Мей води на ЕС
Етиката и морала не са сред водещите критерии за оценяване обстоятелствата и процесите в геополитиката. Така е било постоянно. И вероятно по този начин ще си остане в предвидимото бъдеще. Онова, което „ тежи “, „ има стойност “, е ефикасността на напъните за реализиране на една или друга стратегическа цел.
Когато във Англия организираха референдума за брекзит, някои се питаха: но за какво Лондон прави това? Нима лондонското Сити няма положителни позиции и ползи в Европейски Съюз? Само във Вашингтон, нито тогава, нито в този момент, се питат нещо по въпроса. Просто поддържат решението за брекзит. Защото, както и да бъде осъществено на практика, то ще отслаби в някаква степен Европейски Съюз. И – на първо място – ще направи Англия по-удобен и по-ефикасен сътрудник на Съединени американски щати в битката им за запазване позицията на единствена свръхсила.
Европейски Съюз като цяло е също доста значим сътрудник на Съединени американски щати. Но за разлика от Англия, Европейски Съюз – през вчерашния ден, през днешния ден и в бъдеще – въплъщава за Вашингтон и една степен на допустима изненада. Ако при едно, не толкоз мъчно въобразимо бъдеще, Европейски Съюз се изравни по мощност със Съединени американски щати, къде ще отиде претенцията на последните да резервират позицията си на единствена свръхсила? Ще й бъде комплициран край. И последствията за Съединени американски щати няма да бъдат „ облекчени “ от събитието, че това деградиране би било в интерес на Европейски Съюз, а не да вземем за пример на Китай, или която и да било друга сила-претендент.
Тази хипотетична, само че въпреки всичко действителна опция – Европейски Съюз да се изравни по мощност със Съединени американски щати, при днешното съответствие на силите е обусловена от два основни фактора.
Единият е Англия да бъде отвън Европейски Съюз, само че със непокътнати благоприятни условия да въздейства върху реализирането на политиката на съюза. Точно това се разчита да бъде обезпечено с процеса на брекзит. Вторият фактор са връзките на Европейски Съюз с Русия. И историята, и днешните действителности сочат, че всяко въобразяване на едно равнене на Европейски Съюз със Съединени американски щати, допуска висока степен на съгласие и съдействие на Европейски Съюз с Русия. Защото Русия има вид за съдружник – в лицето на Китай. Европейски Съюз – няма. Единствено съгласие с Русия може да даде на Европейски Съюз някакъв късмет за оборване позицията на Съединени американски щати. Евентуалните други сътрудници на Европейски Съюз – от Африка да вземем за пример, имат още път да извървят, с цел да „ влязат в играта “.
От тази само реалистична геополитическа позиция, каква е оценката за „ Срещата на върха “ на Европейски Съюз в Брюксел в края на предходната седмица?
Англия, представлявана от премиера Тереза Мей, несъмнено завоюва против „ екипа на Брюксел “ – т.е. останалите страни членки на Европейски Съюз. Приети бяха направените до този миг условия за реализирането на брекзит и на тази основа ще продължат договарянията за окончателните съглашения. Т.е. не се реализираха мечтанията брекзита да се провали, или да бъде осъществен посредством някаква форма на капитулация на Лондон. Не – нещата вървят, съгласно желанията на Вашингтон и Лондон, с предстоящите от последните, отрицателни следствия за Европейски Съюз.
Успоредно, Тереза Мей направи оптималното за задълбочаване процеса на „ захлаждане “ сред Европейски Съюз и Русия, в линията, следвана все по-енергично от Съединени американски щати още преди Тръмп, само че задействана извънредно в последните месеци. За Съединени американски щати нещата са ясни. Антируската линия има своите учредения, както в границите на връзките в триъгълника САЩ-Китай-Русия, по този начин и с оглед подготовката за преразглеждане и възможен нов стадий в играта сред Вашингтон и Москва. Европейски Съюз несъмнено имаше благоприятни условия в тази конюнктура най-малко да потърси пътища за една по-самостоятелна линия на държание, при която да пази в ръцете си някои козове. Може да се допуска, че някои от европейските водачи са имали хрумвания в това направление. Но най-малко до момента известеното за срещата в Брюксел, ги показва в позите на „ хипнотизирани “ пред Мей. Т.е. вратата пред който и да било в Европейски Съюз за връзки с Русия, които да покачват тежестта на Европейски Съюз по отношение на Съединени американски щати, е затворена.
И ето в този момент – всички ние, светът – сме изправени пред към 6-7 седмици, които може да се окажат в доста връзки съдбоносни. Защото в средата на май е планувана нова „ среща на върха “ в границите на Европейски Съюз. Дори и в случай че публично се каже някак по-деликатно, занапред се знае, че основният въпрос ще бъде преценката за това до каква степен ще е стигнала рецесията сред Англия и Русия. И надлежно – Съединени американски щати като най-заинтересовани от развоя й – на келепир ли са, или на загуба?
Сигурно, макар изключителния политически и медиен звук, има някои значими детайли, които към този момент остават скрити и неназовани. Но и това, което е към този момент „ на тезгяха “ е задоволително, с цел да се образува мнение и позиция. Три са проблемите, от които ще се дефинира оценката в средата на май. Първият е действителното разследване по случилото се в Солсбъри. Каква част от „ евентуалните догатки “, които сформират към този момент позицията, защитавана от Тереза Мей, ще бъде подкрепена от справедливи доказателства и ще добие по този метод действителна, а освен пропагандна тежест? Дипломатическият напън против Русия, подет от Англия, само че насочван от Съединени американски щати и опрян на „ мрежата на НАТО и Европейски Съюз “, ще се въплъти ли в трайни и дълбоки по последствията си дейности, или ще остане като пяна на повърхността, оттичайки се в околните няколко месеца? И – на трето място – ще успее ли Англия да разшири фронта, като въвлече света на футбола в едно към този момент още хипотетично придвижване за отменяне плануваното в Русия за това лято международно състезание? На втори проект, само че компактно зад тези три съответни проблеми, стоят въпроси като рецесията с мигрантите, военните дейности в Сирия, евентуалните спорове в Иран, Северна Корея, Китай (заради Тайван), ситуацията в Украйна и така нататък
Геополитиката не е точна просвета
Как ще се развиват нещата оттук-нататък? Сигурно е, че ще бъде издирван терен и посока за дейности, които биха могли да затруднят Русия, и – доколкото се окаже допустимо – да я тласнат към едни или други непремерени и рисковани действия.
Ще успее ли Тереза Мей все по този начин да води в резултата против Европейски Съюз, за сметка и в полза на Съединените щати, както стана в последните дни? Или ще бъдем очевидци на нещо ново и ненадейно? Нека не забравяме, че геополитиката не е и няма по какъв начин да стане точна просвета.
Когато във Англия организираха референдума за брекзит, някои се питаха: но за какво Лондон прави това? Нима лондонското Сити няма положителни позиции и ползи в Европейски Съюз? Само във Вашингтон, нито тогава, нито в този момент, се питат нещо по въпроса. Просто поддържат решението за брекзит. Защото, както и да бъде осъществено на практика, то ще отслаби в някаква степен Европейски Съюз. И – на първо място – ще направи Англия по-удобен и по-ефикасен сътрудник на Съединени американски щати в битката им за запазване позицията на единствена свръхсила.
Европейски Съюз като цяло е също доста значим сътрудник на Съединени американски щати. Но за разлика от Англия, Европейски Съюз – през вчерашния ден, през днешния ден и в бъдеще – въплъщава за Вашингтон и една степен на допустима изненада. Ако при едно, не толкоз мъчно въобразимо бъдеще, Европейски Съюз се изравни по мощност със Съединени американски щати, къде ще отиде претенцията на последните да резервират позицията си на единствена свръхсила? Ще й бъде комплициран край. И последствията за Съединени американски щати няма да бъдат „ облекчени “ от събитието, че това деградиране би било в интерес на Европейски Съюз, а не да вземем за пример на Китай, или която и да било друга сила-претендент.
Тази хипотетична, само че въпреки всичко действителна опция – Европейски Съюз да се изравни по мощност със Съединени американски щати, при днешното съответствие на силите е обусловена от два основни фактора.
Единият е Англия да бъде отвън Европейски Съюз, само че със непокътнати благоприятни условия да въздейства върху реализирането на политиката на съюза. Точно това се разчита да бъде обезпечено с процеса на брекзит. Вторият фактор са връзките на Европейски Съюз с Русия. И историята, и днешните действителности сочат, че всяко въобразяване на едно равнене на Европейски Съюз със Съединени американски щати, допуска висока степен на съгласие и съдействие на Европейски Съюз с Русия. Защото Русия има вид за съдружник – в лицето на Китай. Европейски Съюз – няма. Единствено съгласие с Русия може да даде на Европейски Съюз някакъв късмет за оборване позицията на Съединени американски щати. Евентуалните други сътрудници на Европейски Съюз – от Африка да вземем за пример, имат още път да извървят, с цел да „ влязат в играта “.
От тази само реалистична геополитическа позиция, каква е оценката за „ Срещата на върха “ на Европейски Съюз в Брюксел в края на предходната седмица?
Англия, представлявана от премиера Тереза Мей, несъмнено завоюва против „ екипа на Брюксел “ – т.е. останалите страни членки на Европейски Съюз. Приети бяха направените до този миг условия за реализирането на брекзит и на тази основа ще продължат договарянията за окончателните съглашения. Т.е. не се реализираха мечтанията брекзита да се провали, или да бъде осъществен посредством някаква форма на капитулация на Лондон. Не – нещата вървят, съгласно желанията на Вашингтон и Лондон, с предстоящите от последните, отрицателни следствия за Европейски Съюз.
Успоредно, Тереза Мей направи оптималното за задълбочаване процеса на „ захлаждане “ сред Европейски Съюз и Русия, в линията, следвана все по-енергично от Съединени американски щати още преди Тръмп, само че задействана извънредно в последните месеци. За Съединени американски щати нещата са ясни. Антируската линия има своите учредения, както в границите на връзките в триъгълника САЩ-Китай-Русия, по този начин и с оглед подготовката за преразглеждане и възможен нов стадий в играта сред Вашингтон и Москва. Европейски Съюз несъмнено имаше благоприятни условия в тази конюнктура най-малко да потърси пътища за една по-самостоятелна линия на държание, при която да пази в ръцете си някои козове. Може да се допуска, че някои от европейските водачи са имали хрумвания в това направление. Но най-малко до момента известеното за срещата в Брюксел, ги показва в позите на „ хипнотизирани “ пред Мей. Т.е. вратата пред който и да било в Европейски Съюз за връзки с Русия, които да покачват тежестта на Европейски Съюз по отношение на Съединени американски щати, е затворена.
И ето в този момент – всички ние, светът – сме изправени пред към 6-7 седмици, които може да се окажат в доста връзки съдбоносни. Защото в средата на май е планувана нова „ среща на върха “ в границите на Европейски Съюз. Дори и в случай че публично се каже някак по-деликатно, занапред се знае, че основният въпрос ще бъде преценката за това до каква степен ще е стигнала рецесията сред Англия и Русия. И надлежно – Съединени американски щати като най-заинтересовани от развоя й – на келепир ли са, или на загуба?
Сигурно, макар изключителния политически и медиен звук, има някои значими детайли, които към този момент остават скрити и неназовани. Но и това, което е към този момент „ на тезгяха “ е задоволително, с цел да се образува мнение и позиция. Три са проблемите, от които ще се дефинира оценката в средата на май. Първият е действителното разследване по случилото се в Солсбъри. Каква част от „ евентуалните догатки “, които сформират към този момент позицията, защитавана от Тереза Мей, ще бъде подкрепена от справедливи доказателства и ще добие по този метод действителна, а освен пропагандна тежест? Дипломатическият напън против Русия, подет от Англия, само че насочван от Съединени американски щати и опрян на „ мрежата на НАТО и Европейски Съюз “, ще се въплъти ли в трайни и дълбоки по последствията си дейности, или ще остане като пяна на повърхността, оттичайки се в околните няколко месеца? И – на трето място – ще успее ли Англия да разшири фронта, като въвлече света на футбола в едно към този момент още хипотетично придвижване за отменяне плануваното в Русия за това лято международно състезание? На втори проект, само че компактно зад тези три съответни проблеми, стоят въпроси като рецесията с мигрантите, военните дейности в Сирия, евентуалните спорове в Иран, Северна Корея, Китай (заради Тайван), ситуацията в Украйна и така нататък
Геополитиката не е точна просвета
Как ще се развиват нещата оттук-нататък? Сигурно е, че ще бъде издирван терен и посока за дейности, които биха могли да затруднят Русия, и – доколкото се окаже допустимо – да я тласнат към едни или други непремерени и рисковани действия.
Ще успее ли Тереза Мей все по този начин да води в резултата против Европейски Съюз, за сметка и в полза на Съединените щати, както стана в последните дни? Или ще бъдем очевидци на нещо ново и ненадейно? Нека не забравяме, че геополитиката не е и няма по какъв начин да стане точна просвета.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ