския нестабилен и небалансиран напредък и с незадоволителни вътрешни и задгранични вложения. Колкото ги има, те са главно в бранша на услугите. Задълженията на държавните предприятия, общините и нереформираните държавни браншове се усилват.
Друга неподходяща наклонност, която остана и през 2022 година, е, че постигнатият напредък, въпреки и нищожен, не повлия върху намаляването на бедността. Затова и приходите у нас остават най-ниски в Европа. Подоходното неравноправие в обществото пораства и се задълбочава, а опциите на страната да въздейства върху него посредством преразпределителните процеси стават все по-малки. Тази икономическа действителност се сблъсква с възходящия популизъм, изключително в навечерието на постоянно провеждащите се избори, и упованията на хората страната да поема по-голяма отговорност във значими браншове като опазване на здравето, обучение, просвета.
Един от главните проблеми продължи да бъде политическата неустойчивост. М.г. трябваше да има заплащания, с цел да не се трансферира резултатът на пандемията върху целия бизнес. През 2022 година те бяха нужни, с цел да се вдъхне убеденост в фирмите за бързо възобновяване. Но когато има три държавни управления в границите на една година, е обикновено никой да не смее да прави внезапни придвижвания. В този смисъл зомбифицирането остана факт и през 2022 година
Лек оптимизъм
Отделни индикатори за развиването на стопанската система към момента дават мотив за оптимизъм. Индустриалното произвеждане продължи да нараства бързо - с 11% към септември. България се оказа измежду най-добре представящите се в Европейски Съюз в това отношение. Продажбите на родни артикули зад граница също доближиха рекордни нива с растеж от 40%, въпреки това да се дължеше главно на по-високите цени на суровините и да идваше най-много от износа на енергийни артикули.
Експортът надвиши 70 милиарда лева за деветте месеца. Дори при усмиряване на ценовата динамичност в последните месеци на годината износът за 2022 година може да доближи 95 милиарда лева, а износът на услуги - 25 милиарда лева, предвиждат икономисти
Макар че през цялата 2022 година ни заливаха с апокалиптични сюжети за актуалната зима, множеството институции към този момент не плануват спад на българската стопанска система, а по-скоро изстудяване на растежа до 1-2% през идната година. Най-песимистична към този момент е прогнозата на Българска народна банка - за едвам 0,1% растеж на Брутният вътрешен продукт през 2023 година
Брутният вътрешен продукт за цялата 2022 година ще надвиши 165 милиарда лева по настоящи цени. Кога и какъв брой надълбоко ще усетим резултатите от стягането на паричната политика в еврозоната и забавянето на стопанската интензивност в главните ни търговски сътрудници е рано да се каже.
Цените
Поскъпването на живота през отиващата си година би четвъртвековни върхове. На годишна база през септември Национален статистически институт регистрира инфлация от 18,7%, а през октомври - 17,6%. Като цяло тя ще бъде минимум два пъти по-висока от плануваната. Това е главният извод от годишния отчет на Института по стопанска система и политики (ИИП) към УНСС.
Експертите от ИИП предвиждат средногодишна инфлация от 11,6% за т.г., което е двойно повече от плануваните от държавното управление 5,6%. За тази висока инфлация ще способстват всички съществени групи артикули и услуги, което ще се дължи най-много на високите цени на енергийните първични материали (електроенергия, природен газ и петролни продукти), написа в разбора. Продължаващият напредък на интернационалните цени на храните, както и плануваното повишаване на разноските за труд, също способстваха за повишаване на инфлацията.
Няма гаранция, че ще сме по-богати
Споровете към еврото също набраха скорост. Това е разумно, тъй като сакралната дата 1 януари 2024 година наближава. А влизането на България в еврозоната, преди страната да е подготвена за това и преди приходите ни да са доближили междинното за Европейски Съюз равнище, може да ни изиграе неприятна смешка. Защото непремереното присъединение към еврозоната ще форсира покачването на цените и ще донесе риск от разхлабване на фискалната дисциплинираност. Освен това може да се чака освен в началото повишаване на цените в следствие от закръгляването, а трайно по-висока инфлация.
Обемът на парите в обращение в този момент се дефинира от механизмите на валутния ръб и не зависи от Българска народна банка. Влизането в еврозоната обаче значи, че отпада възбраната Българска народна банка да кредитира българското държавно управление и комерсиалните банки. Това ще докара до нарастване на парите в обращение, до по-високо ниво на цените и по-висока инфлация в дълготраен интервал. Може да се чака, че в България ще има по-висока инфлация след въвеждането на еврото по отношение на равнищата, които биха се получили при опазване на българския лев.
Недостъпни жилища
Жилищата в София нарастнаха през 2022 с 22% на годишна база. В 23% от столичните квартали цените са с годишен растеж от 30 и повече % през третото тримесечие на 2022 година, само че експертни оценки настояват, че " балон " на пазара няма.
Според данните от Национален статистически институт цените на жилищата в София са се удвоили за последните седем години. За същия интервал приходите на семействата в столицата са нарастнали с 26%. За цялата страна цените на жилищата са нарастнали със 71% за седем години, а приходите са се повишили с 50%. Това демонстрира, че до момента в който приблизително за страната повишаването на жилищата изпреварва в умерена степен растежа на приходите и достъпността на жилищата леко се утежнява, то в София покачването на цените е в пъти по-голямо от това на приходите, което води до доста понижаване на достъпността до парцелите.
Освен в София, по-недостъпни стават жилищата и във Варна. В двата града едвам 10-те % семейства с най-високи приходи могат да си разрешат личен дом. В три от 15-те най-големи градове - Пловдив, Бургас и Стара Загора - жилище могат да си разрешат 20% от семействата. Колкото по-голямо е обитаемото място, толкоз по-недостъпни са жилищата.
Въпреки това растежът при ипотечните заеми продължава. През октомври 2022 година банките са отпуснали заеми за покупка на жилища и къщи в размер на 563,8 млн. лева Това е растеж с 21,4% по отношение на същия месец на м.г. Средният размер на ипотечния заем е 150 хиляди лева, като три четвърти от изтеглените заеми са за покупка на парцел в София, Пловдив, Варна и Бургас със период над 30 години. Близо половината от клиентите на банките, изтеглили ипотечен заем, са на възраст сред 30 и 40 година Най-често това са млади клиенти и фамилии, търсещи първо жилище, или фамилии, искащи да купят по-голям апартамент, със заплати сред 1700 и 2500 лева
>
>
Освен това обстановката се усложни до прекаленост поради войната в Украйна и несигурната политическа конюнктура у нас. Тези два фактора станаха причина за доста слаб растеж на Брутният вътрешен продукт и рекордна от четвърт век насам двуцифрена инфлация през изтичащата година. След регистрирания рекорден растеж на стопанската система от 7% през второто тримесечие, през третото тя се забави до 0,4% по данни на националната статистика. Това е и най-ниският резултат на годишна база в Европейски Съюз. Двигател продължи да бъде главно потреблението (ръст от 5,1%) и ненапълно чистият експорт. Докато сривът при вложенията се усили до минус 3%.
Войната изстреля цените на енергийните първични материали и храните. За това способства и едностранното прекъсване от Москва през април на контракта за доставка на природен газ. За да смекчи удара, кабинетът усили финансирането на разнообразни схеми за опазване на заетостта и проведено, дружно с другите страни членки от Европейски Съюз, даде спомагателна поддръжка на бизнеса и семействата, наранени от рекордно високите разноски за сила. Ръстът на цените на храните доближи пикови стойности и те се усилиха от малко над 20% на годишна база.
Бедността остава
Реалният бизнес стартира да разполага с все по-малко пари. Не се усъвършенства и структурата на растежа, доколкото го имаше. Основен принос в него, както и преди 10 години, продължава да има секторът на недвижимите парцели.
В същото време въздействието на структуроопределящ бранш като индустрията не се ускори. Войната в Украйна способства структурните недостатъци на българската стопанска система да останат, даже и да се задълбочат. Те не престават да са свързани с ниския нестабилен и небалансиран напредък и с незадоволителни вътрешни и задгранични вложения. Колкото ги има, те са главно в бранша на услугите. Задълженията на държавните предприятия, общините и нереформираните държавни браншове се усилват.
Друга неподходяща наклонност, която остана и през 2022 година, е, че постигнатият напредък, въпреки и нищожен, не повлия върху намаляването на бедността. Затова и приходите у нас остават най-ниски в Европа. Подоходното неравноправие в обществото пораства и се задълбочава, а опциите на страната да въздейства върху него посредством преразпределителните процеси стават все по-малки. Тази икономическа действителност се сблъсква с възходящия популизъм, изключително в навечерието на постоянно провеждащите се избори, и упованията на хората страната да поема по-голяма отговорност във значими браншове като опазване на здравето, обучение, просвета.
Един от главните проблеми продължи да бъде политическата неустойчивост. М.г. трябваше да има заплащания, с цел да не се трансферира резултатът на пандемията върху целия бизнес. През 2022 година те бяха нужни, с цел да се вдъхне убеденост в фирмите за бързо възобновяване. Но когато има три държавни управления в границите на една година, е обикновено никой да не смее да прави внезапни придвижвания. В този смисъл зомбифицирането остана факт и през 2022 година
Лек оптимизъм
Отделни индикатори за развиването на стопанската система към момента дават мотив за оптимизъм. Индустриалното произвеждане продължи да нараства бързо - с 11% към септември. България се оказа измежду най-добре представящите се в Европейски Съюз в това отношение. Продажбите на родни артикули зад граница също доближиха рекордни нива с растеж от 40%, въпреки това да се дължеше главно на по-високите цени на суровините и да идваше най-много от износа на енергийни артикули.
Експортът надвиши 70 милиарда лева за деветте месеца. Дори при усмиряване на ценовата динамичност в последните месеци на годината износът за 2022 година може да доближи 95 милиарда лева, а износът на услуги - 25 милиарда лева, предвиждат икономисти
Макар че през цялата 2022 година ни заливаха с апокалиптични сюжети за актуалната зима, множеството институции към този момент не плануват спад на българската стопанска система, а по-скоро изстудяване на растежа до 1-2% през идната година. Най-песимистична към този момент е прогнозата на Българска народна банка - за едвам 0,1% растеж на Брутният вътрешен продукт през 2023 година
Брутният вътрешен продукт за цялата 2022 година ще надвиши 165 милиарда лева по настоящи цени. Кога и какъв брой надълбоко ще усетим резултатите от стягането на паричната политика в еврозоната и забавянето на стопанската интензивност в главните ни търговски сътрудници е рано да се каже.
Цените
Поскъпването на живота през отиващата си година би четвъртвековни върхове. На годишна база през септември Национален статистически институт регистрира инфлация от 18,7%, а през октомври - 17,6%. Като цяло тя ще бъде минимум два пъти по-висока от плануваната. Това е главният извод от годишния отчет на Института по стопанска система и политики (ИИП) към УНСС.
Експертите от ИИП предвиждат средногодишна инфлация от 11,6% за т.г., което е двойно повече от плануваните от държавното управление 5,6%. За тази висока инфлация ще способстват всички съществени групи артикули и услуги, което ще се дължи най-много на високите цени на енергийните първични материали (електроенергия, природен газ и петролни продукти), написа в разбора. Продължаващият напредък на интернационалните цени на храните, както и плануваното повишаване на разноските за труд, също способстваха за повишаване на инфлацията.
Няма гаранция, че ще сме по-богати
Споровете към еврото също набраха скорост. Това е разумно, тъй като сакралната дата 1 януари 2024 година наближава. А влизането на България в еврозоната, преди страната да е подготвена за това и преди приходите ни да са доближили междинното за Европейски Съюз равнище, може да ни изиграе неприятна смешка. Защото непремереното присъединение към еврозоната ще форсира покачването на цените и ще донесе риск от разхлабване на фискалната дисциплинираност. Освен това може да се чака освен в началото повишаване на цените в следствие от закръгляването, а трайно по-висока инфлация.
Обемът на парите в обращение в този момент се дефинира от механизмите на валутния ръб и не зависи от Българска народна банка. Влизането в еврозоната обаче значи, че отпада възбраната Българска народна банка да кредитира българското държавно управление и комерсиалните банки. Това ще докара до нарастване на парите в обращение, до по-високо ниво на цените и по-висока инфлация в дълготраен интервал. Може да се чака, че в България ще има по-висока инфлация след въвеждането на еврото по отношение на равнищата, които биха се получили при опазване на българския лев.
Недостъпни жилища
Жилищата в София нарастнаха през 2022 с 22% на годишна база. В 23% от столичните квартали цените са с годишен растеж от 30 и повече % през третото тримесечие на 2022 година, само че експертни оценки настояват, че " балон " на пазара няма.
Според данните от Национален статистически институт цените на жилищата в София са се удвоили за последните седем години. За същия интервал приходите на семействата в столицата са нарастнали с 26%. За цялата страна цените на жилищата са нарастнали със 71% за седем години, а приходите са се повишили с 50%. Това демонстрира, че до момента в който приблизително за страната повишаването на жилищата изпреварва в умерена степен растежа на приходите и достъпността на жилищата леко се утежнява, то в София покачването на цените е в пъти по-голямо от това на приходите, което води до доста понижаване на достъпността до парцелите.
Освен в София, по-недостъпни стават жилищата и във Варна. В двата града едвам 10-те % семейства с най-високи приходи могат да си разрешат личен дом. В три от 15-те най-големи градове - Пловдив, Бургас и Стара Загора - жилище могат да си разрешат 20% от семействата. Колкото по-голямо е обитаемото място, толкоз по-недостъпни са жилищата.
Въпреки това растежът при ипотечните заеми продължава. През октомври 2022 година банките са отпуснали заеми за покупка на жилища и къщи в размер на 563,8 млн. лева Това е растеж с 21,4% по отношение на същия месец на м.г. Средният размер на ипотечния заем е 150 хиляди лева, като три четвърти от изтеглените заеми са за покупка на парцел в София, Пловдив, Варна и Бургас със период над 30 години. Близо половината от клиентите на банките, изтеглили ипотечен заем, са на възраст сред 30 и 40 година Най-често това са млади клиенти и фамилии, търсещи първо жилище, или фамилии, искащи да купят по-голям апартамент, със заплати сред 1700 и 2500 лева
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ