Петър Атанасов от САЩ: Далчев искаше Левски в галерията
Ето какво написа Петър Атанасов, взел участие в основаването на Братската могила и емигрирал в Съединени американски щати, до Димитър Пампулов:
Преди доста години бях при моя другар арх. Любомир Шинков. Той разряза една елементарна хартия, начупи изрезките и ми сподели нещо, което приличаше на венец върху плоча. Обясни, че има конкурс за Братска могила в Пловдив, и ме помоли да направя релефи върху листата.
Така се роди първият план за Братската могила. Казах му, че е вманиачен да се надява, че някой ще ни гледа плана, и че ще приказвам с Далчев, а той - с арх. Рангелов. Далчев се отхвърли да взе участие в състезанието, тъй като смяташе, че ще срещне мощна опозиция. Бяха спрели печатането на две монографии за неговото изкуство. Включихме арх. Рангелов и Ана Далчева и приготвихме макет и документи за плана, за който получихме втора премия. Първа не беше присъдена. Тогава се включи и Далчев.
Той сподели, че концепцията на една могила или за един стилизиран венец върху плоча прави връзка с традицията на могилите в Тракия. И добави: за какво под плочата да не се направи скулптурна изложба с историята на Тракия, като се почне от революционните комитети на Левски, Райна Княгиня, Орлово гнездо, дядо Йоцо, фигура на Свободата, Съединението, партизани. С това смисъла на паметника се издигна като Тракийски мавзолей. Изграждането на паметника беше замразено за пет години, докато получи утвърждение в този тип, в който беше изпълнен.
Мисля, че може да се прибавят и имена на починалите през деветте месеца на Втората международна война, когато българската войска се би на страната на съдружниците против хитлеристите. Те бяха същинските борци срещу фашизма. Аз също участвах в армията и имам съученици от Девети полк от Пловдив, които починаха наред с партизаните.
Преди доста години бях при моя другар арх. Любомир Шинков. Той разряза една елементарна хартия, начупи изрезките и ми сподели нещо, което приличаше на венец върху плоча. Обясни, че има конкурс за Братска могила в Пловдив, и ме помоли да направя релефи върху листата.
Така се роди първият план за Братската могила. Казах му, че е вманиачен да се надява, че някой ще ни гледа плана, и че ще приказвам с Далчев, а той - с арх. Рангелов. Далчев се отхвърли да взе участие в състезанието, тъй като смяташе, че ще срещне мощна опозиция. Бяха спрели печатането на две монографии за неговото изкуство. Включихме арх. Рангелов и Ана Далчева и приготвихме макет и документи за плана, за който получихме втора премия. Първа не беше присъдена. Тогава се включи и Далчев.
Той сподели, че концепцията на една могила или за един стилизиран венец върху плоча прави връзка с традицията на могилите в Тракия. И добави: за какво под плочата да не се направи скулптурна изложба с историята на Тракия, като се почне от революционните комитети на Левски, Райна Княгиня, Орлово гнездо, дядо Йоцо, фигура на Свободата, Съединението, партизани. С това смисъла на паметника се издигна като Тракийски мавзолей. Изграждането на паметника беше замразено за пет години, докато получи утвърждение в този тип, в който беше изпълнен.
Мисля, че може да се прибавят и имена на починалите през деветте месеца на Втората международна война, когато българската войска се би на страната на съдружниците против хитлеристите. Те бяха същинските борци срещу фашизма. Аз също участвах в армията и имам съученици от Девети полк от Пловдив, които починаха наред с партизаните.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




