Музеят на религиите - единствената оцеляла при опожаряването на Стара Загора сграда
Ески джамия, която се намира в центъра на Стара Загора, е единствената социална постройка, останала от града, какъвто е бил по времето на османското господство. Това се е случило, тъй като тя не е била погълната от огъня при опожаряването на Ески Зара преди 142 години от Централната османска войска , ръководена от Сюлейман паша. Днес в нея се намира Архитектурният комплекс „ Музей на религиите ”, който няма аналог. 
Джамията на Хамза бей - османският шеф на града при започване на XV век - е неповторимо архитектурно оборудване за времето си. Тя е издигната по негово разпореждане през размирно време за Османската империя. Запазеният надпис над входа на молитвения салон сочи, че строителството й е приключено през " осемстотин и единадесета " по Егира (мюсюлманското летоброене), което е 1408 - 1409 година след Хр. По това време османската страна е в тежка династична рецесия. Тя е и втората по величина еднокуполна джамия в света, чието 17-метрово кубе се крепи на 20-стенен тъпан, стените на който са с дебелина един метър. Сградата има намерено антре, завършено като две странични пространства и метод към входа, което е покрито с три дребни купола. Светлина в салона влиза през три реда прозорци - един на барабана на купола и два реда по стените. 
Уникални са и стенописите на мюсюлманския храм. Вероятно са от 1859 - 1860 година, откакто през 1856-а постройката е мощно развалена от пожар. Те са в бароков жанр, а в орнаментите на купола изобретателно са вплетени човешки и скотски фигури, въпреки че ислямът не ги позволява в украсата на джамии. 
Заради това експертите допускат, че са зографисвани от християнин. Стенописите са реставрирани в ярки цветове, само че на няколко места са непокътнати във типа, който са имали преди реставрационните действия. 
За национална старост джамията е оповестена още преди 92 години - през 1927-а, съгласно тогавашния Закон за старините. През 1968 година постройката е оповестена за народен архитектурно-строителен монумент на културата от Античността и Средновековието , а четири години по-късно - за монумент на архитектурата и изобразителното изкуство от национално значение - поради стенописите й. Статутът ѝ на архитектурно-строителен монумент на културата с национално значение е препотвърден през 1975 година, а през 2003-та със заповед на шефа на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) границите на откритата при разкопки в молитвения салон средновековна християнска черква са избрани за самостоятелен археологически монумент на културата. Пространството към нея е употребявано за некропол, а археолозите изследват повече от 60 християнски гроба от този некропол. 
Уникалността на мястото, на което се издига Ески джамия, се удостоверява и от изследвания през интервала 2009 - 2011 година, когато са открити следи и от по-далечното минало - остатъци от древноримско и тракийско светилища. Днес от построената през 1882-ра махфила (отделение за дами в джамията, до което се стига по дървено стълбище с богата украса) могат да се видят останките от разнообразни исторически столетия. 
Най-древна е паметната яма от началото на ранножелязната ера (Х - ІХ в. прочие Хр.). Следват останките от езическо светилище, отдадено на Тракийския конник от ІІ – ІІІ в. сл. Хр. Над него са следите от паметна яма с заравяне на свиня от късноримската ера (III – IV в. сл. Хр.). 
Върху нея пък се виждат основите на еднокорабна, едноапсидна християнска гробищна черква от края на Х – ХІІІ в., непокътнати от строителите на мюсюлманския храм, въпреки това да опонира на каноните на исляма. И всички тези религиозни светилища, покрити от купола на мюсюлманския храм, съставляват самобитен пети исторически и набожен слой. Следите от тези пет столетия са изрично доказателство за сакралността на мястото и за самобитната последователност сред другите религии.
Ески джамия е неповторима и с обстоятелството, че след повторното освобождение на Стара Загора през януари 1878 година в нея е отслужен церемониален молебен, на който участва и главнокомандващият на съветските войски Великият княз Николай Николаевич, брат на император Александър II. Тя извършва и функционалностите на християнски храм до възобновяване на черквите в града. На югоизточната й стена могат да се видят забити железни куки и железна кобилица, на които са били окачвани евентуално кандила и друга утвар, употребена от православните свещеници.
След това джамията на Хамза бей още веднъж става мюсюлмански молитвен дом. В средата на 70-те години на ХХ в. се вършат първите разкопки и е затворена за консервационно-реставрационни действия. Тогава е сменена оловната облицовка на покритието на централния купол и на трите купола върху предверието. Монтирани са стоманени решетки на долния ред прозорци, а междинният и горният са реставрирани напълно с ажурни каменни решетки от бял врачански камък. Според археолога Димитър Янков, ходжа в мюсюлманския храм е имало до 1974-та, само че вярващи съвсем не е имало в Стара Загора. През 1980 година е съборено 30-метровото минаре от западната страна на джамията поради заплаха от сриване и е махнат полумесецът от купола ѝ.
През 2011 година по план на Министерството на културата, безплатно финансиран с европейски средства, е осъществена цялостна консервация и реституция на комплекса. Така, пред посетителите му се демонстрират уместно непокътнатите паметни детайли от разнообразни столетия. Комплексът е трансфорат и в Музей на религиите, който е прегледен урок по история. Тук на едно място може да се види и наблюдава приемствеността и промяната на религиите през хилядолетията по българските земи.
Джамията на Хамза бей - османският шеф на града при започване на XV век - е неповторимо архитектурно оборудване за времето си. Тя е издигната по негово разпореждане през размирно време за Османската империя. Запазеният надпис над входа на молитвения салон сочи, че строителството й е приключено през " осемстотин и единадесета " по Егира (мюсюлманското летоброене), което е 1408 - 1409 година след Хр. По това време османската страна е в тежка династична рецесия. Тя е и втората по величина еднокуполна джамия в света, чието 17-метрово кубе се крепи на 20-стенен тъпан, стените на който са с дебелина един метър. Сградата има намерено антре, завършено като две странични пространства и метод към входа, което е покрито с три дребни купола. Светлина в салона влиза през три реда прозорци - един на барабана на купола и два реда по стените. Уникални са и стенописите на мюсюлманския храм. Вероятно са от 1859 - 1860 година, откакто през 1856-а постройката е мощно развалена от пожар. Те са в бароков жанр, а в орнаментите на купола изобретателно са вплетени човешки и скотски фигури, въпреки че ислямът не ги позволява в украсата на джамии. Заради това експертите допускат, че са зографисвани от християнин. Стенописите са реставрирани в ярки цветове, само че на няколко места са непокътнати във типа, който са имали преди реставрационните действия. За национална старост джамията е оповестена още преди 92 години - през 1927-а, съгласно тогавашния Закон за старините. През 1968 година постройката е оповестена за народен архитектурно-строителен монумент на културата от Античността и Средновековието , а четири години по-късно - за монумент на архитектурата и изобразителното изкуство от национално значение - поради стенописите й. Статутът ѝ на архитектурно-строителен монумент на културата с национално значение е препотвърден през 1975 година, а през 2003-та със заповед на шефа на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) границите на откритата при разкопки в молитвения салон средновековна християнска черква са избрани за самостоятелен археологически монумент на културата. Пространството към нея е употребявано за некропол, а археолозите изследват повече от 60 християнски гроба от този некропол. Уникалността на мястото, на което се издига Ески джамия, се удостоверява и от изследвания през интервала 2009 - 2011 година, когато са открити следи и от по-далечното минало - остатъци от древноримско и тракийско светилища. Днес от построената през 1882-ра махфила (отделение за дами в джамията, до което се стига по дървено стълбище с богата украса) могат да се видят останките от разнообразни исторически столетия. Най-древна е паметната яма от началото на ранножелязната ера (Х - ІХ в. прочие Хр.). Следват останките от езическо светилище, отдадено на Тракийския конник от ІІ – ІІІ в. сл. Хр. Над него са следите от паметна яма с заравяне на свиня от късноримската ера (III – IV в. сл. Хр.). Върху нея пък се виждат основите на еднокорабна, едноапсидна християнска гробищна черква от края на Х – ХІІІ в., непокътнати от строителите на мюсюлманския храм, въпреки това да опонира на каноните на исляма. И всички тези религиозни светилища, покрити от купола на мюсюлманския храм, съставляват самобитен пети исторически и набожен слой. Следите от тези пет столетия са изрично доказателство за сакралността на мястото и за самобитната последователност сред другите религии. Ески джамия е неповторима и с обстоятелството, че след повторното освобождение на Стара Загора през януари 1878 година в нея е отслужен церемониален молебен, на който участва и главнокомандващият на съветските войски Великият княз Николай Николаевич, брат на император Александър II. Тя извършва и функционалностите на християнски храм до възобновяване на черквите в града. На югоизточната й стена могат да се видят забити железни куки и железна кобилица, на които са били окачвани евентуално кандила и друга утвар, употребена от православните свещеници.
След това джамията на Хамза бей още веднъж става мюсюлмански молитвен дом. В средата на 70-те години на ХХ в. се вършат първите разкопки и е затворена за консервационно-реставрационни действия. Тогава е сменена оловната облицовка на покритието на централния купол и на трите купола върху предверието. Монтирани са стоманени решетки на долния ред прозорци, а междинният и горният са реставрирани напълно с ажурни каменни решетки от бял врачански камък. Според археолога Димитър Янков, ходжа в мюсюлманския храм е имало до 1974-та, само че вярващи съвсем не е имало в Стара Загора. През 1980 година е съборено 30-метровото минаре от западната страна на джамията поради заплаха от сриване и е махнат полумесецът от купола ѝ. През 2011 година по план на Министерството на културата, безплатно финансиран с европейски средства, е осъществена цялостна консервация и реституция на комплекса. Така, пред посетителите му се демонстрират уместно непокътнатите паметни детайли от разнообразни столетия. Комплексът е трансфорат и в Музей на религиите, който е прегледен урок по история. Тук на едно място може да се види и наблюдава приемствеността и промяната на религиите през хилядолетията по българските земи.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ