Ето че имаме нов проект за бюджет. Нов е силно

Ето че имаме нов план за бюджет. „ Нов ” е мощно казано при същия растеж на Брутният вътрешен продукт от 2.7% и същата инфлация от 3.5%, тъкмо колкото и в миналата „ само допустима “ версия. То и “проект ” е мощно казано, това са (за русофилите) „ наброски ”, а за естествените – полуобвързани „ отметки ” за евентуалните доходи и „ наложителни ” разноски.

Министерството на финансите въпреки всичко са се усетили, че ножицата разко се разтваря и са понижили приходите от Данък добавена стойност с към 500 млн. евро. В предната версия растежът на доходи от Данък добавена стойност по отношение на осъществяването 2025 беше 35.5%, в този момент са го свалили на 30.1 %. Налага се да разбираем какво значи това.

Профански пресметнато примерно за приноса на пенсионерите в Данък добавена стойност приходите, в случай че те до момента са яли по един кренвирш на ден, откакто им вдигнат пенсиите със 7-8 на 100 от 1 юли, ще би трябвало да стартират да ядат по 4 кренвирша. Е, в случай че извадим инфлацията, която ще им оказва помощ да изпълнят проекта за Данък добавена стойност, хайде по три дневно.

Дори и този недодялан образец е задоволителен, с цел да покаже, че подобен скок в приходите е неосъществим, в случай че инфлацията не подскочи уверено. Усилия, за което волно или несъзнателно ръководещите вършат.

Според някогашният зам. министър на финансите Георги Кадиев неизпълнението на Данък добавена стойност евентуално ще е към 2 милиарда евро, т.е. към 1.8 % от Брутният вътрешен продукт. Ако не се откри от кое място да се режат разноски, дефицитът ще изгърми, предупрежава той.

Отново в обсега на полезрението, а и на съмнението, са финансовите разноски, буфер, който се троши за некапиталови, разбирай потребителски популистки цели. И по този начин се лишава България от бъдещо развиване.

Депутататът от ПП-ДБ Мартин Димитров натъртва на това, че общите разноски през 2026 година са 45% от Брутният вътрешен продукт, което е отрицателен връх за последните 25 години. Толкова високо равнище на разноските значи бъдещо повишение на налозите. Първоначално се взимат големи заеми за финансиране на тези разноски, само че идната стъпка е смяна в цялата данъчна система.

Това е и повода ръководещите да стартират да приказват за анулация на плоския налог върху персоналните приходи.

Трикът тук е в това, че увеличението на налозите и осигуровките е отсрочено за интервала 2027- 2028 година. В този смисъл има единствено отсрочване на авансово оповестените нараствания на данъчно осигурителната тежест.

Няма основни промени и ограничения за успеваемост на разходната част. Реалният недостиг е над 5%, тъй като е евентуално несъблюдение на приходите и повторение на неприятната процедура от 2025 година на разходване на големи суми през обществени компании.

Едновременно с това, през тази година се обрисува сериозен спад на промишлеността в България в относителен проект със междинния индикатор за Европейски Съюз. Сривът продължава към този момент над 2 години. Непрекъснато, година по година – все по-надолу. И в „ новия ” план не виждаме съответни ограничения за подкрепяне на производството и конкурентоспособността.

Министерството на финансите даже предвижда спад в икономическия напредък през 2026 година, което и е признание, че средата за бизнеса се утежнява макар комбинирания позитивен резултат от Шенген и Еврозоната. Влошаващата се среда се дължи на недалновидните дейности на държавното управление и издевателството над дребния бизнес.

Правителството възнамерява да вземе към 10 милиарда евро заеми през 2026 година, огромна част от
които ще се налеят в стопанската система и това ще докара да засилено ползване и повишаване на инфлацията, т.е. на цените. Средно дневно ще взимат 53,5 милиона лв. заеми през 2026 година.

Това е и най-тревожният проблем съгласно икономиста Красен Станчев – дълговата политика. По думите му даже без оптимално допустимия нов дълг, всеки младеж в България към този момент носи бъдещо обвързване от към 1400 евро, разпределено през идващите 10 години. Иначе казано, всяка година ще вадим от джоба си приблизително по 140 евро за изпапкани задължения Което заплашва позицията на България като една от страните в Европейски Съюз с най-ниска задлъжнялост.

Докато държавното управление дава обещание редуциране на 5500 незаети щатни бройки в
администрацията, Станчев споделя: Тези щатове се употребяват като „ бартер за независимост на
министрите “: посредством тях могат да раздават бонуси и вътрешни тласъци. Реално съкращения не се чакат, отбелязва специалистът.

Станчев напомни още, че разноските за администрация са на едни от най-високите равнища в Европейски Съюз – към 10 милиарда евро годишно единствено за заплати и до 13 милиарда с издръжката.

Без нови вложения и софтуерна промяна частният бранш ще стартира да изпитва все по-сериозни проблеми с конкурентоспособността. Което ще утежнява всички положителни индикатори, с които към момента се гордеем.

Абе, какъв е този Черен петък, който продължава да ни предлага някаква подозрително евтина политическа игра?