Метеоролози с данни за есента на 2024 г. в България – има ли повод за притеснение
Е сента на 2024 година е по-хладна от есента на 2023 и 2022 година, само че преваляванията приблизително за страната са едни от най-малките за последните 4 години, сочи информация на Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Метеорологични обстоятелства и феномени
Средната сезонна температура през есента на 2024 година (астрономическата есен стартира с настъпването на есенното равноденствие на 22 септември 2024 година и продължава до настъпването на зимното слънцестоене на 21 декември 2024 година, а метеорологичната есен е календарният тримесечен интервал от 1 септември до 30 ноември) е над климатичната норма. Средните температури на дневна база са над нормата през по-голямата част от септември и октомври, както и при започване на ноември. Относително студено е към средата на октомври и през по-голямата част от ноември. Най-високата измерена температура е 37,0 градуса по Целзий (°С) в гр. Дългопол, обл. Варна, на 3 септември и в гр. Раднево, обл. Стара Загора, на 4 септември. Най-ниската минимална температура в станция в обитаемо място e минус 9,3 °С на 8 ноември в Самоков, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 16,4 °С на връх Мусала на 24 ноември.
Септември и октомври 2024 година са по-хладни от 2023 година, а предишният месец е най-студеният ноември от 2012 година насам
Сезонните количества дъжд в по-голямата част от страната са под или към климатичната норма. Най-големи негативни отклонения се следят в западната част на Горнотракийската равнина и на Дунавската низина, а най-големи позитивни – в най-източните и най-западните региони на страната. Най-голямото измерено 24-часово количество дъжд е 195 мм от дъжд в с. Граматиково, обл. Бургас, на 1 септември. От средата на октомври доникъде на ноември има съвсем едномесечен безвалежен интервал. Септември и октомври 2024 година са с повече превалявания от септември и октомври 2023 година, само че октомври 2024 година остава един от най-сухите месеци октомври в България през 21-ви век. Ноември 2024 година е с по-малко превалявания от ноември 2023 година, само че с повече превалявания от доста сухите месеци ноември на 2021 и 2020 година
Значими метеорологични събития
На 10–11 септември от запад на изток над Балканите минава циклон, формирал се над Северна Италия, в котловина от север с много по-хладна въздушна маса. На доста места има краткотрайни превалявания, в някои елементи от страната – интензивни и обилни по количество, изключително в Родопите и в североизточните региони. Дневните температури се намаляват сензитивно, тук-там с повече от 10 градуса.
На 11 септември в резултат на интензивните превалявания в североизточните региони са регистрирани наводнения. Във Варненско най-засегнат е гр. Белослав, където от калните порои са потърпевши 52 семейства. Най-голямата активност на дъжда е 20 мм за 5 минути. В община Белослав е оповестено отчасти бедствено състояние. В гр. Каварна, област Добрич, 24-часовото количество дъжд е 80 мм (л/кв.м). Нарушени са водоснабдяването и електрозахранването на части от града и близките села, наводнени са приземни етажи, нанесени са съществени вреди по плажната линия и градската инфраструктура.
На 29–30 септември над страната минава добре изразен леден атмосферен фронт. На 29 септември на доста места от запад на изток превалява дъжд, в Централна България има гръмотевични стихии и преваляванията са по-интензивни, до 10–20 мм. Вятърът се ориентира от запад-северозапад и се усилва, поривите доближават 15–20 м/сек, в Сливен – 24 м/сек. В северозападната част от страната температурите през целия ден са сред 14 и 18 °С. В Югоизточна България, където до ранния следобяд е слънчево, доближават 28–30 °С, само че след това бързо се намаляват с 12–15 °С. През нощта против 30 и на 30 септември валежната зона се реалокира на изток и обилни превалявания има в Североизточна България, а от запад стопират. Над към 2000 м надморска височина има превалявания от сняг.
През интервала 3–7 октомври от Западна Европа към Централното Средиземноморие се спуска барична котловина и се образува партерен ураган. В челната му част към страната се придвижва топъл въздух от югозапад. Преобладава слънчево време с южен вятър, температурите се покачват. Впоследствие циклонът се реалокира на североизток през Балканите към Черно море. В цялата страна от запад на изток има превалявания, а температурите се намаляват доста.
През интервала 13–20 октомври Балканският полуостров е под комбинираното въздействие на висок баричен гребен от запад и котловина от североизток. През първите дни времето е най-вече слънчево, заран на обособени места в низините и котловините с понижена видимост, вятърът е слаб от северозапад. Температурите са към климатичните правила. В средата на интервала с превръщане напразно от североизток стартира захлаждане. Температурите се намаляват доста и в цялата страна са по-ниски от климатичните правила.
На 20–21 ноември във височина Балканите са в предната част на барична котловина, с транспорт на въздушни маси от югозапад. В приземния пласт през северозападните региони от полуострова минава средиземноморски циклон. В Източна България и северно от планините доста се усилва юг-югозападният вятър, който се демонстрира и като фьон. Вечерта и през нощта против 21 ноември и денем минава леден атмосферен фронт. Има превалявания от дъжд, които с понижението на температурите в Предбалкана минават в сняг.
На 20 и 21 ноември от бурни ветрове в Северна България са нанесени материални вреди в областите Монтана и Враца. Временно е спряно придвижването в пристанище Русе и по Дунав мост.
На 22–23 ноември Балканският полуостров попада в предната част на нова барична котловина във височина. Отново се усилва югозападният вятър и по северните скатове се демонстрира като фьон. Привечер и през нощта против 23 ноември от северозапад на югоизток минава леден атмосферен фронт. Има краткотрайни превалявания от дъжд, които по високите полета и в Предбалкана още веднъж минават в сняг.
На 29–30 ноември през страната минава леден атмосферен фронт, а южно от България се образува плитък средиземноморски циклон. На доста места в Западна и Централна България има превалявания от дъжд. С понижението на температурите в Предбалкана и по високите полета дъждът минава в сняг.
На 30 ноември вечерта от мощен вятър са нанесени вреди по здания в източните квартали на гр. Перник, има прекършени дървета.
Агрометеорологични условия
През септември агрометеорологичните условия се дефинират от извънредно топло време за края на лятото и началото на есента. В края на месеца настава намаляване на температурите и внезапна смяна в агрометеорологичните условия. Във високите полета на Западна България има условия за формиране на слани. Хладното и влажно време в края на първия есенен месец покачва риска за развиване на патогени, причиняващи изгниване по неприбраната зеленчукова и плодова годишна продукция.
Вследствие на неналичието на превалявания през втората половина на октомври и високите температури деянията на агрометеорологичната суша в края на месеца стават още по-сериозни. През този интервал лимитиращ фактор за развиването на засетите есенници в по-голямата част от полските региони е дефицитът на почвена влага. В края на октомври при зимните житни култури доминира фаза покълване.
През първото десетдневие на ноември сушата продължава и това е причина за забавяне на сеитбата на зимните житни култури. Вследствие на дефицита на почвена влага поникването на засетите есенни посеви протича неравномерно.
Валежите през третото десетдневие на ноември са от извънредно значимо значение за оцеляването на част от покълналите късно засети посеви в Южна България. В края на месеца при пшеницата доминират посевите в начален етап на развиване – покълване и начало на листообразуване По-напреднали в развиването си са зимните житни култури тук-там в Дунавската низина и в част от източните региони, където са във фаза трети лист и начало на фаза братене. В тези региони влагата при започване на есенната вегетация на културите не е лимитиращ фактор. Различията във фенологичното положение на зимните житни култури са в резултат на продължителното есенно засушаване и закъснелите сеитби.
Хидрологични обстоятелства
За тримесечния есенен интервал общият размер на речния отток в страната е 1132 млн. м3. Стойността му е с 31% по-малко по отношение на същия интервал на 2023 година.
През трите месеца водните количества на реките в страната са под съответните месечни правила. В резултат от работата на хидротехнически уреди над нормите за септември са били реките Огоста в долното течение и Въча при гр. Девин, а над нормата за октомври – р. Огоста в долното течение. През септември и октомври р. Факийска в региона на хидрометричната станция при с. Зидарово е пресъхнала.
В резултат от превалявания по-съществени покачвания на речните равнища в страната са регистрирани при започване на септември във водосборите на южните черноморски реки – с 93 см на р. Велека при с. Граматиково, и в интервала 5–7 октомври на р. Искър – със 102 см при гр. Нови Искър. През обособени дни от сезона при някои измервателни пунктове са регистрирани и краткотрайни, незначителни покачвания на речните равнища в резултат на паднали превалявания.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Метеорологични обстоятелства и феномени
Средната сезонна температура през есента на 2024 година (астрономическата есен стартира с настъпването на есенното равноденствие на 22 септември 2024 година и продължава до настъпването на зимното слънцестоене на 21 декември 2024 година, а метеорологичната есен е календарният тримесечен интервал от 1 септември до 30 ноември) е над климатичната норма. Средните температури на дневна база са над нормата през по-голямата част от септември и октомври, както и при започване на ноември. Относително студено е към средата на октомври и през по-голямата част от ноември. Най-високата измерена температура е 37,0 градуса по Целзий (°С) в гр. Дългопол, обл. Варна, на 3 септември и в гр. Раднево, обл. Стара Загора, на 4 септември. Най-ниската минимална температура в станция в обитаемо място e минус 9,3 °С на 8 ноември в Самоков, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 16,4 °С на връх Мусала на 24 ноември.
Септември и октомври 2024 година са по-хладни от 2023 година, а предишният месец е най-студеният ноември от 2012 година насам
Сезонните количества дъжд в по-голямата част от страната са под или към климатичната норма. Най-големи негативни отклонения се следят в западната част на Горнотракийската равнина и на Дунавската низина, а най-големи позитивни – в най-източните и най-западните региони на страната. Най-голямото измерено 24-часово количество дъжд е 195 мм от дъжд в с. Граматиково, обл. Бургас, на 1 септември. От средата на октомври доникъде на ноември има съвсем едномесечен безвалежен интервал. Септември и октомври 2024 година са с повече превалявания от септември и октомври 2023 година, само че октомври 2024 година остава един от най-сухите месеци октомври в България през 21-ви век. Ноември 2024 година е с по-малко превалявания от ноември 2023 година, само че с повече превалявания от доста сухите месеци ноември на 2021 и 2020 година
Значими метеорологични събития
На 10–11 септември от запад на изток над Балканите минава циклон, формирал се над Северна Италия, в котловина от север с много по-хладна въздушна маса. На доста места има краткотрайни превалявания, в някои елементи от страната – интензивни и обилни по количество, изключително в Родопите и в североизточните региони. Дневните температури се намаляват сензитивно, тук-там с повече от 10 градуса.
На 11 септември в резултат на интензивните превалявания в североизточните региони са регистрирани наводнения. Във Варненско най-засегнат е гр. Белослав, където от калните порои са потърпевши 52 семейства. Най-голямата активност на дъжда е 20 мм за 5 минути. В община Белослав е оповестено отчасти бедствено състояние. В гр. Каварна, област Добрич, 24-часовото количество дъжд е 80 мм (л/кв.м). Нарушени са водоснабдяването и електрозахранването на части от града и близките села, наводнени са приземни етажи, нанесени са съществени вреди по плажната линия и градската инфраструктура.
На 29–30 септември над страната минава добре изразен леден атмосферен фронт. На 29 септември на доста места от запад на изток превалява дъжд, в Централна България има гръмотевични стихии и преваляванията са по-интензивни, до 10–20 мм. Вятърът се ориентира от запад-северозапад и се усилва, поривите доближават 15–20 м/сек, в Сливен – 24 м/сек. В северозападната част от страната температурите през целия ден са сред 14 и 18 °С. В Югоизточна България, където до ранния следобяд е слънчево, доближават 28–30 °С, само че след това бързо се намаляват с 12–15 °С. През нощта против 30 и на 30 септември валежната зона се реалокира на изток и обилни превалявания има в Североизточна България, а от запад стопират. Над към 2000 м надморска височина има превалявания от сняг.
През интервала 3–7 октомври от Западна Европа към Централното Средиземноморие се спуска барична котловина и се образува партерен ураган. В челната му част към страната се придвижва топъл въздух от югозапад. Преобладава слънчево време с южен вятър, температурите се покачват. Впоследствие циклонът се реалокира на североизток през Балканите към Черно море. В цялата страна от запад на изток има превалявания, а температурите се намаляват доста.
През интервала 13–20 октомври Балканският полуостров е под комбинираното въздействие на висок баричен гребен от запад и котловина от североизток. През първите дни времето е най-вече слънчево, заран на обособени места в низините и котловините с понижена видимост, вятърът е слаб от северозапад. Температурите са към климатичните правила. В средата на интервала с превръщане напразно от североизток стартира захлаждане. Температурите се намаляват доста и в цялата страна са по-ниски от климатичните правила.
На 20–21 ноември във височина Балканите са в предната част на барична котловина, с транспорт на въздушни маси от югозапад. В приземния пласт през северозападните региони от полуострова минава средиземноморски циклон. В Източна България и северно от планините доста се усилва юг-югозападният вятър, който се демонстрира и като фьон. Вечерта и през нощта против 21 ноември и денем минава леден атмосферен фронт. Има превалявания от дъжд, които с понижението на температурите в Предбалкана минават в сняг.
На 20 и 21 ноември от бурни ветрове в Северна България са нанесени материални вреди в областите Монтана и Враца. Временно е спряно придвижването в пристанище Русе и по Дунав мост.
На 22–23 ноември Балканският полуостров попада в предната част на нова барична котловина във височина. Отново се усилва югозападният вятър и по северните скатове се демонстрира като фьон. Привечер и през нощта против 23 ноември от северозапад на югоизток минава леден атмосферен фронт. Има краткотрайни превалявания от дъжд, които по високите полета и в Предбалкана още веднъж минават в сняг.
На 29–30 ноември през страната минава леден атмосферен фронт, а южно от България се образува плитък средиземноморски циклон. На доста места в Западна и Централна България има превалявания от дъжд. С понижението на температурите в Предбалкана и по високите полета дъждът минава в сняг.
На 30 ноември вечерта от мощен вятър са нанесени вреди по здания в източните квартали на гр. Перник, има прекършени дървета.
Агрометеорологични условия
През септември агрометеорологичните условия се дефинират от извънредно топло време за края на лятото и началото на есента. В края на месеца настава намаляване на температурите и внезапна смяна в агрометеорологичните условия. Във високите полета на Западна България има условия за формиране на слани. Хладното и влажно време в края на първия есенен месец покачва риска за развиване на патогени, причиняващи изгниване по неприбраната зеленчукова и плодова годишна продукция.
Вследствие на неналичието на превалявания през втората половина на октомври и високите температури деянията на агрометеорологичната суша в края на месеца стават още по-сериозни. През този интервал лимитиращ фактор за развиването на засетите есенници в по-голямата част от полските региони е дефицитът на почвена влага. В края на октомври при зимните житни култури доминира фаза покълване.
През първото десетдневие на ноември сушата продължава и това е причина за забавяне на сеитбата на зимните житни култури. Вследствие на дефицита на почвена влага поникването на засетите есенни посеви протича неравномерно.
Валежите през третото десетдневие на ноември са от извънредно значимо значение за оцеляването на част от покълналите късно засети посеви в Южна България. В края на месеца при пшеницата доминират посевите в начален етап на развиване – покълване и начало на листообразуване По-напреднали в развиването си са зимните житни култури тук-там в Дунавската низина и в част от източните региони, където са във фаза трети лист и начало на фаза братене. В тези региони влагата при започване на есенната вегетация на културите не е лимитиращ фактор. Различията във фенологичното положение на зимните житни култури са в резултат на продължителното есенно засушаване и закъснелите сеитби.
Хидрологични обстоятелства
За тримесечния есенен интервал общият размер на речния отток в страната е 1132 млн. м3. Стойността му е с 31% по-малко по отношение на същия интервал на 2023 година.
През трите месеца водните количества на реките в страната са под съответните месечни правила. В резултат от работата на хидротехнически уреди над нормите за септември са били реките Огоста в долното течение и Въча при гр. Девин, а над нормата за октомври – р. Огоста в долното течение. През септември и октомври р. Факийска в региона на хидрометричната станция при с. Зидарово е пресъхнала.
В резултат от превалявания по-съществени покачвания на речните равнища в страната са регистрирани при започване на септември във водосборите на южните черноморски реки – с 93 см на р. Велека при с. Граматиково, и в интервала 5–7 октомври на р. Искър – със 102 см при гр. Нови Искър. През обособени дни от сезона при някои измервателни пунктове са регистрирани и краткотрайни, незначителни покачвания на речните равнища в резултат на паднали превалявания.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ