Етел Йелдъм: майката, която уби седем от десетте си деца
Етел Йелдъм: майката, която умъртви седем от десетте си деца … На 28 август 1922 година, в 22:00 ч., Етел Гелър Йелдъм (Ethel Geller Yeldem) чака трамвая на спирка покрай югозападния вход на щатския панаир на Охайо (Zona666.com). Изведнъж вижда дребен правоъгълен калъф, легнал на бордюра. След малко съмнение, тя взема решение да го вземе. Когато се качва в транспортното средство и сяда на седалка, Етел отваря калъфа и открива в него доста скъпо изглеждащи очила. Жената желае да постъпи вярно, по тази причина взема решение да потърси притежателя на очилата.
Етел Гелър Тя написа известие до вестник в рубриката „ Загубени и открити “. След като минава известно време без притежателят да се появи, Етел взема решение, че очилата са принадлежали на гостуващ човек на панаира. По-нататъшни опити да го търси й наподобяват безполезни, прибра очилата в чекмедже и не помни за случая. Тази предистория демонстрира, че Етел е угрижен и почтен човек … Година след съдбовния инфаркт на първия й брачен партньор, Етел се омъжва наново за индианеца Дарби Йедлъм (Darby Yedlem). Тя забременява още преди сватбата им и от този момент всяка година е бременна. През идващите седем години тя ражда седем деца. Имайки още четири деца от предходния си брак, дамата става майка на 10 деца. През 1925 г,. фамилният й живот с Дарби стартира да върви доста зле. Етел открива, че брачният партньор й тормози полово огромната й щерка Милдред и сигнализира управляващите. По време на процеса е разкрито, че Дарби в действителност е афроамериканец, а не индианец, и че същинското му фамилно име е Медли (Meldey). Той е изписвал семейството си в обратна посока и е лъгал за етническата си принадлежност, с цел да скрие предходното си незаконно минало. Докато се случват тези събития, на Етел й е нанесен нов душевен удар – нейното десетмесечно бебе Уолтър умира от холера инфантум (cholera infantum). А през юли 1926 година, осемгодишната Илейн изтичва по улицата след топката си и е блъсната от кола. Черепът й и шест от ребрата й са счупени, само че след време тя се възвръща. През декември същата година, Дарби е наказан на 10 години затвор за половото принуждение над Милдред. Макар, че това би трябвало да даде някаква разтуха на Етел, за нея обстановката е доста сложна, защото би трябвало да откри метод да оцелее с оскъдните пари, които взима от пране на облекла и пласиране на вестници. Жената получава огромна поддръжка от щерка си Милдред, която сполучливо приключва учебно заведение и стартира работа в болница Mount Carmel като здравна сестра. Връщайки се обратно, последните години на Етел не са по никакъв начин щастливи. През април 1918 година, първият й брачен партньор Ото претърпява гибелен инфаркт, до момента в който е на работа. През март 1919 година, тя се омъжва за Дарби Йелдъм. През април 1925 година, Дарби изнасилва тринадесетгодишната щерка на Етел – Милдред. През май 1928 година, десетгодишния й наследник – Върнън заобикаля от вкъщи си, само че полицията съумява да го открие и да го върне. През първата седмица на май 1930 година, битката за развъждането на многодетното й фамилията се трансформира в прекомерно огромен товар за Етел. Сутринта на 6 май, тя споделя на комшия, че ще „ отидат на гробището Green Lawn, когато е подготвена изцяло да се откаже “. Съседът не приема думите й насериозно и дава отговор на смешка „ да се приготви “.
Един ден, макар дребния бюджет на фамилията, Етел извежда децата си, купува им нови рокли и вместо да вървят на учебно заведение, пътуват с такси до Baker Art Studio, където им вършат фамилен портрет. След това се прибират у дома и хапват нехарактерно щедро ядене. След вечеря, Милдред отпътува на работа в болница Mount Carmel, а другите две деца от първия брак на Етел, Върнън и Ерван, са изпратени на спектакъл. Четете още: Паскуал Пинон – индивидът с две глави от Мексико Около 16:00 ч., комшия отива да употребява уличния телефон и вижда, че Етел е обезпокоена от нещо. Освен това, вижда, че дамата изхвърля неизядените останки от вечерята. Нещо извънредно за някой във финансовото й състояние. Етел споделя на децата, че на идващия ден отпътуват на отмора и по тази причина ще би трябвало да си легнат по-рано довечера. След това дамата кара децата да изчакват до стълбите, до момента в който тя ги вика едно по едно на горния етаж при нея, където да ги приготви за сън. Всяко дете се изкачва по стълбите и отива при майка си. Тя ги къпе, облича ги в нощниците им, сресва косите им, а по-късно подвига пушка, увита в забрадка и ги прострелва в сърцето. След убийството на всяко дете, Етел деликатно слага телата им на матраци в предната спалня. Последното дете, което би трябвало да се качи горе е десетгодишната Илейн. Момичето схваща какво се случва и някак съумява да избяга през прозорец към задната веранда. Група момчета, играещи бейзбол на площадката в съседство, виждат Илейн, облечена единствено в долни дрехи, която крещи: „ Убийство! Убийство! Майка ни убива всички! “. След това виждат, че след нея бяга жена, която се стреми да хване крещящото момиче и да я завлече назад в къщата. Мислейки, че Илейн е направила пакост, момчетата свиват плещи и не престават с играта си. Мигове по-късно, Милдред се връща от работа и чува рев, приближаващ от горния етаж. Когато пита дали всичко е наред, Етел дава отговор, че преди малко е наказала едно от по-малките девойки. Тогава тя моли Милдред да отиде до магазина на ъгъла и да купи марки. Милдред излиза и малко по-късно Ерван се връща от театъра. Докато влиза през вратата, чува стенания, идващи от втория етаж, и се втурва нагоре по стълбите, с цел да види какво не е наред. Там той намира майка си към момента жива, само че с риза, покрита с кръв от рана от патрон в гърдите и пушка до нея. В стаята е и мъртвото тяло на дребната му сестра Илейн. Инстинктивно Ерван хуква да извика за помощ от прозореца на предната спалня. Ужасът, който го чака там, е отвън неговото въображение. Гледката на шестте му по-малки братя и сестри, ситуирани върху леглата, е съвсем парализираща. Докато той крещи неистово за помощ през сълзи, Милдред се връща от магазина. Марките падат от ръката й, а тя стои вцепенена, до момента в който осъзнава това, което чува. След идването на полицията и колите за спешна помощ е открито, че Етел е оставила записка: „ Милдред, Ерван и Върнън, не мислете доста за майка си и за това, което направи, апелирам. Просто постоянно се опитвайте да вършиме вярното. Слушайте препоръките на по-старите. Винаги ще бъде за ваше положително това, което ви се споделя. Толкова съм изтощена, че не мога да продължа и поради това, че няма кой да се погрижи за другите, аз ги взимам със себе си. Искам да отидете на черква, да извършите каквото ви е казано и да се опитате да преживеете това. Довиждане. Майка. “ Но Етел не умира. Куршумът е покрай сърцето, само че не го е наранил. Лекарите са сигурни, че след време тя ще се възвърне изцяло. Детективите я разпитват, само че дамата отхвърля да дава отговор на въпроси. Изрича единствено едвам доловими молби да бъде оставена сама. На 8 май, когато седемте й убити деца са заровени в гробището Юнион (Union), тя е в нервност в болничното си легло от тъга. Двете най-малки деца, тригодишните Алън и Алис, са заровени дружно в едно сандъче. На 16 май, Етел се оплаква от болки в гърдите и макар прогнозата, че ще оцелее, тя умира от вътрешен кръвоизлив. Погребана е до децата си в гробището Юнион. Плановете за издигане на надгробен камък в никакъв случай не са осъществени и през днешния ден той наподобява като затревена повърхност. След нещастието е намерено, че Етел е написала писмо до Дарби, в което го уведомява, че ще убие децата им, само че доставката е забавена от проверка на пощата и то е получено прекомерно късно. През 2012 година, къщата, в която се случват убийствата, е разрушена като част от самодейността за свободни и изоставени парцели в града. Днес, единствено няколко стъпала са спомен за къщата, която в миналото е била там.
Етел Гелър Тя написа известие до вестник в рубриката „ Загубени и открити “. След като минава известно време без притежателят да се появи, Етел взема решение, че очилата са принадлежали на гостуващ човек на панаира. По-нататъшни опити да го търси й наподобяват безполезни, прибра очилата в чекмедже и не помни за случая. Тази предистория демонстрира, че Етел е угрижен и почтен човек … Година след съдбовния инфаркт на първия й брачен партньор, Етел се омъжва наново за индианеца Дарби Йедлъм (Darby Yedlem). Тя забременява още преди сватбата им и от този момент всяка година е бременна. През идващите седем години тя ражда седем деца. Имайки още четири деца от предходния си брак, дамата става майка на 10 деца. През 1925 г,. фамилният й живот с Дарби стартира да върви доста зле. Етел открива, че брачният партньор й тормози полово огромната й щерка Милдред и сигнализира управляващите. По време на процеса е разкрито, че Дарби в действителност е афроамериканец, а не индианец, и че същинското му фамилно име е Медли (Meldey). Той е изписвал семейството си в обратна посока и е лъгал за етническата си принадлежност, с цел да скрие предходното си незаконно минало. Докато се случват тези събития, на Етел й е нанесен нов душевен удар – нейното десетмесечно бебе Уолтър умира от холера инфантум (cholera infantum). А през юли 1926 година, осемгодишната Илейн изтичва по улицата след топката си и е блъсната от кола. Черепът й и шест от ребрата й са счупени, само че след време тя се възвръща. През декември същата година, Дарби е наказан на 10 години затвор за половото принуждение над Милдред. Макар, че това би трябвало да даде някаква разтуха на Етел, за нея обстановката е доста сложна, защото би трябвало да откри метод да оцелее с оскъдните пари, които взима от пране на облекла и пласиране на вестници. Жената получава огромна поддръжка от щерка си Милдред, която сполучливо приключва учебно заведение и стартира работа в болница Mount Carmel като здравна сестра. Връщайки се обратно, последните години на Етел не са по никакъв начин щастливи. През април 1918 година, първият й брачен партньор Ото претърпява гибелен инфаркт, до момента в който е на работа. През март 1919 година, тя се омъжва за Дарби Йелдъм. През април 1925 година, Дарби изнасилва тринадесетгодишната щерка на Етел – Милдред. През май 1928 година, десетгодишния й наследник – Върнън заобикаля от вкъщи си, само че полицията съумява да го открие и да го върне. През първата седмица на май 1930 година, битката за развъждането на многодетното й фамилията се трансформира в прекомерно огромен товар за Етел. Сутринта на 6 май, тя споделя на комшия, че ще „ отидат на гробището Green Lawn, когато е подготвена изцяло да се откаже “. Съседът не приема думите й насериозно и дава отговор на смешка „ да се приготви “.
Един ден, макар дребния бюджет на фамилията, Етел извежда децата си, купува им нови рокли и вместо да вървят на учебно заведение, пътуват с такси до Baker Art Studio, където им вършат фамилен портрет. След това се прибират у дома и хапват нехарактерно щедро ядене. След вечеря, Милдред отпътува на работа в болница Mount Carmel, а другите две деца от първия брак на Етел, Върнън и Ерван, са изпратени на спектакъл. Четете още: Паскуал Пинон – индивидът с две глави от Мексико Около 16:00 ч., комшия отива да употребява уличния телефон и вижда, че Етел е обезпокоена от нещо. Освен това, вижда, че дамата изхвърля неизядените останки от вечерята. Нещо извънредно за някой във финансовото й състояние. Етел споделя на децата, че на идващия ден отпътуват на отмора и по тази причина ще би трябвало да си легнат по-рано довечера. След това дамата кара децата да изчакват до стълбите, до момента в който тя ги вика едно по едно на горния етаж при нея, където да ги приготви за сън. Всяко дете се изкачва по стълбите и отива при майка си. Тя ги къпе, облича ги в нощниците им, сресва косите им, а по-късно подвига пушка, увита в забрадка и ги прострелва в сърцето. След убийството на всяко дете, Етел деликатно слага телата им на матраци в предната спалня. Последното дете, което би трябвало да се качи горе е десетгодишната Илейн. Момичето схваща какво се случва и някак съумява да избяга през прозорец към задната веранда. Група момчета, играещи бейзбол на площадката в съседство, виждат Илейн, облечена единствено в долни дрехи, която крещи: „ Убийство! Убийство! Майка ни убива всички! “. След това виждат, че след нея бяга жена, която се стреми да хване крещящото момиче и да я завлече назад в къщата. Мислейки, че Илейн е направила пакост, момчетата свиват плещи и не престават с играта си. Мигове по-късно, Милдред се връща от работа и чува рев, приближаващ от горния етаж. Когато пита дали всичко е наред, Етел дава отговор, че преди малко е наказала едно от по-малките девойки. Тогава тя моли Милдред да отиде до магазина на ъгъла и да купи марки. Милдред излиза и малко по-късно Ерван се връща от театъра. Докато влиза през вратата, чува стенания, идващи от втория етаж, и се втурва нагоре по стълбите, с цел да види какво не е наред. Там той намира майка си към момента жива, само че с риза, покрита с кръв от рана от патрон в гърдите и пушка до нея. В стаята е и мъртвото тяло на дребната му сестра Илейн. Инстинктивно Ерван хуква да извика за помощ от прозореца на предната спалня. Ужасът, който го чака там, е отвън неговото въображение. Гледката на шестте му по-малки братя и сестри, ситуирани върху леглата, е съвсем парализираща. Докато той крещи неистово за помощ през сълзи, Милдред се връща от магазина. Марките падат от ръката й, а тя стои вцепенена, до момента в който осъзнава това, което чува. След идването на полицията и колите за спешна помощ е открито, че Етел е оставила записка: „ Милдред, Ерван и Върнън, не мислете доста за майка си и за това, което направи, апелирам. Просто постоянно се опитвайте да вършиме вярното. Слушайте препоръките на по-старите. Винаги ще бъде за ваше положително това, което ви се споделя. Толкова съм изтощена, че не мога да продължа и поради това, че няма кой да се погрижи за другите, аз ги взимам със себе си. Искам да отидете на черква, да извършите каквото ви е казано и да се опитате да преживеете това. Довиждане. Майка. “ Но Етел не умира. Куршумът е покрай сърцето, само че не го е наранил. Лекарите са сигурни, че след време тя ще се възвърне изцяло. Детективите я разпитват, само че дамата отхвърля да дава отговор на въпроси. Изрича единствено едвам доловими молби да бъде оставена сама. На 8 май, когато седемте й убити деца са заровени в гробището Юнион (Union), тя е в нервност в болничното си легло от тъга. Двете най-малки деца, тригодишните Алън и Алис, са заровени дружно в едно сандъче. На 16 май, Етел се оплаква от болки в гърдите и макар прогнозата, че ще оцелее, тя умира от вътрешен кръвоизлив. Погребана е до децата си в гробището Юнион. Плановете за издигане на надгробен камък в никакъв случай не са осъществени и през днешния ден той наподобява като затревена повърхност. След нещастието е намерено, че Етел е написала писмо до Дарби, в което го уведомява, че ще убие децата им, само че доставката е забавена от проверка на пощата и то е получено прекомерно късно. През 2012 година, къщата, в която се случват убийствата, е разрушена като част от самодейността за свободни и изоставени парцели в града. Днес, единствено няколко стъпала са спомен за къщата, която в миналото е била там.
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ