Пълен мрак
Евгени ГАВРИЛОВ /> Информационната акция за следващия стадий на програмата саниране набира скорост. Заедно с това набират скорост и неяснотите към нея.
Оказа се, че, въпреки и с малко, стартът на програмата се отсрочва още веднъж - в този момент за началото на идващия месец (стр. 4). Тя трябваше да бъде отворена в средата на юни, бе отсрочена за 11 ноември, по-късно за средата на ноември, а последното заричане беше за 28 ноември. Сега се чака кандидатстването да стартира на 2 декември.
За сметка на това срокът за кандидатстване за 100% безплатно саниране на жилищните здания може да бъде продължен до май 2023 година След това претендентите би трябвало да вземат участие във финансирането на плановете.
Времето тече, а напътствията за практическите стъпки за кандидатстване по програмата тънат в мрак. Чиновниците в районното министерство се бавят с публикуването на разпоредбите. Насоките за кандидатстване бяха пуснати за публично разискване още в края на септември, финален вид обаче не е утвърден и оповестен.
За програмата за саниране по Плана за възобновяване и резистентност са заделени 1,4 милиарда лева Изчисленията на специалисти демонстрират, че тези пари ще стигнат за към 1000 огромни здания с общо към 72 хиляди жилището в тях.
Досега по националната стратегия за саниране и с европейски средства за последните 6 години са актуализирани към 3000 здания. Което е под 1% от сградния фонд у нас.
Неотдавна бе оповестен отчет на " Българо-австрийска консултантска компания ". Според него над 700 000 населявани жилищни здания у нас би трябвало да бъдат санирани през идващите неизвестно какъв брой години. Броят на населяваните жилищни здания е 1 365 898, като 25% от тях са изцяло амортизирани и сходни ограничения не са целесъобразни. Нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 здания от фамилен вид и 500 общежития.
Основният минус на санирането обаче бе пределно явен още на старта - няма пари за всички. Изхарчените досега по програмата 2 милиарда лева, които всички данъкоплатци ще би трябвало да платят в идващите години, стигнаха за жилищата на 340 705 души (2020 сгради), което обгръща към 5% от популацията на България и 4% от жилищата. Няма по какъв начин тази стратегия да е обществено обективна, когато с парите на всички данъкоплатци се обезпечава богатството на минимална част, и то подбрани на правилото " кой превари, той натовари ", а не след оценка на потребностите.
Неофициални калкулации демонстрират, че в случай че би трябвало да се санират жилищата на всички в България, ще са нужни почти 40 милиарда лева, в случай че бюджетът харчи по 1 милиарда лева на година в идващите 40-50 години.
Има и друга изгода от милиардната стратегия за саниране. Похарчените пари по нея за следващ път потвърдиха максимата, че на този свят безвъзмезден обяд няма. Въпреки цялостния мрак, витаещ към нея сега.
>
>
Оказа се, че, въпреки и с малко, стартът на програмата се отсрочва още веднъж - в този момент за началото на идващия месец (стр. 4). Тя трябваше да бъде отворена в средата на юни, бе отсрочена за 11 ноември, по-късно за средата на ноември, а последното заричане беше за 28 ноември. Сега се чака кандидатстването да стартира на 2 декември.
За сметка на това срокът за кандидатстване за 100% безплатно саниране на жилищните здания може да бъде продължен до май 2023 година След това претендентите би трябвало да вземат участие във финансирането на плановете.
Времето тече, а напътствията за практическите стъпки за кандидатстване по програмата тънат в мрак. Чиновниците в районното министерство се бавят с публикуването на разпоредбите. Насоките за кандидатстване бяха пуснати за публично разискване още в края на септември, финален вид обаче не е утвърден и оповестен.
За програмата за саниране по Плана за възобновяване и резистентност са заделени 1,4 милиарда лева Изчисленията на специалисти демонстрират, че тези пари ще стигнат за към 1000 огромни здания с общо към 72 хиляди жилището в тях.
Досега по националната стратегия за саниране и с европейски средства за последните 6 години са актуализирани към 3000 здания. Което е под 1% от сградния фонд у нас.
Неотдавна бе оповестен отчет на " Българо-австрийска консултантска компания ". Според него над 700 000 населявани жилищни здания у нас би трябвало да бъдат санирани през идващите неизвестно какъв брой години. Броят на населяваните жилищни здания е 1 365 898, като 25% от тях са изцяло амортизирани и сходни ограничения не са целесъобразни. Нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 здания от фамилен вид и 500 общежития.
Основният минус на санирането обаче бе пределно явен още на старта - няма пари за всички. Изхарчените досега по програмата 2 милиарда лева, които всички данъкоплатци ще би трябвало да платят в идващите години, стигнаха за жилищата на 340 705 души (2020 сгради), което обгръща към 5% от популацията на България и 4% от жилищата. Няма по какъв начин тази стратегия да е обществено обективна, когато с парите на всички данъкоплатци се обезпечава богатството на минимална част, и то подбрани на правилото " кой превари, той натовари ", а не след оценка на потребностите.
Неофициални калкулации демонстрират, че в случай че би трябвало да се санират жилищата на всички в България, ще са нужни почти 40 милиарда лева, в случай че бюджетът харчи по 1 милиарда лева на година в идващите 40-50 години.
Има и друга изгода от милиардната стратегия за саниране. Похарчените пари по нея за следващ път потвърдиха максимата, че на този свят безвъзмезден обяд няма. Въпреки цялостния мрак, витаещ към нея сега.
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ