ЕЦБ променя курса си и се връща към по-стандартна парична

ЕЦБ трансформира курса си и се връща към по-стандартна парична политика, учредена главно на лихвените проценти, съобщи Кристин Лагард. По думите ѝ след европейската дългова рецесия, пандемията и енергийната рецесия ЕЦБ още веднъж може да разчита главно на обичайния си инструмент – лихвените проценти, вместо на изключителните ограничения, употребявани през последното десетилетие.

Сред тях тя уточни изкупуването на активи, дълготрайното рефинансиране на банките, принадлежности за ограничение на фрагментацията на финансовите пазари и разнообразни форми на насоки за бъдещата парична политика.

„ Вече не се постанова да прибягваме до нетрадиционни принадлежности. Макар да разполагаме с тях, можем да се съсредоточим върху стабилизирането на инфлацията посредством главния инструмент – лихвените проценти “, сподели Лагард.

Тя акцентира, че връщането към по-стандартна парична политика не значи връщане към изискванията отпреди рецесиите. Според нея стопанската система е изправена пред по-чести шокове, които отклоняват инфлацията от задачата, само че насъбраната резистентност лимитира тяхното влияние. Това слага ЕЦБ в междинна позиция – сред разтърсвания, които могат да бъдат подценени, и такива, които изискват решителна реакция, което прави калибрирането на политиката все по-важно.

Като образец за нестабилната среда Лагард уточни американските мита.

По думите ѝ първичните модели са предвиждали намаляване на еврото, покачване на лихвите в Съединени американски щати и ответни ограничения от Европейски Съюз, само че вместо това еврото е поскъпнало, Европейски Съюз не е подхванал ответни дейности, а увеличените разноски за защита са лимитирали отрицателния резултат върху стопанската система.

Тя даде и образец с спора в Близкия изток, като означи, че през март цената на петрола е достигнала близо 120 $ за барел, до момента в който при най-неблагоприятните сюжети са били предстоящи още по-високи равнища. След постигнатото краткотрайно съглашение цените са се намалили до към 73 $, въпреки несигурността да остава.

Лагард очерта две съществени промени в метода на взимане на решения в ЕЦБ. Първата е по-широкото потребление на данни в действително време, индикатори за базисната инфлация и по-прецизни макроикономически прогнози. По думите ѝ това разрешава непрекъсната инспекция на прогнозите по отношение на постъпващите данни и понижава риска от решения, учредени на остаряла информация.

Тя отхвърли и изказванията, че последните покачвания на лихвите са били „ застрахователни “. Според нея прогнозите са сочели ускорение на инфлацията и връщането ѝ към задачата от 2% едвам в края на 2027 година, като без смяна в политиката тя би останала над задачата и по-късно.

Втората смяна, съгласно Лагард, е систематичното потребление на сюжети при вземането на решения.

Вместо една съществена прогноза, ЕЦБ прави оценка разнообразни вероятни развития на стопанската система. На последното съвещание към неподходящите сюжети е прибавен и вид с по-ниски цени на енергоносителите, с цел да се отчетат вероятни по-бързи геополитически разхлабвания.

„ Решението за лихвите беше целесъобразно при всички прегледани сюжети “, уточни тя, наблягайки, че политиката е била стабилно калибрирана.

Лагард добави, че ЕЦБ към този момент не употребява предварителни насоки за бъдещото придвижване на лихвите. Решенията се вземат на всяко съвещание съгласно постъпващите данни, като се наблюдават три съществени критерия – инфлационните вероятности, динамичността на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика към стопанската система.

По думите ѝ точно тази рамка разрешава на пазарите да се приспособяват авансово към бъдещи дейности на централната банка.

Източник: Българска телеграфна агенция