Ето и съветите на МВР (публикуваме без редакторска намеса): Как

Ето и препоръките на Министерство на вътрешните работи (публикуваме без редакторска намеса):

Как да бъдем потребни на човек, потърпевш от домашно принуждение
Да бъдем разбиращи.
Да изслушваме, да не осъждаме жертвата.
Да ѝ покажем, че сме на нейна страна.
Да ѝ покажем, че считаме нейните усеща за рационални и естествени.
Да дадем време на жертвата да вземе личните си решения, без да я съветваме да се върне при колегата си и да се пробва да оправи връзките си с него.
Да не я притискаме да взима бързи решения.
Да я оставим да приказва за прочувствената страна на своята връзка с колегата.
Да не я подлагаме на критика за това, че живее с този партньор-насилник.
Да опитаме по-скоро да ѝ разбираем, че в случай че не бъдат взети някакви ограничения, насилието в двойката ще прогресира.
Да ѝ помогнем да акцентира на позитивното в това, което се случва.
Не би трябвало да й споделяме, че е длъжна да стои при колегата си поради децата, в противен случай.
Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и храброст да приказва.
Защото това демонстрира, че тя усеща фамилията си като нездравословно и неуместно, както за личното ѝ психологично здраве, по този начин и за естественото израстване на децата ѝ.
Фактът, че тя споделя, значи, че извървява първите крачки за обезпечаване на по-добър живот за себе си и за децата.
Трябва да уважим потребността ѝ да запазим казаното от нея в загадка, в случай че тя ни помоли за това.
Да ѝ помогнем да се свърже със служби, които поддържат хора, претърпели принуждение.
Проучете какви организации за подкрепяне на жертви на принуждение са разполагаем в града или в района.
Разкажете ѝ за тях.
Съобразете се с потребностите на индивида и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, в случай че има такива.
В случай, че се пробвате да помогнете в обстановка на психическо или физическо принуждение, убедете жертвата да потърси помощ от полицията. Какво бихме могли да ѝ кажем?

Изразявайте ясни и къси послания, като да вземем за пример:
Насилието постоянно е недопустимо.
Никога няма основателно опрощение за него.
Сигурността на дамата и на децата е от първостепенно значение. Жертвата не е причина за насилието.
Отговорност за това носи само сътрудникът.
Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото държание.
Извиненията и огромните обещания няма да прекратят насилието.
Жертвата не е сама с казуса си. Насилието не е загуба на надзор.
Това е държание, с което си служат хора, с цел да управляват другите.
Насилието носи травматични последици за децата.
Съгласно Закона за отбрана против домашното принуждение, да биеш колегата си е нарушаване.
Защита по този закон може да търси всяко лице, потърпевшо от домашно принуждение, осъществено от: брачен партньор или някогашен съпруг; сътрудник, с който живеят на брачен начала; сътрудник, от който има дете и други
Убедете я, че би трябвало да се обърне за помощ към полицията и организациите, подпомагащи жертви на принуждение.
Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе ограничения.
Самият факт, обаче, че се пробва да търси помощ и подпомагане, е въодушевяващ.
Всеки път, когато поставя старания в тази посока, тя става по-уверена във вземането на по-смели решения.

Припомняме, че прокуратурата повдигна три обвинявания на Викторио Александров, умъртвил приятелката си и тяхното дете. 26-годишният мъж ще дава отговор за убийството на 23-годишната Дарина Министерска, убийството на едногодишното им дете и насила по отношение на таксиметровия водач, който отвлече с револвер, ориентиран към главата му.
Tags: ОЩЕ СКАНДАЛИИНТРИГИЛЮТИ ЧУШКИАФЕРИ