Какво стои зад нарастващото напрежение в района на арменско-азербайджанския конфликт?
Ескалацията на въоръжената борба може да докара до реакция от страна на Иран и Турция
Ескалацията на борбата към Нагорни Карабах и по линията на прикосновение сред Азербайджан и Армения набира скорост от началото на месеца. Още от ранната заран на 1 септември се водят стрелби в региона на мина Соцки (район Гегаркуник). Азербайджанските граничари обстрелваха позициите на арменските въоръжени сили, които отвърнаха със същото.
Тогава обстановката ескалира още повече, защото и двете страни започнаха да употребяват тежки оръжия. Записани са и удари с дронове камикадзе. Появи се и информация от силите за сигурност на страните за първите починали и ранени (двама арменски и трима азербайджански граничари).
Изглежда, че за зоната на арменско-азербайджанския спор обстрелите и престрелките наоколо до границата от дълго време са се трансформирали в съвсем всекидневие, в което едната страна упреква другата в провокации, а другата дава отговор със същото. Въпреки това, както означават анализаторите, през август интензивността на сходни дейности се усили внезапно, както ясно се вижда от статистиката: 17 случая през последната седмица и повече от 60 през месеца.
Началото на ескалацията съответства с появяването на редица доста забележителни осведомителни известия от двете страни. От арменска страна - за оставката на президента на непризнатата република Нагорни Карабах Араик Арутюнян и оставката на държавния министър Гурген Нерсисян (на 8 септември Народното събрание избра нов президент Самвел Шахраманян, което срещна внезапно отрицателна реакция в Баку). От Азербайджан - за срещата в Анкара сред министрите на защитата на Турция Яшар Гюлер и азербайджанския Закир Хасанов, състояла се няколко дни след сходна среща в Баку.
Според формалното изказване, азербайджанският министър на защитата е дошъл в Турция за празнуването на Деня на успеха на 30 август, само че срещата сред високопоставени представители на службите за сигурност е била в стеснен състав. Ситуацията на границата с Армения, която незабавно и внезапно се утежни единствено ден по-късно, подсказва, че това надали е съвпадане.
В момента страните изтеглят спомагателни елементи към границата под предлог за ескалация на спора. Във въздуха интензивно работят разследващи БЛА. Зачестиха полетите на военнотранспортната авиация сред Азербайджан и Израел.
Изследователите означават: съдейки по все по-войнствените изказвания в Баку и зачестилите конфликти в разнообразни региони на границата, спорът навлиза в сериозна фаза, в която всеки миг могат да стартират широкомащабни военни дейности, което поддържа догатката за тяхното допустимо започване до третата годишнина от 27 септември 2020 година на „ втората “ (или третата, според от вашето мнение) война в Карабах в постсъветско време.
Азербайджанският външен министър Джейхун Байрамов към този момент съобщи, че Баку има проект " Б " при положение, че арменците откажат да отворят Зангезурския кулоар, само че в този случай Армения на процедура ще бъде изтласкана от реализацията на плана, свързващ района с Турция и Европа.
В момента режимът на Алиев интензивно се приготвя за осъществяване на този проект, съсредоточавайки от ден на ден сили и техника до границите на Армения. Отбелязано е придвижването на ешелоните на въоръжените сили на Азербайджан в няколко посоки, като се стартира от Джермук и се стигне до региона на Сюник. А срещите сред турски и азербайджански висши чиновници зачестяват.
Планирането на военно решение, за което загатна Д. Байрамов, се потвърждава и от недвусмисленото му изказване, че „ арменците ще бъдат отрязани от плана “. Това е допустимо при положение на окупация освен на Карабах, само че и най-малко на южната част на региона на Сюник, през който възнамеряват да прокарат така наречен Коридор „ Запад-Изток “.
Външни играчи стартират от ден на ден да се възползват от обстановката. Националната армия на Канзас организира следващи учения в Армения, които провокираха (заедно с някои други недружелюбни стъпки на Ереван) остро неодобрение в Москва.
На 3 септември ръководителят на някакъв „ Европейски комитет за разширение на НАТО “ (това не е публична конструкция, а просто неправителствена организация с гръмко име, само че все пак...) прикани Армения да се причисли към Северноатлантическия алианс, правейки подобаващ апел към Н. Пашинян в Twitter. Едновременно с това американците небрежно оповестиха „ антикорупционна стратегия “, направена от Държавния департамент за Армения.
Самата стратегия е показана като държавна дотация, за която е планувано прецизно отчитане пред задгранични чиновници. Нейната задача всъщност се свежда до цялостен надзор върху активността на локалните политици. Като част от програмата, американците ще изберат идващите 100 деятели, които ще преминат образование за „ битка с корупцията “ и всичко друго, което се подразбира под това.
По мнението на специалисти, този вид способи са общоприета процедура за Белия дом. Това е детайл от политиката на мека мощ, посредством която Съединени американски щати и Западът последователно насаждат своите разкази. И в случай че преди те действаха завоалирано, последователно форматирайки публичното схващане, в този момент те към този момент не крият същинските си претекстове и засилват своята пета колона, образувана в републиката от структури като фондацията на Сорос. Една от задачите е да се изтласка Русия от Закавказието и да се сътвори точка на напрежение по южните й граници.
Вместо действителна помощ на дребната република, те оферират следващия призрак на „ западнячеството по Сорос ” и словесни съблазни за отбрана посредством участието в НАТО. Това е ориентирано преди всичко към удържане на Ереван от по-тясно взаимоотношение с Русия и Иран.
Въпреки това, за арменската глутница от храненици на западните неправителствени организации сходни номинални жестове на псевдоподкрепа явно са задоволителни. Настоящите управляващи на Армения показват своята подготвеност да отговорят на стремежите на Вашингтон и Брюксел, макар даже сериозната обстановка, която се развива по границите, заплашваща загубата на надзор над част от националната територия.
Настоящите управляващи на Армения в действителност предизвикат ескалация на спора, отблъсквайки руснаците и съзнателно игнорирайки всички евентуални съдружници в района, на първо място Иран, с който толкоз доста се приказва за взаимоотношение.
Той няма проблеми да окаже помощ за Ереван, защото самият Техеран не е заинтригуван от провалянето на арменската страна. В тази връзка Иран възобнови в края на първата десетдневка на септември съсредоточаването на въоръжените си сили до границите на Армения и Азербайджан.
Парадоксът на обстановката обаче е, че през днешния ден иранците са по-загрижени за ориста на арменците, в сравнение с арменското управление. Въпреки неотдавнашното изказване на командващия силите за противовъздушна защита на иранската войска бригаден военачалник Алиреза Сабахифард за готовността му да даде нужната помощ на съдружниците в района, сходни претенции просто се пренебрегват в Ереван.
На 5 септември обаче медийното крило на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война разгласява особено видео, предупреждаващо Азербайджан и Турция за допустима смяна на границите на Армения. Както означават резица специалисти, за иранските управляващи въпросът за възможното отваряне на Зангезурския кулоар е екзистенциален.
Ако този проект се реализира посредством подстрекателство на война, тогава Иран всъщност ще остане заключен в средата на тюркските страни без свободна сухопътна връзка отвън техния надзор.
Следователно сюжетът за завладяване на района Сюник в Армения в действителност е алена линия за Иран. И в случай че преди Техеран се ограничаваше единствено до гръмки изказвания, то в този случай иранска интервенция не може да бъде изключена. Трябва обаче да се има поради, че иранците приказват съответно за Армения, до момента в който Нагорни Карабах не е публично приет от тях, което се удостоверява от видеозаписи на КСИР, в които някогашната самостоятелна област е изобразена като част от Азербайджан.
В същото време иранците добре осъзнават, че в случай че избухне нова Карабахска война с позитивен излаз за Азербайджан, Баку може да отиде по-далеч и в този случай спорът може да се трансферира към Сюник, който географски свързва главната територия на Азербайджан с Нахичеванската самостоятелна област.
Освен това преди няколко дни в самия Иран още веднъж избухнаха всеобщи митинги. Броят на жителите, участващи в тях, доближи съвсем хиляда души, което е много доста, като се има поради общият брой на недоволните през последните месеци.
Западните разследващи организации са подготвени да поддържат протестиращите и вълненията в северозападните провинции на Иран със доста тюркско и кюрдско население, където има чести апели не за промени, а за изгубването на Ислямска република Иран.
Вътрешните ирански сепаратистки бунтовници от дълго време не се лимитират до думи и лозунги, те даже убиват чиновници на силите за сигурност и режимни чиновници в дребни градове като основния арбитър на Пол-е-Дохтар (западна провинция Лурестан). В края на предходната година силите на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война потушиха въоръжен протест в Мехабад (провинция Западен Азербайджан), който докара до жертви измежду жителите на града.
Иран обаче може да отговори на това предизвикателство към Баку и силите зад него много симетрично. Например в Нахичеван и планински Талиш, подкрепящи сепаратистките настроения към този момент в самия Азербайджан. Във видеозаписите, оповестени от КСИР, територията на Нахичеванската самостоятелна република към този момент е боядисана в черно като самостоятелна страна, а не като част от Азербайджан.
Антиправителствените настроения в автономията не са загадка за никого, а иранците след предходните ескалации в връзките с Азербайджан намекнаха по какъв начин биха могли да реагират на експанзия от Баку (т.е. като преминат Аракс, окупират или дестабилизират Нахичеван)., което неизбежно ще срещне остра реакция от Турция.
В подтекста на готовността на иранците индиректно да поддържат арменците и да влязат в спор за отбрана на националните си ползи, както и териториалната целокупност на Армения, позицията на актуалните прозападни управляващи в Ереван, които носят цялостната отговорност за военно-политическата злополука, застрашаваща републиката, е забележителна.
От една страна, режимът на Пашинян прави всичко допустимо да скапе връзките с Русия и Иран, които желаят да поддържат връзки през Армения и са подготвени да поддържат арменците. От друга страна, отговаряйки на желанията на западните господари, Пашинян и компания в действителност работят за източните си съседи, които упорстват да им се дадат територии и да обезпечат на турците достъп до Централна Азия.
Превоз: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ескалацията на борбата към Нагорни Карабах и по линията на прикосновение сред Азербайджан и Армения набира скорост от началото на месеца. Още от ранната заран на 1 септември се водят стрелби в региона на мина Соцки (район Гегаркуник). Азербайджанските граничари обстрелваха позициите на арменските въоръжени сили, които отвърнаха със същото.
Тогава обстановката ескалира още повече, защото и двете страни започнаха да употребяват тежки оръжия. Записани са и удари с дронове камикадзе. Появи се и информация от силите за сигурност на страните за първите починали и ранени (двама арменски и трима азербайджански граничари).
Изглежда, че за зоната на арменско-азербайджанския спор обстрелите и престрелките наоколо до границата от дълго време са се трансформирали в съвсем всекидневие, в което едната страна упреква другата в провокации, а другата дава отговор със същото. Въпреки това, както означават анализаторите, през август интензивността на сходни дейности се усили внезапно, както ясно се вижда от статистиката: 17 случая през последната седмица и повече от 60 през месеца.
Началото на ескалацията съответства с появяването на редица доста забележителни осведомителни известия от двете страни. От арменска страна - за оставката на президента на непризнатата република Нагорни Карабах Араик Арутюнян и оставката на държавния министър Гурген Нерсисян (на 8 септември Народното събрание избра нов президент Самвел Шахраманян, което срещна внезапно отрицателна реакция в Баку). От Азербайджан - за срещата в Анкара сред министрите на защитата на Турция Яшар Гюлер и азербайджанския Закир Хасанов, състояла се няколко дни след сходна среща в Баку.
Според формалното изказване, азербайджанският министър на защитата е дошъл в Турция за празнуването на Деня на успеха на 30 август, само че срещата сред високопоставени представители на службите за сигурност е била в стеснен състав. Ситуацията на границата с Армения, която незабавно и внезапно се утежни единствено ден по-късно, подсказва, че това надали е съвпадане.
В момента страните изтеглят спомагателни елементи към границата под предлог за ескалация на спора. Във въздуха интензивно работят разследващи БЛА. Зачестиха полетите на военнотранспортната авиация сред Азербайджан и Израел.
Изследователите означават: съдейки по все по-войнствените изказвания в Баку и зачестилите конфликти в разнообразни региони на границата, спорът навлиза в сериозна фаза, в която всеки миг могат да стартират широкомащабни военни дейности, което поддържа догатката за тяхното допустимо започване до третата годишнина от 27 септември 2020 година на „ втората “ (или третата, според от вашето мнение) война в Карабах в постсъветско време.
Азербайджанският външен министър Джейхун Байрамов към този момент съобщи, че Баку има проект " Б " при положение, че арменците откажат да отворят Зангезурския кулоар, само че в този случай Армения на процедура ще бъде изтласкана от реализацията на плана, свързващ района с Турция и Европа.
В момента режимът на Алиев интензивно се приготвя за осъществяване на този проект, съсредоточавайки от ден на ден сили и техника до границите на Армения. Отбелязано е придвижването на ешелоните на въоръжените сили на Азербайджан в няколко посоки, като се стартира от Джермук и се стигне до региона на Сюник. А срещите сред турски и азербайджански висши чиновници зачестяват.
Планирането на военно решение, за което загатна Д. Байрамов, се потвърждава и от недвусмисленото му изказване, че „ арменците ще бъдат отрязани от плана “. Това е допустимо при положение на окупация освен на Карабах, само че и най-малко на южната част на региона на Сюник, през който възнамеряват да прокарат така наречен Коридор „ Запад-Изток “.
Външни играчи стартират от ден на ден да се възползват от обстановката. Националната армия на Канзас организира следващи учения в Армения, които провокираха (заедно с някои други недружелюбни стъпки на Ереван) остро неодобрение в Москва.
На 3 септември ръководителят на някакъв „ Европейски комитет за разширение на НАТО “ (това не е публична конструкция, а просто неправителствена организация с гръмко име, само че все пак...) прикани Армения да се причисли към Северноатлантическия алианс, правейки подобаващ апел към Н. Пашинян в Twitter. Едновременно с това американците небрежно оповестиха „ антикорупционна стратегия “, направена от Държавния департамент за Армения.
Самата стратегия е показана като държавна дотация, за която е планувано прецизно отчитане пред задгранични чиновници. Нейната задача всъщност се свежда до цялостен надзор върху активността на локалните политици. Като част от програмата, американците ще изберат идващите 100 деятели, които ще преминат образование за „ битка с корупцията “ и всичко друго, което се подразбира под това.
По мнението на специалисти, този вид способи са общоприета процедура за Белия дом. Това е детайл от политиката на мека мощ, посредством която Съединени американски щати и Западът последователно насаждат своите разкази. И в случай че преди те действаха завоалирано, последователно форматирайки публичното схващане, в този момент те към този момент не крият същинските си претекстове и засилват своята пета колона, образувана в републиката от структури като фондацията на Сорос. Една от задачите е да се изтласка Русия от Закавказието и да се сътвори точка на напрежение по южните й граници.
Вместо действителна помощ на дребната република, те оферират следващия призрак на „ западнячеството по Сорос ” и словесни съблазни за отбрана посредством участието в НАТО. Това е ориентирано преди всичко към удържане на Ереван от по-тясно взаимоотношение с Русия и Иран.
Въпреки това, за арменската глутница от храненици на западните неправителствени организации сходни номинални жестове на псевдоподкрепа явно са задоволителни. Настоящите управляващи на Армения показват своята подготвеност да отговорят на стремежите на Вашингтон и Брюксел, макар даже сериозната обстановка, която се развива по границите, заплашваща загубата на надзор над част от националната територия.
Настоящите управляващи на Армения в действителност предизвикат ескалация на спора, отблъсквайки руснаците и съзнателно игнорирайки всички евентуални съдружници в района, на първо място Иран, с който толкоз доста се приказва за взаимоотношение.
Той няма проблеми да окаже помощ за Ереван, защото самият Техеран не е заинтригуван от провалянето на арменската страна. В тази връзка Иран възобнови в края на първата десетдневка на септември съсредоточаването на въоръжените си сили до границите на Армения и Азербайджан.
Парадоксът на обстановката обаче е, че през днешния ден иранците са по-загрижени за ориста на арменците, в сравнение с арменското управление. Въпреки неотдавнашното изказване на командващия силите за противовъздушна защита на иранската войска бригаден военачалник Алиреза Сабахифард за готовността му да даде нужната помощ на съдружниците в района, сходни претенции просто се пренебрегват в Ереван.
На 5 септември обаче медийното крило на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война разгласява особено видео, предупреждаващо Азербайджан и Турция за допустима смяна на границите на Армения. Както означават резица специалисти, за иранските управляващи въпросът за възможното отваряне на Зангезурския кулоар е екзистенциален.
Ако този проект се реализира посредством подстрекателство на война, тогава Иран всъщност ще остане заключен в средата на тюркските страни без свободна сухопътна връзка отвън техния надзор.
Следователно сюжетът за завладяване на района Сюник в Армения в действителност е алена линия за Иран. И в случай че преди Техеран се ограничаваше единствено до гръмки изказвания, то в този случай иранска интервенция не може да бъде изключена. Трябва обаче да се има поради, че иранците приказват съответно за Армения, до момента в който Нагорни Карабах не е публично приет от тях, което се удостоверява от видеозаписи на КСИР, в които някогашната самостоятелна област е изобразена като част от Азербайджан.
В същото време иранците добре осъзнават, че в случай че избухне нова Карабахска война с позитивен излаз за Азербайджан, Баку може да отиде по-далеч и в този случай спорът може да се трансферира към Сюник, който географски свързва главната територия на Азербайджан с Нахичеванската самостоятелна област.
Освен това преди няколко дни в самия Иран още веднъж избухнаха всеобщи митинги. Броят на жителите, участващи в тях, доближи съвсем хиляда души, което е много доста, като се има поради общият брой на недоволните през последните месеци.
Западните разследващи организации са подготвени да поддържат протестиращите и вълненията в северозападните провинции на Иран със доста тюркско и кюрдско население, където има чести апели не за промени, а за изгубването на Ислямска република Иран.
Вътрешните ирански сепаратистки бунтовници от дълго време не се лимитират до думи и лозунги, те даже убиват чиновници на силите за сигурност и режимни чиновници в дребни градове като основния арбитър на Пол-е-Дохтар (западна провинция Лурестан). В края на предходната година силите на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война потушиха въоръжен протест в Мехабад (провинция Западен Азербайджан), който докара до жертви измежду жителите на града.
Иран обаче може да отговори на това предизвикателство към Баку и силите зад него много симетрично. Например в Нахичеван и планински Талиш, подкрепящи сепаратистките настроения към този момент в самия Азербайджан. Във видеозаписите, оповестени от КСИР, територията на Нахичеванската самостоятелна република към този момент е боядисана в черно като самостоятелна страна, а не като част от Азербайджан.
Антиправителствените настроения в автономията не са загадка за никого, а иранците след предходните ескалации в връзките с Азербайджан намекнаха по какъв начин биха могли да реагират на експанзия от Баку (т.е. като преминат Аракс, окупират или дестабилизират Нахичеван)., което неизбежно ще срещне остра реакция от Турция.
В подтекста на готовността на иранците индиректно да поддържат арменците и да влязат в спор за отбрана на националните си ползи, както и териториалната целокупност на Армения, позицията на актуалните прозападни управляващи в Ереван, които носят цялостната отговорност за военно-политическата злополука, застрашаваща републиката, е забележителна.
От една страна, режимът на Пашинян прави всичко допустимо да скапе връзките с Русия и Иран, които желаят да поддържат връзки през Армения и са подготвени да поддържат арменците. От друга страна, отговаряйки на желанията на западните господари, Пашинян и компания в действителност работят за източните си съседи, които упорстват да им се дадат територии и да обезпечат на турците достъп до Централна Азия.
Превоз: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ