Престъпни кланове завладяват германските градове
Есен и други немски градове се пробват да се преборят с незаконните кланове, които са ги завладели. Но полицията е съвсем безпомощна - може единствено да управлява съмнителните заведения, в които се събират техните членове, написа " Дойче веле ".
Полицаите от месеци се борят интензивно против незаконните кланове в Германия. Наред с Берлин и Бремен наранени от тях са най-вече градове в Рурската област, а " столица на незаконните кланове " - както написа " Нойе Цюрхер цайтунг " - е Есен. Маскирани специфични елементи всекидневно обискират частни домове, заведения и компании за наемане на коли, откъдето конфискуват оръжия, опиати и пари в брой. Всекидневникът " Тагесцайтунг " добавя: с изключение на с прояви на принуждение клановете се занимават с имуществени закононарушения, измами, фалшификации,трафик и продажба на опиати.
Членовете на незаконните групи работят в кардинално законни компании (автокъщи, служби за сигурност, ключарски магазини), само че са там най-много за измами, пране на пари или прикриване на други незаконни планове. " Тагесцайтунг " показва, че в Есен клановете пазят територията си изключително очевидно и нападателно, а полицията и органите на реда се смятат за " нашественици ". Само в провинция Северен Рейн-Вестфалия живеят към 100 такива фамилии, гласят данните на Федералната престъпна работа, представени от вестник " Нойе Цюрхер цайтунг ". В Есен през последните три години управляващите са открили повече от 2400 закононарушения, осъществени от турско-арабски кланове. В Северен Рейн-Вестфалия като цяло за същия интервал е имало 14 000 закононарушения, за които са открити доказателства против почти 6500 причинители, които се числят към тези среди.
По " криминогенните " места
" Нойе Цюрхер цайтунг " отбелязва, че в Есен живеят към 600 000 души, равнището на безработицата е към 10 %. Северната част на града има изключително неприятна популярност и е оповестена от полицията за " криминогенно място ". Следователно длъжностните лица имат право да ревизират хора и без съответен мотив. Тук живее и Хаким*, един от героите в репортажа на " Нойе Цюрхер цайтунг ". Всички се опасяват от него, тъй като считат, че е обвързван с редица вандалски прояви и закононарушения в града. Той е от Сирия, само че от дълго време живее в Есен. След първичния си отвод да беседва Хаким се отпуска и споделя пред репортера на НЦЦ Йонас Херман, че преди е бил нарушител, само че в този момент към този момент не е. Опитвайки се да стартира постоянна работа, той станал надзирател на паркинг, само че бил уволнен, откакто нападнал журналистически екип, който снимал репортаж за клановете. От думите му не излиза наяве дали самият той е бил член на клан или не, само че и той (както и останалите събеседници на Херман) изяснява, че властта на клановете е релативно разбиране и се дистанцира от техните дейности.
Въпреки това, когато млади мъже с турски или арабски генезис отварят заведения, които скоро по-късно затварят или сменят притежателя си, полицейските чиновници наложително идват на инспекция, написа в публикацията на НЦЦ. Есенската полиция има цялостен лист с подозрителни заведения в града, доста от които са наргиле питейни заведения. Както и в други немски градове, поражда въпросът кой в действителност посещава тези питейни заведения. Повечето от тях нямат добра клиентела. Според престъпната работа на Северен Рейн-Вестфалия тези заведения мъчно биха издържали стопански, в случай че постоянно и законно си заплащат налозите.
" Всичко е като в Третия райх "?
В един от многочислените наргиле питейни заведения в Есен Йонас Херман се среща с 46-годишния Хасан Ануар. Сириецът споделя, че три пъти се опитвал да развие личен бизнес и три пъти банкрутирал. В момента няма работа и упреква за това полицията. Тя претърсвала бара му толкоз постоянно, че най-после и последният клиент бил пропъден. Ануар живее в Германия от 25 години и се усеща " изцяло интегриран ". Разказва, че в края на 90-те години е бил четири години в пандиза, само че в този момент е честен жител и съблюдава закона. Той и неговите близки разказват по-твърдата политика против клановете като расистка акция, провокирана от опасенията, свързани с " Алтернатива за Германия ". Ануар споделя пред Херман: " Ние сме новите евреи, всичко е тъкмо като в Третия райх ".
Ануар и неговите родственици са съгласни, че битката против клановете жигосва турско-арабската общественост. Тяхната злоба обаче е ориентирана не към полицията, а към политиците, които преследват мигрантите. Според тях нарушителите в последна сметка са единствено жертви, написа още Йонас Херман.
По-нататък в публикацията той показва историята на клановете в Германия: огромна част от членовете им са кюрди, които произлизат от Турция, само че след това се заселват в Ливан. Когато през 70-те години там избухва гражданската война, част от тях емигрират в Германия и търсят леговище. Въпреки че молбите на множеството не са утвърдени, те не могат да бъдат депортирани, тъй като са без поданство или без документи. А тъй като разполагат единствено със " статут на безмълвно толериране ", не им е разрешено да работят.
Полицаите са съвсем безпомощни
Проблемът с незаконните кланове е прочут на органите на реда в Германия от години, само че до неотдавна политиците го пренебрегнаха, защото съществуването на групировките не съвпадаше с визията им за спокойно мултикултурно общество, написа още Херман. Нещата обаче се трансформират - откакто незаконните кланове стават все по-арогантни.
Сега полицията и правораздаването разполагат с поддръжката на политиците и се пробват да вкарат по-сериозни ограничения против клановете. През 2018 година шефът на полицията в Есен Франк Рихтер сътвори специфична организационна конструкция против клановата престъпност, което на процедура значи повече обиски. Четири дни в седмицата разполагаем на Рихтер е екип от 100 чиновници, които ревизират съмнителните заведения - не могат да се опълчват по различен метод на клановете. Програмите за предварителна защита, предопределени за младежите, свързани с клановете, занапред се създават. А депортациите са вероятни единствено в обособени случаи, защото множеството от по-младите членове на клановете имат немско поданство, приключва материала си за НЦЦ Йонас Херман. " Тагесцайтунг " от своя страна показва, че в Есен двама особено назначени прокурори се занимават само и единствено с незаконните прояви на локалните кланове.
*името е променено, с цел да се резервира самоличността.
Полицаите от месеци се борят интензивно против незаконните кланове в Германия. Наред с Берлин и Бремен наранени от тях са най-вече градове в Рурската област, а " столица на незаконните кланове " - както написа " Нойе Цюрхер цайтунг " - е Есен. Маскирани специфични елементи всекидневно обискират частни домове, заведения и компании за наемане на коли, откъдето конфискуват оръжия, опиати и пари в брой. Всекидневникът " Тагесцайтунг " добавя: с изключение на с прояви на принуждение клановете се занимават с имуществени закононарушения, измами, фалшификации,трафик и продажба на опиати.
Членовете на незаконните групи работят в кардинално законни компании (автокъщи, служби за сигурност, ключарски магазини), само че са там най-много за измами, пране на пари или прикриване на други незаконни планове. " Тагесцайтунг " показва, че в Есен клановете пазят територията си изключително очевидно и нападателно, а полицията и органите на реда се смятат за " нашественици ". Само в провинция Северен Рейн-Вестфалия живеят към 100 такива фамилии, гласят данните на Федералната престъпна работа, представени от вестник " Нойе Цюрхер цайтунг ". В Есен през последните три години управляващите са открили повече от 2400 закононарушения, осъществени от турско-арабски кланове. В Северен Рейн-Вестфалия като цяло за същия интервал е имало 14 000 закононарушения, за които са открити доказателства против почти 6500 причинители, които се числят към тези среди.
По " криминогенните " места
" Нойе Цюрхер цайтунг " отбелязва, че в Есен живеят към 600 000 души, равнището на безработицата е към 10 %. Северната част на града има изключително неприятна популярност и е оповестена от полицията за " криминогенно място ". Следователно длъжностните лица имат право да ревизират хора и без съответен мотив. Тук живее и Хаким*, един от героите в репортажа на " Нойе Цюрхер цайтунг ". Всички се опасяват от него, тъй като считат, че е обвързван с редица вандалски прояви и закононарушения в града. Той е от Сирия, само че от дълго време живее в Есен. След първичния си отвод да беседва Хаким се отпуска и споделя пред репортера на НЦЦ Йонас Херман, че преди е бил нарушител, само че в този момент към този момент не е. Опитвайки се да стартира постоянна работа, той станал надзирател на паркинг, само че бил уволнен, откакто нападнал журналистически екип, който снимал репортаж за клановете. От думите му не излиза наяве дали самият той е бил член на клан или не, само че и той (както и останалите събеседници на Херман) изяснява, че властта на клановете е релативно разбиране и се дистанцира от техните дейности.
Въпреки това, когато млади мъже с турски или арабски генезис отварят заведения, които скоро по-късно затварят или сменят притежателя си, полицейските чиновници наложително идват на инспекция, написа в публикацията на НЦЦ. Есенската полиция има цялостен лист с подозрителни заведения в града, доста от които са наргиле питейни заведения. Както и в други немски градове, поражда въпросът кой в действителност посещава тези питейни заведения. Повечето от тях нямат добра клиентела. Според престъпната работа на Северен Рейн-Вестфалия тези заведения мъчно биха издържали стопански, в случай че постоянно и законно си заплащат налозите.
" Всичко е като в Третия райх "?
В един от многочислените наргиле питейни заведения в Есен Йонас Херман се среща с 46-годишния Хасан Ануар. Сириецът споделя, че три пъти се опитвал да развие личен бизнес и три пъти банкрутирал. В момента няма работа и упреква за това полицията. Тя претърсвала бара му толкоз постоянно, че най-после и последният клиент бил пропъден. Ануар живее в Германия от 25 години и се усеща " изцяло интегриран ". Разказва, че в края на 90-те години е бил четири години в пандиза, само че в този момент е честен жител и съблюдава закона. Той и неговите близки разказват по-твърдата политика против клановете като расистка акция, провокирана от опасенията, свързани с " Алтернатива за Германия ". Ануар споделя пред Херман: " Ние сме новите евреи, всичко е тъкмо като в Третия райх ".
Ануар и неговите родственици са съгласни, че битката против клановете жигосва турско-арабската общественост. Тяхната злоба обаче е ориентирана не към полицията, а към политиците, които преследват мигрантите. Според тях нарушителите в последна сметка са единствено жертви, написа още Йонас Херман.
По-нататък в публикацията той показва историята на клановете в Германия: огромна част от членовете им са кюрди, които произлизат от Турция, само че след това се заселват в Ливан. Когато през 70-те години там избухва гражданската война, част от тях емигрират в Германия и търсят леговище. Въпреки че молбите на множеството не са утвърдени, те не могат да бъдат депортирани, тъй като са без поданство или без документи. А тъй като разполагат единствено със " статут на безмълвно толериране ", не им е разрешено да работят.
Полицаите са съвсем безпомощни
Проблемът с незаконните кланове е прочут на органите на реда в Германия от години, само че до неотдавна политиците го пренебрегнаха, защото съществуването на групировките не съвпадаше с визията им за спокойно мултикултурно общество, написа още Херман. Нещата обаче се трансформират - откакто незаконните кланове стават все по-арогантни.
Сега полицията и правораздаването разполагат с поддръжката на политиците и се пробват да вкарат по-сериозни ограничения против клановете. През 2018 година шефът на полицията в Есен Франк Рихтер сътвори специфична организационна конструкция против клановата престъпност, което на процедура значи повече обиски. Четири дни в седмицата разполагаем на Рихтер е екип от 100 чиновници, които ревизират съмнителните заведения - не могат да се опълчват по различен метод на клановете. Програмите за предварителна защита, предопределени за младежите, свързани с клановете, занапред се създават. А депортациите са вероятни единствено в обособени случаи, защото множеството от по-младите членове на клановете имат немско поданство, приключва материала си за НЦЦ Йонас Херман. " Тагесцайтунг " от своя страна показва, че в Есен двама особено назначени прокурори се занимават само и единствено с незаконните прояви на локалните кланове.
*името е променено, с цел да се резервира самоличността.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ