Така се възпитава дете
Ето ви образец за вярно възпитаване на дете. Съвет за всички сегашни и бъдещи родители:
Синът: Искам Xbox.
Майката: за какво?
Синът: Ще играя. Това е ужасно.
Майката: А за какво към момента го нямаш?
Синът: Защото не ми го купуваш!
Майката: А за какво не ти го закупувам?
Синът: Защото нямаш пари.
Майката: Никакви ли нямам?
Синът: Имаш, само че няма да ги дадеш за Xbox.
Майката: А за какво?
Синът: Защото ще ги похарчиш за други неща.
Майката: За какви?
Синът: Навярно за някакви по-важни.
Майката: Какво може да промени обстановката?
Синът: Ако харчим по-малко?
Майката: От какво си подготвен да се откаже поради Xbox-a?
Синът: От киното и сладкишите.
Майката: Можеш ли да сметнеш какъв брой ще спестиш по този начин за месец?
Синът: Около стотачка.
Майката: И за какъв брой месеца ще успееш да си купиш Xbox?
Синът: Половин година.
Майката: Можеш ли да издържиш толкоз? Половин година без кино и шоколади?
Синът: Не.
Майката: Други хрумвания?
Синът: Ще стартира да работя?
Майката: Кой ще вземе 11-годишен на работа? Кой ще ти заплаща?
Синът: Никой. Не зная.
Майката: Докато не знаеш, до момента в който не си се замислял по какъв начин се изкарват парите, какво още можеш да предложиш за постигането на своята цел?
Синът: Трябва да печелиш повече.
Майката: Прекрасно. Би ли ми подсказал по какъв начин тъкмо да спечелвам повече?
Синът: Работи повече.
Майката: И от кое място да намеря още време?
Синът: Няма да правиш нещо друго.
Майката: Например? Не дремя, не хапвам, не мога да си умря. Къде още отива времето ми?
Синът: Ходиш до магазина, готвиш, мие чиниите.
Майката: Какво друго?
Синът: Чистиш с прахосмукачката.
Майката: Кое от всичко това мога и да не върша? Кой ще го прави вместо мен?
Синът: Аз мога да минавам с прахосмукачтата и да мия чиниите.
Майката: Супер! Тъкмо мислех да си купя съдомиялна. Тя коства колкото и Xboxa. Но в случай че ти миеш съдовете, значи съдомиялна не ми е нужна. Готов ли си всеки ден да миеш съдовете, в случай че ти купим Xbox?
Синът: Готов съм.
Майката: А в случай че не изпълниш сделката? Ако ти го купя, а ти откажеш да миеш съдовете? Как тогава да постъпя?
Синът: Не, ще бъда почтен, в случай че ми купиш Xbox.
Майката: А в случай че се наиграеш за два дни, Xboxa ти омръзне и престанеш да миеш съдовете? Тогава няма да имам нито пари за съдомиялан, нито чисти съдове. Как ще се усещам? Как ще се чувстваш ти на мое място?
Синът: Все едно са ме измамили.
Майката: Ще продължиш ли да вярваш на индивида, който е измамил?
Синът: Не.
Майката: Ще продължиш ли да се договаряш с него?
Синът: Не.
Майката: Ще имаш ли други стремежи, откакто получиш Xboxa?
Синът: Естествено.
Майката: Значи разбираш, че в случай че получиш Xbox и нарушиш изискванията на нашето съглашение, то няма да се старая да изпълне идващите ти стремежи? Разбираш ли, че е в твой интерес да изпълняваш изискванията на контракта?
Синът: Разбира се.
Майката: Какво може да те спре да изпълняваш изискванията по контракта?
Синът: Мога да се уморя.
Майката: Как предлагаш да решим казуса?
Синът: Освободи ме от миенето на съдовете в неделя.
Майката: Добре. Договорихме ли се?
Синът: Договорихме се.
Сравнете с различен разговор:
Синът: Искам Xbox.
Майката: Добре ще ти купя, само че за сметка на това ти ще миеш съдовете в продължение на година, като се изключи неделя. А в случай че не го правиш, няма да ти купя нищо повече.
Изглежда, че сделката е същата. Но резултатите са разнообразни. Във втория случай изискванията са наложени на детето все едно е възрастен. В първия случай момчето единствено (с помощта на водещи въпроси) стига до сделка, което значи, че равнището на осведоменост и отговорност за спазването на контракта ще бъде по-високо. А и детето е получило скъп опит в решаването на житейски задания.
