Лияна Панделиева за детето-роб: А защо малките да не слагат плочки?
Ето ги и моите 5 стотинки по тематиката за „ татко кара сина си да работи като поставя плочки. “ Това написа известната журналистка Лияна Панделиева.
И още:
Преди няколко дни на Държавно състезание по конен спорт майка ми описа, че преди непрекъснато тя чистела двата коня на щерка си, която единствено възсядала седлото и хайдеее – кеф на тренировката. Сменили обаче треньора и първото, което той споделил на 11-годишното момиченце е, че в случай че желае да язди, да си оправя сама конете. Ако не успее и времето не стигне, няма да язди, щото очевидно не е дорасла за това.
И, о – знамение – в този момент тя оправя един кон за 15 минути (четкане на цялото животно - а кобилата е бяла!, разчистване на грива и опашка, почистване на копита - това се прави от вътрешната страна със особено ножче и оседлаване), мята се на седлото, а след тренировката почиства още веднъж, оправя идващия кон… И по този начин – всеки ден.
Между другото – детето стана държавен първенец.
В нашето детство децата прехвърляха дървата за огрев на фамилията, с лопати прехвърляха въглищата, помагаха с животните, а в случай че дядото, да вземем за пример, се занимава с ремонт на машинарии, малчуганът се учеше от него. Бабите хващаха внучките в производството на зимнина. Някой помни ли какво изтощително нещо беше манифактурата – варене на сладка и разсипване в буркани, компоти, туршии, кьопоолу…
Защитникът на детските права е минал по столична улица. А в случай че стартира да обикаля провинцията, единствено това ще прави – ще снима „ детска употреба “.
Кой е споделил, че децата на бива да поставят никакво физическо изпитание, обвързвано с труд? Кое е тежкото и непоносимото в полагането на плочки? Ако бащата е бояджия и детето върти валяка в затворено пространство и индивидът с телефона не го снима, тогава какво?
От години приказваме, че лятната почивка е несъразмерно дълга по отношение на цялата образователна година. Родителите с благоприятни условия обезпечават поредност от просветителни курсове за децата си, пращат ги на профилирани лагери. Бедните нямат тази опция, само че какво по-добро от това родител и дете да споделят дружно време и то за нещо потребно?
Всички знаем за окаяния тип на паветата пред Народно събрание, положени от изцяло необразовани хора. Знаем по какъв начин беше ремонтиран Графа още веднъж от мъже, които името си не могат да напишат.
Какъв е казусът хлапето да минава един ден по този тротоар и да си споделя: „ Ей, но кво е хубаво и аз също помогнах тук! “
Страхотна полезност е да създадат вманиачен бащата, че наместо да остави момчето да се шляе, в действителност го е заел с мъничко изпитание?
На фотографията е момиченце в Перу, която работи на картофената равнища дружно с родителите си и по-малкото си братче. И не – никой не мисли, че е експлоатирана.
И още:
Преди няколко дни на Държавно състезание по конен спорт майка ми описа, че преди непрекъснато тя чистела двата коня на щерка си, която единствено възсядала седлото и хайдеее – кеф на тренировката. Сменили обаче треньора и първото, което той споделил на 11-годишното момиченце е, че в случай че желае да язди, да си оправя сама конете. Ако не успее и времето не стигне, няма да язди, щото очевидно не е дорасла за това.
И, о – знамение – в този момент тя оправя един кон за 15 минути (четкане на цялото животно - а кобилата е бяла!, разчистване на грива и опашка, почистване на копита - това се прави от вътрешната страна със особено ножче и оседлаване), мята се на седлото, а след тренировката почиства още веднъж, оправя идващия кон… И по този начин – всеки ден.
Между другото – детето стана държавен първенец.
В нашето детство децата прехвърляха дървата за огрев на фамилията, с лопати прехвърляха въглищата, помагаха с животните, а в случай че дядото, да вземем за пример, се занимава с ремонт на машинарии, малчуганът се учеше от него. Бабите хващаха внучките в производството на зимнина. Някой помни ли какво изтощително нещо беше манифактурата – варене на сладка и разсипване в буркани, компоти, туршии, кьопоолу…
Защитникът на детските права е минал по столична улица. А в случай че стартира да обикаля провинцията, единствено това ще прави – ще снима „ детска употреба “.
Кой е споделил, че децата на бива да поставят никакво физическо изпитание, обвързвано с труд? Кое е тежкото и непоносимото в полагането на плочки? Ако бащата е бояджия и детето върти валяка в затворено пространство и индивидът с телефона не го снима, тогава какво?
От години приказваме, че лятната почивка е несъразмерно дълга по отношение на цялата образователна година. Родителите с благоприятни условия обезпечават поредност от просветителни курсове за децата си, пращат ги на профилирани лагери. Бедните нямат тази опция, само че какво по-добро от това родител и дете да споделят дружно време и то за нещо потребно?
Всички знаем за окаяния тип на паветата пред Народно събрание, положени от изцяло необразовани хора. Знаем по какъв начин беше ремонтиран Графа още веднъж от мъже, които името си не могат да напишат.
Какъв е казусът хлапето да минава един ден по този тротоар и да си споделя: „ Ей, но кво е хубаво и аз също помогнах тук! “
Страхотна полезност е да създадат вманиачен бащата, че наместо да остави момчето да се шляе, в действителност го е заел с мъничко изпитание?
На фотографията е момиченце в Перу, която работи на картофената равнища дружно с родителите си и по-малкото си братче. И не – никой не мисли, че е експлоатирана.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ