С такъв елит величието на страната не се връща
Ето една история от скорошни районни избори: битката беше сред две кандидатки. Едната е притежателка на елитна университетска тапия, работила е в дипломатическото ведомство на разнообразни позиции, бил е и юрист, блеснала е малко по малкия екран, съавтор на книга за това за какво целият свят има потребност от нейната красива страна. Като цяло, столичната звезда. Втората в никакъв случай не е напускала района си за дълго време, като юрист тя пази горите там да не бъдат включени в листата на предпазените и се бореше с други столични похищения, с цел да включи нещо локално и вкусно във федералната благосъстоятелност.
Избраха втората. И умният създател на публикацията споделя: това би трябвало да стане, целият хайлайф би трябвало да се актуализира изпод, като се разчита на хора, които ще идват от районите. Защото с подобен хайлайф, какъвто е в този момент, няма да се стигне надалеч (в помощ на него прибавям: ще загубим държавата).
Всъщност става дума за Съединени американски щати. И не за самите скорошни избори, а за първичните - вътрешнопартийната селекция на републикански претендент за Сенат от един от щатите. Познаваме първата жена, даже единствено тъй като татко ѝ беше вицепрезидент на Съединените щати при втория Джордж Буш, т.е. приказваме за Лиз Чейни. А втората е Хариет Хейгман - и тя, а не Лиз, към този момент стана сенатор от глухия и въздържан щат Уайоминг (очевидно изборът на претендента се оказа верен: Хариет по-късно получи положителни резултати).
И тук е забавно за нас, че освен в Русия има и постоянно ще има искащи да схванат острия въпрос: какво е, като цяло, елитът? Кой е това? Какъв би трябвало да бъде? Е, разбираемо е в напрегнати моменти сходни диалози да се трансформират в гневен зов. Не единствено в Русия, само че и в Съединени американски щати времето е с напрежение. А за някои даже не става въпрос да създадат Америка още веднъж велика, а просто да поддържат нейната функционалност като общество.
Сега да ви показва публикация от списание “Американски реакционер ”, която разказва тази обстановка. Статията не е брилянтна, от време на време наивна, от време на време объркана, само че има положителни мисли. Ето най-простата от тях: създателят се досеща да се обърне към речниците. <ечник на Кеймбридж: Елитът е „ най-богатата, най-могъщата, най-добре образованата или най-добре подготвената група в обществото “.
Да, споделя нашият създател. Това е същата гнусота, от която страдаме и ние - посетителите на блестящите вашингтонски коктейли и впрочем и впрочем. Но има и различен речник - също английски, от Оксфорд. Тук не всичко е толкоз безнадеждно. Тук елитът е „ определена група, превъзхождаща по своите качества или качества останалата част от обществото “.
Почувствахте ли разликата? Хората имат избрани качества, качества и, дано прибавим към английския речник, достолепия. И в случай че през днешния ден те са богати, или могъщи, или по-образовани от другите, то е поради качествата и делата им. Тоест, парите или властта (известни още като влияние) са тяхната премия за това, че са хайлайф. А не противоположното.
Прехвърляйки диалога към днешните съветски действителности, в този момент приключваме една високопоставена философска полемика, в която взе участие съвсем цялото общество. То, наблюдавайки демонстративното бягство от страната на пламенните последователи на Запада, се пробва ясно да дефинира за какво тези хора не са хайлайф – по-точно за какво към този момент не са хайлайф.
Най-слабата позиция е на завистливите, които са били въодушевени от концепцията, че всеки хайлайф е зло и че всеки хайлайф, който съществува, би трябвало да бъде коренно изменен. Такива хора са безнадеждни, тъй като когато видят по какъв начин се е образувала нова каста от елити, още веднъж ще стартират да крещят. Е, такива не харесват, че във всяко общество, в случай че не е подложено на постоянен тормоз, някои хора се оказват по-уважавани (и може би по-богати и по-могъщи) от други.
Следователно позицията им наподобява доста слаба, когато се пробват да настояват, че „ в действителност не желаех “ - всички тези Гребенщикови, Хаматови, Пугачови и други през цялото време са посредствени и нещастни новаци, които си проправят път единствено с помощта на корумпирани връзки, тъй че " да доведат различен хайлайф " - артистичен, книжовен, политически, настоятелен.
Не, момчета, не по този начин. „ От другата страна “ се оказват не посредствени, а постоянно в действителност надарени, в миналото прелестни хора, чиито имена не могат да бъдат изтрити от нашата история, нашето минало. Те ще останат в нашата история. Точно през днешния ден с тях (и с нас), на един внезапен поврат в историята, се случи един безусловно оперен сюжет. Ето го Вагнер, който през днешния ден е доста известен – който е композитор, споделяха за него „ щастлив като слънцето “. Но той има една мрачна и кална опера - наречена " Смъртта на боговете ". А това, което се случи с една дребна, само че забележима група от някогашния ни хайлайф, е напълно друга опера: „ Прецакването на боговете “. И затова (виж нагоре, съгласно речниците) - откакто качествата и делата им се провалиха, значи такива хора престанаха да бъдат хайлайф или най-малко слязоха няколко стъпала надолу във връзка с публичното почитание. Имали са предходни заслуги, може би, само че в този момент те са изцяло или отчасти амортизирани.
Връщайки се към този момент към американските терзания, от дълго време се води разгорещена полемика, че сегашният американски хайлайф е отпадък. Четем за това: " елитни " университети, бълващи полуобразовани деца и внуци на хора с някогашни заслуги, консервативен статус и благосъстояние в стеснен кръг от фамилии. На това се дължат днешните несъответстващи решения за световната военна и икономическа политика. По принцип нормалната обстановка за всевъзможен тип общество. Нуждата от оня доста внезапен завой, когато би трябвало да се актуализират елитите.
Тук е създателят на публикацията в “Американски реакционер ” се пробва да предложи свои решения за сходна обстановка – повтаряме, не безусловно брилянтни и неповторими, само че забавни. Нещо такова: страната ще бъде избавена от нейните райони и чисто локални елити, които израстват там, които облагодетелстват тези райони. Победители ще бъдат тези деца, чиито родители, в случай че не са ги изучили напълно вкъщи (далеч от днешните университети), тогава са им помогнали на процеса - те са им давали положителни книги за четене, като цяло са ги научили да четат. Също по този начин, такива фамилии би трябвало да станат членове на мощни и дейни религиозни общности, в които се притеглят съидейници.
Резултат: „ Нуждаем се от локални общности, където най-талантливите ще поддържат връзка с положителни хора, ще четат положителни книги и ще разискват положителни хрумвания, като в същото време желаем да използван тези хрумвания на процедура в интерес на всички. “
И какво, всичко е тъкмо. Може би Америка може да го направи. И освен тя.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Избраха втората. И умният създател на публикацията споделя: това би трябвало да стане, целият хайлайф би трябвало да се актуализира изпод, като се разчита на хора, които ще идват от районите. Защото с подобен хайлайф, какъвто е в този момент, няма да се стигне надалеч (в помощ на него прибавям: ще загубим държавата).
Всъщност става дума за Съединени американски щати. И не за самите скорошни избори, а за първичните - вътрешнопартийната селекция на републикански претендент за Сенат от един от щатите. Познаваме първата жена, даже единствено тъй като татко ѝ беше вицепрезидент на Съединените щати при втория Джордж Буш, т.е. приказваме за Лиз Чейни. А втората е Хариет Хейгман - и тя, а не Лиз, към този момент стана сенатор от глухия и въздържан щат Уайоминг (очевидно изборът на претендента се оказа верен: Хариет по-късно получи положителни резултати).
И тук е забавно за нас, че освен в Русия има и постоянно ще има искащи да схванат острия въпрос: какво е, като цяло, елитът? Кой е това? Какъв би трябвало да бъде? Е, разбираемо е в напрегнати моменти сходни диалози да се трансформират в гневен зов. Не единствено в Русия, само че и в Съединени американски щати времето е с напрежение. А за някои даже не става въпрос да създадат Америка още веднъж велика, а просто да поддържат нейната функционалност като общество.
Сега да ви показва публикация от списание “Американски реакционер ”, която разказва тази обстановка. Статията не е брилянтна, от време на време наивна, от време на време объркана, само че има положителни мисли. Ето най-простата от тях: създателят се досеща да се обърне към речниците. <ечник на Кеймбридж: Елитът е „ най-богатата, най-могъщата, най-добре образованата или най-добре подготвената група в обществото “.
Да, споделя нашият създател. Това е същата гнусота, от която страдаме и ние - посетителите на блестящите вашингтонски коктейли и впрочем и впрочем. Но има и различен речник - също английски, от Оксфорд. Тук не всичко е толкоз безнадеждно. Тук елитът е „ определена група, превъзхождаща по своите качества или качества останалата част от обществото “.
Почувствахте ли разликата? Хората имат избрани качества, качества и, дано прибавим към английския речник, достолепия. И в случай че през днешния ден те са богати, или могъщи, или по-образовани от другите, то е поради качествата и делата им. Тоест, парите или властта (известни още като влияние) са тяхната премия за това, че са хайлайф. А не противоположното.
Прехвърляйки диалога към днешните съветски действителности, в този момент приключваме една високопоставена философска полемика, в която взе участие съвсем цялото общество. То, наблюдавайки демонстративното бягство от страната на пламенните последователи на Запада, се пробва ясно да дефинира за какво тези хора не са хайлайф – по-точно за какво към този момент не са хайлайф.
Най-слабата позиция е на завистливите, които са били въодушевени от концепцията, че всеки хайлайф е зло и че всеки хайлайф, който съществува, би трябвало да бъде коренно изменен. Такива хора са безнадеждни, тъй като когато видят по какъв начин се е образувала нова каста от елити, още веднъж ще стартират да крещят. Е, такива не харесват, че във всяко общество, в случай че не е подложено на постоянен тормоз, някои хора се оказват по-уважавани (и може би по-богати и по-могъщи) от други.
Следователно позицията им наподобява доста слаба, когато се пробват да настояват, че „ в действителност не желаех “ - всички тези Гребенщикови, Хаматови, Пугачови и други през цялото време са посредствени и нещастни новаци, които си проправят път единствено с помощта на корумпирани връзки, тъй че " да доведат различен хайлайф " - артистичен, книжовен, политически, настоятелен.
Не, момчета, не по този начин. „ От другата страна “ се оказват не посредствени, а постоянно в действителност надарени, в миналото прелестни хора, чиито имена не могат да бъдат изтрити от нашата история, нашето минало. Те ще останат в нашата история. Точно през днешния ден с тях (и с нас), на един внезапен поврат в историята, се случи един безусловно оперен сюжет. Ето го Вагнер, който през днешния ден е доста известен – който е композитор, споделяха за него „ щастлив като слънцето “. Но той има една мрачна и кална опера - наречена " Смъртта на боговете ". А това, което се случи с една дребна, само че забележима група от някогашния ни хайлайф, е напълно друга опера: „ Прецакването на боговете “. И затова (виж нагоре, съгласно речниците) - откакто качествата и делата им се провалиха, значи такива хора престанаха да бъдат хайлайф или най-малко слязоха няколко стъпала надолу във връзка с публичното почитание. Имали са предходни заслуги, може би, само че в този момент те са изцяло или отчасти амортизирани.
Връщайки се към този момент към американските терзания, от дълго време се води разгорещена полемика, че сегашният американски хайлайф е отпадък. Четем за това: " елитни " университети, бълващи полуобразовани деца и внуци на хора с някогашни заслуги, консервативен статус и благосъстояние в стеснен кръг от фамилии. На това се дължат днешните несъответстващи решения за световната военна и икономическа политика. По принцип нормалната обстановка за всевъзможен тип общество. Нуждата от оня доста внезапен завой, когато би трябвало да се актуализират елитите.
Тук е създателят на публикацията в “Американски реакционер ” се пробва да предложи свои решения за сходна обстановка – повтаряме, не безусловно брилянтни и неповторими, само че забавни. Нещо такова: страната ще бъде избавена от нейните райони и чисто локални елити, които израстват там, които облагодетелстват тези райони. Победители ще бъдат тези деца, чиито родители, в случай че не са ги изучили напълно вкъщи (далеч от днешните университети), тогава са им помогнали на процеса - те са им давали положителни книги за четене, като цяло са ги научили да четат. Също по този начин, такива фамилии би трябвало да станат членове на мощни и дейни религиозни общности, в които се притеглят съидейници.
Резултат: „ Нуждаем се от локални общности, където най-талантливите ще поддържат връзка с положителни хора, ще четат положителни книги и ще разискват положителни хрумвания, като в същото време желаем да използван тези хрумвания на процедура в интерес на всички. “
И какво, всичко е тъкмо. Може би Америка може да го направи. И освен тя.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ