Есента на 1883 г. не приличала на никоя друга. В

Есента на 1883 година не приличала на никоя друга. В сумрака залезите и изгревите горели с шокиращо ярки червени цветове, примесени със зелени и лилави проблясъци. Когато най-накрая настъпвала нощта, Луната сияела в чудноват синкав нюанс. Макар тези феномени да се следили чак в Европа и Америка, виновникът бил вулканът Кракатау в Индонезия, който таман избухнал с едно от най-смъртоносните и разрушителни изригвания в историята. Кракатау се намира в пролива Сунда, сред индонезийските острови Ява и Суматра.

Защо хората рядко чуват за индонезийското кафе, a би трябвало

Индонезия е една от най-хубавите страни за произвеждане на кафе

През май 1883 година вулканът се събудил и почнал да ръмжи, до момента в който на 27 август избухнал с катаклизмична мощ, равняваща се на 200-мегатонна бомба. За съпоставяне, най-голямата нуклеарна бомба, взривявана в миналото - руската " Цар Бомба ", има мощ към 50 мегатона, рязяснява IFL Science.

Изригването раздрало острова, изпратило ударни талази по цялата планета и потъмнило небето на хиляди километри. Взривът достигнал над 310 децибела - толкоз мощен, че спукал тъпанчетата на моряци на транспортен съд, намиращ се на 64 км от острова.


Около 36 000 души починали, а 165 селища били изцяло унищожени - най-много от чудовищните цунамита, провокирани от изригването. Хиляди намерили гибелта си и в пламтящите газове и вулканична маса, достигнали прилежащия остров Суматра.

Но въздействието му не се лимитирало единствено до този ъгъл на Югоизточна Азия. Глобалната междинна температура се намалила с 0.6 °C за месеци, защото пепел и газове били изхвърлени високо в атмосферата, безусловно блокирайки слънчевата светлина. Тези частици, дружно с газовете, трансформирали метода, по който светлината прекосявала през небето.

Обикновено алените и оранжевите оттенъци на залеза се дължат на това, че слънчевите лъчи минават под невисок ъгъл през повече атмосфера. Късите сини талази се разсейват, а дългите червени преобладават. Но когато въздухът е кондензиран с аерозоли, както след големи вулканични изригвания, гледката става още по-впечатляваща. Частиците разсейват и пречупват светлината по комплициран метод, усилвайки аленото и добавяйки лилави и зелени тонове.

Учените изясняват, че зеленикави залези се появили през есента на 1883 година поради сулфатните аерозоли, които разсейват алената светлина и оставят изумруден отблясък. Същите оптични резултати създали Луната да наподобява по-синя от нормално в продължение на седмици.

Ефектът се усетил по целия свят. В публикация на The New York Times от ноември 1883 година пишело: " Малко след пет часа западният небосвод ненадейно пламна в ослепителен червен цвят, който обагри небето и облаците. Хората по улиците се смаяха от необикновената панорама... Облаците последователно се задълбочиха до кърваво алено, а морето отразяваше кървавия искра. "


Някои даже се питат дали сюрреалистичните висини на 1883 година не са въодушевили страховития шедьовър на Едвард Мунк - " Викът ", основан десетилетие по-късно в Норвегия.

Годините към 1883 година били бурно време за образното изкуство - импресионистите и постимпресионистите опитали със смели цветове и нови способи да изобразяват светлината. От Моне и Мане до Ван Гог и Реноар - великите художници постоянно поставяли своите произведения на фона на висини, наситени с необикновени, изменящи се тонове.

На " лов " за комодски варани в Индонезия - гигантските влечуги, които плашат и удивляват

Национален парк Комодо е едно удивително място

Трудно е да не се запитаме дали спектакуларните вулканични залези от това десетилетие - богати на ярки червени, лилави и зелени нюанси, не са оставили своя отпечатък върху въображението на артистите от епохата.