Ето какво ще ви кажа, скъпи читатели. Летя като стюард

Ето какво ще ви кажа, скъпи читатели. Летя като стюард не по-малко от осем години и всякога се сюрпризирам. Виждам седнал пасажер, притиснат до стола, умоляващ очи, като на тази котка от "Шрек ". И виждам - ​​човекът страда, изнемогва, явно има потребност от това. Но той седи затвърден на място, единствено хвърля вяли погледи към вратата на тоалетната, написа Владимир К.

Като се има поради, че екранът "Закопчаване на коланите " от дълго време е изгаснал, си свободен да се разхождаш! (В рационални граници, несъмнено: ръгби игри по пътеките не са позволени!) Но не, той седи в очакване. И въпросът е - какво чака страдащият? Явно някакво особено позволение.