Връх може да надмине Еверест и да се превърне в най-високия в света
Еверест е най-високият връх в света, измерен от морското ниво. Но дали ще резервира тази купа вечно?
За да отговорим на този въпрос, първо би трябвало да разберем по какъв начин се образуват планините и по какъв начин Еверест и останалите Хималаи са станали толкоз високи. Един от методите за формиране на високи планини е конфликтът на две тектонски плочи. Когато едната от тях стартира да субдуцира - или да се движи под другата - кората се разбърква, надига се и се трансформира в планина.
Според Роб Бътлър, геолог от Университета в Абърдийн, Шотландия, височината на планините, които се образуват при тези конфликти, зависи от доста фактори. Тези характерности включват дебелината на кората, която се дефинира от интензивността и продължителността на тектоничния конфликт, и температурата на кората, която се дефинира от нейната възраст.
„ Мислете за кората не като за твърдо тяло, а като за вискозна течност, като кленов сироп “, споделя Бътлър. Подобно на студения кленов сироп, студената кора е по-вискозна и затова по-твърда. Затова по-дебелата и студена кора може да образува по-високи планини, в сравнение с по-тънката и топла кора.
Освен дебелината и температурата на земната кора, най-важният фактор, който дефинира височината и растежа на планините, е ерозията.
„ Именно тъй като ерозията е толкоз ефикасна, Хималаите са една от най-бързо издигащите се скални системи на планетата “, споделя Бътлър. Това се дължи на принцип, наименуван изостазия. Подобно на плаващ в океана контейнеровоз, колкото по-малко материал е насъбран върху земната кора, толкоз по-високо се издига той над мантията - междинния пласт на планетата.
Така че колкото повече материал се изнася от дадена планина - посредством река, хладилник или проливни дъждове и свлачища - толкоз повече планините в близост могат да се повдигнат. Всъщност изследване от 2024 година открива, че бързата ерозия на речната мрежа на повече от 45 благи (72 км) от Еверест е помогнала на върха да нарасне с сред 49 и 164 фута (15 и 50 метра) през последните 89 000 години.
Въпреки че ерозията е един от факторите за растежа на планините, тя е и част от аргументите за тяхното стесняване, изяснява Матю Фокс, съавтор на проучването и геолог от Университетския лицей в Лондон. „ Дали планините порастват или се свиват зависи от този баланс сред скоростта на ерозията и скоростта на издигането “, споделя Фокс пред Live Science. Ако темпът на издигане е по-висок, планината ще пораства. Ако скоростта на ерозията е по-висока, планината ще се свие.
Някои учени допускат, че Нанга Парбат, един от хималайските съседи на Еверест и деветият по височина връх на Земята, пораства задоволително бързо, с цел да може един ден да задмине Еверест по височина. Бътлър и Фокс обаче се съмняват, че това ще се случи. Въпреки че Нанга Парбат пораства по-бързо от Еверест заради бързата ерозия, той също по този начин е по-бързо ерозиращ заради интензивността на мусоните в този регион. За разлика от тях Еверест пораства и ерозира по-бавно, заради което височината му е относително непрекъсната - 2 000 фута (610 м) над тази на Нанга Парбат.
Въпреки това Бътлър не отхвърля опцията някой ден различен хималайски връх да заеме трона. Според него метеорологичните фактори могат да се трансформират с течение на времето, което да докара до промени в темповете на напредък на върховете. „ Тектоничните конфликти в Хималаите ще продължат още 10 милиона години. Има задоволително време, с цел да се променят малко тези променливи “, споделя Бътлър.
Въпреки това Бътлър счита, че е малко евентуално в миналото да се появи връх, който да е доста по-висок от Еверест. Хималаите се намират в „ сладкото място “; те са се образували вследствие на доста натоварен и нескончаем конфликт със студена кора и висока скорост на ерозия, дължаща се на мусоните. Освен това те са били затворени от близките планински вериги, което е оставило малко място за излизане на кората по време на конфликта.
Земната гравитация е прекомерно мощна, с цел да разреши на планината да стане доста по-висока от сегашната височина на Еверест, твърди специалист.
„ Ако приказваме за няколко метра или даже за няколкостотин метра, има всички благоприятни условия различен връх да изпревари Еверест “, споделя Бътлър.
За да отговорим на този въпрос, първо би трябвало да разберем по какъв начин се образуват планините и по какъв начин Еверест и останалите Хималаи са станали толкоз високи. Един от методите за формиране на високи планини е конфликтът на две тектонски плочи. Когато едната от тях стартира да субдуцира - или да се движи под другата - кората се разбърква, надига се и се трансформира в планина.
Според Роб Бътлър, геолог от Университета в Абърдийн, Шотландия, височината на планините, които се образуват при тези конфликти, зависи от доста фактори. Тези характерности включват дебелината на кората, която се дефинира от интензивността и продължителността на тектоничния конфликт, и температурата на кората, която се дефинира от нейната възраст.
„ Мислете за кората не като за твърдо тяло, а като за вискозна течност, като кленов сироп “, споделя Бътлър. Подобно на студения кленов сироп, студената кора е по-вискозна и затова по-твърда. Затова по-дебелата и студена кора може да образува по-високи планини, в сравнение с по-тънката и топла кора.
Освен дебелината и температурата на земната кора, най-важният фактор, който дефинира височината и растежа на планините, е ерозията.
„ Именно тъй като ерозията е толкоз ефикасна, Хималаите са една от най-бързо издигащите се скални системи на планетата “, споделя Бътлър. Това се дължи на принцип, наименуван изостазия. Подобно на плаващ в океана контейнеровоз, колкото по-малко материал е насъбран върху земната кора, толкоз по-високо се издига той над мантията - междинния пласт на планетата.
Така че колкото повече материал се изнася от дадена планина - посредством река, хладилник или проливни дъждове и свлачища - толкоз повече планините в близост могат да се повдигнат. Всъщност изследване от 2024 година открива, че бързата ерозия на речната мрежа на повече от 45 благи (72 км) от Еверест е помогнала на върха да нарасне с сред 49 и 164 фута (15 и 50 метра) през последните 89 000 години.
Въпреки че ерозията е един от факторите за растежа на планините, тя е и част от аргументите за тяхното стесняване, изяснява Матю Фокс, съавтор на проучването и геолог от Университетския лицей в Лондон. „ Дали планините порастват или се свиват зависи от този баланс сред скоростта на ерозията и скоростта на издигането “, споделя Фокс пред Live Science. Ако темпът на издигане е по-висок, планината ще пораства. Ако скоростта на ерозията е по-висока, планината ще се свие.
Някои учени допускат, че Нанга Парбат, един от хималайските съседи на Еверест и деветият по височина връх на Земята, пораства задоволително бързо, с цел да може един ден да задмине Еверест по височина. Бътлър и Фокс обаче се съмняват, че това ще се случи. Въпреки че Нанга Парбат пораства по-бързо от Еверест заради бързата ерозия, той също по този начин е по-бързо ерозиращ заради интензивността на мусоните в този регион. За разлика от тях Еверест пораства и ерозира по-бавно, заради което височината му е относително непрекъсната - 2 000 фута (610 м) над тази на Нанга Парбат.
Въпреки това Бътлър не отхвърля опцията някой ден различен хималайски връх да заеме трона. Според него метеорологичните фактори могат да се трансформират с течение на времето, което да докара до промени в темповете на напредък на върховете. „ Тектоничните конфликти в Хималаите ще продължат още 10 милиона години. Има задоволително време, с цел да се променят малко тези променливи “, споделя Бътлър.
Въпреки това Бътлър счита, че е малко евентуално в миналото да се появи връх, който да е доста по-висок от Еверест. Хималаите се намират в „ сладкото място “; те са се образували вследствие на доста натоварен и нескончаем конфликт със студена кора и висока скорост на ерозия, дължаща се на мусоните. Освен това те са били затворени от близките планински вериги, което е оставило малко място за излизане на кората по време на конфликта.
Земната гравитация е прекомерно мощна, с цел да разреши на планината да стане доста по-висока от сегашната височина на Еверест, твърди специалист.
„ Ако приказваме за няколко метра или даже за няколкостотин метра, има всички благоприятни условия различен връх да изпревари Еверест “, споделя Бътлър.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ