Рисковете пред Бюджет 2019
Есента обичайно е сезонът за диспути по отношение на държавния бюджет за идната година. Правителството към този момент го внесе за разискване в Народното събрание и след някои промени той ще бъде признат. Това е добър мотив за коментар в няколко публикации на предстоящите резултати от осъществяването на този бюджет.
Ролята на фискалната политика
В изискванията на валутен ръб смисъла на фискалната политика за стопанската система е даже по-голямо. Инструментите, с които централната банка разполага, са лимитирани и това прави политиката на държавното управление изключително значима. Основният принцип е, че страната би трябвало да предизвиква устойчивия стопански напредък и да заобикаля ограниченията, които имат краткотрайно деяние, само че дълготрайният им резултат липсва или дори е негативен.
Неустойчивото разширение на стопанската система се случва нормално посредством мощно стимулиране на съвкупното търсене. Фискалната политика може да бъде ефикасна по време на рецесия, когато обществените вложения компенсират спада на частните. Когато стопанската система е достигнала капацитета си обаче, спомагателното повишаване на съвкупното търсене посредством увеличение на държавните разноски способства за прегряване. Това значи ускорение на темпа на инфлация, надуване на балони при цените на недвижимите парцели и при някои финансови активи. Същевременно покупателната дарба не се усилва, а приходите и благосъстоянието се преразпределят.
От друга страна стимулирането на производството би могло да увеличи капацитета на стопанската система, без да усили ценовото ниво. То може да се случи стабилно посредством намаление на корпоративното данъчно облагане и обществени вложения. Обикновено обаче ограниченията в тази тенденция са по-дългосрочни и по тази причина държавните управления ги подхващат по-рядко. Инвестициите в инфраструктура са желани, защото резултатите от тях са елементарно забележими, само че в действителност даже по-важни са тези в човешки капитал. Възвръщаемостта им би могла да бъде доста висока, само че резултатите се демонстрират с огромно закъснение, нормално след края на настоящия мандат.
Друга основна характерност на фискалната политика е, че тя би трябвало да бъде консервативна. В положителни времена би трябвало да се натрупват запаси, които да се употребяват при неподходяща обстановка. Източникът на тези запаси обаче не би трябвало да бъдат заеми, а спестявания. Тоест чистата задлъжнялост на страната да понижава, като по този метод фискът става по-устойчив по отношение на шокове. Освен това, с цел да се усилят бюджетните разноски, би трябвало да се изземат повече пари от частния бранш, който е източникът на добавената стойност.
Допълнителните разноски поради повишението на заплатите не са еднократни. Те се отнасят освен за идната година, а и за всички след нея. В интервал на напредък финансирането им е по-лесно, само че не такава е обстановката при спад на стопанската система. Тогава огромният размер на настоящите разноски натежава и би трябвало да бъдат подхванати мъчителни промени – понижаване на броя на чиновниците на бюджетна прехрана или на техните заплати, или и двете по едно и също време. Бюджет 2019 не регистрира точно това – че са налице опасности, които скоро могат да доведат до нова рецесия.
Какви ограничения ще предприеме държавното управление?
Повишаването на заплатите на учителите приблизително с 20% може да се преглежда и като инвестиция в човешки капитал, стига фактически това да подтиква учителите да преподават по-качествено и да способства за по-висока продуктивност в бъдеще. Друго преимущество на тази мярка е, че средствата се изразходват по релативно транспарантен метод и няма подозрение, че са разпределени посредством корупционни практики.
От друга страна фокусът само върху учебното обучение не е задоволителен. За да има положителни възпитаници, е належащо да има положителни учители. Тези учители се приготвят от положителни преподаватели във висшето обучение. За тях сходни тласъци не са планувани, което може да способства за по-слаби резултати от предстоящите.
Повишаването на заплатите на държавната администрация без промяна в този бранш обаче наподобява като подбудено от предпочитание за по-висок резултат на партиите от ръководещата коалиция на идните избори. От позиция на политиката по приходите тази мярка ще сътвори напън и върху частния бранш да покачва заплатите, без това да се обуславя от по-голяма продуктивност. Нормата на безработица е ниска (5,3% през септември), а лицата отвън работната мощ или не разполагат с нужните умения, с цел да заемат предлаганите работни места, или са заети в други стопански системи. Това значи, че предлагането на труд в кратковременен интервал може да се усилва прекомерно лимитирано.
От друга страна от 2019 година влизат в действие по-високи минимални и оптимални осигурителни прагове. Така ще се усили размерът на осигурителните заплащания в бъдеще за засегнатите лица, само че в сегашния миг ще значат за тях по-нисък наличен приход и основаване на спомагателни тласъци за отбягване на облагането. За работодателите тази мярка значи увеличение на разноските за труд, което може да ограничи растежа на производството. За финансирането на по-високите държавни разноски обаче са нужни по-високи доходи и точно заради тази причина се усилва данъчно-осигурителната тежест.
Бюджетно салдо
Според заложеното в бюджета и през 2019 година ще бъде продължена политиката на разхлабване на бюджетната позиция. Това ще се случи посредством доста повишаване на държавните разноски с над 5 милиарда лева по отношение на 2018 година, което надвишава това на приходите. Бюджетното салдо през 2016 година е 1,5 милиарда лева, през 2017 година е 845,5 млн. лева, през 2018 година се чака да бъде 591,1 млн. лева, до момента в който през 2019 година е плануван бюджетен недостиг от 600 млн. лева Вероятно действителната цел на държавното управление е най-малко уравновесен бюджет или даже остатък, само че тя няма да бъде официално призната.
Фактическото осъществяване на бюджета през последните години постоянно доста се разграничава от плануваното. Практиката след 2016 година е общите изпълнени разноски да са по-ниски от плануваните, което се дължи най-много на несъблюдение на финансовите разноски и на по-ниска от заложената вноска в общия бюджет на Европейски Съюз. За сметка на това настоящите разноски във всяка от годините надвишават авансово плануваните, като през 2017 година спомагателните настоящо изразходени средства са съвсем 680 млн. лева Според проектите на държавното управление това ще се повтори и през 2018 година, което основава упования наклонността да се резервира и през идната година.
Рискове
Най-важният риск е обвързван с утежняване на положението на европейските стопански системи. Икономическият напредък в Европейски Съюз и еврозоната се намалява. Според предварителните данни за третото тримесечие на 2018 година той се забавя до 1,9% в Европейски Съюз и 1,7% в еврозоната, откакто година по-рано е надлежно 2,8% и 2,8%. Тази наклонност може да продължи. Факторите за това са свързани с неустойчивия профил на възобновяване на европейските стопански системи, което разчита на парични тласъци вместо на структурни промени. Друг риск е комерсиалната война със Съединени американски щати, която може в допълнение да способства за забавянето в Европа.
Състоянието на италианската стопанска система също е значимо, защото страната е вторият максимален вносител на български артикули. Новото ръководещо болшинство в Италия реши да не съблюдава уговорките за намаление на бюджетния недостиг, поети от предходното. Нещо повече – предстоящият за 2019 година недостиг от 2,4% от Брутният вътрешен продукт е почти три пъти по-голям от планувания преди този момент, което се постанова, с цел да се изпълнят предизборните обещания на обособените партии в обединението.
Европейската комисия обаче не утвърди тази политика. Пазарите също реагираха отрицателно. Перспективата пред страната беше намалена от една от организациите за кредитен рейтинг, а доходността по италианските държавни скъпи бумаги се увеличи до най-високата си стойност след 2014 година като индикатор за по-високия възприеман риск от несъстоятелност. Междувременно представители на държавното управление настояват, че в действителност огромна част от недостига се дължи на капиталови разноски, които са предопределени да ускорят икономическия напредък в страната и да облекчат изплащането на големия държавен дълг. След договарянията с Европейска комисия плануваните стойности на недостига за идващите години към този момент са намалени.
Италия към този момент има най-големия дълг в безспорна стойност измежду страните от Европейския съюз и еврозоната, чийто размер надвишава 2,3 трилиона евро (133,1% от БВП) към края на юни 2018 година В среда на исторически ниски лихвени нива разноските за обслужване на този дълг са прекомерно високи, като са сравними по мярка с разноските за обучение в италианския бюджет.
При повишение на лихвените нива от Европейската централна банка обслужването на дълга ще стане по-скъпо. Това може да заплаши устойчивостта на обществените финанси в страната и да способства за пораждане на нова рецесия в еврозоната. Перспективите се усложняват в допълнение заради неустойчивостта на банковата система в страната. Негативните резултати от възможна рецесия могат надалеч да надвишават тези от миналата, която беше провокирана от Гърция, чиято стопанска система е доста по-малка от италианската. Въздействието може да се отсрочи заради обстоятелството, че актуалният президент на Европейската централна банка, който е италианец, надали ще увеличи лихвените проценти до края на мандата си.
Ролята на фискалната политика
В изискванията на валутен ръб смисъла на фискалната политика за стопанската система е даже по-голямо. Инструментите, с които централната банка разполага, са лимитирани и това прави политиката на държавното управление изключително значима. Основният принцип е, че страната би трябвало да предизвиква устойчивия стопански напредък и да заобикаля ограниченията, които имат краткотрайно деяние, само че дълготрайният им резултат липсва или дори е негативен. Неустойчивото разширение на стопанската система се случва нормално посредством мощно стимулиране на съвкупното търсене. Фискалната политика може да бъде ефикасна по време на рецесия, когато обществените вложения компенсират спада на частните. Когато стопанската система е достигнала капацитета си обаче, спомагателното повишаване на съвкупното търсене посредством увеличение на държавните разноски способства за прегряване. Това значи ускорение на темпа на инфлация, надуване на балони при цените на недвижимите парцели и при някои финансови активи. Същевременно покупателната дарба не се усилва, а приходите и благосъстоянието се преразпределят.
От друга страна стимулирането на производството би могло да увеличи капацитета на стопанската система, без да усили ценовото ниво. То може да се случи стабилно посредством намаление на корпоративното данъчно облагане и обществени вложения. Обикновено обаче ограниченията в тази тенденция са по-дългосрочни и по тази причина държавните управления ги подхващат по-рядко. Инвестициите в инфраструктура са желани, защото резултатите от тях са елементарно забележими, само че в действителност даже по-важни са тези в човешки капитал. Възвръщаемостта им би могла да бъде доста висока, само че резултатите се демонстрират с огромно закъснение, нормално след края на настоящия мандат.
Друга основна характерност на фискалната политика е, че тя би трябвало да бъде консервативна. В положителни времена би трябвало да се натрупват запаси, които да се употребяват при неподходяща обстановка. Източникът на тези запаси обаче не би трябвало да бъдат заеми, а спестявания. Тоест чистата задлъжнялост на страната да понижава, като по този метод фискът става по-устойчив по отношение на шокове. Освен това, с цел да се усилят бюджетните разноски, би трябвало да се изземат повече пари от частния бранш, който е източникът на добавената стойност.
Допълнителните разноски поради повишението на заплатите не са еднократни. Те се отнасят освен за идната година, а и за всички след нея. В интервал на напредък финансирането им е по-лесно, само че не такава е обстановката при спад на стопанската система. Тогава огромният размер на настоящите разноски натежава и би трябвало да бъдат подхванати мъчителни промени – понижаване на броя на чиновниците на бюджетна прехрана или на техните заплати, или и двете по едно и също време. Бюджет 2019 не регистрира точно това – че са налице опасности, които скоро могат да доведат до нова рецесия.
Какви ограничения ще предприеме държавното управление?
Повишаването на заплатите на учителите приблизително с 20% може да се преглежда и като инвестиция в човешки капитал, стига фактически това да подтиква учителите да преподават по-качествено и да способства за по-висока продуктивност в бъдеще. Друго преимущество на тази мярка е, че средствата се изразходват по релативно транспарантен метод и няма подозрение, че са разпределени посредством корупционни практики.
От друга страна фокусът само върху учебното обучение не е задоволителен. За да има положителни възпитаници, е належащо да има положителни учители. Тези учители се приготвят от положителни преподаватели във висшето обучение. За тях сходни тласъци не са планувани, което може да способства за по-слаби резултати от предстоящите.
Повишаването на заплатите на държавната администрация без промяна в този бранш обаче наподобява като подбудено от предпочитание за по-висок резултат на партиите от ръководещата коалиция на идните избори. От позиция на политиката по приходите тази мярка ще сътвори напън и върху частния бранш да покачва заплатите, без това да се обуславя от по-голяма продуктивност. Нормата на безработица е ниска (5,3% през септември), а лицата отвън работната мощ или не разполагат с нужните умения, с цел да заемат предлаганите работни места, или са заети в други стопански системи. Това значи, че предлагането на труд в кратковременен интервал може да се усилва прекомерно лимитирано.
От друга страна от 2019 година влизат в действие по-високи минимални и оптимални осигурителни прагове. Така ще се усили размерът на осигурителните заплащания в бъдеще за засегнатите лица, само че в сегашния миг ще значат за тях по-нисък наличен приход и основаване на спомагателни тласъци за отбягване на облагането. За работодателите тази мярка значи увеличение на разноските за труд, което може да ограничи растежа на производството. За финансирането на по-високите държавни разноски обаче са нужни по-високи доходи и точно заради тази причина се усилва данъчно-осигурителната тежест.
Бюджетно салдо
Според заложеното в бюджета и през 2019 година ще бъде продължена политиката на разхлабване на бюджетната позиция. Това ще се случи посредством доста повишаване на държавните разноски с над 5 милиарда лева по отношение на 2018 година, което надвишава това на приходите. Бюджетното салдо през 2016 година е 1,5 милиарда лева, през 2017 година е 845,5 млн. лева, през 2018 година се чака да бъде 591,1 млн. лева, до момента в който през 2019 година е плануван бюджетен недостиг от 600 млн. лева Вероятно действителната цел на държавното управление е най-малко уравновесен бюджет или даже остатък, само че тя няма да бъде официално призната.
Фактическото осъществяване на бюджета през последните години постоянно доста се разграничава от плануваното. Практиката след 2016 година е общите изпълнени разноски да са по-ниски от плануваните, което се дължи най-много на несъблюдение на финансовите разноски и на по-ниска от заложената вноска в общия бюджет на Европейски Съюз. За сметка на това настоящите разноски във всяка от годините надвишават авансово плануваните, като през 2017 година спомагателните настоящо изразходени средства са съвсем 680 млн. лева Според проектите на държавното управление това ще се повтори и през 2018 година, което основава упования наклонността да се резервира и през идната година.
Рискове
Най-важният риск е обвързван с утежняване на положението на европейските стопански системи. Икономическият напредък в Европейски Съюз и еврозоната се намалява. Според предварителните данни за третото тримесечие на 2018 година той се забавя до 1,9% в Европейски Съюз и 1,7% в еврозоната, откакто година по-рано е надлежно 2,8% и 2,8%. Тази наклонност може да продължи. Факторите за това са свързани с неустойчивия профил на възобновяване на европейските стопански системи, което разчита на парични тласъци вместо на структурни промени. Друг риск е комерсиалната война със Съединени американски щати, която може в допълнение да способства за забавянето в Европа. Състоянието на италианската стопанска система също е значимо, защото страната е вторият максимален вносител на български артикули. Новото ръководещо болшинство в Италия реши да не съблюдава уговорките за намаление на бюджетния недостиг, поети от предходното. Нещо повече – предстоящият за 2019 година недостиг от 2,4% от Брутният вътрешен продукт е почти три пъти по-голям от планувания преди този момент, което се постанова, с цел да се изпълнят предизборните обещания на обособените партии в обединението.
Европейската комисия обаче не утвърди тази политика. Пазарите също реагираха отрицателно. Перспективата пред страната беше намалена от една от организациите за кредитен рейтинг, а доходността по италианските държавни скъпи бумаги се увеличи до най-високата си стойност след 2014 година като индикатор за по-високия възприеман риск от несъстоятелност. Междувременно представители на държавното управление настояват, че в действителност огромна част от недостига се дължи на капиталови разноски, които са предопределени да ускорят икономическия напредък в страната и да облекчат изплащането на големия държавен дълг. След договарянията с Европейска комисия плануваните стойности на недостига за идващите години към този момент са намалени.
Италия към този момент има най-големия дълг в безспорна стойност измежду страните от Европейския съюз и еврозоната, чийто размер надвишава 2,3 трилиона евро (133,1% от БВП) към края на юни 2018 година В среда на исторически ниски лихвени нива разноските за обслужване на този дълг са прекомерно високи, като са сравними по мярка с разноските за обучение в италианския бюджет.
При повишение на лихвените нива от Европейската централна банка обслужването на дълга ще стане по-скъпо. Това може да заплаши устойчивостта на обществените финанси в страната и да способства за пораждане на нова рецесия в еврозоната. Перспективите се усложняват в допълнение заради неустойчивостта на банковата система в страната. Негативните резултати от възможна рецесия могат надалеч да надвишават тези от миналата, която беше провокирана от Гърция, чиято стопанска система е доста по-малка от италианската. Въздействието може да се отсрочи заради обстоятелството, че актуалният президент на Европейската централна банка, който е италианец, надали ще увеличи лихвените проценти до края на мандата си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ