Естественият имунитет е най-добрият вариант, особено след преболедуване. Човечеството е

Естественият имунитет е най-хубавият вид, изключително след преболедуване. Човечеството е оживяло, тъй като още от времето на Едуард Дженер, който е бащата на имунологията, се е научило да се защищава посредством имунизация - посредством обучаване на имунната система да се оправя по-бързо и по-ефективно, в сравнение с в случай че чака естествения път на еволюцията.

“Пак ще се оправим, само че няма да е по този начин, както на нас ни се желае “, разяснява за вестник " Монитор “ инфекционистът проф. Камен Плочев, който е шеф на клиниката по инфекциозни заболявания към ВМА.

Той изясни, че към този момент 70 години се прави грипна ваксина и грипният вирус мутира всяка година, правейки нови варианти.

" Същото най-вероятно ще стане и с ковид, тъй като ние до момента сме описали към 15 хиляди разновидности, откогато следим COVID-19. От тях 3-4 са доста интензивни и нездравословни за нас “, разяснява още инфекционистът.

По думите му в този момент имунизациите са ориентирани тъкмо против така наречен шипов антиген (мястото, където вирусът се закача на клетката) и не дават опция на вируса да се закачи на човешката клетка.

Според проф. Плочев може след една година вирусът да има напълно нова конструкция и той да бъде напълно нов тип ковид. " Не вид, а тип ковид. Тогава ще се наложи да сменяме имунизациите и да станат годишни, сходно на грипните “, разяснява още експертът.

Той посочи, че имунитетът не е безплоден и човек може да носи вируса, да не се разболее, само че да болести други хора. " Ваксината не стопира непреклонността на епидемиологичния развой. Тя може да понижи опцията да се популяризира вирусът, тъй като най-големите носители на вируса са болните. Особено тежко болните, леко болните нямат нужната инфектираща доза и товар вируси, с цел да заразят близките. Когато вирусът обхване към 50-60% от популацията на Земята, ще може да бъде обуздан “, разяснява още проф. Плочев.

Той изясни още, че имунитетът е биологичен прийом за различаване, фиксиране и елиминиране на генетично непозната информация. Тоест, в случай че в човешкия организъм попадне генетично непозната информация – бактерии, вирус, прашец от растения или нещо друго, това е непознато за човешкия организъм и имунната система незабавно реагира с мощен антитяло-клетъчен и инфекциозен отговор.

Имунитетът бива два типа – унаследен, добит имунитет, който е за цялостен живот и се предава от генерации на генерации. “ Например както на флашка всичко, от което е боледувал дядо ми, е записано в моите гени и в даден миг, в случай че се наложи да се срещна с дифтерия, защото по негово време е имало дифтерия, ще имам някакъв имунен отговор. Този имунитет е доста значим. Вторият имунитет е добитият имунитет. Придобитият имунитет е, когато имунитетът се образува вследствие на влизане на генетично непозната информация. Придобит имунитет има и при трансплантация, в това число. При бактерии и вируси постоянно имам някакъв имунен отговор, който е характерен и това се споделя добит имунитет “, изясни проф. Плочев.

Той уточни, че ролята на имунизациите е доста значима точно при този имунитет и изясни какво тъкмо прави имунизирането. По думите му с първата игла се учи микроорганизмът да разпознава нов тип непознато тяло. " При втората игла ние стартираме имунната система и тя към този момент е подготвена по какъв начин да работи, прави един тип " суха подготовка “, създава антитела, към този момент има антитела и организмът е подготвен при трета среща. В рамките на тази развой се получава по този начин нареченият пресечен имунитет. Кръстосаният имунитет е имунитет, когато в организма попадат микроорганизми от една и съща родова група. Например коронавируси “, изясни още инфекционистът.

Професорът изясни, че коронавирусите са познати на човечеството от дълго време и при тях няма нищо извънредно до 2004-2005 година, когато излезе SARS, а по-късно и MERS. Новият ковид е братовчед на предходните два, само че се разграничава от тях с това, че е намерил метод да заобикаля имунната система и да се закрепи в организма, с цел да може да се развъжда.

" Второ – той няма за цел да унищожи гостоприемника, т.е. нашия организъм. Има за цел да го резервира жив, а ние да го допуснем да си живее при нас “, изясни още проф. Камен Плочев.