Кои са суперхраните на есента
Есента ни сборва с грипа. Може да го избегнете, като се обличате по-топло и се храните вярно. Ето няколко сезонни храни, които пазят заболяванията надалеч.
Цвекло
Още 2000 година пр.Хр. асирийците, вавилонците и персите познавали цвеклото като овощно и лечебно растение, а като зеленчукова просвета стартира да се отглежда след 1000 години. Първоначално са се употребявали единствено листата, само че скоро грудката става главната хранителна част.
Още Хипократ е признал лечебното деяние. Съдържащият се в цвеклото бетаин укрепва кръвоносните съдове, намалява кръвното налягане и усъвършенства работата на черния дроб, форсира обмена на веществата. Сокът от цвекло съхранява свежестта на кожата на лицето.
Ряпа
Тя е била значим артикул за средновековните българи. В нея се съдържат захари (предимно фруктоза), целулоза, малко ненаситени мазнини и белтъци, само че доста ензими и витамини. В корените се съдържат етерични масла, които усъвършенстват храносмилането и сърдечната активност, както и гликозиди, които подкрепят сърцето, само че и придават прочут пикантен усет. Ряпата съдържа доста калиеви соли (черната - 3 пъти повече от бялата). Витамин В1 пък възстановява активността на нервната система.
Веществата в ряпата възбуждат отделянето на стомашен сок и покачват апетита. Тя засилва черния дроб и отделянето на злобен сок, което пречи на образуването на жлъчни камъни. Целулозата подкрепя чревната перисталтика. Това понижава холестерола, което е отлична профилактика за атеросклероза.
Тиква
По хранителност тиквата надминава картофите, а наличието на каротин в нея е по-голямо от това на морковите. Печена или варена се употребява при бъбречни или сърдечни болести. Може да се употребява от деца, бременни и възрастни. Високото наличие на калий е потребно при нараснало кръвно налягане, а наличието на микроелементи (желязо, манган) е от изгода при малокръвие.
Дюля
Богата е на фруктоза, органични киселини, пектинови субстанции, слузести субстанции и целулоза. Има доста витамини - РР, С и Е. От минералните соли максимален дял се пада на калия, следван от калция и фосфора. От микроелементите впечатлява изобилието на мед - 140 мг на 100 г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се подрежда винената. Етеричните масла придават характерния прелестен мирис на плода, а пектиновите субстанции са със мощно изразен удобен резултат върху стомаха и червата.
Именити антични лекари - Хипократ, Гален, Авицена, са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетитовъзбуждащо средство и при стомашни разстройства. Отвара от дюлеви плодове и семена и през днешния ден се предлага при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебният резултат се дължи на пектиновите и дъбилни субстанции. Печена дюля се употребява при диарии.
Нар
В гробницата Тел ал Амарна (Египет) от времето на фараона Аменхотеп (1375-1358 година прочие Хр.) е открита рисунка на нар. Там той е бил уважаван като знак на плодовитостта. Ароматният и ободрителен сок съдържа до 20% захари, 9% киселини (лимонова и ябълчна), от 0,208 до 0,218% минерални субстанции, включително манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед. Богат е на витамините С, В1, В2, В6, В12, Р, съдържа и витамин А. В него има дъбилни и багрилни субстанции, флавоноиди, катехини, белтъци, 15 на брой аминокиселини, азотни субстанции, нишесте, целулоза, витамин Е.
От кората се прави чай при остро стомашно разстройство и срещу тения. В националната медицина се използва и при тресчица, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, туберкулоза, пневмония, бъбречни рецесии, дерматити, изгаряния, отравяния. Сокът се предлага при диабет.
Плодовете се използват в недопечен или консервиран тип (правят се кисели, мусове), служи за оцветяване на сладкарски произведения. Сварен и сбит, наровият сок се употребява като фалшификация в източните печени месни, птичи и рибни ястия. Гренадинът (сок от нар с добавка на захар) е неотменна част от доста коктейли. От сока се подготвят меки сухи виновност, а в Кавказ сокът се сгъстява и от него се подготвя фалшификация - " нашараби ".
Цвекло
Още 2000 година пр.Хр. асирийците, вавилонците и персите познавали цвеклото като овощно и лечебно растение, а като зеленчукова просвета стартира да се отглежда след 1000 години. Първоначално са се употребявали единствено листата, само че скоро грудката става главната хранителна част.
Още Хипократ е признал лечебното деяние. Съдържащият се в цвеклото бетаин укрепва кръвоносните съдове, намалява кръвното налягане и усъвършенства работата на черния дроб, форсира обмена на веществата. Сокът от цвекло съхранява свежестта на кожата на лицето.
Ряпа
Тя е била значим артикул за средновековните българи. В нея се съдържат захари (предимно фруктоза), целулоза, малко ненаситени мазнини и белтъци, само че доста ензими и витамини. В корените се съдържат етерични масла, които усъвършенстват храносмилането и сърдечната активност, както и гликозиди, които подкрепят сърцето, само че и придават прочут пикантен усет. Ряпата съдържа доста калиеви соли (черната - 3 пъти повече от бялата). Витамин В1 пък възстановява активността на нервната система.
Веществата в ряпата възбуждат отделянето на стомашен сок и покачват апетита. Тя засилва черния дроб и отделянето на злобен сок, което пречи на образуването на жлъчни камъни. Целулозата подкрепя чревната перисталтика. Това понижава холестерола, което е отлична профилактика за атеросклероза.
Тиква
По хранителност тиквата надминава картофите, а наличието на каротин в нея е по-голямо от това на морковите. Печена или варена се употребява при бъбречни или сърдечни болести. Може да се употребява от деца, бременни и възрастни. Високото наличие на калий е потребно при нараснало кръвно налягане, а наличието на микроелементи (желязо, манган) е от изгода при малокръвие.
Дюля
Богата е на фруктоза, органични киселини, пектинови субстанции, слузести субстанции и целулоза. Има доста витамини - РР, С и Е. От минералните соли максимален дял се пада на калия, следван от калция и фосфора. От микроелементите впечатлява изобилието на мед - 140 мг на 100 г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се подрежда винената. Етеричните масла придават характерния прелестен мирис на плода, а пектиновите субстанции са със мощно изразен удобен резултат върху стомаха и червата.
Именити антични лекари - Хипократ, Гален, Авицена, са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетитовъзбуждащо средство и при стомашни разстройства. Отвара от дюлеви плодове и семена и през днешния ден се предлага при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебният резултат се дължи на пектиновите и дъбилни субстанции. Печена дюля се употребява при диарии.
Нар
В гробницата Тел ал Амарна (Египет) от времето на фараона Аменхотеп (1375-1358 година прочие Хр.) е открита рисунка на нар. Там той е бил уважаван като знак на плодовитостта. Ароматният и ободрителен сок съдържа до 20% захари, 9% киселини (лимонова и ябълчна), от 0,208 до 0,218% минерални субстанции, включително манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед. Богат е на витамините С, В1, В2, В6, В12, Р, съдържа и витамин А. В него има дъбилни и багрилни субстанции, флавоноиди, катехини, белтъци, 15 на брой аминокиселини, азотни субстанции, нишесте, целулоза, витамин Е.
От кората се прави чай при остро стомашно разстройство и срещу тения. В националната медицина се използва и при тресчица, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, туберкулоза, пневмония, бъбречни рецесии, дерматити, изгаряния, отравяния. Сокът се предлага при диабет.
Плодовете се използват в недопечен или консервиран тип (правят се кисели, мусове), служи за оцветяване на сладкарски произведения. Сварен и сбит, наровият сок се употребява като фалшификация в източните печени месни, птичи и рибни ястия. Гренадинът (сок от нар с добавка на захар) е неотменна част от доста коктейли. От сока се подготвят меки сухи виновност, а в Кавказ сокът се сгъстява и от него се подготвя фалшификация - " нашараби ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ