Кървавият бунт на лагерниците от Аушвиц
Естер Вайкблум е на 19 година, когато с 14-годишната ѝ сестра Хана идват в концентрационния лагер Аушвиц напролет на 1943 година Двете са разпределени да работят във фабриката за боеприпаси, където срещат Реджина Сафирстайн и Ала Гертнер – дами, въвлечени в съпротивителни действия. Заедно с Роза Робота, която по това време работела в депото за облекла, те стартират да изнасят скрито барут, който носят на мъжете от зондеркомандо в лагера.
1/n On October 7, 1944, prisoners assigned to Crematorium IV at the Auschwitz-Birkenau killing center rebel after learning that they were going to be killed.
For months, young Jewish women, like Ester Wajcblum, Ella Gärtner, & Regina Safirsztain, had been smuggling small amounts
— Cowboy Tcherno Bill (@RudiGeerts)
Какво е зондеркомандо?
Зондеркомандо е отряд от лагерници, които работели в лагерите на гибелта в подмяна на по-специално отношение и други привилегии. Тези „ привилегии “ включвали повече храна, достъп до медикаменти и цигари.
Лагерниците от зондеркомандо също били убивани, само че гибелта им нормално била отлагана за по-дълго спрямо тази на останалите лагерници. Отрядите на зондеркомандо били премахнати на всеки няколко месеца, като първата задача на техните наследници била да се отърват от труповете на своите прародители. Втората им задача постоянно била обвързвана с изхвърлянето на труповете на личните им фамилии.
Задачите на зондеркомандо включвали напътствие на новопристигналите към газовите камери и премахването на труповете по-късно, бръсненето на коса, премахването на зъби, подбиране на персоналните такъми на лагерниците (някои от които получавали като награда), кремиране на трупове и избавяне от пепелта.
На тези, които били избирани да станат част от зондеркомандо, бил даван избор: да умрат незабавно или след четири месеца, когато щял да се образува идващият отряд.
Бунтът от 7 октомври 1944 година
Времето за изтезанието на 12-ия зондеркомандо отряд наближавал от ден на ден и неговите членове към този момент планирали своя протест и бягство. За тази цел били подпомагани от дамите, които скрито им донасяли барут. С него те правели гранати от подръчни средства като консерви да вземем за пример.
Освен това се били снабдили и с малко оръжия, прекарани през мрежата от локални партизани. Ножове и дребни брадвички били направени и скрити из крематориума. Междувременно имало диалози за огромен протест, който да съвпадне с идването на руската войска, само че множеството от отряда зондеркомандо били сигурни, че няма да доживеят този ден.
На 7 октомври 1944 година поляците в първи крематориум в Аушвиц почнали протеста в три часа следобяд. Унгарците в трети и четвърти крематориум се включили, до момента в който зондеркомандо от втори крематориум пробили през мрежите на лагера.
Един извънредно садистичен нацистки пазач от първи крематориум бил обезоръжен и хвърлен жив в пещта. От втория етаж на крематориума бил открит огън с малокалибърни оръжия, до момента в който германците не докарили тежките си картечници и пробили дървения покрив.
Пазачите организирали контраофанзива и нахлули в постройките, стреляйки по всички лагерници, които се изправяли на пътя им. Междувременно отрядът зондеркомандо от четвърти крематориум заложил авансово квалифицираните взривни устройства и те били задействани.
Бунтът бил сподавен бързо, а избягалите мъже - хванати, в това число благодарение на локални жители. Около 200 души от отряда зондеркомандо били принудени да легнат по лице пред крематориума, където били екзекутирани с по един изстрел в задната част на главата. Част от тях били пощадени краткотрайно, с цел да бъдат разпитани.
Разпитваните разкрили детайлности за организацията на протеста, в това число и имената на дамите, които помагали със снабдяването с барут. Тези дами били подложени месеци наред на безчовечен мъчения, само че по този начин и не разкрили други имена с изключение на на към този момент мъртвите членове на 12-ия отряд зондеркомандо.
На 5 януари 1945 година четирите дами, упоменати при започване на тази публикация, били обесени. Според разкази на оживели очевидци в този миг Роза Робота крещяла: „ Бъдете мощни и бъдете смели “.
Вследствие на протеста четвърти крематориум претърпял толкоз огромни опустошения, че не бил употребен в никакъв случай повече. На 7 ноември 1944 година нацистите унищожили газовите камери, с цел да прикрият своите закононарушения. Дванадесет дни след обесването на четирите дами 56 000 лагерници били принудени да извървят Похода на гибелта. Онези 7500 лагерници, които били изоставени били освободени от настъпващата руска войска на 27 януари.
1/n On October 7, 1944, prisoners assigned to Crematorium IV at the Auschwitz-Birkenau killing center rebel after learning that they were going to be killed.
For months, young Jewish women, like Ester Wajcblum, Ella Gärtner, & Regina Safirsztain, had been smuggling small amounts
— Cowboy Tcherno Bill (@RudiGeerts)
Какво е зондеркомандо?
Зондеркомандо е отряд от лагерници, които работели в лагерите на гибелта в подмяна на по-специално отношение и други привилегии. Тези „ привилегии “ включвали повече храна, достъп до медикаменти и цигари.
Лагерниците от зондеркомандо също били убивани, само че гибелта им нормално била отлагана за по-дълго спрямо тази на останалите лагерници. Отрядите на зондеркомандо били премахнати на всеки няколко месеца, като първата задача на техните наследници била да се отърват от труповете на своите прародители. Втората им задача постоянно била обвързвана с изхвърлянето на труповете на личните им фамилии.
Задачите на зондеркомандо включвали напътствие на новопристигналите към газовите камери и премахването на труповете по-късно, бръсненето на коса, премахването на зъби, подбиране на персоналните такъми на лагерниците (някои от които получавали като награда), кремиране на трупове и избавяне от пепелта.
На тези, които били избирани да станат част от зондеркомандо, бил даван избор: да умрат незабавно или след четири месеца, когато щял да се образува идващият отряд.
Бунтът от 7 октомври 1944 година
Времето за изтезанието на 12-ия зондеркомандо отряд наближавал от ден на ден и неговите членове към този момент планирали своя протест и бягство. За тази цел били подпомагани от дамите, които скрито им донасяли барут. С него те правели гранати от подръчни средства като консерви да вземем за пример.
Освен това се били снабдили и с малко оръжия, прекарани през мрежата от локални партизани. Ножове и дребни брадвички били направени и скрити из крематориума. Междувременно имало диалози за огромен протест, който да съвпадне с идването на руската войска, само че множеството от отряда зондеркомандо били сигурни, че няма да доживеят този ден.
На 7 октомври 1944 година поляците в първи крематориум в Аушвиц почнали протеста в три часа следобяд. Унгарците в трети и четвърти крематориум се включили, до момента в който зондеркомандо от втори крематориум пробили през мрежите на лагера.
Един извънредно садистичен нацистки пазач от първи крематориум бил обезоръжен и хвърлен жив в пещта. От втория етаж на крематориума бил открит огън с малокалибърни оръжия, до момента в който германците не докарили тежките си картечници и пробили дървения покрив.
Пазачите организирали контраофанзива и нахлули в постройките, стреляйки по всички лагерници, които се изправяли на пътя им. Междувременно отрядът зондеркомандо от четвърти крематориум заложил авансово квалифицираните взривни устройства и те били задействани.
Бунтът бил сподавен бързо, а избягалите мъже - хванати, в това число благодарение на локални жители. Около 200 души от отряда зондеркомандо били принудени да легнат по лице пред крематориума, където били екзекутирани с по един изстрел в задната част на главата. Част от тях били пощадени краткотрайно, с цел да бъдат разпитани.
Разпитваните разкрили детайлности за организацията на протеста, в това число и имената на дамите, които помагали със снабдяването с барут. Тези дами били подложени месеци наред на безчовечен мъчения, само че по този начин и не разкрили други имена с изключение на на към този момент мъртвите членове на 12-ия отряд зондеркомандо.
На 5 януари 1945 година четирите дами, упоменати при започване на тази публикация, били обесени. Според разкази на оживели очевидци в този миг Роза Робота крещяла: „ Бъдете мощни и бъдете смели “.
Вследствие на протеста четвърти крематориум претърпял толкоз огромни опустошения, че не бил употребен в никакъв случай повече. На 7 ноември 1944 година нацистите унищожили газовите камери, с цел да прикрият своите закононарушения. Дванадесет дни след обесването на четирите дами 56 000 лагерници били принудени да извървят Похода на гибелта. Онези 7500 лагерници, които били изоставени били освободени от настъпващата руска войска на 27 януари.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ