ЕС вече не се поддържа от мир и просперитет –

Европейски Съюз към този момент не се поддържа от мир и разцвет – движи се с суматоха. А тази суматоха унищожава самите основи, които в миналото обещаваше да пази, написа Кънчо Стойчев в уеб страницата на клуб " Валдай ".

Всеки роман, маскиран като разбор, съдържа скрита кулминационна точка. А всеки разбор – в това число този – е индивидуален. Това обаче не анулира нуждата от обективност.

Често повтаряният рефрен „ Европейският съюз е в рецесия “ прикрива по-дълбока повратна точка с два вероятни изхода: радикална смяна или разпад. Аз съм за забележителна смяна. Все още имам вяра, може би настойчиво, че Европейски Съюз е най-успешният кротичък план в човешката история. Струва си да бъде избавен, вместо да се гради от нулата. Въпреки това, от време на време е по-евтино да събориш една постройка, в сравнение с да я ремонтираш.

Днешните европейски елити, с дребни изключения, се вкопчват в едно кухо проклинание: „ мир посредством мощ “. Но „ мир посредством мощ “ в логичен проект е оксиморон – дървена стомана. В действителния живот това значи война.

След две международни войни европейските водачи осъзнаха коренната причина за това опустошение: икономическата конкуренция. Справиха се с нея посредством съглашения за стоманата, които след това се трансфораха в общ пазар. Травмата беше толкоз прясна, че никой не трябваше да проповядва мир – той беше явен. Основата беше взаимното самоограничение: нито победител, нито стопанин. Този дух породи неповторима форма на власт: мрежова конструкция, учредена на консенсус, която замести обичайните йерархии. Люксембург можеше да наложи несъгласие на Германия или Франция. Това не е чисто рационално, само че гениалността рядко е такава.

До 60-те години на XX век Западна Европа се беше трансформирала в мрежово общество. То не приличаше нито на средновековните властови структури, пропити с набожен максимализъм, нито на обществата на надзор от капиталистическата ера, изследвани от Жил Дельоз. Тази мрежа беше построена върху непрекъснати договаряния и шерване на власт – както вътрешно, по този начин и през границите. Представяше се като народна власт и първоначално значително отговаряше на това определение. Но след по този начин наречения „ завършек на историята “, етикетът и наличието към този момент не съвпадаха. Две неща я поддържаха: мир и разцвет. Устойчив мир. Устойчив напредък.

Има и трето авансово изискване, което рядко се признава: някой би трябвало да обезпечи военна отбрана за такава нежна конструкция.

Ако приемем, че Източна Европа е била под руска окупация, мъчно е да се отхвърли, че Западна Европа по сходен метод е била под американски надзор. Разликата? Едното се назовава „ шпионаж “, другото – „ разузнаване “. Едното е „ протекция “, другото – „ партньорство “.

Не споделям, че двете системи бяха идентични. Но и от двете страни на Европа имаше непознати войски на територията им, и и двете страни бяха хранени с приказки за положителните и неприятните.

Така че да – Европейски Съюз е в екзистенциална рецесия. Защото всички условия, които в миналото го правеха жизнерадостен, в този момент са – дано бъдем великодушни – съществено сложени под подозрение.

Кризата не е просто неточност. Не е неправилна стъпка. Това е насъбраната тежест на несъгласия, които прекомерно дълго са останали нерешени.

Европейски Съюз в никакъв случай не е бил умислен като върховен. Това не е било задачата. Но след поредност от (половинчати?) опити да стане върховен, които се провалиха, рецесията стана забележима.

Липсата на суверенитет сама по себе си не е рецесия. Но когато действаш като суверен, а не си подобен, създаваш бездънен и нетърпим недостиг. Европейски Съюз се трансформира в икономическа мощ с високи стандарти на живот, само че изпусна момента да реализира цялостна политическа интеграция. Не съумя и да интегрира в действителност Източна Европа. Защо? Защото самият той не беше интегриран. Все още третира новите страни членки като жители втора употреба – източници на гении за западните компании и територии, които да бъдат колонизирани от немски и френски вериги супермаркети. Звучи жестоко, само че е правилно. Да, хората от Варшава до София през днешния ден живеят по-добре. Но получиха и брюкселското страшилище. Повече за него – по-късно.

Капитализмът беше движещата мощ зад Европейски Съюз – роден в Европа, изнесен през Атлантика, модернизиран в Америка и учреден на протестантската нравственос, както я разказва Макс Вебер. Съединените щати, макар всички свои дефекти, поддържат този пламък жив. Европейските елити обаче го демонтираха, с цел да запазят властта си. „ Брюкселското страшилище “ играе централна роля и тук – тъй като става дума за неговата власт, а не за тази на страните членки.

Това е вторият огромен недостиг: капитализмът. Третият е демокрацията.

Демокрацията, както и капитализмът, не е универсална – факт, който Маркс осъзнава едвам в края на живота си. Повечето западни елити към момента не са. Замяната на капитализма с фантазията за обществена страна има своята цена: паразитизъм и неефективност. Обществата би трябвало да пазят уязвимите – само че това не значи да се третират всички като слаби и безпомощни.

Наскоро вицепрезидентът Дж. Д. Ванс пътува до Германия и уточни затягащия се надзор над свободата на словото в Европа. Брюксел, изключително Берлин и Париж, отхвърлят да признаят това.

Те демонтираха демокрацията, с цел да я „ спасят “. Абсурдно е. Но тъкмо това вършат. Монополът върху истината постоянно приключва с тирания.

Да се осмива Урсула фон дер Лайен с мустак може да е жестоко, само че не е исторически безпричинно. Но кого го е грижа към този момент за историята?

Най-лошото е, че европейските елити към този момент подкопават основата на модерната страна – върховенството на закона. Последните злоупотреби със справедливостта в Румъния и Франция са разумно продължение на бомбардировките над Белград.

Ще пропусна четвъртия недостиг – това е от дълго време позната тематика: радикалната независимост постоянно води до авторитаризъм по грозни способи.

Петият и най-съществен е дефицитът на власт.

Западните елити построиха система на ръководство, която разчиташе мощно на публичното мнение. Звучи добре. Но в случай че властта зависи напълно от националното въодушевление, популизмът е неминуем. Общественото мнение постоянно е опростено и регресивно. Изборите се пробват да го насочват – само че в последна сметка медиите го образуват. А те са първите, които падат, когато олигархиите поемат властта. Парадоксът? Свободни медии към момента механически съществуват, само че преобладаващият разказ удавя тяхната значителност.

Този недостиг на власт остави елитите на Европейски Съюз уплашени. Уплашените хора изпадат в суматоха, а уплашените водачи употребяват суматохата, с цел да се задържат на власт. Западните елити са усвоили изкуството на подправената суматоха. Списъкът е дълъг: оръжията за всеобщо поразяване на Саддам, бъгът от 2000 година, озоновата дупка, климатичният апокалипсис, Зелената договорка, нервността против нуклеарната сила и, несъмнено, Коронавирус – който изчезна като с магическа пръчка на 24 февруари 2022 година

Сега е Русия. После – „ Превоъоръжете Европа! “. И постоянно – Китай.

Докато съществени народи като Съединени американски щати, Китай и Русия развиват изкуствен интелект и се готвят за задачи до Марс, Европа ни дава… капачки на бутилки, които не могат да се махат, с цел да се избави планетата. Това не значи, че чистите градове са нещо неприятно. Но има по-важни тематики – като мира. Като възобновяване на здравия разсъдък.

Може би някой ден историята ще твърди, че Европейски Съюз се е сринал поради Украйна. За изясненост – украинците не са отговорни. Те са жертви на западни елити, които се нуждаят от безкрайна суматоха, с цел да останат отпред – като мита, че Русия желае да стигне до Лисабон. Тя не иска – а дори и да искаше, не би могла.

Когато Енциклопедията размени Библията, светът прегърна разсъдъка. Но щом Енциклопедията се трансформира в Уикипедия, ние още веднъж се подхлъзнахме към ирационалност – към магия и боязън. И под „ ние “, за благополучие, имам поради единствено тези шест % от човечеството, които живеят в най-инстаграмираната зона на света.

Позволихме на нашите елити да унищожат мира, капитализма, демокрацията, свободата – и здравия разсъдък. Иронично е, че точно Тръмп – не Брюксел – се пробва да го възвърне.

Заместването на паникьосаните елити не е сложна задача, в случай че европейците в действителност желаят да спасят Съюза, който – към момента имам вяра – може да остане най-великият план за мир в историята. Но предварителното изискване е просто: спрете да изпадате в суматоха и осъзнайте, че суматохата е просто инструмент, с който те се задържат на власт.

Инфо: valdaiclub.com