Анжел Вагенщайн: Ден за размисъл
Есента се изниза незабелязано, дърветата в парка от дълго време се бяха дали прошка с мъртвите си листа, а зимата все не идеше. Нямаше я към този момент нормалната детска врява, единствено към бетонната кофа за боклук, непочиствана още от лятото и преляла от мазни хартийки, цигарени угарки и бирени кутии, кълвяха опушени софийски гугутки. Над главата ми един токсичен от авто диоксид болен кестен умолително простираше ръждясали клони към ниското предснежно небе.
Обикновена събота в Южния парк, нито есен, нито зима, сиво и никакво.
- Здравей! Как сме през днешния ден?
Стреснах се, бях се нещо умислил. Човекът, недочакал отговор, с охкане приседна на другия завършек на скамейката. Стори ми се прочут – бьх виждал някъде тази прегърбена фигура, евентуално квартален пенсионер. Не ми се встъпваше в комшийски разговори, насилствено отвърнах:
- Нормално
- Мислиш ли, мислиш ли? Щото на следващия ден сме на избори.
- Да, знам.
- Значи през днешния ден е ден за размисъл. И каква ще я бъде?
- Каквато народът реши.
- Та нали там е казусът – какво да реши.
Малко сопнато споделих:
- Аз ли да го изучавам? Той си знае и без мен.
- Я знае, я не. Нали сякаш сте интелигенция – с цел да му сочите пътя.
- А на нас кой да го уточни?
- Когото си желаете – вашите политици, църквата, или съгласно песента „ Един завет оставиха нам дедите “.
- Старецът стартира да ми става занимателен. Е, и кой завет от националния ценоразпис на заветите по-точно? – попитах не без подигравка, тъй като на тая патриотична тематика съм много опак.
- По избор, бе, младежо. Всеки си избира от витрината тоя завет, който му понася. Има древен, политически, национални. Има завет от дедите, има и от Дядото. Разни хора, всякакви завети… Искаш ли да ти дам задачка по народопсихология, може би ще ти помогне в избора на завет?
- Давай, - споделих без необикновен интерес към кварталните ни политически разбори.
- Представи си бунар в пустинята. Един-единствен на хиляда квадратни благи.
- Добре, показах си. И какво след това?
- Представи си в този момент един кортеж от нашенци. Поетично изречено, керванът иде от предишното и отива към бъдещето. Ще се отбият значи нашенците, ще заситят жаждата си и ще напоят камилите, нали така? Ще почистят ли в близост, преди да си тръгнат, та ония, които дойдат след тях, да намерят мястото чисто? В исторически смисъл на думата.
- Тц. Ще откраднат ведрото.
- Печелиш точка. Но това ще е и мотив за национална горделивост. Дори ще го има в учебниците – по какъв начин славно сме придобили ведро и по какъв начин никой не се е изпикал в кладенеца. И мислиш ли, че след това някой от по-съвестните – да речем партия, общественик, историк или нещо такова, ще размишления и ще се върне, в случай че не с цел да почисти, най-малко да се покае за стореното. Покаянието не почиства кладенци, само че опрощава грехове, отваря висини. Ще се откри ли подобен?
- Не, нямам доверие. Освен да го обещае през някой ден за размисъл.
- Ден, викаш. Мойсей не лашкал ли племето си да размишлява из ония пустини не един ден, а цели 40 години? Голям праз! В резултат от това огромно общонационално мислене през идващите 40 века Юдея бъкала от мислители, пророци и месии, а народът, след всеки ден за размисъл, избирал ту един, ту различен избавител, който обещавал да му почисти кладенеца. Но тоя, един път яхнал властта, забравял да го стори. И рано или късно го претрепвали с камъни, с цел да се юрнат към идващия избавител. И оттогава все надзъртаме в кладенеца, плюем в него и ругаем властта, че не си гледа работата. А властта е наш избор, да не е паднала от Марс? Казваме калпава власт, разбираме долнокачествен народ. Казваме долнокачествен народ, разбираме калпава власт. Имаше нещо такова при Маяковски…
- Не напълно такова…
Не издребнявай, това за партията и Ленин е същото. Партията ти лъже в името на националния интерес, ти лъжеш народа в името на партийния. Държавата те краде, ти я крадеш. Социална естетика, мълчалив публичен контракт!…
- Не съм чувал за сходен контракт.
- Глупости! Мога да ти го потвърдя незабавно. Представяш ли си какво ще се случи, в случай че някой се наведе, прибере ей оная измачкана бирена кутия, която хиляди крайници апатично подритват, и я хвърли в кошчето за отпадък? Представяш ли си го? Първо, това няма да е земляк – нашенците са равнодушни към такива дреболии като боклука, а да речем – някой откачен немец. С това той жестоко ще наруши публичния ни контракт, обществените ни стандарти, визиите ни за международен ред – „ Хармония мунди “. Ще сътвори казус, който може да дестабилизира и даже да взриви обществото. Лично аз бих го определил като терорист, умишлен подбудител на психологичното ни равновесие! Един-единствен жител, която се прави на забавен и потегля против одобрените правила на държание. Ще ми хвърля боклука в кошчето! Хайде холан! И от горната страна на това искаш аз да прибирам непознати боклуци? Е па, нема подобен филм! И вярваш ли по-късно, че е толкоз значимо на следващия ден кого ще изберем, с цел да чисти натрупалия се честен и политически отпадък – Иван или Драган?
- Мисля, че да. Важно е.
Старецът се замисли.
– Да, да, несъмнено е значимо. Както се споделя – исторически избор. А знаеш ли да вземем за пример какво е човешкият напредък, през който хората все вършат някакъв исторически избор? Например, де. Ако приемем, че от времената, когато по Цариградско шосе са ходели динозаври, е предходна една година, то математиците са пресметнали, че цялата история на човечеството от неандерталците до през днешния ден е траяла по-малко от три секунди. Егати историческия избор, на някакви си двукраки, затирени някъде в дъното на Млечния път, чиято цивилизация съществува от три секунди. А какво е Млечният път? Прашинка в Космоса, където се въртят хиляда милиарда сходни галактики! И всяка от тях пък е прашинка върху футболната топка, ритната от Бог за дузпа в някакъв неосъществим за мозъка ни мач. От този Божи шут прашинките се разлетели, а някой си Алберт Айнщайн назова това Големия гърмеж. Че какво им е огромното на едни разлетели се прашинки? Извинявай, аз малко се разбъбрих.
– Оставете галактиките. Ставаше дума за това кого ще изберат на следващия ден.
– Да, да. Иван или Драган. Прав си, това има значение. Струва си да гласуваме за оня, който обещае, че няма да открадне ведрото и на потегляне няма да се изпикае в кладенеца. А ще почисти мястото към него, което омърсихме. Да го остави чисто – преди на Бог да му е текнало още веднъж да ритне футбола. Ако знаеш кой ще удържи на обещанието си, гласувай за него. - А в случай че не знам?
– Няма проблем. Тогава гласувай както постъпват множеството – не за някого, а срещу някого. Ако няма кого да обичаш, все има кого да намразиш. – Не, не. Трябва да избереш друг, който мразиш, а комуто вярваш. А в случай че изобщо нямам доверие на никого?
– Ами следователно просто не гласувай, а вдигни оная бирена кутия, която се търкаля насреща, и я хвърли в кошчето. Това ще е твоята бюлетина в интерес на едно ново и солидарно общество.
Вгледах се в стареца и си помислих: виждал съм го някъде тоя дървен мъдрец!
– Кой сте вие, бе, познаваме ли се?
Той радостно се разсмя.
– Кой съм аз ли? Аз съм ти, не го ли разбра? Твое назад отражение, твоят вътрешен облик в негатив. Аз съм скептичната част от раздвоената ти съвест. Другият в теб, несъгласният с глупавините ви, със суетата ви. С тая ваша фикс идея да оправяте света, като не можете да оправите даже себе си. Айде съпрете се, бе!
Старецът стъпка цигарата си на земята, по която от месеци се трупаха генерации стъпкани угарки, които никой не подмиташе. После с охкане се изправи (от млади години си нося дископатията!) – захвърли в камарата отпадък под оня болен кестен найлоновата си торбичка с празна кофичка от кисело мляко и недоядена баничка, по-късно ми кимна за довиждане:
- Хайде довиждане! И на следващия ден пред урните – умната!
После се отдалечи с мудна крачка. Видях, че раменете му се тресат и, доколкото се познавам, това надали бе от рев. Мисля, че се кикотеше.
А аз си останах на скамейката да премислям. Беше ден за размисъл.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Обикновена събота в Южния парк, нито есен, нито зима, сиво и никакво.
- Здравей! Как сме през днешния ден?
Стреснах се, бях се нещо умислил. Човекът, недочакал отговор, с охкане приседна на другия завършек на скамейката. Стори ми се прочут – бьх виждал някъде тази прегърбена фигура, евентуално квартален пенсионер. Не ми се встъпваше в комшийски разговори, насилствено отвърнах:
- Нормално
- Мислиш ли, мислиш ли? Щото на следващия ден сме на избори.
- Да, знам.
- Значи през днешния ден е ден за размисъл. И каква ще я бъде?
- Каквато народът реши.
- Та нали там е казусът – какво да реши.
Малко сопнато споделих:
- Аз ли да го изучавам? Той си знае и без мен.
- Я знае, я не. Нали сякаш сте интелигенция – с цел да му сочите пътя.
- А на нас кой да го уточни?
- Когото си желаете – вашите политици, църквата, или съгласно песента „ Един завет оставиха нам дедите “.
- Старецът стартира да ми става занимателен. Е, и кой завет от националния ценоразпис на заветите по-точно? – попитах не без подигравка, тъй като на тая патриотична тематика съм много опак.
- По избор, бе, младежо. Всеки си избира от витрината тоя завет, който му понася. Има древен, политически, национални. Има завет от дедите, има и от Дядото. Разни хора, всякакви завети… Искаш ли да ти дам задачка по народопсихология, може би ще ти помогне в избора на завет?
- Давай, - споделих без необикновен интерес към кварталните ни политически разбори.
- Представи си бунар в пустинята. Един-единствен на хиляда квадратни благи.
- Добре, показах си. И какво след това?
- Представи си в този момент един кортеж от нашенци. Поетично изречено, керванът иде от предишното и отива към бъдещето. Ще се отбият значи нашенците, ще заситят жаждата си и ще напоят камилите, нали така? Ще почистят ли в близост, преди да си тръгнат, та ония, които дойдат след тях, да намерят мястото чисто? В исторически смисъл на думата.
- Тц. Ще откраднат ведрото.
- Печелиш точка. Но това ще е и мотив за национална горделивост. Дори ще го има в учебниците – по какъв начин славно сме придобили ведро и по какъв начин никой не се е изпикал в кладенеца. И мислиш ли, че след това някой от по-съвестните – да речем партия, общественик, историк или нещо такова, ще размишления и ще се върне, в случай че не с цел да почисти, най-малко да се покае за стореното. Покаянието не почиства кладенци, само че опрощава грехове, отваря висини. Ще се откри ли подобен?
- Не, нямам доверие. Освен да го обещае през някой ден за размисъл.
- Ден, викаш. Мойсей не лашкал ли племето си да размишлява из ония пустини не един ден, а цели 40 години? Голям праз! В резултат от това огромно общонационално мислене през идващите 40 века Юдея бъкала от мислители, пророци и месии, а народът, след всеки ден за размисъл, избирал ту един, ту различен избавител, който обещавал да му почисти кладенеца. Но тоя, един път яхнал властта, забравял да го стори. И рано или късно го претрепвали с камъни, с цел да се юрнат към идващия избавител. И оттогава все надзъртаме в кладенеца, плюем в него и ругаем властта, че не си гледа работата. А властта е наш избор, да не е паднала от Марс? Казваме калпава власт, разбираме долнокачествен народ. Казваме долнокачествен народ, разбираме калпава власт. Имаше нещо такова при Маяковски…
- Не напълно такова…
Не издребнявай, това за партията и Ленин е същото. Партията ти лъже в името на националния интерес, ти лъжеш народа в името на партийния. Държавата те краде, ти я крадеш. Социална естетика, мълчалив публичен контракт!…
- Не съм чувал за сходен контракт.
- Глупости! Мога да ти го потвърдя незабавно. Представяш ли си какво ще се случи, в случай че някой се наведе, прибере ей оная измачкана бирена кутия, която хиляди крайници апатично подритват, и я хвърли в кошчето за отпадък? Представяш ли си го? Първо, това няма да е земляк – нашенците са равнодушни към такива дреболии като боклука, а да речем – някой откачен немец. С това той жестоко ще наруши публичния ни контракт, обществените ни стандарти, визиите ни за международен ред – „ Хармония мунди “. Ще сътвори казус, който може да дестабилизира и даже да взриви обществото. Лично аз бих го определил като терорист, умишлен подбудител на психологичното ни равновесие! Един-единствен жител, която се прави на забавен и потегля против одобрените правила на държание. Ще ми хвърля боклука в кошчето! Хайде холан! И от горната страна на това искаш аз да прибирам непознати боклуци? Е па, нема подобен филм! И вярваш ли по-късно, че е толкоз значимо на следващия ден кого ще изберем, с цел да чисти натрупалия се честен и политически отпадък – Иван или Драган?
- Мисля, че да. Важно е.
Старецът се замисли.
– Да, да, несъмнено е значимо. Както се споделя – исторически избор. А знаеш ли да вземем за пример какво е човешкият напредък, през който хората все вършат някакъв исторически избор? Например, де. Ако приемем, че от времената, когато по Цариградско шосе са ходели динозаври, е предходна една година, то математиците са пресметнали, че цялата история на човечеството от неандерталците до през днешния ден е траяла по-малко от три секунди. Егати историческия избор, на някакви си двукраки, затирени някъде в дъното на Млечния път, чиято цивилизация съществува от три секунди. А какво е Млечният път? Прашинка в Космоса, където се въртят хиляда милиарда сходни галактики! И всяка от тях пък е прашинка върху футболната топка, ритната от Бог за дузпа в някакъв неосъществим за мозъка ни мач. От този Божи шут прашинките се разлетели, а някой си Алберт Айнщайн назова това Големия гърмеж. Че какво им е огромното на едни разлетели се прашинки? Извинявай, аз малко се разбъбрих.
– Оставете галактиките. Ставаше дума за това кого ще изберат на следващия ден.
– Да, да. Иван или Драган. Прав си, това има значение. Струва си да гласуваме за оня, който обещае, че няма да открадне ведрото и на потегляне няма да се изпикае в кладенеца. А ще почисти мястото към него, което омърсихме. Да го остави чисто – преди на Бог да му е текнало още веднъж да ритне футбола. Ако знаеш кой ще удържи на обещанието си, гласувай за него. - А в случай че не знам?
– Няма проблем. Тогава гласувай както постъпват множеството – не за някого, а срещу някого. Ако няма кого да обичаш, все има кого да намразиш. – Не, не. Трябва да избереш друг, който мразиш, а комуто вярваш. А в случай че изобщо нямам доверие на никого?
– Ами следователно просто не гласувай, а вдигни оная бирена кутия, която се търкаля насреща, и я хвърли в кошчето. Това ще е твоята бюлетина в интерес на едно ново и солидарно общество.
Вгледах се в стареца и си помислих: виждал съм го някъде тоя дървен мъдрец!
– Кой сте вие, бе, познаваме ли се?
Той радостно се разсмя.
– Кой съм аз ли? Аз съм ти, не го ли разбра? Твое назад отражение, твоят вътрешен облик в негатив. Аз съм скептичната част от раздвоената ти съвест. Другият в теб, несъгласният с глупавините ви, със суетата ви. С тая ваша фикс идея да оправяте света, като не можете да оправите даже себе си. Айде съпрете се, бе!
Старецът стъпка цигарата си на земята, по която от месеци се трупаха генерации стъпкани угарки, които никой не подмиташе. После с охкане се изправи (от млади години си нося дископатията!) – захвърли в камарата отпадък под оня болен кестен найлоновата си торбичка с празна кофичка от кисело мляко и недоядена баничка, по-късно ми кимна за довиждане:
- Хайде довиждане! И на следващия ден пред урните – умната!
После се отдалечи с мудна крачка. Видях, че раменете му се тресат и, доколкото се познавам, това надали бе от рев. Мисля, че се кикотеше.
А аз си останах на скамейката да премислям. Беше ден за размисъл.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ