Ако Срещнеш Александър Велики Обикновено Ти Е За Последно. Всеки Филм Бледнее Пред Живота На Супер Убиеца! Ето Снимки
Ето и неговата история.
РАННИ ГОДИНИ
Александър Солоник е роден в съветския град Курган през 1960 година По време на тийнейджърските си години той има голяма мощ поради любовта си към спортовете и стрелянето. Предполага се, че се причислява към руската войска, където придобива уменията на невъзмутим палач в отряда си в Източна Германия.
Предполага се, че главната задача на Солоник е да убива високопоставени офицери на НАТО по време на Студената война. Идеята е да се дестабилизира допустимо най-вече отбраната на Западна Европа.
Бившият юрист на килъра Валери Кришев в миналото споделя за него:
„ Той даже се обсеби от концепцията да се трансформира в супермен. Намираше нещо сантиментално в това. Затова по време на службата си в армията, той взема решение да стане служител на реда. ”
Но през 1987 година животът на Солоник потегля по напълно различен път. Бившият боен е изпъден от полицейското учебно заведение, шест месеца преди да приключи, поради жестокото си връзки по отношение на пандизчиите. След това той стартира да работи като копач на гробове, само че е задържан поради обезчестяване.
Солоник неразумно бяга от правораздаването, като скача през прозореца на правосъдната зала от втория етаж на съда. Така той съумява да стигне до Сибир.
В Тюмен, Сибир Солоник се пробва да се прикрива – отстранява бенка от лицето си и отстранява една от татуировките на ръката си. По време на козметичната процедура е задържан и прекарва две години в пандиза, написа Дебати.
Този път той съумява да избяга, изпълзявайки през вентилационна шахта, с помощта на растежа си от едвам 165 сантиметра. Това се случва през април 1990 година
За негово злощастие той е жертван да остане в Сибир по средата на замръзнала пустиня. Но наемните убийства са единственият му билет към свободата.
РАЖДЕНОТО НА СУПЕРУБИЕЦА
Първото наемно ликвидиране на Солоник се случва на 3 юли 1990 година – единствено месец и половина след бягството му от пандиза. В тази работа той имал няколко преимущества. Първо, елементарно можел да преценя по какъв начин да избяга от рискови обстановки. Второ, можел добре да се пази. На трето, само че не на последно място, той можел да си служи доста добре с два револвера във всяка ръка.
Първото си ликвидиране Солоник прави по поръчка на мафиотската организация в родния му град. След това той се мести в Москва, с цел да усъвършенства „ занаята ” си.
Основните му цели са членове на конкурентни мафиотски кланове, които той постоянно убива невъзмутимо от огромно разстояние. Славата му на безсъвестен палач бързо се разнася и му излиза прякорът „ Александър Велики ”. Московската полиция е безсилна да го спре поради тайнствената му мощ да се изпарява безследно.
През 1992 година той поразява двама членове на групата на „ недосегаемите ” в Москва – Валери Длугач и Виктор Никифоров. Въпреки че Длугач разполага с въоръжена защита и брониран автомобил, Солоник съумява да го убие на обществено място пред нощен клуб.
НЕПЛАТЕНИ ДЪЛГОВЕ
През 1994 година наемният палач се връща в престъпната организация в Тюмен, с цел да уреди някои неплатени сметки. Криминалният контингент там му дължи 1 млн. $. Когато босът на групировката отхвърля да му ги изплати, Солоник се връща в Москва, само че дължимото не му дава мира. Само няколко дни по-късно мафиотът и няколко от най-приближените му са открити мъртви.
Солоник и един негов другар са задържани в Москва по-късно същата година, само че не са тествани за скрити оръжия. Двойката открива огън и убива четирима служители на реда преди да избяга – към момента с ръце в белезници. Солоник и съучастникът му прострелват и двама охранители и съумяват да избягат, макар че първият е с прострелян бъбрек.
Малко по-късно полицията съумява да го залови откакто приятелят му бяга и този път не позволяват неточности – наемникът е хвърлен в страшния затвор „ Матроска тишина ”.
ОТНОВО В БЯГСТВО
Суперубиецът и този път не остава дълго зад решетките. През 1995 година той се трансформира в първия пандизчия, избягал от „ Матроска тишина ”. Разбира се, той получава помощ от вътрешен човек, корумпиран от съветската мафия.
Мъж на име Сергей Меншиков го доставя с въже, екипировка за катерене и оръжие, с цел да може Солоник да скочи от покрива на пандиза в очакващ го автомобил марка БМВ.
Времето на топло дава опция на килъра да обмисли живота си. Той взема решение, че след 43 сполучливо осъществени убийства, времето му в мафията е свършило. Той употребява извоюваното от кървавата си работа, с цел да замине в Гърция през 1997 година
Решението му да изчезне обаче надълбоко разочарова някои мафиотски босове.
ПОСЛЕДНИЯТ УДАР
Мафията наема Саша Солдат, различен наемен палач и другар на Солоник, да го открие. Следата го води до гръцка вила, чиято стойност е 90 хиляди $. Имението има баскетболно игрище, игрище за голф и градина, цялостна със статуи. Солоник и приятелката му – някогашна победителка в конкурс Мис Русия на име Светлана Котова – наподобява са се пенсионирали в разкош.
на фотографията: Светлана Котова
На 30 януари 1997 година шансът на суперубиеца най-сетне се изчерпва. Той посреща Солдат с отворени прегръдки и стартира да си приказва с него. В момента, в който обръща тил на приятеля си, към врата му се увива корда, която го задушава до гибел. Солдат и съучастниците му убиват и кралицата на хубостта.
Полицията в Атина не съумява да откри телата в продължение на цели два месеца. Дори и в гибелта си, Солоник намира метод да е незабележим. Легендата за него продължава да живее във филмите и сериалите. Някои даже считат, че гибелта му е инсценирана и той съумява да избяга за следващ път.
РАННИ ГОДИНИ
Александър Солоник е роден в съветския град Курган през 1960 година По време на тийнейджърските си години той има голяма мощ поради любовта си към спортовете и стрелянето. Предполага се, че се причислява към руската войска, където придобива уменията на невъзмутим палач в отряда си в Източна Германия.
Предполага се, че главната задача на Солоник е да убива високопоставени офицери на НАТО по време на Студената война. Идеята е да се дестабилизира допустимо най-вече отбраната на Западна Европа.
Бившият юрист на килъра Валери Кришев в миналото споделя за него:
„ Той даже се обсеби от концепцията да се трансформира в супермен. Намираше нещо сантиментално в това. Затова по време на службата си в армията, той взема решение да стане служител на реда. ”
Но през 1987 година животът на Солоник потегля по напълно различен път. Бившият боен е изпъден от полицейското учебно заведение, шест месеца преди да приключи, поради жестокото си връзки по отношение на пандизчиите. След това той стартира да работи като копач на гробове, само че е задържан поради обезчестяване.
Солоник неразумно бяга от правораздаването, като скача през прозореца на правосъдната зала от втория етаж на съда. Така той съумява да стигне до Сибир.
В Тюмен, Сибир Солоник се пробва да се прикрива – отстранява бенка от лицето си и отстранява една от татуировките на ръката си. По време на козметичната процедура е задържан и прекарва две години в пандиза, написа Дебати.
Този път той съумява да избяга, изпълзявайки през вентилационна шахта, с помощта на растежа си от едвам 165 сантиметра. Това се случва през април 1990 година
За негово злощастие той е жертван да остане в Сибир по средата на замръзнала пустиня. Но наемните убийства са единственият му билет към свободата.
РАЖДЕНОТО НА СУПЕРУБИЕЦА
Първото наемно ликвидиране на Солоник се случва на 3 юли 1990 година – единствено месец и половина след бягството му от пандиза. В тази работа той имал няколко преимущества. Първо, елементарно можел да преценя по какъв начин да избяга от рискови обстановки. Второ, можел добре да се пази. На трето, само че не на последно място, той можел да си служи доста добре с два револвера във всяка ръка.
Първото си ликвидиране Солоник прави по поръчка на мафиотската организация в родния му град. След това той се мести в Москва, с цел да усъвършенства „ занаята ” си.
Основните му цели са членове на конкурентни мафиотски кланове, които той постоянно убива невъзмутимо от огромно разстояние. Славата му на безсъвестен палач бързо се разнася и му излиза прякорът „ Александър Велики ”. Московската полиция е безсилна да го спре поради тайнствената му мощ да се изпарява безследно.
През 1992 година той поразява двама членове на групата на „ недосегаемите ” в Москва – Валери Длугач и Виктор Никифоров. Въпреки че Длугач разполага с въоръжена защита и брониран автомобил, Солоник съумява да го убие на обществено място пред нощен клуб.
НЕПЛАТЕНИ ДЪЛГОВЕ
През 1994 година наемният палач се връща в престъпната организация в Тюмен, с цел да уреди някои неплатени сметки. Криминалният контингент там му дължи 1 млн. $. Когато босът на групировката отхвърля да му ги изплати, Солоник се връща в Москва, само че дължимото не му дава мира. Само няколко дни по-късно мафиотът и няколко от най-приближените му са открити мъртви.
Солоник и един негов другар са задържани в Москва по-късно същата година, само че не са тествани за скрити оръжия. Двойката открива огън и убива четирима служители на реда преди да избяга – към момента с ръце в белезници. Солоник и съучастникът му прострелват и двама охранители и съумяват да избягат, макар че първият е с прострелян бъбрек.
Малко по-късно полицията съумява да го залови откакто приятелят му бяга и този път не позволяват неточности – наемникът е хвърлен в страшния затвор „ Матроска тишина ”.
ОТНОВО В БЯГСТВО
Суперубиецът и този път не остава дълго зад решетките. През 1995 година той се трансформира в първия пандизчия, избягал от „ Матроска тишина ”. Разбира се, той получава помощ от вътрешен човек, корумпиран от съветската мафия.
Мъж на име Сергей Меншиков го доставя с въже, екипировка за катерене и оръжие, с цел да може Солоник да скочи от покрива на пандиза в очакващ го автомобил марка БМВ.
Времето на топло дава опция на килъра да обмисли живота си. Той взема решение, че след 43 сполучливо осъществени убийства, времето му в мафията е свършило. Той употребява извоюваното от кървавата си работа, с цел да замине в Гърция през 1997 година
Решението му да изчезне обаче надълбоко разочарова някои мафиотски босове.
ПОСЛЕДНИЯТ УДАР
Мафията наема Саша Солдат, различен наемен палач и другар на Солоник, да го открие. Следата го води до гръцка вила, чиято стойност е 90 хиляди $. Имението има баскетболно игрище, игрище за голф и градина, цялостна със статуи. Солоник и приятелката му – някогашна победителка в конкурс Мис Русия на име Светлана Котова – наподобява са се пенсионирали в разкош.
на фотографията: Светлана Котова
На 30 януари 1997 година шансът на суперубиеца най-сетне се изчерпва. Той посреща Солдат с отворени прегръдки и стартира да си приказва с него. В момента, в който обръща тил на приятеля си, към врата му се увива корда, която го задушава до гибел. Солдат и съучастниците му убиват и кралицата на хубостта.
Полицията в Атина не съумява да откри телата в продължение на цели два месеца. Дори и в гибелта си, Солоник намира метод да е незабележим. Легендата за него продължава да живее във филмите и сериалите. Някои даже считат, че гибелта му е инсценирана и той съумява да избяга за следващ път.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ