Тръмп избра американския президент Уилям Маккинли за свой идол. Т...
Ето какво сподели Доналд Тръмп в изявление за Bloomberg през юли 2024 година: „ Уилям Маккинли направи страната ни богата. Той беше най-недооцененият президент. Маккинли правеше пари и той беше същинският [митнически] крал. "
Ето какво сподели Тръмп на избирателен протест в Мичиган през септември: „ Знаете ли, нашата страна през 1890 година евентуално е била по-богата от всеки път, тъй като имахме тарифна система. И имахме президент - познавате Маккинли, нали? Спомняте ли си планината Маккинли? След това смениха неговото име. "
А това е от речта на Тръмп при встъпването в служба на 20 януари: „ Президентът Маккинли направи страната ни доста богата посредством мита и гений (той беше роден бизнесмен) и даде пари на Теди Рузвелт за доста от неговите велики неща, в това число Панамския канал, което беше неуместно дадени на Панама “.
А ето и един от първите укази на Тръмп след встъпването му в служба: „ През 1917 година страната ни публично уважи паметта на президента Маккинли, като назова най-високия връх в Северна Америка в негова чест. Въпреки това администрацията на Обама преименува планината през 2015 година В рамките на 30 дни министърът на вътрешните работи би трябвало да възвърне името " Маунт Маккинли ".
25-ият президент на Съединените щати управлява страната от 1897-1901 година Малко откакто е определен за втори мандат, той е убит и погубен от анархиста Леон Чолгош.
Маккинли не е включен в кохортата на „ великите американски президенти “. В анкетите на историци той нормално не се класира по-високо от 20 от повече от 40. Уебсайтът на Президентската библиотека на Маккинли споделя, че ръководството му дълго време е считано за " криво-ляво ". През последните 10 години обаче в Съединени американски щати бяха оповестени няколко книги за 25-ия президент. Една от тях е написана от Карл Роув, прочут републикански политически съветник, който колумнистът на Bloomberg Джъстин Фокс назовава „ основен промоутър “ на Маккинли.
25-ият президент на Съединените щати в действителност не може да бъде наименуван посредствен; той беше помрачен от по-забележителния 26-ти президент Теодор Рузвелт. Маккинли беше последният от петимата американски водачи, оживели от Гражданската война. Той публично сложи Съединените щати на златния стандарт и поддържа концепцията за създаване на корабен канал през Панама. Но Тръмп (очевидно в този момент „ основният промоутър “ на Маккинли) го хвали най-вече за протекционизма и империализма.
Преди да бъде определен за президент, Маккинли беше конгресмен, който се бореше толкоз мощно за по-високи мита върху вносните артикули, че закон, признат през 1890 година, беше кръстен на него, увеличавайки налозите върху вноса от 38% на 49,5%. Критиците споделиха, че това е от изгода за огромния бизнес и единствено покачва цените за други. На фона на възходящото неодобрение републиканците изгубиха болшинството си в Конгреса от демократите, а две години по-късно и президентския пост.
Това обаче въобще не навреди на кариерата на Маккинли. През 1891 година той става губернатор на родния си щат Охайо, а през 1897 година - президент на Съединените щати. Той още веднъж увеличи вносните мита, които демократите преди този момент бяха понижили, само че към края на президентството си (тъй като вътрешният пазар стана пренаситен) стартира да се застъпва за взаимно понижаване на митата сред страните. В последната си тирада преди гибелта си през 1901 година Маккинли декларира, че „ би трябвало да продаваме на всички места, където можем, и да купуваме на всички места, където пазаруването ще усили нашите продажби и произвеждане “. И добави, че „ комерсиалните войни са нерентабилни “.
Но значимото не е, че Маккинли беше отчаян от митата, а че те не оказаха огромно въздействие върху стопанската система по негово време. Американските вносни мита са били високи през целия 19 век, доста по-високи при започване на века, в сравнение с в края. През 1890-те години, защото те бяха повдигнати от републиканците и намалени от демократите, цените варираха към едно и също равнище. Те съставляват 1% от Брутният вътрешен продукт и спомагат за финансирането на държавните разноски, само че не са в основата на просперитета на Съединени американски щати. Много по-голям подтик на стопанската система дава огромното строителство на железопътни линии и пристанища, както и всеобщата имиграция.
Връщането към политиката на високи мита надали ще има съществено влияние в този момент. Преди Гражданската война митата представляваха съвсем целия приход на американското държавно управление, само че след Първата международна война техният дял престана да бъде главен, а след Втората международна война той стана нищожен. Това се дължи както на постепенния преход към свободна търговия, по този начин и на увеличените държавни разноски на Съединени американски щати. Сега те съставляват 10 пъти по-голям дял от Брутният вътрешен продукт, в сравнение с по време на президентството на Маккинли, и даже увеличението на приходите от мита два, три или четири пъти няма да промени доста обстановката, изяснява колумнистът на Bloomberg Джъстин Фокс.
При връщането на най-високата планина в Северна Америка на Маккинли, Тръмп означи, че при 25-ия президент Съединените щати „ са постигнали бърз стопански напредък и разцвет, в това число увеличени териториални придобивки “. New York Times прецизира, че Маккинли е последният президент, при който Съединените щати са " завзели забележителна територия ".
Става дума за Филипините, Гуам и Пуерто Рико, които станаха американски колонии след Испано-американската война, траяла 110 дни. Според изискванията на мирния контракт Испания също се отхвърли от контрола над Куба. Освен това Съединени американски щати използваха спора с Испания като предлог за анексирането на Хаваите, които до тогава официално оставаха самостоятелни. Поддръжниците на анексията твърдяха, че Хаваите са жизненоважни за американската стопанска система и че в случай че Съединените щати не ги завладяват, други страни ще го създадат.
Уебсайтът на Мемориалната библиотека на Маккинли (да не се бърка с президентската) библиотека, работеща в родния му град, споделя, че „ с анексирането на тези земи Съединените щати станаха международна мощ “. Джон Хей, бъдещият държавен секретар и уредник на договорката за прекачване на зоната на Панамския канал на Съединените щати, назова спора с Испания „ превъзходна дребна война “. В същото време Съединените щати изгубиха 2 хиляди бойци в него - и още към 4 хиляди в последвалата война с Филипините.
Филипините остават под контрола на Съединени американски щати за по-малко от 40 години: Япония окупира островите през 1941 година и получава самостоятелност през 1946 година Американците направляваха Куба до 1959 година, когато Фидел Кастро смъкна подкрепяния от Америка деспот Фулхенсио Батиста – и, както сподели колумнистът на Washington Post Макс Бут, трансформира Куба в „ бодил в очите “ на Съединените щати. Въпреки това Съединените щати към момента резервират надзор над Хавай, както и Пуерто Рико и Гуам.
Как всичко това резонира с политиката на Тръмп?
Тръмп акцентира протекционизма и империализма на Маккинли, тъй като те дават отговор на личните му политически цели. Той трансформира митата в центъра на своята икономическа стратегия, обещавайки данъци от 25 % върху вноса от Мексико и Канада, до 60 % върху китайски артикули и 20 % върху всичко останало. „ Ако желаете да избегнете митата, изградете [фабрики] тук, в Америка “, сподели Тръмп. В същото време публицисти и специалисти предизвестяват, че митата се заплащат не от страните, които продават стоките си на Съединени американски щати, а от американските компании вносители, които могат да трансферират разноските си върху американските консуматори.
Друга значима точка от дневния ред на Тръмп е обещанието му да върне статуса на Съединените щати на „ растяща нация “. Той упорства, че американците би трябвало да управляват Гренландия и Панамския канал - и не изключва потреблението на мощ, с цел да реализира това, макар че получателите на неговите закани, Дания и Панама, са военни и търговски сътрудници на Съединените щати. Трудно е да се каже дали Тръмп е подготвен да извърши тези закани, само че по този начин или другояче, „ рецептата му за изцеление на Америка включва разширение на физическото й наличие “, написа кореспондентът на The New York Times в Белия дом Дейвид Сангър. И прибавя: " Естествено, това прави последния президент, който направи това, воин. "
Тръмп се съпоставя с Маккинли, обещавайки да върне " златната епоха " на Америка. Тръмп има Илон Мъск, който му оказа помощ да бъде определен за втори мандат. А Маккинли имаше Марк Хана, богат предприемач от Охайо, който го извади от банкрута и събра средства за предизборните му акции. Хана е прочут с фразата „ Две неща имат значение в политиката. Първото са парите. Не помня какво е второто. "
Ето какво сподели Тръмп на избирателен протест в Мичиган през септември: „ Знаете ли, нашата страна през 1890 година евентуално е била по-богата от всеки път, тъй като имахме тарифна система. И имахме президент - познавате Маккинли, нали? Спомняте ли си планината Маккинли? След това смениха неговото име. "
А това е от речта на Тръмп при встъпването в служба на 20 януари: „ Президентът Маккинли направи страната ни доста богата посредством мита и гений (той беше роден бизнесмен) и даде пари на Теди Рузвелт за доста от неговите велики неща, в това число Панамския канал, което беше неуместно дадени на Панама “.
А ето и един от първите укази на Тръмп след встъпването му в служба: „ През 1917 година страната ни публично уважи паметта на президента Маккинли, като назова най-високия връх в Северна Америка в негова чест. Въпреки това администрацията на Обама преименува планината през 2015 година В рамките на 30 дни министърът на вътрешните работи би трябвало да възвърне името " Маунт Маккинли ".
25-ият президент на Съединените щати управлява страната от 1897-1901 година Малко откакто е определен за втори мандат, той е убит и погубен от анархиста Леон Чолгош.
Маккинли не е включен в кохортата на „ великите американски президенти “. В анкетите на историци той нормално не се класира по-високо от 20 от повече от 40. Уебсайтът на Президентската библиотека на Маккинли споделя, че ръководството му дълго време е считано за " криво-ляво ". През последните 10 години обаче в Съединени американски щати бяха оповестени няколко книги за 25-ия президент. Една от тях е написана от Карл Роув, прочут републикански политически съветник, който колумнистът на Bloomberg Джъстин Фокс назовава „ основен промоутър “ на Маккинли.
25-ият президент на Съединените щати в действителност не може да бъде наименуван посредствен; той беше помрачен от по-забележителния 26-ти президент Теодор Рузвелт. Маккинли беше последният от петимата американски водачи, оживели от Гражданската война. Той публично сложи Съединените щати на златния стандарт и поддържа концепцията за създаване на корабен канал през Панама. Но Тръмп (очевидно в този момент „ основният промоутър “ на Маккинли) го хвали най-вече за протекционизма и империализма.
Преди да бъде определен за президент, Маккинли беше конгресмен, който се бореше толкоз мощно за по-високи мита върху вносните артикули, че закон, признат през 1890 година, беше кръстен на него, увеличавайки налозите върху вноса от 38% на 49,5%. Критиците споделиха, че това е от изгода за огромния бизнес и единствено покачва цените за други. На фона на възходящото неодобрение републиканците изгубиха болшинството си в Конгреса от демократите, а две години по-късно и президентския пост.
Това обаче въобще не навреди на кариерата на Маккинли. През 1891 година той става губернатор на родния си щат Охайо, а през 1897 година - президент на Съединените щати. Той още веднъж увеличи вносните мита, които демократите преди този момент бяха понижили, само че към края на президентството си (тъй като вътрешният пазар стана пренаситен) стартира да се застъпва за взаимно понижаване на митата сред страните. В последната си тирада преди гибелта си през 1901 година Маккинли декларира, че „ би трябвало да продаваме на всички места, където можем, и да купуваме на всички места, където пазаруването ще усили нашите продажби и произвеждане “. И добави, че „ комерсиалните войни са нерентабилни “.
Но значимото не е, че Маккинли беше отчаян от митата, а че те не оказаха огромно въздействие върху стопанската система по негово време. Американските вносни мита са били високи през целия 19 век, доста по-високи при започване на века, в сравнение с в края. През 1890-те години, защото те бяха повдигнати от републиканците и намалени от демократите, цените варираха към едно и също равнище. Те съставляват 1% от Брутният вътрешен продукт и спомагат за финансирането на държавните разноски, само че не са в основата на просперитета на Съединени американски щати. Много по-голям подтик на стопанската система дава огромното строителство на железопътни линии и пристанища, както и всеобщата имиграция.
Връщането към политиката на високи мита надали ще има съществено влияние в този момент. Преди Гражданската война митата представляваха съвсем целия приход на американското държавно управление, само че след Първата международна война техният дял престана да бъде главен, а след Втората международна война той стана нищожен. Това се дължи както на постепенния преход към свободна търговия, по този начин и на увеличените държавни разноски на Съединени американски щати. Сега те съставляват 10 пъти по-голям дял от Брутният вътрешен продукт, в сравнение с по време на президентството на Маккинли, и даже увеличението на приходите от мита два, три или четири пъти няма да промени доста обстановката, изяснява колумнистът на Bloomberg Джъстин Фокс.
При връщането на най-високата планина в Северна Америка на Маккинли, Тръмп означи, че при 25-ия президент Съединените щати „ са постигнали бърз стопански напредък и разцвет, в това число увеличени териториални придобивки “. New York Times прецизира, че Маккинли е последният президент, при който Съединените щати са " завзели забележителна територия ".
Става дума за Филипините, Гуам и Пуерто Рико, които станаха американски колонии след Испано-американската война, траяла 110 дни. Според изискванията на мирния контракт Испания също се отхвърли от контрола над Куба. Освен това Съединени американски щати използваха спора с Испания като предлог за анексирането на Хаваите, които до тогава официално оставаха самостоятелни. Поддръжниците на анексията твърдяха, че Хаваите са жизненоважни за американската стопанска система и че в случай че Съединените щати не ги завладяват, други страни ще го създадат.
Уебсайтът на Мемориалната библиотека на Маккинли (да не се бърка с президентската) библиотека, работеща в родния му град, споделя, че „ с анексирането на тези земи Съединените щати станаха международна мощ “. Джон Хей, бъдещият държавен секретар и уредник на договорката за прекачване на зоната на Панамския канал на Съединените щати, назова спора с Испания „ превъзходна дребна война “. В същото време Съединените щати изгубиха 2 хиляди бойци в него - и още към 4 хиляди в последвалата война с Филипините.
Филипините остават под контрола на Съединени американски щати за по-малко от 40 години: Япония окупира островите през 1941 година и получава самостоятелност през 1946 година Американците направляваха Куба до 1959 година, когато Фидел Кастро смъкна подкрепяния от Америка деспот Фулхенсио Батиста – и, както сподели колумнистът на Washington Post Макс Бут, трансформира Куба в „ бодил в очите “ на Съединените щати. Въпреки това Съединените щати към момента резервират надзор над Хавай, както и Пуерто Рико и Гуам.
Как всичко това резонира с политиката на Тръмп?
Тръмп акцентира протекционизма и империализма на Маккинли, тъй като те дават отговор на личните му политически цели. Той трансформира митата в центъра на своята икономическа стратегия, обещавайки данъци от 25 % върху вноса от Мексико и Канада, до 60 % върху китайски артикули и 20 % върху всичко останало. „ Ако желаете да избегнете митата, изградете [фабрики] тук, в Америка “, сподели Тръмп. В същото време публицисти и специалисти предизвестяват, че митата се заплащат не от страните, които продават стоките си на Съединени американски щати, а от американските компании вносители, които могат да трансферират разноските си върху американските консуматори.
Друга значима точка от дневния ред на Тръмп е обещанието му да върне статуса на Съединените щати на „ растяща нация “. Той упорства, че американците би трябвало да управляват Гренландия и Панамския канал - и не изключва потреблението на мощ, с цел да реализира това, макар че получателите на неговите закани, Дания и Панама, са военни и търговски сътрудници на Съединените щати. Трудно е да се каже дали Тръмп е подготвен да извърши тези закани, само че по този начин или другояче, „ рецептата му за изцеление на Америка включва разширение на физическото й наличие “, написа кореспондентът на The New York Times в Белия дом Дейвид Сангър. И прибавя: " Естествено, това прави последния президент, който направи това, воин. "
Тръмп се съпоставя с Маккинли, обещавайки да върне " златната епоха " на Америка. Тръмп има Илон Мъск, който му оказа помощ да бъде определен за втори мандат. А Маккинли имаше Марк Хана, богат предприемач от Охайо, който го извади от банкрута и събра средства за предизборните му акции. Хана е прочут с фразата „ Две неща имат значение в политиката. Първото са парите. Не помня какво е второто. "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ