Еванджелиста Торичели и океанът от въздух
Еванджелиста Торичели
Физик, математик, откривател /1608 - 1647/
Произход: Рим, папската страна, оскъдно семейство на тъкач
Образование: йезуитски лицей във Фаенца, физика, математика и други науки в днешния Университет „ Сапиенца “ в Рим, прекарва последните три месеца от живота на Галилей като негов секретар
Интереси: физика, математика, оптика, изобретения
Прочут с: изобретява живачния барометър и разрушава визията, че празното пространство не съществува, изследва физичните процеси, свързани с атмосферното налягане и вакуума, формулира Уравнението на Торичели, което слага начало на науката за хидравликата
Въздухът към Земята се назовава „ атмосфера ” – от „ атмос ”, въздух, и „ сфайра ”, кълбо. Няма точна граница сред въздушния пласт и открития Космос, само че се счита, че 90% от атмосферната маса е до към 16 км. височина. Въздухът се състои главно от О2 и азот, въпреки лек, има тегло и върху всеки човек – безпаричен или богат, добър или неприятен, благополучен или трагичен – оказва налягане от 15 500 кг.
Не се занимавайте с фитнес - така и така постоянно носим 15.5 тона на тил. И не се чудете за какво от време на време ни е тежко на душата.
Живеем на дъното на океан от въздух
„ Живеем на дъното на океан от въздух ” - споделя Еванджелиста Торичели, физик, математик и човек, който през ХVІІ век изобретява барометъра и разрушава визията, че празно пространство не съществува.
Еванджелиста Торичели е роден през 1608 година във Фаенца или в Рим. Подобна неустановеност обгръща целия му живот. Например за годините сред 1632 и 1641 липсват въобще данни - къде е, какво прави, по какъв начин живее.
Въпреки радостния си и открит темперамент, Торичели не се дами, само че пък има осиновен наследник, на който оставя част от ръкописите си. Откъде идва този наследник, по какъв начин ученият взема решение самичък да отглежда нечие дете и какво го подтиква към това? Не е ясно.
Знае се обаче, че татко му е тъкач, а фамилията е оскъдно. Родителите виждат, че детето е мъдро и го пращат във Фаенца, при чичо му Джакобо, бенедиктински духовник. Той го устоя да учи математика и физика в локалния йезуитски лицей, а след това го праща в настоящия Римски университет „ Сапиенца “.
Там ментор му е различен бенедиктински духовник – Бенедето Кастели, професор по математика, студент на Галилей. По поръчка на папа Урбан VІІІ Кастели изследва природата на течащата вода и Торичели оказва помощ в опитите.
Когато през 1632 година излиза „ Диалог върху двете научни системи ”, Торичели написа писмо на Галилей, в което прецизира - „ с насладата на човек, който най-усърдно изучи всичките геометрии, прегледа системата на Птолемей, на Тихо Брахе, Кеплер Лонгомонтанус, а най-после стартира да се придържа към Коперник и стана Галилеянин по специалност и по фракция ”.
За нас тези думи не значат доста. Но тогава да се придържаш към възгледите на Коперник е неразрешено от църквата и се санкционира. А в случай че оставим встрани витиеватия жанр на времето, ще забележим, че не става дума и за хвалебствие. Първо, тъй като Торичели върви по личен път и среща Галилей чак след десетина години, когато е в недружелюбност, полусляп, на умиране. Второ – това младежко писмо е единствен случай в живота му, когато намерено декларира обвързаност към учението на Коперник.
После Торичели изчезва се появява отново през 1641 година, само че в интервала на неопределеност не къса с науката. Това е несъмнено, тъй като незабавно издава монография за траекторията на снарядите.
Тя е цялостна с математически находки и се приема с интерес, въпреки че е неправилна. При пресмятане на траекториите той не взима поради съпротивлението на въздуха и при действителна пукотевица снарядите падат не там, където би трябвало. Учителят му Кастели обаче праща книгата на Галилей, той я прочита и нещата се повтарят в противоположен ред – в този момент Галилей написа на младия академик и го кани при себе си.
Торичели отклонява поканата, тъй като майка му е на смъртен одър. Приема я много по-късно и изживява с великия Галилей последните три месеца от живота му като негов секретар.
Веднага след гибелта на Галилей херцогът на Флоренция кани Торичели за професор по математика в университета в Пиза и той приема. Там позволява някои от най-актуалните математически проблеми - измисля по какъв начин да откри площта на циклоида и гравитационния център на телата. Описва ги в „ Опера геометрика ” и към този момент всички го ценят като един от най-хубавите геометри.
Торичели се интересува също от оптика и изобретява способ за произвеждане на микроскопски лещи от стъкло, което се разтапя на лампа
Торичели се интересува също от оптика и изобретява способ за произвеждане на микроскопски лещи от стъкло, което се разтапя на лампа. Покрай това прави телескопи и микроскопи, както и някои великански лещи, гравирани с неговото име, които през днешния ден могат да се видят във Флоренция.
Главното изобретение в живота на Торичели е барометърът, фиктивен поради практическа потребност.
Строителите на фонтани във Флоренция виждат гадна линия на водата – тя отхвърля да се качи на повече от 34 фута височина, макар мнението на престижа Аристотел, съгласно който водата се издига от буталната помпа, тъй като природата не търпи празно пространство. Строителите молят Галилей за решение, само че той се майтапи - наподобява на височина над 34 фута природата не се опасява от празното пространство и ги препраща към учениците си Торичели и Вивиани.
Те опитват и виждат, че една и съща помпа изтласква на разнообразни височини разнообразни течности, според от плътността им.
Един ден Торичели пъха цялостна с живак и затворена еднометрова стъклена тръба в съд, в който също им живак, отваря долния край и тогава „ аеростатичното налягане на въздуха се уравновесява с хидростатичния напън на живака ”. С думи елементарни - част от живака се излива в съда, а в тръбата остават две неща – живак на височина към 760 мм. и празно пространство от към 240 мм.
Във метафизичен проект това оборва Аристотел. В на практика проект – основан е елементарен, само че сполучлив апарат, който и до момента служи прелестно на човечеството.
Еванджелиста Торичели умира три години по-късно, едвам на 39, евентуално от тиф. Погребан е във Флоренция, в базиликата „ Сан Лоренцо ”. На негово име са кръстени метеорит, лунен кратер и няколко подводници на италианската войска.
Вече всички са уверени, че празнотата е изцяло допустима.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Физик, математик, откривател /1608 - 1647/
Произход: Рим, папската страна, оскъдно семейство на тъкач
Образование: йезуитски лицей във Фаенца, физика, математика и други науки в днешния Университет „ Сапиенца “ в Рим, прекарва последните три месеца от живота на Галилей като негов секретар
Интереси: физика, математика, оптика, изобретения
Прочут с: изобретява живачния барометър и разрушава визията, че празното пространство не съществува, изследва физичните процеси, свързани с атмосферното налягане и вакуума, формулира Уравнението на Торичели, което слага начало на науката за хидравликата
Въздухът към Земята се назовава „ атмосфера ” – от „ атмос ”, въздух, и „ сфайра ”, кълбо. Няма точна граница сред въздушния пласт и открития Космос, само че се счита, че 90% от атмосферната маса е до към 16 км. височина. Въздухът се състои главно от О2 и азот, въпреки лек, има тегло и върху всеки човек – безпаричен или богат, добър или неприятен, благополучен или трагичен – оказва налягане от 15 500 кг.
Не се занимавайте с фитнес - така и така постоянно носим 15.5 тона на тил. И не се чудете за какво от време на време ни е тежко на душата.
Живеем на дъното на океан от въздух
„ Живеем на дъното на океан от въздух ” - споделя Еванджелиста Торичели, физик, математик и човек, който през ХVІІ век изобретява барометъра и разрушава визията, че празно пространство не съществува.
Еванджелиста Торичели е роден през 1608 година във Фаенца или в Рим. Подобна неустановеност обгръща целия му живот. Например за годините сред 1632 и 1641 липсват въобще данни - къде е, какво прави, по какъв начин живее.
Въпреки радостния си и открит темперамент, Торичели не се дами, само че пък има осиновен наследник, на който оставя част от ръкописите си. Откъде идва този наследник, по какъв начин ученият взема решение самичък да отглежда нечие дете и какво го подтиква към това? Не е ясно.
Знае се обаче, че татко му е тъкач, а фамилията е оскъдно. Родителите виждат, че детето е мъдро и го пращат във Фаенца, при чичо му Джакобо, бенедиктински духовник. Той го устоя да учи математика и физика в локалния йезуитски лицей, а след това го праща в настоящия Римски университет „ Сапиенца “.
Там ментор му е различен бенедиктински духовник – Бенедето Кастели, професор по математика, студент на Галилей. По поръчка на папа Урбан VІІІ Кастели изследва природата на течащата вода и Торичели оказва помощ в опитите.
Когато през 1632 година излиза „ Диалог върху двете научни системи ”, Торичели написа писмо на Галилей, в което прецизира - „ с насладата на човек, който най-усърдно изучи всичките геометрии, прегледа системата на Птолемей, на Тихо Брахе, Кеплер Лонгомонтанус, а най-после стартира да се придържа към Коперник и стана Галилеянин по специалност и по фракция ”.
За нас тези думи не значат доста. Но тогава да се придържаш към възгледите на Коперник е неразрешено от църквата и се санкционира. А в случай че оставим встрани витиеватия жанр на времето, ще забележим, че не става дума и за хвалебствие. Първо, тъй като Торичели върви по личен път и среща Галилей чак след десетина години, когато е в недружелюбност, полусляп, на умиране. Второ – това младежко писмо е единствен случай в живота му, когато намерено декларира обвързаност към учението на Коперник.
После Торичели изчезва се появява отново през 1641 година, само че в интервала на неопределеност не къса с науката. Това е несъмнено, тъй като незабавно издава монография за траекторията на снарядите.
Тя е цялостна с математически находки и се приема с интерес, въпреки че е неправилна. При пресмятане на траекториите той не взима поради съпротивлението на въздуха и при действителна пукотевица снарядите падат не там, където би трябвало. Учителят му Кастели обаче праща книгата на Галилей, той я прочита и нещата се повтарят в противоположен ред – в този момент Галилей написа на младия академик и го кани при себе си.
Торичели отклонява поканата, тъй като майка му е на смъртен одър. Приема я много по-късно и изживява с великия Галилей последните три месеца от живота му като негов секретар.
Веднага след гибелта на Галилей херцогът на Флоренция кани Торичели за професор по математика в университета в Пиза и той приема. Там позволява някои от най-актуалните математически проблеми - измисля по какъв начин да откри площта на циклоида и гравитационния център на телата. Описва ги в „ Опера геометрика ” и към този момент всички го ценят като един от най-хубавите геометри.
Торичели се интересува също от оптика и изобретява способ за произвеждане на микроскопски лещи от стъкло, което се разтапя на лампа
Торичели се интересува също от оптика и изобретява способ за произвеждане на микроскопски лещи от стъкло, което се разтапя на лампа. Покрай това прави телескопи и микроскопи, както и някои великански лещи, гравирани с неговото име, които през днешния ден могат да се видят във Флоренция.
Главното изобретение в живота на Торичели е барометърът, фиктивен поради практическа потребност.
Строителите на фонтани във Флоренция виждат гадна линия на водата – тя отхвърля да се качи на повече от 34 фута височина, макар мнението на престижа Аристотел, съгласно който водата се издига от буталната помпа, тъй като природата не търпи празно пространство. Строителите молят Галилей за решение, само че той се майтапи - наподобява на височина над 34 фута природата не се опасява от празното пространство и ги препраща към учениците си Торичели и Вивиани.
Те опитват и виждат, че една и съща помпа изтласква на разнообразни височини разнообразни течности, според от плътността им.
Един ден Торичели пъха цялостна с живак и затворена еднометрова стъклена тръба в съд, в който също им живак, отваря долния край и тогава „ аеростатичното налягане на въздуха се уравновесява с хидростатичния напън на живака ”. С думи елементарни - част от живака се излива в съда, а в тръбата остават две неща – живак на височина към 760 мм. и празно пространство от към 240 мм.
Във метафизичен проект това оборва Аристотел. В на практика проект – основан е елементарен, само че сполучлив апарат, който и до момента служи прелестно на човечеството.
Еванджелиста Торичели умира три години по-късно, едвам на 39, евентуално от тиф. Погребан е във Флоренция, в базиликата „ Сан Лоренцо ”. На негово име са кръстени метеорит, лунен кратер и няколко подводници на италианската войска.
Вече всички са уверени, че празнотата е изцяло допустима.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ