Лидерски дуел по български – това може да се окаже решението на политическата криза
Ето по какъв начин най-сетне бе победена и прогонена вдън земи тилилейски, в този момент идваше ред на икономическата, демографската, обществената и всички други рецесии, чакащи на опашката
Една заран България се разсъни в нова политическа действителност. Народът всеобщо бе дал своя вот за идващите спасители. Така Румен Радев влезе в Министерския съвет като министър председател и най-сетне сбъдна прогнозите, че е предопределен да оглави изпълнителната власт. В неговия стол пък седна изгрялата нова политическа звезда Кубрат Пулев, спечелил безапелационно президентските избори.
Очакванията към тях бяха високи. Като всички новоизбрани водачи, и те започнаха с пламенни обещания и народът в действителност се зареди с вяра. Но скоро се появиха първите искри сред " Дондуков " 1 и " Дондуков " 2.
Конфликтът пламна, както постоянно се случва по тези географски ширини, на тематика национална горделивост и лидерски умения. Радев изрече мнение, че „ министър-председателят би трябвало да води народа с разсъдък и предвидливост “, а Пулев отвърна, че „ президентът би трябвало да респектира с воля и мощ. “. Единият поддържа повдигане на заплатите на учителите. Другият пък съобщи, че повече заслужават лекарите. После взеха да спорят за щяло и нещяло ежеседмично.
Както може да се чака, разногласието бързо стигна до равнище „ кой е по-по-най “. От пресцентъра на Министерски съвет пуснаха известие, че министър председателят прави 100 лицеви опори всяка заран. На другия ден обаче пиарът на Пулев гордо разгласи, че президентът прави по 120, и то след 30 минути спаринг с гардовете от НСО.
Ситуацията стартира да става все по-напрегната, а медиите с приятност следяха и отразяваха спора. За народа този дуел стартира да се трансформира в обичан сапунен сериал. След отвращението към гласуването и намалялата интензивност, провокирани от дългата поредност безплодни избори, ползата към политиката още веднъж се завръщаше! Вече нямаше безразлични българи. Те се бяха разделили на две равни половини, като едните подкрепяха премиера, а другите президента.
Когато спорът доближи връхната си точка на шупване, Радев и Пулев оповестиха обществено, че ще се схванат по мъжки. Чрез ефирен спор? О, напълно не! Двамата щяха да потвърдят кой е по-подготвен и устойчив чрез… съревнование по коремни превъртания.
Отдавна никой в България не беше виждал същински лидерски двубой. Народът полудя. Букмейкърите започнаха да одобряват залагания, като коефицентът за победа на двамата бе съвсем идентичен. Радев беше по-възрастен, само че тренираше цялостен живот и продължаваше да поддържа забележителна форма. Пулев, въпреки по-млад, беше натежал след края на дейната си кариера в бокса. Но и той тренираше постоянно.
Закипя трескава подготовка. В триъгълника на властта бе инсталиран нов модел фитнес апарат, неповторим и конструиран от родна компания особено за събитието. Наричаше се „ Българска преобръщалка 3000 “. Когато пристигна дълго чаканият ден, половин София се събра да гледа. Такова голям брой не бе следено от времето на седесарските манифестации през 90-те години на предишния век. Камерите на всички малките екрани също бяха там, подготвени да покажат в директно предаване историческия миг.
И ето ги – Радев и Пулев. Горди, могъщи, застанали от двете страни на уреда, мускулите играят под кожата, очите им присвити като на Чарлз Бронсън във кино лентата „ Имало едно време на Запад “. Сигналът за начало прозвуча. Двамата скочиха към лостовете по едно и също време и започнаха да се превъртат като гневни. Народът гледаше в унес.
Минутите течаха, а превъртанията продължаваха. Неколцина фенове припаднаха, замаяни от следенето на въртящите се фигури. Те бяха изнесени на ръце над тълпата някъде обратно, тъкмо като на концерта на „ Металика “ в Пловдив. Но Радев и Пулев продължиха да се въртят като някакви митични герои и никой от двамата не искаше да се съобщи.
Накрая те се строполиха един до различен изнемощели, а множеството ги поздрави с бурни овации. Нямаше победител, нямаше надвит. Имаше единствено не един, а цели двама същински национални водачи, за каквито България от дълго време мечтаеше.
През идващите дни утвърждението към Радев и Пулев скочи до небето. Социологическо изследване откри, че съгласно 80 % от българите в никакъв случай не сме имали по-достойни и мъдри управници. В кафенетата и обществените мрежи всички споделяха възхищението си.
Така най-сетне политическата рецесия в България бе победена и прогонена вдън земи тилилейски. Сега идваше ред на икономическата, демографската, обществената и всички други рецесии, чакащи на опашката.
Една заран България се разсъни в нова политическа действителност. Народът всеобщо бе дал своя вот за идващите спасители. Така Румен Радев влезе в Министерския съвет като министър председател и най-сетне сбъдна прогнозите, че е предопределен да оглави изпълнителната власт. В неговия стол пък седна изгрялата нова политическа звезда Кубрат Пулев, спечелил безапелационно президентските избори.
Очакванията към тях бяха високи. Като всички новоизбрани водачи, и те започнаха с пламенни обещания и народът в действителност се зареди с вяра. Но скоро се появиха първите искри сред " Дондуков " 1 и " Дондуков " 2.
Конфликтът пламна, както постоянно се случва по тези географски ширини, на тематика национална горделивост и лидерски умения. Радев изрече мнение, че „ министър-председателят би трябвало да води народа с разсъдък и предвидливост “, а Пулев отвърна, че „ президентът би трябвало да респектира с воля и мощ. “. Единият поддържа повдигане на заплатите на учителите. Другият пък съобщи, че повече заслужават лекарите. После взеха да спорят за щяло и нещяло ежеседмично.
Както може да се чака, разногласието бързо стигна до равнище „ кой е по-по-най “. От пресцентъра на Министерски съвет пуснаха известие, че министър председателят прави 100 лицеви опори всяка заран. На другия ден обаче пиарът на Пулев гордо разгласи, че президентът прави по 120, и то след 30 минути спаринг с гардовете от НСО.
Ситуацията стартира да става все по-напрегната, а медиите с приятност следяха и отразяваха спора. За народа този дуел стартира да се трансформира в обичан сапунен сериал. След отвращението към гласуването и намалялата интензивност, провокирани от дългата поредност безплодни избори, ползата към политиката още веднъж се завръщаше! Вече нямаше безразлични българи. Те се бяха разделили на две равни половини, като едните подкрепяха премиера, а другите президента.
Когато спорът доближи връхната си точка на шупване, Радев и Пулев оповестиха обществено, че ще се схванат по мъжки. Чрез ефирен спор? О, напълно не! Двамата щяха да потвърдят кой е по-подготвен и устойчив чрез… съревнование по коремни превъртания.
Отдавна никой в България не беше виждал същински лидерски двубой. Народът полудя. Букмейкърите започнаха да одобряват залагания, като коефицентът за победа на двамата бе съвсем идентичен. Радев беше по-възрастен, само че тренираше цялостен живот и продължаваше да поддържа забележителна форма. Пулев, въпреки по-млад, беше натежал след края на дейната си кариера в бокса. Но и той тренираше постоянно.
Закипя трескава подготовка. В триъгълника на властта бе инсталиран нов модел фитнес апарат, неповторим и конструиран от родна компания особено за събитието. Наричаше се „ Българска преобръщалка 3000 “. Когато пристигна дълго чаканият ден, половин София се събра да гледа. Такова голям брой не бе следено от времето на седесарските манифестации през 90-те години на предишния век. Камерите на всички малките екрани също бяха там, подготвени да покажат в директно предаване историческия миг.
И ето ги – Радев и Пулев. Горди, могъщи, застанали от двете страни на уреда, мускулите играят под кожата, очите им присвити като на Чарлз Бронсън във кино лентата „ Имало едно време на Запад “. Сигналът за начало прозвуча. Двамата скочиха към лостовете по едно и също време и започнаха да се превъртат като гневни. Народът гледаше в унес.
Минутите течаха, а превъртанията продължаваха. Неколцина фенове припаднаха, замаяни от следенето на въртящите се фигури. Те бяха изнесени на ръце над тълпата някъде обратно, тъкмо като на концерта на „ Металика “ в Пловдив. Но Радев и Пулев продължиха да се въртят като някакви митични герои и никой от двамата не искаше да се съобщи.
Накрая те се строполиха един до различен изнемощели, а множеството ги поздрави с бурни овации. Нямаше победител, нямаше надвит. Имаше единствено не един, а цели двама същински национални водачи, за каквито България от дълго време мечтаеше.
През идващите дни утвърждението към Радев и Пулев скочи до небето. Социологическо изследване откри, че съгласно 80 % от българите в никакъв случай не сме имали по-достойни и мъдри управници. В кафенетата и обществените мрежи всички споделяха възхищението си.
Така най-сетне политическата рецесия в България бе победена и прогонена вдън земи тилилейски. Сега идваше ред на икономическата, демографската, обществената и всички други рецесии, чакащи на опашката.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ