Кеворк Кеворкян: Достатъчно българка
Ето едно прелюбопитно мнение за Габриел:
„ Тя би трябвало да се оправи с два казуса.
Първият е да убеди хората, че тя в действителност е задоволително българка.
Тя публично е основана в Западна Европа през по-голямата част от кариерата си - и се бори с публичното мнение, че амбициозно е разменила българската си еднаквост с френска.
Вторият проблем: да убеди националните парламентарни групи, че няма да бъде просто пионка за Борисов “.
Да убеди хората/българите, че е задоволително българка!
Знаменито!
Това не е казано от български политик.
Беше откъс от брюкселския „ Политико “ – към този момент даже „ извън “ са по-наясно със съдбовните ни грижи, в сравнение с нашите първенци тук.
Впрочем, колцина от тях са се питали през последните три десетилетия, дали са задоволително българи?
Бойко беше доста горделив, когато извади от ръкава си Габриел – като кандидат-премиер.
А тя се оказа Кирчо Петков в пола.
Добре готова да хвърля кьорфишеци наляво-надясно.
Обеща своеволно главата на основния прокурор Иван Гешев – едвам злепостави елита на ГЕРБ, който даже не е подозирал желанията й.
Това е изхвърляне на дилетант в тукашната политика – което наподобява и като „ подкуп “ за кирчовци, с цел да я поддържат.
Но и това не стана.
Може да е обръгнала ненапълно в Брюкселската канцеларщина – само че на България са й нужни хора, движимости в Българщината.
Обаче получаваме напълно друго: след полуопечените „ харвардци “ - евробюрократ със скромни достижения, тя пък полуопечена българка.
Цитат от „ Политико “:
„ Тя ще остави след себе си противоречива известност на млад, динамичен комисар с същинска пристрастеност към софтуерния напредък, само че на която липсва тежест да прокарва дневния си ред и докарва личния състав си до ръба на нервозен срив “.
Беше ясно, че след вакханалията на кирчовци мъчно ще бъде признат още един пришелец.
И с какво, в действителност, може да респектира Габриел – откакто досегашната й активност е значително анонимна и не е съпровождана от никаква отговорност?
Какво е управническото съществуване на един кандидат-премиер напълно не е без значение.
Вече преживяхме един трагикомичен интервал с ПростоКирчо – той не беше управлявал даже селска мандра, само че му дадоха да се упражнява с цяла страна.
Докога ще поверяват страната на който им скимне?
Докъде може да стигне този разгул?
Остава една мистерия: за какво Габриел напусна Еврокомисията и избра несигурното бъдеще като възможен български министър председател.
Не беше ли надалеч по-реалистично за нея да излезе в отпуск, до момента в който вървят пазарлъците за кабинет?
Какво ще научим занапред?
Да вършат, каквото щат.
А ние да помечтаем като идиоти.
Представяте ли си, по какъв начин щеше да реагира публиката, в случай че Габриел беше споделила, че първа точка от програмата й е да скапе хайдушкия контракт с „ Дънди прешъс “ – и да ни освободи от нашите Златовладелци?
Това са мечти.
Нищо сходно не може да се случи – и тя щеше непосредствено да се включи в една завера, която стартира от Костов и продължава и до момента през всичките обрати във властта – като че ли има някакво заговорничене във връзка с тази договорка, като че ли са се заклели да не закачат Златовладелците ни.
За 22 години общата облага на „ Дънди Прешъс “от активността й в България била към 21 милиарда лв..
Чистата облага на компанията за 2021 година - 427 милиона лв..
Концесионната такса, получена от България - 26 милиона лв..
Хората на покорното единодушие са най-злата поличба за провалени страни като нашата.
