Евентуално отлагане на преговорите за членство може да има непредвидими

Евентуално отсрочване на договарянията за участие може да има „ непредвидими последствия ” за задачите Западни Балкани, съобщи президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в изявление за немското издание Der Spiegel.
Македония е претендент за участие в Европейски Съюз към този момент от 14 години – нито една страна, с изключение на Турция не е чакала толкоз дълго, написа изданието. Спорът за името с Гърция блокира началото на договарянията за участие в Европейски Съюз. Успоредно с това виновност носи и основаната вътрешната политическа обстановка по времето на някогашния министър председател Никола Груевски, при чието ръководство Македония затъна в корупция и държавно проведена престъпност.
Управляващото от май 2017 година съдружно държавно управление предприе нужните стъпки, с цел да даде подтик на страната във връзка с евроатлантическата интеграция. Беше позволен дългогодишният спор за името с Гърция.
Приемането на Северна Македония в НАТО към този момент се счита за условност. Обещаното начало на договарянията за присъединение към Европейски Съюз обаче не се случи.
Президентът Стево Пендаровски споделя, че отводът от даване на дата за начало на договарянията е бил „ огромен потрес ” за страната, защото е пристигнал изцяло изненадващо.
Френският президент Еманюел Макрон беше декларирал, че желае да бъде реформиран процесът на приемане в Европейски Съюз, само че всички се надяваха, че няма да блокира началото на договарянията с Албания и Северна Македония.
„ Това беше огромно отчаяние за нашите жители, за държавното управление ни и персонално за мен. В последна сметка ние подписахме всички значими закони и съглашения. Преди всичко направихме нещо неповторимо в актуалната международна история: с цел да разгадаем разногласието за името с Гърция, сменихме държавното си име от Македония на Северна Македония ”, акцентира Пендаровски.
Според него, решението на Макрон е „ стратегическа неточност ”. Много водещи политици в държавите-членки на Европейски Съюз желаят Евросъюз, който е равнопоставен геополитически състезател. Това не е допустимо без консолидираното на района на Западните Балкани.
„ Ние не сме прилежащ на Европейски Съюз район. Без нашите страни като пълноправни членки Европейски Съюз не може да стана геополитически състезател ”, безапелационен е президентът.
Френският държавен глава е аргументирал пред него позицията си с нуждата от реформиране на процеса на присъединение.
„ Практически никой у нас не има вяра на тези пояснения. Опасенията ни са, че ще се превърнем във втора Турция – страна, която е безконечен претендент за участие ”, споделя Пендаровски.
Той опровергава изказванията, че една от аргументите, изтъквани от разнообразни страни, е дефицитът на правов ред в страната.
„ Да, няма подозрение, че се нуждаем от дълбоки промени в региона на правораздаването. Въпреки това обстановката не може да се съпоставя с това, което имахме преди три-четири години по време на ерата Груевски ”, споделя президентът.
Пендаровски декларира, че не е срещу реформиране на процеса на присъединение. В интерес на всяка една от страните-кандидатки е да ползва огромни и качествени промени в региона на правораздаването. Няма проблем и в случай че една страна е изключена от процеса на присъединение заради декаданс.
„ Но ние се нуждаем от тази промяна доста незабавно и доста бързо ”, счита той.
На територията на Западните Балкани се появяват други „ играчи ”. Затова не е целесъобразно Европейски Съюз да допусне грешката да възприема този район като прилежащ.
Освен това съществува рискът други страни да кажат: „ Македонците извършиха всички условия, смениха си държавното име и все пак не получиха нищо. Защо би трябвало ние да поставяме старания? ”.
Този проблем стои най-сериозно пред Сърбия и Косово във връзка с въпроса с признаването независимостта на Косово.
Пендаровски счита, че в света има разнообразни центрове на власт, които не са удовлетворени от разширението на Европейски Съюз и НАТО. Поради това страните от Балканите са превърнати в цел на подправени вести, дезинформации или акции по дестабилизиране.
По отношение на различни модели на интеграционния развой – присъединяване в структурните фондове на Европейски Съюз, присъединяване в срещите на Европейски Съюз без право на глас и други, Пендаровски декларира, че няма нищо срещу сходен модел, стига вероятността да е обвързвана с пълноправно участие в Евросъюза.
На въпрос наDer Spiegel, че Западните Балкани са самобитно интегрирани в Европейски Съюз чрез отправянето на работна ръка в Западна Европа и свободната търговия на компании от Европейски Съюз в района, македонският президент прецизира, че приключването на мозъци в реалност е действителен проблем за страната.
„ Добре образовани хора се махат от тук. Чакаме 14 години начало на договаряния за присъединение. Ние освен би трябвало да реформираме страната си, само че и да оправим стопанската система си. В момента междинната работна заплата в страната е 400 евро, сходно на множеството страни в района. Колкото по-дълго се забави интеграцията ни, толкоз по-голяма ще е разликата по отношение на Европейски Съюз, надлежно, толкоз повече хора ще изоставен (страната – бел.ред.) и изравняването ни с Европейски Съюз ще бъде по-трудно ”, акцентира Пендаровски.
По отношение на самодейността за основаването на така наречен „ Мини Шенген ” президентът счита, че е значимо, че самодейността произлиза от самите страни, а не е оказван напън извън за нея.
От огромно значение за жителите на балканските страни, обаче, е да не бъде загубен евро-ентусиазмът, което ще се случи, в случай че договарянията бъдат отсрочени още веднъж.
„ Ако напролет още веднъж има отчаяние във връзка с договарянията с Албания и Северна Македония, това ще бъде доста тежък удар. Ако сегашната стратегическа неточност бъде повторена още един път, резултатът ще бъде бездънен раздор с непредвидими, а евентуално и необратими последствия ”, предизвестява Пендаровски.