Експерт за Daily Mail: Защо е толкова важно да казвате "Не" на детето си
Естествено е да искаш най-хубавото за децата си, само че разглезването и угаждането на всичките им прищевки и потребности в реалност може да се окаже много нездравословно в дълготраен проект.
Водещ детски психолог изрази безпокойството си за неспособността на родителите от междинната класа да споделят " не " на тяхното поколение, като споделя, че такава липса на дисциплинираност води до неприятно държание и неспособността на детето да се оправи с " действителния свят ".
Пишейки за Daily Mail, доктор Аманда Гумер - изследовател-психолог, профилиран в развиването на детето - споделя:
" Дивите, непокорни деца все по-често са родени от по този начин наречените родители хеликоптери " - тези, които отделят интензивно, извънредно внимание на детето си и насърчават всяка негова волност. Това подхранва така наречен синдром " дребен император ". "
Тя прибавя:
" Тези родители са безмилостно амбициозни по отношение на бъдещето на детето си и не съумяват да осъзнаят какъв брой зле работи глезенето и и по какъв начин изнежването действително по никакъв начин не ги приготвя за компромисите в действителния живот ".
Д-р Гъмър извлича огромна част от опита си от работа с учители в началните учебни заведения - доста от които настояват, че държанието на родителите постоянно е " доста по-шокиращо " от това на децата. Тя написа:
" Тези деца се борят в класната стая, тъй като не могат да се оправят с това да не са номер едно.Те играят функции, с цел да се опитат да привлекат вниманието, което са привикнали да получават и да имат вяра, че им се поставя изначално.Още по-лошото е, че тези другояче уважавани родители отхвърлят да поемат отговорност за дейностите на детето си. "
И прибавя:
" Вече не съм сюрпризирана да виждам учители, фрустрирани до сълзи от неблагодарните и даже позорни настройки на някои възпитаници - и родителите им. Благодарение на неистовото усърдие на учителите, по-голямата част от децата най-после се откриват в свят, в който към този момент не са звездата в своята лична „ Слънчева система”.Но тази ежедневна битка с подрастващите има пагубни последствия за тяхното образование и развиване. "
Отдавна е известно, че " стимулиращото " родителско държание понижава способността на детето да бъде без значение, само че доктор Гъмър твърди, че също така може да сътвори и нападателно или мъчно държание, което постоянно не се разяснява в обществената сфера.
Например, съгласно последните данни на Министерството на образованието броят на изключените деца от учебно заведение в Англия се е нараснал повече от два пъти през последните четири години, като всеки ден над 35 деца са отстранени за неприятно държание и една пета от тях са в главно учебно заведение.Д-р Гъмър свързва тази наклонност с родителското образование, като споделя, че " прекалено много от тези деца в никакъв случай не са чували думата " не " да се споделя вкъщи.
Предишни изследвания допускат, че родителите, които упражняват прекален надзор върху децата си, могат евентуално да им причинят психическа щета. Само през предходната година е обявено, че натиска от учебните отговорности и страхът от това, че децата няма да отговорят на упованията на родителите, са предиздвикали децата да бъдат прекомерно самокритични.Психолозите настояват, че децата с натрапчиви родители са посочили и по-високи равнища на тревога, и признаци на меланхолия - което е тревожно, като се има поради, че едно проучване открива, че 61% от родителите им са с прекомерно високи критерии и притискат децата си.
Директорът на гимназията Уимбълдън - Джейн Лънън разяснява изследването, като декларира:
" Ако блокирате чувството за самостоятелност у детето си, то няма да „ процъфти” и да се развива. То или ще се бунтува или ще станат прекомерно отстъпчиво. Оставете го да бъде себе си! Това не значи, че го обичате по-малко! Така всички ще се усещат по-добре.”
И по този начин, какъв е изводът? Изследванията и мненията не споделят, че би трябвало да спрете да се грижите за децата си или да проявявате по-малък интерес към ежедневния им живот, само че допуска, че би трябвало да насърчавате независимостта им и, когато е належащо (и най-важното), в никакъв случай не би трябвало да се страхувате да им кажете " не. " Някои неща не могат да бъдат обяснени и осъзнати от децата, по тази причина и да е мъчително, просто кажете НЕ!, когато се постанова.
Водещ детски психолог изрази безпокойството си за неспособността на родителите от междинната класа да споделят " не " на тяхното поколение, като споделя, че такава липса на дисциплинираност води до неприятно държание и неспособността на детето да се оправи с " действителния свят ".
Пишейки за Daily Mail, доктор Аманда Гумер - изследовател-психолог, профилиран в развиването на детето - споделя:
" Дивите, непокорни деца все по-често са родени от по този начин наречените родители хеликоптери " - тези, които отделят интензивно, извънредно внимание на детето си и насърчават всяка негова волност. Това подхранва така наречен синдром " дребен император ". "
Тя прибавя:
" Тези родители са безмилостно амбициозни по отношение на бъдещето на детето си и не съумяват да осъзнаят какъв брой зле работи глезенето и и по какъв начин изнежването действително по никакъв начин не ги приготвя за компромисите в действителния живот ".
Д-р Гъмър извлича огромна част от опита си от работа с учители в началните учебни заведения - доста от които настояват, че държанието на родителите постоянно е " доста по-шокиращо " от това на децата. Тя написа:
" Тези деца се борят в класната стая, тъй като не могат да се оправят с това да не са номер едно.Те играят функции, с цел да се опитат да привлекат вниманието, което са привикнали да получават и да имат вяра, че им се поставя изначално.Още по-лошото е, че тези другояче уважавани родители отхвърлят да поемат отговорност за дейностите на детето си. "
И прибавя:
" Вече не съм сюрпризирана да виждам учители, фрустрирани до сълзи от неблагодарните и даже позорни настройки на някои възпитаници - и родителите им. Благодарение на неистовото усърдие на учителите, по-голямата част от децата най-после се откриват в свят, в който към този момент не са звездата в своята лична „ Слънчева система”.Но тази ежедневна битка с подрастващите има пагубни последствия за тяхното образование и развиване. "
Отдавна е известно, че " стимулиращото " родителско държание понижава способността на детето да бъде без значение, само че доктор Гъмър твърди, че също така може да сътвори и нападателно или мъчно държание, което постоянно не се разяснява в обществената сфера.
Например, съгласно последните данни на Министерството на образованието броят на изключените деца от учебно заведение в Англия се е нараснал повече от два пъти през последните четири години, като всеки ден над 35 деца са отстранени за неприятно държание и една пета от тях са в главно учебно заведение.Д-р Гъмър свързва тази наклонност с родителското образование, като споделя, че " прекалено много от тези деца в никакъв случай не са чували думата " не " да се споделя вкъщи.
Предишни изследвания допускат, че родителите, които упражняват прекален надзор върху децата си, могат евентуално да им причинят психическа щета. Само през предходната година е обявено, че натиска от учебните отговорности и страхът от това, че децата няма да отговорят на упованията на родителите, са предиздвикали децата да бъдат прекомерно самокритични.Психолозите настояват, че децата с натрапчиви родители са посочили и по-високи равнища на тревога, и признаци на меланхолия - което е тревожно, като се има поради, че едно проучване открива, че 61% от родителите им са с прекомерно високи критерии и притискат децата си.
Директорът на гимназията Уимбълдън - Джейн Лънън разяснява изследването, като декларира:
" Ако блокирате чувството за самостоятелност у детето си, то няма да „ процъфти” и да се развива. То или ще се бунтува или ще станат прекомерно отстъпчиво. Оставете го да бъде себе си! Това не значи, че го обичате по-малко! Така всички ще се усещат по-добре.”
И по този начин, какъв е изводът? Изследванията и мненията не споделят, че би трябвало да спрете да се грижите за децата си или да проявявате по-малък интерес към ежедневния им живот, само че допуска, че би трябвало да насърчавате независимостта им и, когато е належащо (и най-важното), в никакъв случай не би трябвало да се страхувате да им кажете " не. " Някои неща не могат да бъдат обяснени и осъзнати от децата, по тази причина и да е мъчително, просто кажете НЕ!, когато се постанова.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ