Евдокия Манева пред novini.bg: София е мръсен град и това се вижда от всеки, който има чувствителност към хигиената
Евдокия Манева е някогашната министърка на Министерство на околната среда и водите /в кабинета на Иван Костов 
През 1967 година приключва приблизително обучение в 18-о СПУ " Кирил и Методий " (СОУ " Уилям Гладстон " ) - 1997г. - 2001г./, зам.-министър и народен представител. В сферата на екологията, на опазването на околната среда, тя е един от най-уважаваните и ценени експерти у нас години наред. Говорим си с нея за чистотата в София и страната и мерило ли е тя за културата на българите, в частност на софиянци. За завода за боклуци в столицата, за Министерство на околната среда и водите и за това за какво контролът абдикира от своите отговорности.
Информацията за надвисналата над столицата рецесия с отпадъците не е изненада за никого, докосвал се до тази проблематика. Просто в този момент се даде публичност за някои от проблемите, заради промяна на ръководството на общината. София е замърсен град и това се вижда от всеки, който има сензитивност към хигиената. Мръсни улици, противозаконни безразборни дребни сметища в покрайнините, претъпкани кофи,
население, което хвърля боклуците си където му падне и така нататък.
И община, която не познава отговорностите си, а и сякаш в никакъв случай не е имала предпочитание да се захване професионално с този многоаспектен и комплициран проблем. При нито едно управление. Професионалисти са попадали за малко в съответните профилирани звена и доста бързо са били отстранявани или сами са напускали. И по този начин години наред с спешни ограничения, налудничави решения с доста пари, митинги, спекулации и заблуди, които ни доведоха до нова кризисна обстановка. За страдание още веднъж проличава, че няма подготвеност за решение на проблемите. Първата работа на новия остарял шеф, който към този момент се е упражнявал в управленията на завода за боклуци, е да заяви кой какви заплати е взимал и какви далавери са ставали, вместо първата му работа да е да предложи решения, освен това освен във действието на завода, а изобщо за цялата система на отпадъците в града, която предопределя и крайният резултат. Този факт подсказва, че незабавно би трябвало да си търси професионален виновен екип, който да се захване с многочислените проблеми, а те в действителност са доста, изцяло действителни и без никакво пресилване - не търпят отсрочване.
Ще отбелязвам единствено дребна част от тях.
На първо място би трябвало незабавно да се отстранят пропуските при проектирането и построяването на завода. Поради съществени дефицити, свързани с тъй наречените сдържаност, ремонтодостъпност и други, софтуерният развой е извънредно уязвим и всяка повреда води да дълготрайно спиране на индустриалния развой, което е неприемливо за подобен огромен град.
На второ място извънредно ниското качество на произвеждания RDF и невъзможността да бъде продаден за гориво, каквото е предназначението на продукцията на завода. Но дори и да се реализира положително качество на RDF, въобще не е решен въпросът къде ще се оползотворява енергийно и стопански преференциално. Освен неспазването на технологията има и редица други нарушавания и проблеми, които бързо би трябвало да бъдат разпознати и отстранени. Не е приключен и цикълът на ръководство, тъй като липсва детайлът на термично отнасяне на продукцията на завода - тематика противоречива, конфликтна, само че също неотложна.
На трето място - незначителният дял на разделно събрания боклук, което неведнъж натоварва сепариращата апаратура на завода. И най-важното - липса на цялостна визия и технология за интегрирано ръководство на отпадъците в града с всички технологични и организационни детайли, с стадиите на развиване и допълнение, с нужните запаси и присъединяване на жителите.Такава нямаше, по всичко проличава, че скоро няма да има. Не е обикновено да чакаме за няколко месеца да се свърши пропусканото с години, само че най-малко би трябвало да има професионално говорене и знаци, че има яснота какво следва.
За страдание не може да се чака, че общината ще получи съответна помощ от Министерство на околната среда и водите. Там проблематиката с отпадъците е изцяло занемарена, освен това умишлено.
Нищо, което изисква изпитание, подготвеност, принципност - не се прави.
В тази сфера се концентрират големи ползи на бизнеса, сферите на въздействие са разпределени и блатото не се помръдва.
Професионалистите са прогонени, ръководството е в ръцете на сговорчиви и послушни чиновници.
Регионална инспекция за опазване на околната среда от дълго време са не запомнили, че са контролни органи, придвижване има единствено, в случай че са получили съответна задача. И резултатите са налице. Най-елементарните неща, за които години обратно имаше достижения, в този момент са занемарени. Всички крайпътни канавки и отбивки тънат в отпадъци. Жриците на любовта се подпират на оживели от предишното съдове за боклуци, които никой от дълго време не прибира. Когато приближавате което и да е обитаемо място на първо време минавате край купчини със строителни и други боклуци. И никой не подхваща нищо и спокойно минава без да вижда мръсотията. Не преувеличавам и не рисувам измислени картини. Наскоро пътувах до Ст.Загора. Прекрасен град, с чист и организиран център, с забавни културни мероприятия. Но към него –ореол от отпадъци. На отиване по 30 км.отклонение от магистралата-канавки цялостни с найлонови пликчета,хартии и др.отпадъци и тук- там по-големи камари неорганизирани сметища. На връщане през Чирпан, същата картина, с добавка пътешестване край ромската махала и невъобразимата нечистотия. Цари успокоение. Мръсотията не прави усещане на никого. Така е на всички места. Спорадично някой се сеща, че би трябвало да се поразчисти и се провежда акция, необятно отразена в медиите, а на другия ден същото.
Поне безразборното изхвърляне на отпадъци може да се прекрати без средства, с малко старания и неизменност - просто ред, надзор, придирчивост от кметовете и техните служби.
Но може би е най-трудно, тъй като е въпрос на просвета, на нрав, на вътрешна нужда към теб да е чисто. Не се прави ни най- малко изпитание за смяна на ориенталското безхаберие. В региона на отпадъците има доста проблеми и ползи, отпадъкът е запас, от време на време доста безценен, има доста пари, в това число европейски, доста увъртане и преоразмеряване, „ надуване “ на обемите при капиталовите планове, с цел да се вземат повече безплатни пари, без мисъл кой по-късно ще експлоатира и поддържа тези мастодонти. Бездна от насъбрани нарушавания има в активността на компаниите, които събират, оползотворяват, рециклират разнообразни типове отпадъци-опаковки, гуми, масла, МПС и други Но една от най-важните тематики остават битовите боклуци и ролята на общините. А тази роля е водеща и решаваща.
Една от значимите задания е да бъдат приобщени хората и те да знаят, че от тях зависи доста.
Например, да знаят, че в случай че събират разделно, една огромна част от отпадъка въобще няма да доближава до завода, а ще бъде модифициран и оползотворен по обособена технология. В резултат разноските на общината ще са по-ниски. Вместо това битува мнението, че всичко отива на едно място и въобще не си коства да се поставят старания за разделянето му.Те отново ни лъжат, е дежурното безмозъчно опрощение.. И никой не опровергава това изказване. А истината е, че разделно събраните боклуци отиват на едно място и се подлагат на сепариране, само че не с общия битов боклук, а на напълно други площадки, благосъстоятелност на компаниите, които оперират с опаковки от хартия, стъкло, пластмаса. Когато таксата боклук се обвърже с количеството битов боклук, генериран от едно семейство, тогава ползата да се разделя отпадъка ще има съответни стопански измерения и задачата на заниманието отчасти разбрана. Разбира се ще би трябвало да се завиши и контролът, с цел да не се изхвърля общия боклук в съдовете за разделно събиране. Има доста ефикасни решения за битовите отпадъци в редица европейски страни, които са обвързали стопанската система на ръководството на отпадъците с осъзнаването на другите и многопосочни изгоди за околната среда и хората и убеждението, че чистотата е една от най-важните характерности за културата на популацията на един град. Не е елементарно. Но би трябвало да се работи бързо и професионално, в случай че в действителност има предпочитание за смяна.
Последвайте канала на
През 1967 година приключва приблизително обучение в 18-о СПУ " Кирил и Методий " (СОУ " Уилям Гладстон " ) - 1997г. - 2001г./, зам.-министър и народен представител. В сферата на екологията, на опазването на околната среда, тя е един от най-уважаваните и ценени експерти у нас години наред. Говорим си с нея за чистотата в София и страната и мерило ли е тя за културата на българите, в частност на софиянци. За завода за боклуци в столицата, за Министерство на околната среда и водите и за това за какво контролът абдикира от своите отговорности. Информацията за надвисналата над столицата рецесия с отпадъците не е изненада за никого, докосвал се до тази проблематика. Просто в този момент се даде публичност за някои от проблемите, заради промяна на ръководството на общината. София е замърсен град и това се вижда от всеки, който има сензитивност към хигиената. Мръсни улици, противозаконни безразборни дребни сметища в покрайнините, претъпкани кофи,
население, което хвърля боклуците си където му падне и така нататък.
И община, която не познава отговорностите си, а и сякаш в никакъв случай не е имала предпочитание да се захване професионално с този многоаспектен и комплициран проблем. При нито едно управление. Професионалисти са попадали за малко в съответните профилирани звена и доста бързо са били отстранявани или сами са напускали. И по този начин години наред с спешни ограничения, налудничави решения с доста пари, митинги, спекулации и заблуди, които ни доведоха до нова кризисна обстановка. За страдание още веднъж проличава, че няма подготвеност за решение на проблемите. Първата работа на новия остарял шеф, който към този момент се е упражнявал в управленията на завода за боклуци, е да заяви кой какви заплати е взимал и какви далавери са ставали, вместо първата му работа да е да предложи решения, освен това освен във действието на завода, а изобщо за цялата система на отпадъците в града, която предопределя и крайният резултат. Този факт подсказва, че незабавно би трябвало да си търси професионален виновен екип, който да се захване с многочислените проблеми, а те в действителност са доста, изцяло действителни и без никакво пресилване - не търпят отсрочване.
Ще отбелязвам единствено дребна част от тях.
На първо място би трябвало незабавно да се отстранят пропуските при проектирането и построяването на завода. Поради съществени дефицити, свързани с тъй наречените сдържаност, ремонтодостъпност и други, софтуерният развой е извънредно уязвим и всяка повреда води да дълготрайно спиране на индустриалния развой, което е неприемливо за подобен огромен град.
На второ място извънредно ниското качество на произвеждания RDF и невъзможността да бъде продаден за гориво, каквото е предназначението на продукцията на завода. Но дори и да се реализира положително качество на RDF, въобще не е решен въпросът къде ще се оползотворява енергийно и стопански преференциално. Освен неспазването на технологията има и редица други нарушавания и проблеми, които бързо би трябвало да бъдат разпознати и отстранени. Не е приключен и цикълът на ръководство, тъй като липсва детайлът на термично отнасяне на продукцията на завода - тематика противоречива, конфликтна, само че също неотложна.
На трето място - незначителният дял на разделно събрания боклук, което неведнъж натоварва сепариращата апаратура на завода. И най-важното - липса на цялостна визия и технология за интегрирано ръководство на отпадъците в града с всички технологични и организационни детайли, с стадиите на развиване и допълнение, с нужните запаси и присъединяване на жителите.Такава нямаше, по всичко проличава, че скоро няма да има. Не е обикновено да чакаме за няколко месеца да се свърши пропусканото с години, само че най-малко би трябвало да има професионално говорене и знаци, че има яснота какво следва.
За страдание не може да се чака, че общината ще получи съответна помощ от Министерство на околната среда и водите. Там проблематиката с отпадъците е изцяло занемарена, освен това умишлено.
Нищо, което изисква изпитание, подготвеност, принципност - не се прави.
В тази сфера се концентрират големи ползи на бизнеса, сферите на въздействие са разпределени и блатото не се помръдва.
Професионалистите са прогонени, ръководството е в ръцете на сговорчиви и послушни чиновници.
Регионална инспекция за опазване на околната среда от дълго време са не запомнили, че са контролни органи, придвижване има единствено, в случай че са получили съответна задача. И резултатите са налице. Най-елементарните неща, за които години обратно имаше достижения, в този момент са занемарени. Всички крайпътни канавки и отбивки тънат в отпадъци. Жриците на любовта се подпират на оживели от предишното съдове за боклуци, които никой от дълго време не прибира. Когато приближавате което и да е обитаемо място на първо време минавате край купчини със строителни и други боклуци. И никой не подхваща нищо и спокойно минава без да вижда мръсотията. Не преувеличавам и не рисувам измислени картини. Наскоро пътувах до Ст.Загора. Прекрасен град, с чист и организиран център, с забавни културни мероприятия. Но към него –ореол от отпадъци. На отиване по 30 км.отклонение от магистралата-канавки цялостни с найлонови пликчета,хартии и др.отпадъци и тук- там по-големи камари неорганизирани сметища. На връщане през Чирпан, същата картина, с добавка пътешестване край ромската махала и невъобразимата нечистотия. Цари успокоение. Мръсотията не прави усещане на никого. Така е на всички места. Спорадично някой се сеща, че би трябвало да се поразчисти и се провежда акция, необятно отразена в медиите, а на другия ден същото.
Поне безразборното изхвърляне на отпадъци може да се прекрати без средства, с малко старания и неизменност - просто ред, надзор, придирчивост от кметовете и техните служби.
Но може би е най-трудно, тъй като е въпрос на просвета, на нрав, на вътрешна нужда към теб да е чисто. Не се прави ни най- малко изпитание за смяна на ориенталското безхаберие. В региона на отпадъците има доста проблеми и ползи, отпадъкът е запас, от време на време доста безценен, има доста пари, в това число европейски, доста увъртане и преоразмеряване, „ надуване “ на обемите при капиталовите планове, с цел да се вземат повече безплатни пари, без мисъл кой по-късно ще експлоатира и поддържа тези мастодонти. Бездна от насъбрани нарушавания има в активността на компаниите, които събират, оползотворяват, рециклират разнообразни типове отпадъци-опаковки, гуми, масла, МПС и други Но една от най-важните тематики остават битовите боклуци и ролята на общините. А тази роля е водеща и решаваща.
Една от значимите задания е да бъдат приобщени хората и те да знаят, че от тях зависи доста.
Например, да знаят, че в случай че събират разделно, една огромна част от отпадъка въобще няма да доближава до завода, а ще бъде модифициран и оползотворен по обособена технология. В резултат разноските на общината ще са по-ниски. Вместо това битува мнението, че всичко отива на едно място и въобще не си коства да се поставят старания за разделянето му.Те отново ни лъжат, е дежурното безмозъчно опрощение.. И никой не опровергава това изказване. А истината е, че разделно събраните боклуци отиват на едно място и се подлагат на сепариране, само че не с общия битов боклук, а на напълно други площадки, благосъстоятелност на компаниите, които оперират с опаковки от хартия, стъкло, пластмаса. Когато таксата боклук се обвърже с количеството битов боклук, генериран от едно семейство, тогава ползата да се разделя отпадъка ще има съответни стопански измерения и задачата на заниманието отчасти разбрана. Разбира се ще би трябвало да се завиши и контролът, с цел да не се изхвърля общия боклук в съдовете за разделно събиране. Има доста ефикасни решения за битовите отпадъци в редица европейски страни, които са обвързали стопанската система на ръководството на отпадъците с осъзнаването на другите и многопосочни изгоди за околната среда и хората и убеждението, че чистотата е една от най-важните характерности за културата на популацията на един град. Не е елементарно. Но би трябвало да се работи бързо и професионално, в случай че в действителност има предпочитание за смяна.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ